№ 16939
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110118164 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. В. М. срещу М. В. М., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен
недвижим имот, а именно: апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „Слатина“,
АДРЕС, състоящ се от стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и други сервизни
помещения, със застроена площ от 52,20 кв. м., при съседи: от север – апартамент № 21, вх.
„Б“ на Д.И.Н., от изток – двора над подземните гаражи, от юг – двора и от запад –
апартамент № 23, вх. „Б“ на С.С.С. и И.А.С., заедно с мазе № 14, вх. Б, без отбелязана площ
по нотариален акт, при съседи на мазето: от север – коридор, от изток – мазе № 13, вх. „Б“
на С. К. С., от юг – мазе № 9, вх. „Б“ на Т. Д. В. и от запад – коридор, заедно с 2,357 %
идеални части от общите части на сградата и 1,985 % идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място, съставляващо парцел VІ от квартал 177, местност
„Подуяне-Редута“ по плана на гр. София, АДРЕС, състоящо се цялото дворно място от 1624
кв. м., при съседи на цялото дворно място: улица „Плачковски манастир“, от юг – детска
градина, и от север и от изток – седмични детски ясли, който недвижим имот съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.702.620.1.22, с адрес: гр. София, район „Слатина“, АДРЕС,
ап. 22, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор
68134.702.620.1, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.702.620, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ за собственост: 52,20 кв. м., прилежащи части: мазе № 14 и 2,357 %
1
идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.702.620.1.21, 68134.702.620.1.23, под обекта: 68134.702.620.1.19, над
обекта: 68134.702.620.1.25.
В исковата молба се твърди, че процесният имот бил придобит по време на брака на
родителите на страните – В.И.М. и Д.К. М. в режим на съпружеска имуществена общност.
Бездяловата съсобственост била прекратена със смъртта на съпругата, настъпила на
15.10.2007 г., чийто законни наследници били преживелият съпруг В.М. (собственик на 4/6
идеални части от имота) и двете им деца – ищцата и ответницата (наследили по 1/6 идеална
част от жилището). На 04.06.2009 г. съсобственикът В.М. продал на ответницата своите 4/6
идеални части, в резултат на което апартаментът станал съсобствен между страните при
следните квоти: 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответницата. Моли съда
да допусне делба на съсобствения недвижим имот между страните по делото при посочените
по-горе квоти.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. В. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Л. Л..
Процесуалният представител не оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните,
както и че съсобственикът В.М. е продал на ответницата своите 4/6 идеални части от
съсобствеността.
В съдебно заседание ищцата Н. В. М., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Божинова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба
процесния недвижим имот при квоти, както са посочени в исковата молба.
В съдебно заседание ответницата М. В. М., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да допусне делба при квотите, посочени в
отговора, тъй като били налице основанията за това.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Видно от представените по делото лични регистрационни картони на Д.К. М. и В.И.М.,
двамата сключили граждански брак на 21.07.1957 г.
С нотариален акт за собственост на жилище, строено на държавно място от жилищно-
строителна кооперация „Русия“ – София, № 116, том ХІV, нот. дело № 2136/1977 г. по описа
на нотариус Петър Петров, с район на действие Софийски районен съд, В.И.М. бил признат
за собственик на процесния недвижим имот. В нотариалния акт било отбелязано, че
молителят придобил жилището и станал негов собственик на основание отстъпено право на
строеж върху държавно място с протокол № 23 от 22.12.1969 г. – статия 35 на
изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет на ЖСК „Русия“ – София, като
2
на общото събрание на кооперацията при разпределението на жилищата било постановено
същото да остане в дял на молителя.
От удостоверение за наследници изх. № РСЛ19-УГ01-6019/23.05.2019 г., издадено от
Столична община, район „Слатина“, се установява, че съпругата Д. М. починала на
15.10.2007 г. и оставила следните свои законни наследници: преживелия съпруг В.И.М.,
ищцата Н. В. М. (дъщеря) и ответницата М. В. М. (дъщеря).
С нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 074, том
ІІ, рег. № 14748, нот. дело № 261 от 2009 г. по описа на нотариус Б.Я., рег. № 258, с район на
действие Софийски районен съд, съсобственикът В.И.М. продал на ответницата М. М.
собствените си 2/3 идеални части от процесното жилище. Видно от отбелязване в
нотариалния акт, продавачът В.М. си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху продаваната идеална част.
От удостоверение за наследници изх. № РСЛ17-УГ01-3461/12.04.2017 г., издадено от
Столична община, район „Слатина“, се установява, че титулярят на вещното право на
ползване В.М. починал на 02.04.2017 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои
лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното
производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и
съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото,
чиято подялба се иска.
В настоящия случай наследодателите на страните – Д.К. М. и В.И.М. се легитимират
като собственици на процесното жилище с нотариален акт за собственост на жилище,
построено на държавно място от ЖСК „Русия“ – София, от 1977 г. Приложимата към този
момент правна уредба се съдържа в чл. 48 (отм.) от Закона за собствеността и в Правилника
за жилищностроителните кооперации от 1954 г. (отм.). Въз основа на тази нормативна
уредба в т. 3 от Тълкувателно решение № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК, ВС е прието, че
щом след завършване на строежа построената сграда представлява собственост на
кооперацията и преминаването на собствеността на отделните жилища и други обекти върху
кооператорите не се осъществява чрез вземането на решение за разпределението им от
Общото събрание, това преминаване настъпва с издаване на нотариални актове на отделните
членове на ЖСК. От това положение изхожда и разпоредбата на чл. 17 от Правилника за
ЖСК, според която след завършване на строежа Общото събрание взема решение за
снабдяване на кооператорите с нотариални актове за съответните жилища и едва след
3
снабдяване на един или няколко членове с нотариален акт възниква етажна собственост. От
този момент снабдените с нотариален акт кооператори са придобили собствеността върху
определеното с решението на Общото събрание жилище. Кооперацията продължава да бъде
собственик на обектите, за които нотариални актове не са издадени. Тя се прекратява, както
това е изрично предвидено в същия чл. 17 от Правилника за ЖСК, когато всички
кооператори са снабдени с нотариален акт, т.е. до този момент тя продължава да има
собственост.
Съобразявайки цитираната задължителна съдебна практика, следва да бъде направен
изводът, че наследодателите Д. М. и В.М. са придобили собствеността върху процесното
жилище на 05.07.1977 г. От събраните по делото писмени доказателства безспорно беше
установено, че към този момент наследодателите са били в граждански брак. Съгласно чл.
13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Следователно, придобитото жилище по време на брака между Д. М. и В.М.
принадлежало на двамата в режим на съпружеска имуществена общност, независимо че като
собственик в нотариалния акт бил посочен само съпругът. Съществуващата бездялова
съсобственост била прекратена със смъртта на съпругата Д. М., настъпила на 15.10.2007 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), действала към датата на смъртта, при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Следователно,
преживелият съпруг В.М. получил своята ½ идеална част от процесния имот, а частта на
починалата му съпруга била наследена от нейните наследници по закон – съпруга В.М.,
ищцата Н. М. (дъщеря) и ответницата М. М. (дъщеря). Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. А разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН предвижда,
че децата на починалия наследяват по равни части. Така В.М. станал собственик на 4/6
идеални части от процесното жилище, а децата Н. М. и М. М. получили по 1/6 идеална част
от имота (по наследяване).
С договор за покупко-продажба от 04.06.2009 г. съсобственикът В.М. продал
притежаваните от него 4/6 (или 2/3) идеални части на ответницата М. М., като си запазил
правото на пожизнено и безвъзмезно ползване върху продаваната идеална част от
процесното жилище. Учреденото вещно право на ползване се погасило със смъртта на
ползвателя В.М., настъпила на 02.04.2017 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Така ищцата Н.
М. се явява собственик на 1/6 идеална част от процесния имот, придобита по наследство, а
ответницата М. М. – на 5/6 идеални части, придобити по наследство и покупко-продажба.
С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесния недвижим имот
принадлежи на страните в съсобственост на посочените по-горе основания и при
посочените квоти. Налице са предпоставките за допускане извършването на съдебна делба
на процесния недвижим имот между страните по настоящото дело, поради което
предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
4
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния съсобствен недвижим имот, а
именно: апартамент № 22, находящ се в гр. София, район „Слатина“, АДРЕС, състоящ се от
стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и други сервизни помещения, със застроена площ
от 52,20 кв. м., при съседи: от север – апартамент № 21, вх. „Б“ на Д.И.Н., от изток – двора
над подземните гаражи, от юг – двора и от запад – апартамент № 23, вх. „Б“ на С.С.С. и
И.А.С., заедно с мазе № 14, вх. Б, без отбелязана площ по нотариален акт, при съседи на
мазето: от север – коридор, от изток – мазе № 13, вх. „Б“ на С. К. С., от юг – мазе № 9, вх.
„Б“ на Т. Д. В. и от запад – коридор, заедно с 2,357 % идеални части от общите части на
сградата и 1,985 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
съставляващо парцел VІ от квартал 177, местност „Подуяне-Редута“ по плана на гр. София,
АДРЕС, състоящо се цялото дворно място от 1624 кв. м., при съседи на цялото дворно
място: улица „Плачковски манастир“, от юг – детска градина, и от север и от изток –
седмични детски ясли, който недвижим имот съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.702.620.1.22, с адрес: гр. София, район „Слатина“, АДРЕС, ап. 22, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 68134.702.620.1, брой
надземни етажи 6, брой подземни етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.702.620, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ за собственост: 52,20 кв. м., прилежащи части: мазе № 14 и 2,357 %
идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.702.620.1.21, 68134.702.620.1.23, под обекта: 68134.702.620.1.19, над
обекта: 68134.702.620.1.25,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Н. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 134, ет. 4, и М. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, АДРЕС, вх.Б, ет. 4, ап. 22,
ПРИ КВОТИ:
1/6 идеална част за Н. В. М. и
5/6 идеални части за М. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6