РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Разград, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове за установяване
вземането на ищеца към ответника за дължими главница, възнаградителна
лихва и обезщетения за забава.
Образувано е по искова молба, депозирана от “БАНКА ДСК” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Московска”
№ 19, чрез пълномощника юрисконсулт Нанаркин на представляващите
банката, със съдебен адрес: гр. Добрич, пл. „Свобода“ № 8, срещу
ответницата Г. АНГ. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г, общ. Р,
обл. Р, ул. „И В“ № **. Ищецът моли съда да признае за установено, че Г.
АНГ. ИВ. дължи на „Банка ДСК“ следните суми, за които са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по Частно гражданско дело №
86/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, а именно: 8 807,63 лева (осем
хиляди осемстотин и седем лева шестдесет и три стотинки) - главница ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 14.01.2021 г. до окончателното плащане; 424,18 лева
(четиристотин двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 28.08.2020 г. – 12.01.2021 г.; 3,10 лева
(три лева и десет стотинки) – лихвена надбавка за забава за периода
29.08.2020 г. – 07.01.2021 г.; 12,23 лева (дванадесет лева двадесет и три
стотинки) – законна лихва за забава за периода 07.01.2021 г. – 12.01.2021 г.
Моли се съдът да се произнесе по въпроса за разноските в заповедното
производство: платена държавна такса в размер 187,34 лева (сто осемдесет и
седем лева тридесет и четири стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева (сто лева), поискани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и присъдени в полза на „Банка ДСК“ АД по Частно
1
гражданско дело № 86/2021 г. на Районен съд - Разград. Моли се съдът да
присъди в полза на ищцовото дружество направените по делото съдебно-
деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищецът сочи, че на 21.11.2018 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор, и Г.
АНГ. ИВ. с ЕГН ********** като кредитополучател, бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление. Съгласно договора „Банка ДСК“ отпуснала на
кредитополучателя 10 000 лева (десет хиляди лева) под формата на кредит за
текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита бил 120 (Сто и
двадесет месеца), считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора
за кредит бил уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от
кредитополучателя лихва - променлив лихвен процент в размер на 9,10
% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент (РЛП),
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на Домакинства, със срок над 1 до 2 години“, който към
подписването на договора имал стойност 0,220 %, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8,880 %, при изпълнение на Условията
по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в Приложение № 2
към договора (наричани по- нататък за краткост „Условията“). При
нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Сочи се, че
максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в
резултат на неизпълнение на условията, е променливия лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на РЛП към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23
%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски бил 28-мо число на
месеца. Кредитът се отчитал по заемна сметка № 25724412. Кредитът
следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит,
общите условия към него и промоционалните условия. Твърди се, че „Банка
ДСК“ е изпълнила задължението си по договора. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя Г. АНГ. ИВ. на 21.11.2018 г. безкасово, по
разплащателната сметка, посочена в т. 4 от договора. По същата
разплащателна сметка на кредитополучателя следвало да извършва и
обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски). Твърди се, че
последното плащане по кредита било направено на 04.09.2020 г., когато били
внесени 148,11 лева и на 28.09.2020 г. – 0,85 лева, които са отнесени за
погасяване на суми с падежна дата от предни месеци. Твърди се, че след тази
дата не са постъпвали суми, с които да се погасяват задължения по кредита.
От страна на „Банка ДСК“ били правени опити за осъществяване на контакт с
кредитополучателя с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането
на кредита. Поради неплащане на вноските, така както е уговорено в договора
и съгласно погасителния план, кредитът натрупал просрочени суми. Поради
това на основание чл. 19.1.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление „Банка ДСК“ предприела действия по обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, изпращайки до Г.И. покана-уведомление
с изх. № 0050-20-04292/02.11.2020 г., връчена от ЧСИ Деян Драганов чрез
залепване на уведомление на 10.12.2020 г. С тази покана банката направила
изявление, че обявява за предсрочно изискуем целия остатък по кредита.
След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита ответницата не изпълнила своето задължение към
2
„Банка ДСК“. Поради това на 13.01.2021 г. „Банка ДСК“ подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя Г.И. за дължимите суми по главница, договорна лихва,
обезщетение за забава, заемни такси, както и законна лихва. Въз основа на
заявлението било образувано Частно гражданско дело № 86/2021 г. по описа
на Районен съд – Разград. Искането на „Банка ДСК“ било уважено, издадена
била заповед за изпълнение, с която длъжникът Г.И. била осъдена да заплати
на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 8 807,63 лева - главница; 424,18
лева - договорна лихва; 3,10 лева - лихвена надбавка за забава; 12,23 лева -
законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 14.01.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски в
заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер
187,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С
Разпореждане № 1131 от 08.12.2021 г. по образуваното Частно гражданско
дело № 86/2021 г. съдът указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от
връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника Г. АНГ. ИВ., с оглед изискванията на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Посочена е банкова сметка, по която ответницата да внесе
доброволно дължимите суми.
Ответницата чрез особения си представител изразява становище за
допустимост, но неоснователност. Изразява се становище, че съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 година по тълкувателно дело № 4 от 2013
година точка 18 на ОСГТК на ВКС банката не е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и не е уведомила длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост. Отделно възразява относно размера на
възнаградителната лихва, твърдейки че нарушава законовата лихва, посочена
в чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.11.2018 г. ищеца (от тук нататък означено като банката) в качеството на
кредитор от една страна, и от друга страна ответницата Г. АНГ. ИВ. с ЕГН
**********, в качеството на кредитополучател-потребител, сключили
представения по делото Договор за кредит за текущо потребление, с който
банката отпуснала на ответницата 10 000 лева (десет хиляди лева) под
формата на кредит за текущо потребление. Уговорено е издължаване на
кредита на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, с
краен срок на издължаване – 21.11.2028 г. при общо дължима сума
15722,98 лева. В т. 8 от договора за кредит бил уговорен размера и начина, по
който се определя дължимата от кредитополучателя лихва - променлив
лихвен процент в размер на 9,10 % годишно, формиран от стойността на
референтен лихвен процент (РЛП), представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 до
2 години“, който към подписването на договора имал стойност 0,220 %, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,880 %, при изпълнение на
Условията по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в
Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
3
надбавката съгласно условията. Максималният размер, до който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променливия лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити в размер на РЛП към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,23 %. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски бил 28-мо число на месеца. Кредитът се отчитал по заемна сметка №
25724412. Кредитът следвало да се погасява при всички останали клаузи на
договора за кредит, общите условия към него и промоционалните условия.
Същият е усвоен от кредитополучателя Г. АНГ. ИВ. на 21.11.2018 г.
безкасово, по разплащателната сметка, посочена в т. 4 от договора. По същата
разплащателна сметка на кредитополучателя следвало да извършва и
обслужването на кредита, погасяването на дължимите вноски.
Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
кредитът е усвоен на 21.11.2018 г. За периода от усвояването на кредита до
28.09.2020 г. ответницата внесла за погасяване на кредита сумата от 2956,56
лв., в т.ч. за погасяване на главницата 1192,37 лв. След тази дата ответницата
не е внасяла суми за погасяване на кредита. Според вещото лице размерът на
непогасената главница е 8807,63 лв.
Поради неплащане на вноските, така както е уговорено в договора и съгласно
погасителния план, кредитът натрупал просрочени суми. На основание чл.
19.1.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
„Банка ДСК“ предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на
кредита, изпращайки до Г.И. покана-уведомление с изх. № 0050-20-
04292/02.11.2020 г., връчена от ЧСИ Деян Драганов чрез залепване на
уведомление на 10.12.2020 г. С тази покана банката направила изявление, че
обявява за предсрочно изискуем целия остатък на непогасената главница.
След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита ответницата не изпълнила своето задължение към
„Банка ДСК“. Поради това и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На
13.01.2021 г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417
от ГПК срещу кредитополучателя Г.И. за дължимите суми по главница,
договорна лихва, обезщетение за забава, заемни такси, както и законна лихва.
Въз основа на заявлението било образувано Частно гражданско дело №
86/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
Според вещото лице размерът на договорната лихва за периода от 28.08.2020
г. до 12.01.2021 г. е 424,18 лв., размерът на лихвената надбавка за периода от
29.08.2020 г. до 07.01.2021 г. е 3,10 лв., а законната лихва за забава върху
дължимата главница за периода от 07.01.2021 г. до 12.01.2021 г. е в размер на
12,23 лв.
По подадено заявление по чл. 417 от ГПК съдът издал процесната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
С Разпореждане № 1131 от 08.12.2021 г. по образуваното Частно гражданско
дело № 86/2021 г. съдът указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от
връчването на съобщението следва да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника Г. АНГ. ИВ., с оглед изискванията на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
4
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество установителните искове са основателни.
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря
по форма и относно реквизитите, изискуеми от закона. Налице е валидно
облигационно правоотношение между страните. Ответницата не е платила
месечните вноски, както следва: на 28.09.2020 г., на 28.10.2020 г., на
28.11.2020 г. и на 28.12.2020 г. Общо дните на забава са 106, а съгласно чл.
18.2. в случай на забава от 90 дни, целият непогасен остатък на главницата
става предсрочно изискуем. В този смисъл ищецът на основание чл. 19.1.1.
предприел действия за обявявяне на кредита за предсрочно изискуем,
изпращайки покана-уведомление на ответницата, връчена от ЧСИ чрез
залепяне на уведомление на 10.12.2020 г. Поради това и възражението на
особения представител е неоснователно.
По отношение на възражението за договорната лихва: В закона няма
изискване за определяне размера на възнаградителната лихва. Впрочем с
оглед размера на лихвения процент, тя е под 10 процента. В случая и ГПР е
под размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора ясно са уговорени
договорната лихва, ГПР, минималните месечни вноски и дължимите такси.
С оглед съдържанието на договора и погасителния план ответницата е била в
известност кога и какво дължи.
В този смисъл съдът приема предявените искове за основателни и доказани.
По отношение на разноските:
Разноските на ищеца: Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и
тези по заповедното производство – аргумент от т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Същите са доказани в общия размер от 1569,27 лв. (хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и 27 стотинки), от които: 419,27 лв. за заплатената
държавна такса по образуване на делото, от тях 187,34 лв. (заплатени при
образуване на заповедното производство и 231,93 лв. – доплатени при
образуване на исковото производство, 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, 450,00 лева възнаграждение за
назначения особен представител, 300,00 лева за възнаграждение за вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Моли се съдът на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да определи юрисконсултско възнаграждение
по исковото производство, което на основание ЗПП и НЗПП в размер на
300,00 (триста) лева. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 287,34 лв. по заповедното производство и общо 1281,93 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответницата Г. АНГ. ИВ. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Г, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ № **, дължи на
ищеца “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1036, общ. Столична, обл. София (столица), ул.
’’Московска” № 19, следните суми, за които е издадена Заповед № 52 за
5
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 15.01.2021 г.
и Изпълнителен лист от 15.01.2021 г. по Частно гражданско дело № 86/2021 г.
по описа на Районен съд – Разград: 8 807,63 лева (осем хиляди осемстотин и
седем лева шестдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.11.2018 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 14.01.2021
г. до окончателното плащане; 424,18 лева (четиристотин двадесет и четири
лева и осемнадесет стотинки), представляващи договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 28.08.2020 г. до 12.01.2021 г.; 3,10 лева (три лева и десет
стотинки), представляващи лихвена надбавка за забава за периода 29.08.2020
г. – 07.01.2021 г.; 12,23 лева (дванадесет лева двадесет и три стотинки),
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
за периода 07.01.2021 г. – 12.01.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. АНГ. ИВ. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Г, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на
“Банка ДСК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1036, общ. Столична, обл. София (столица), ул. ’’Московска” №
19:
- сумата от 287,34 лв. (двеста осемдесет и седем лева и 34 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско
дело № 86 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 1281,93 лв. (хиляда двеста осемдесет и един лева и 93 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно гражданско
дело № 86 по описа на за 2021 г. Районен съд – Разград с оглед на правните
последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6