Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Плевен, 04.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд –
Плевен – ІI – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
адм. дело № 443/2021 г. по описа на Административен
съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по жалба на И.В.Г.
*** с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. С.Я.,
против Заповед № 21-0285-000068/26.04.2021 год. за наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена от ПИ към ОДМВР- Плевен, РУ
– Кнежа С.С.С.. Със същата заповед са отнети 2 бр.
рег. табели.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на установяване на
административното нарушение, за което е наложена процесната
ПАМ, жалбоподателят не е бил собственик на л.а. „*******“ с *******, което се
установява от представения с жалбата договор с нотариална заверка на подписите.
Твърди се, че лекият автомобил не е бил във владение на жалбоподателя до
прехвърляне на собствеността му, както и че не той е лицето, което го е
предоставило на неправоспособен водач, в която връзка е наложена процесната ПАМ. В заключение е направено искане да бъде
отменена като незаконосъобразна оспорената заповед и се претендира присъждане
на деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
С.Я., който поддържа жалбата по изложените в нея основания. Твърди, че
административното нарушение, във връзка с което е издадена процесната
заповед за налагане на ПАМ, е осъществено на 16.04.2021 год., когато
доверителят му не е бил собственик на МПС, с което е извършено нарушението. От
приложения по делото договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите, регистриран в масивите на КАТ е видно, че въпросното МПС е придобито
от Г. на 20.04.2021 год. Твърди се, че не той е лицето, предоставило автомобила
на неправоспособен водач на 16.04.2021 год., а към момента на прехвърляне на
собствеността и регистриране на договора в КАТ автомобилът не е бил спрян от
движение, а табелите му не са били иззети. Ето защо и доколкото жалбоподателят
не е допуснал нарушение на закона, то издадената по отношение на него заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Процесуалният представител на
жалбоподателя претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът се представлява от гл. юрк. Ф., която изразява становище за неоснователностна
подадената жалба. Твърди, че заповедта е законосъобразна, издавена от
компетентен орган в рамките на правомощията му и е в съответствие със събраните
по делото доказателства. Излага доводи, че действително към момента на
нарушението автомобилът е бил собственост на П. М, но към момента на издаване
на ПАМ той вече е бил собственост на жалбоподателя Г., поради което и в изпълнение
на закона административният орган е наложил принудителната административна
мярка по отношение на собственика на автомобила, действайки при условията на
обвързана компетентност. Твърди,че в конкретния случай е направен опит да се
предотврати налагането на тази мярка чрез прехвърляне собствеността на
автомобила само четири дни след установяване на административното нарушение.
Ето защо преви искане да бъде отхвърлена подадената жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Административен съд - Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и от лице, което е адресат на оспорената
заповед, с която се засягат негови права. Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
От събраните писмени доказателства е
видно, че на 26.04.2021 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АA, бл. № 871912/26.04.2021 год. от С.С.С.-
служител на РУ – Кнежа при ОД МВР
Плевен, против К.И.П.. В АУАН е
посочено, че на 16.04.2021 год. същата е
управлявала л.а. „*******“ с рег. № *****, като не е спряла на подаден сигнал
от полицейските служители, а от извършена проверка е установено, че водачът е
неправоспособен. Посочено е, че актът се издава на основание ДЗ №
2338/19.04.2021 год. по описа на РУ – Кнежа. Като доказателства са иззети 2 бр.
регистрационни табели на автомобила. По делото е представена ДЗ №
2338/19.04.2021 год. по описа на РУ – Кнежа, от която е видно, че полицейски
служители, осъществяващи наряд на 16.04.2021 год. на територията на РУ-Кнежа са
извършвали контрол на пътното движение в с.Бреница.Около 23.50 ч. подали
светлинен и звуков сигнал на л.а. „*******“
с рег. № *****, но водачът на същия не се подчинил и продължил движението си.
При извършена проверка в ОДЧ – Ч.Бряг е установено, че автомобилът е
собственост на П.В.М. от гр.Кнежа.
В административната преписка е приложена
декларация по чл.188 от ЗДвП от М, в която същият е декларирал, че на горната
дата автомобилът му е управляван от К.И.П.. Представено е и сведение от П., в
която тя е посочила, че е управлявала автомобила на горната дата без знанието
на М. Представена е и Заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на
МВР- Плевен.
На основание съставения АУАН С.С.С.– ПИ към ОД МВР – Плевен, РУ – Кнежа е издала оспорваната
Заповед № 21-0285-000068/26.04.2021 год., с която по отношение на И.В.Г. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е представил договор за покупко- продажба на МПС от 20.04.2021 год. с нотариална
заверка на подписите, заверен от нотариус В.Р. с район РС- Кнежа , от който е
видно, че П.В.М. е продал на И.В.Г. л.а. „*******“ с рег. № *****.
С протоколно определение, постановено в публично
съдебно заседание на 14.09.21 год. съдът е изискал справка от началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, от която се установява, че К.И.П.не
притежава свидетелство за управление на МПС, както и справка, отразяваща
промените на собствеността на л.а. „*******“ с рег. № *****, а от Сектор
„Човешки ресурси“ при ОД МВР Плевен удостоверение относно заеманата длъжност от
инспектор С.С.С.към 26.04.2021 год.
При
така посочените доказателства съдът намира за установено следното от правна
страна:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице и в установения от закона срок, поради което същата е
допустима за разглеждане. Съдът я намира за основателна по следните съображения
:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно от Заповед
№ 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР- Плевен.
С оглед наличието на всички реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Същата обаче е незаконосъобразна, тъй като не е
съответна на целта на закона – чл.146, т.5 АПК.
От представената по делото Заповед №
21-0285-000068/26.04.2021 год. се установява обстоятелството, че по отношение И.В.Г.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По делото безспорно е установено, че към датата на
осъществяване на административното нарушение, установено с АУАН серия АA, бл. №
871912/26.04.2021 год., а именно 16.04.2021 год., автомобил „*******“ с рег. № ***** е бил собственост на П. В. ***.
Собствеността върху същия е била прехвърлена по установения в чл.144, ал.1 и
ал.2 ЗДвП ред на 20.04.2021 год., т.е. след извършване на нарушението, но преди
издаване на АУАН и оспорената заповед за налагане на ПАМ.
Съобразно разпоредбата на чл.171, т.2,
б.“а“ от ЗДВП :
„За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
т.2а - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“
В конкретния случай ответникът очевидно се
е позовал на последната хипотеза на буква „а“, а
именно, че мярката се прилага по отношение на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от неправоспособно лице. Това действително е
така, но очевидно към момента на нарушението собственикът на процесното МПС е различен от този, спрямо когото е наложена
оспорената принудителна мярка.
И в разпоредбата на чл.171 ЗДвП, и в тази
на чл.22 от ЗАНН са посочени сходни цели на принудителните административни
мерки - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Наложената с оспорената заповед
принудителна мярка не е съобразена с горните цели, тъй като засяга правната
сфера на лице, което е придобило правото на собственост след осъществяване на
административното нарушение и за което по делото няма данни да е знаело за
развиващото се административно производство, свързано с издаване на заповедта
на налагане на ПАМ. Издадената по отношение на него заповед не е в състояние да
осъществи целите, посочени в разпоредбите на чл.171 ЗДвП и най – вече чрез нея
да се постигне „преустановяване на административното нарушение“, тъй като няма
данни за свързаност между жалбоподателя и извършителя на административното
нарушение, въз основа на което е издадена оспорената заповед. В случая е
нарушен и принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл.6, ал.2, вр. ал.1 от АПК, тъй като се засягат права и законни
интереси на лице, което не е свързано по какъвто и да е начин с осъщественото
на 16.04.2021 год. административно нарушение, вкл. и не е било собственик на
МПС-то, с което е осъществено то.
В случая е налице отменителното
основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната
заповед е издадена в несъответствие с целта на закона.
Предвид горното претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение
следва да бъде уважена. Следва в полза на страната да бъдат присъдени
посочените в представения списък разноски, а именно 300 лв. за процесуално
представителство и 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 21-0285-000068/26.04.2021 год. за наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, издадена от ПИ към ОДМВР- Плевен,
РУ – Кнежа С.С.С., против И.В.Г. ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на И.В.Г. *** с посочен съдебен адрес ***,
деловодни разноски в размер на 310 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване – чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/