Р Е Ш Е Н И Е
№
382 / 21.12.2020 г., гр. Добрич
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, V състав, в публичното заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА адм.
дело № 397/2020 г. на Административен съд – Добрич, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (МКС).
Образувано
е по жалба на „ЕМИЛИЯ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ***, представлявано от управителя С.Г.Т., подадена чрез адв. С.Ж. –
ВАК, против Решение с рег. № 32-145949 от 22.05.2020 г. на Директора на
Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020 година.
Оспорващият
настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи се, че в тежест на
митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността
на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Изтъква
се, че дефиницията на „справедливи цени“ е вкарана в закона от 01.01.2020 г. –
ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, а „справедливите цени“ са на килограм, а в случая стоките
са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка. Предвид
последното съпоставката със „справедливи цени“ на килограм, според оспорващия,
не може да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа
стойност.
На
следващо място се настоява, че е необосновано позоваването на решението по дело
291/15 на СЕС, доколкото в оспорвания акт няма изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, както и
че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“, тъй като един и същ тарифен
номер и държава на произход не означава, че стоките са сходни по смисъла на
МКС. Сочи се и че не е ясно с какъв нормативен акт са определени посочените в
оспореното решение „определени рискови прагови стойности“.
По
отношение на митническата стойност се сочи, че не е ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б.
„б“ от МКС, въпреки че дружеството е представило пред митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което е доказало декларираната митническа стойност.
Обръща се внимание, че същевременно митническите органи не са извършвали
проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на
плащане цена, а само са изложили твърдения, че същата е недоказана, защото не
били отпаднали съмненията относно декларираната стойност.
Поддържа
се становище, че не са спазени изискванията, съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения (по
аргумент от чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане на МКС, Решение от 28
февруари 2008 г., Garboni,
С-236/06, EU:С:2008:128, т.
52, чл. 22, § 7 от МКС), както и лицето да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията. Изтъква се, че нито в
писмото, нито в обжалваното решение се съдържат данни, от които да може да се
направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност
отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена за стока
1, като не е обоснован доводът за наличие на сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества.
Според
оспорващия не може да се установи дали стоките, внесени от трети лица, които
митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като декларациите на третите
лица, цитирани в решението за първи път се появяват в обжалвания
административен акт. Сочи се, че в уведомлението по чл. 22 от МКС са посочени
само стойности, но не и номера на декларации, а и повечето от декларациите на
третите лица са подавани в Митница София, респ. към митническата стойност се
добавят и транспортните разходи във вътрешността на страната, за разлика от
процесните, а и не е ясно как е изчислена и какво включва тази по-висока
стойност.
Изразява се категорчно несъгласие с начина на определяне на по-високата митническа
стойност, а именно в решението е посочен номер на една единствена митническа
декларация на трето лице за всяка стока, по която се твърди, че стоките са
„сходни" и на по-висока стойност, която не е необичайно ниска, без
да се посочва как е изчислена и
какво включва тази по-висока стойност. За стока 2 в решението на стр. 6 е записано, че нямало
стойности, които да не са необичайно ниски - единствения извод, който може да
се направи е, че административният орган приема, че една стойност не е
необичайно ниска, ако е над определения рисков праг и обратното тези под
определения рисков праг не се вземат предвид, защото са необичайно ниски. Обръща
се внимание, че цитираният в решението чл. 141 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС, въвежда правилото, че когато се намери повече от една
договорна стойност на сходни стоки, се използва най-ниската от тях, но никъде
не се казва, най-ниската от тези, които не са необичайно ниски. Твърди се, че описаното по-горе означава, че когато
митницата прилага правилото на чл. 141 от Регламент 2015/2447 на ЕС, не може да
си избира стойности само от тези, които са над определения рисков праг, а това
правило касае всички договорни стойности на „сходни стоки".
Излагат
се и съображения, кога може да се приложи чл.74, параграф 3 от МК, като се твърди че митническите органи нямат право на
изборност, а именно - кое правило да приложат. След като има налични стойности
на „сходни стоки" по смисъла на МК, те нямат право да преминават към
определяне на стойността по следващ способ - чл. 74 параграф 3 МК, под
претекст, че стойността на „сходните стоки" била ниска. Всъщност това представлява нарушение на
правилата за определяне на митническата стойност и по своята същност определя
тези „справедливи цени" като – минимални митнически стойности, което а
абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС.
По отношение на стока 2 се
сочи, че е записана само новата митническа стойност на бройка, без да има
мотиви как е формирана тази цена.
Искането
е да се отмени обжалваното решение, като се претендира и присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез адв. Ж.
поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направените искания, излага и допълнителни съображения, в подкрепа на
жалбата.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител – гл.юриск. А.Ш., излага становище
за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и
законосъобразно, като в съдебно заседание сочи доводи в подкрепа на защитаваната теза.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и
като изхождаща от адресата на акта. Съобщението за постановяване на оспорвания
акт е получено от дружеството-жалбоподател на 24.07.2020 г., видно от
известието за доставяне, приложено по делото, а жалбата е с входящ номер при
ответника от 07.08.2020 г. – л. 5 от делото, т.е. жалбата е подадена в
14-дневния срок, определен с нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващото
дружество е лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото е адресат
на оспорения акт и с него му се създават задължения.
Предмет на обжалване е Решение рег. № 32-145949
от 22.05.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при
Агенция „Митници“ към MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020
година, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за
митниците, е отказано приемането на митническата
стойност на декларираните
стоки №1 и № 2 по митническа декларация с MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020 година; определена е нова митническа стойност на внасяните по тази декларация стоки: стока №1 дамско яке плат
полиестер – 4 870,40 лева, стока №2 дамски елек плат полиестер в размер на
1 351 лева; коригирана е митническата декларация MRN
20BG002005023412R7 от 15.01.2020 год., като
стойността
за стока едно да се чете 4 870,40 лева, стока 2 – 1 351 лева; начислените
и взети под отчет суми са: мито 291,39 лева и ДДС 543,94 лв., които са
заплатени и в резултат от променената стойност са установени суми
за доплащане на мито в размер на 455, 18 лева и ДДС 849,66 лева..
Решението е издадено в
производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1 от Закона за
митниците.
На 15.01.2020 г. дружеството
вносител „Емилия" ЕООД, гр. Добрич декларира за режим „допускане за
свободно обращение" 2 бр. стоки, 13 колета, 320 кг бруто тегло, държава на
износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, както
следва:
Стока № 1 „ДАМСКО ЯКЕ, ПЛАТ
ПОЛИЕСТЕР" - 320 бр.", код по ТАРИК **********; бруто тегло - 250 кг,
нето тегло - 239 кг; декларирана митническа стойност за 1 бр. - 6,16 лв. или
8,25 лв./кг и
Стока № 2 „ДАМСКИ ЕЛЕК, ПЛАТ
ПОЛИЕСТЕР" - 100 БР.", код по ТАРИК **********, бруто тегло - 70 кг,
нето тегло - 68 кг; декларирана митническа стойност за 1 бр. - 4,58 лв. или
6,73 лв./кг.
Към митническата декларация
за допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактура № IITT-EMI-202888 от
13.01.2020 г., въздушна товарителница №555- 2370-0235 от 11.01.2020 г.,
транзитна митническа декларация №20BG00200510720108695.,
банков SWIFT за извършено плащане към изпращача, пълномощно към
„Спед консулт" ЕООД. Стоките с код по КН 62029300 попадат в Списъка на
стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, утвърден със
Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на финансите, на основание чл. 66
в) от ЗМ.
След извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираната. За сравнение са използвани също и оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т.нар. "справедливи цени". Същите се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
"ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия (Joint Research Centre). Съгласно данните, публикувани в „THESEUS", справедливата цена за ЕС на
внасяните стоки от същата държава на изпращане, възлиза на 19,02 €/кг (37,20
лв./кг).
Предвид това, че
декларираната цена на двете стоки (и двете са с код по ТАРИК **********) е
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, съобразно
разпоредбите на т. 40 от пap. 1 на
Допълнителните разпоредби на ЗМ и на база извършения сравнителен анализ в
Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи - МИСЗА за сходни стоки, са възниквали съмнения относно
декларираната митническа стойност.
С писмо per. №
32-13935/15.01.2020 г. дружеството вносител е уведомено, че за целите на даване
на разрешение за вдигане на стоки по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията
от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагане на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447), следва да се учреди обезпечение в размер на 3093,29 лв.
След предоставяне на
обезпечението е извършена митническа проверка на декларираните стоки в склад на
„Спед консулт" ЕООД в с.Тополи, община Варна, за което е съставен Протокол
за извършена митническа проверка № 19BG9940M002012/
15.01.2020г и са взети мостри от стока №1 и №2.
На основание чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с писмо per. №32- 17375/ 17.01.2020 г. от вносителя са изискани
допълнителни документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на
стоката представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при
продажбата им за износ за Съюза.
С писмо № 32-27089/
24.01.2020г. в определения от митническите органи 7-дневен срок, дружеството
дава отговор на писмото, без да предостави поисканите документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност. В отговора се излага, че дружеството не
разполага с износна декларация; дружеството не връща част от прихода на
продавача или трето лице; дружеството не разполага с договор за конкретната
покупко-продажба; дружеството не е свързано лице с продавача; митническите
органи трябва сами да изчислят разликата между покупната и продажната цена, но
тази информация не е пряко свързана с определяне на митническата стойност.
След разглеждане на
информацията в цитираното писмо, документите приложени към митническа декларация с MRN 20BG002005023412R7/15.01.2020 г. и предоставените мостри от стока № 1 и №2 митническите орагани са установили следното: Предоставената мостра за дамско яке
от плат полиестер представлява дамско облекло покриващо горната част на тялото
- яке с яка от полиестерна тъкан, с пълнеж от силиконова вата, цвят светло син,
закопчаване с цип, без ластик в долната част, с два джоба с цип отпред, с
етикети за марка AIXINOUDI, размер 4XL.
Предоставената мостра за
дамски елек от плат полиестер представлява дамско облекло покриващо горната
част на тялото без ръкави - елек с неделима качулка от полиестерна тъкан, с
пълнеж от силиконова вата, цвят черен, закопчаване с цип, без ластик в долната
част, с два джоба с цип отпред, с етикети за марка AISIOUDI, размер L.
Представената търговска
фактура ШТТ-ЕМ1 202888 на стойност 1380,00 USD е с условие CFR Варна. В нея е посочен номерата на товарителницата, но
няма посочени условия за срокове и начин на плащане, както и няма посочени
марки или качество на стоките.
Върху транспортния документ
(авиотоварителница) е отразено, че транспорта е предплатен и не е отразена
стойността му. Липсата на информация за стойността на транспорта е прието, че не
дава възможност да се оцени доколко справедливо е отразен във фактурната
стойност на стоките.
Представената информация за
плащане - нареждане за валутен превод от Райфайзен Банк към китайското
дружество с дата 23.01.2020г. е за стойност 1380,00 USD и като основание за превода, срещу информация за
превода (remittance information) е вписано 202888 (съвпада с част от идентификационния номер на
фактурата). Митническите органи стичат, че не са представени достатъчно
допълнителни сведения в потвърждение на това, че декларираната стойност на
стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при
продажбата им за износ за Съюза. Митническата стойност следва да отразява
реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи
на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация.
След извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи установяват, че за стоки със същия код по КН са декларирани
по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните за
процесиите стоки.
Извършен е анализ на
митническата стойност на стоки с код по КН 62029300 с произход Китай във всички държави членки в
ЕС за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От данните е установено, че стойността на процесиите
стоки за 1 кг. е изключително ниска в сравнение със стойността на сходни стоки
в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период с тенденция за
намаляване, както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия
период. Данните в таблицата са за EUR/кг.
В допълнение, от таблицата е
видно, че в рамките на посочения тригодишен период средностатистическата
стойност за ЕС не се променя драстично и описаните по-горе обстоятелства са предпоставка за
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
конкретната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.
74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките
не може да се определи на основание член 70 от същият регламент, тя се определя
по реда на чл. 74, пар.2 от него, като се прилагат последователно букви от а)
до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
При изследване на метода,
регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
достигнат извода, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на
идентични стоки, тъй като описанието на стоките в ЕД 6/8 на митническите
декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително
същия период е недостатъчно. То не включва качество на изделията, изчерпателно
описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не
позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на
определението, посочено в чл. 1, пар.2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
За приблизително същият
период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за "идентични стоки". Въз основа на
разпоредбата на чл. 74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е определено да бъде приложен следващият резервен метод, относно
"сходни стоки", посочена в чл. 74, пар.2, бука б) от Регламент (ЕС) №
952/ При изследване
на метода съгласно член 74, пар.2, буква б) от Регламент(ЕС) № 952/2013 е
направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за
свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или
приблизително същото време". Понятието "по същото или приблизително
същото време" не е дефинирано. Въпреки това, продажбите трябва да са във
време, възможно най-близко да датата на поставяне под режим свободно обращение
на стоките, подлежащи на остойностяване.
След направения анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки като
стока №1 са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности,
които не са необичайно ниски, с осреднена митническа стойност в размер от 15,22
лв./бр. до 18,91 лв./бр. и са декларирани и приети в съответствие с чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2447/2016, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки са
използва най-ниската от тези стойности.
Предвид горното митническата
стойност на стока №1 „дамско яке от плат „полиестер" от процесната декларация е
определена на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
на база декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN 19BG005100103919R3/ 01.09.2019 г. в
размер на 15,22 лв./бр.
След направения анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до
свободно обращение в същия или приблизително същия момент за стока № 2 не са
намерени резултати отговарящи на дефиницията за „сходни" стоки за периода
01.07.2019 - 15.01.2020 с декларирана митническа стойност, която да не е
необичайно ниска. Във връзка с изложеното, въз основа на разпоредбата на чл.
74, пap. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият
резервен метод
Прилагайки последователно
методите за определяне на митническа стойност, митническата стойност на горецитираната
стока №2 е определена на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и да бъде в
размер на 13,51 лв. за 1 брой.
С писмо №
32-90971/23.03.2020 г. е уведомено дружеството вносител за мотивите, на които
ще се основава решението на митническия орган относно определяне на митническата стойност на стоки
№1 и №2 по МД с MRN:
20BG002005023412R7/15.01.2020 г., по реда на
чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, като му е дадена възможност да изрази
своето становище.
На
13.04.2020г. с писмо 32-111840/13.04.2020 г. вносителят е изразил становище
относно съобщените му мотиви на митническия орган.
След запознаване със
становището на вносителя „Емилия" ЕООД, административния орган е останал
на мнението, че митническата стойност на процесиите стоки е значително по-
ниска от тази на стоки със същия код по ТАРИК ********** с произход Китай в
останалите държави-членки за 2016, 2017 и 2018 г., както и, че непредставянето
на допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността
на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума не отпадат.
Като
краен извод, митническите органи са приели, че митническата стойност на стоките от процесната
декларация следва да бъде определен, както следва:
-
за стока № 1.
ДАМСКО ЯКЕ, ПЛАТ ПОЛИЕСТЕР - 320 бр., с код по ТАРИК **********, в размер на
4870, 40 (320 бр. х 15,22 лв./бр.), база за определяне - МД с MRN 19BG005100103919R3/ 01.09.2019 г. и
-
за стока № 2.
ДАМСКИ ЕЛЕК, ПЛАТ ПОЛИЕСТЕР - 100 бр., с код по ТАРИК **********, в размер на
1351 (100 бр. х 13,51 лв./бр.)
По делото като доказателство са приети
декларации за стоките, възприети като сходни от административния орган, както
докумени, представени в превод /които се съдържат в администативната преписка
на чужд език/.
Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза със задача вещото лице да установи каква е реално платената или
подлежаща на плащане цена от дружеството за процесните стоки, по какъв ред е
извършено плащането и има ли съответствие между платената цена за стоките и
декларираната стойност по процесното ЕАД, като се съобрази и със счетоводството
на дружеството. Съгласно заключението на вещото лице, реално платената цена за
стоката по фактура №IITT-EMI-202888/13.01.2020 г. предмет на митническата декларация е 1 380 USD, в левова
равностойност 2 428,29 лева, мито 291,39 лева и ДДС 543,94 лева, която е платена по банков път на 23.01.2020 г. В банковата
референция фигурира сумата от 11 380 щаски долара, като в текста като
основание за заплащане е записана фактура 202888. Вещото лице установява пълно съответствие
между декларираната цена на стоката в декларацията и и платената цена с банков
превод от дружеството-жалбоподател.
Съобразявайки
изведените от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна
страна:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора
на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.,
съобразно предоставените му правомощия.
Обжалваното
решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при
съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
„основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447
и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74,
§ 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
По
правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост
трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Освен
това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС – въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МКС.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм.д. № 4902/2012 година.
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4)
и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се
разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.
По
силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това
императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките
на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на
жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата
по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния
случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност
на сходни стоки.
С
писмо рег. №17375/ 17.01.2020 г. от дружеството е изискана единствено
допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени
обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е
бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за
обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с
процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва
изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на
митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно
с цел отпадане на тези съмнения.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, рег. № 32-90971/23.03.2020 г., приложим по препращане от чл.
29 от Регламент № 952/2013 не са изложени подробно обстоятелствата,
обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа
стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се
основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, че за процесните стоки са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните
с процесната МД. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от
системата, по отношение на кои МД на трети лица и за какви точно стоки са
установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и
соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на
митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се основава
на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с
изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на
сходни стоки. С основание оспорващият настоява, че не е ясно каква е и как е
определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е
неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ.
неприложима всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно и
не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от
а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата
стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2,
буква б) от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на
„приблизително същия период“, който период митническите органи са изследвали и
не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби
на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв
период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли
са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и
въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете
транспорт.
В
уведомителното писмо не са посочени МД, които митническите органи са ползвали и
са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на
митническата стойност на процесните по делото стоки.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е
уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за
определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било
информирано за ползваните от органа други митнически декларации (такива на
трети лица) за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и
от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. По
този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази
становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по
конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. МД, от които митническите органи са ползвали
най-ниските декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция „Митници“. Така посоченото обосновава извод,
че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава
наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на
неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени
дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
На
следващо място съдът намира, че от посочените в оспореното решение фактически и
правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган
черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране
на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото
правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко
решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се
посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.
За
да пристъпят към резервен способ за увеличаване на митническа стойност, който
са използвали митническите органи, а именно чл.74, §.2, б.Б от Митническия
кодекс, същите трябва да обосноват наличие на основателно съмнение и следва да
докажат, че са спазили процедурата на избрания от тях резервен способ. В случая
са използвали сходни стоки, според тях, внесени от трето лице. Няма такива
доказателства по делото, за обосноваване на основателни съмнения. Няма
нормативен акт, който да въвежда
стойности на справедливи цени. Има само дефиниция в закона, но няма нормативен
акт, който да определя конкретни стойности на справедливи цени, нито има
нормативен акт, който да определя рискови прагови стойности, под които не може
да се декларира. Това, че в митническата система има заложена някаква стойност,
не го прави нормативен акт.
На
следващо място, „справедливите“ цени са на килограм, а процесните стоки са
декларирани на брой. Така са договорени, така са фактурирани, така са плащани,
така са остойностявани. Не съществува, нито математически, нито правен способ,
който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой. Самият
факт, че „справедливите“ цени са на килограм, а рискова прагова стойност е
определена на база на тези „справедливи“ цени, само по себе си, не може да
обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка.
Съгл.
разпоредбата на чл.141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който казва, че
когато се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни
стоки се прилага най-ниската от тях и то
договорна, а не митническа стойност. Законът говори за договорна
стойност. В стойността, декларирана от жалбоподателя и от третото лице фигурира само фактурната стойност.
Митническата стойност е компонент и от фактурната стойност плюс всички разходи,
направени за тази стока, до момента на нейното деклариране – морски транспорт;
вътрешен транспорт, ако има такъв; застраховка и всякакви други разходи,
направени за стоката, а законът говори за договорна стойност на стоките.
Митницата не може да избира коя стойност от своята система да използва. Има ли
налични данни за по-ниски стойности, тя не може да ги отхвърли, защото според
тях са необичайно ниски.
От
друга страна, по отношение на митническата декларация, ползвана от третото лице,
същата е подадена на 01.09.2019 г., а процесната е от 15.01.2020 г. Не е
отчетена и разлика във валутния курс. Третото лице е обмитило при валутен курс
1,76137, докато жалбоподателят е обмитил при митнически курс 1,75963, т.е.
третото лице е обмитило на по-висок курс и това не отчетено. Не е отчетено и,
че третото лице е с доставка СИФ, което означава включена застраховка, а жалбоподателя
няма включена застраховка и това се вижда от условията на доставка СФР. Също
така има и вътрешен транспорт, тъй като деклрацията от третото лице е подавана
в Столична митница.
Отделно
от това, няма мостра от стоките, а за да се обявяват, че те са сходни трябва да
докажат и сходство на материалите. Няма събрани такива данни по делото.
Митницата
е определила единична стойност 15,22 лева/бр, докато видно от фактурата на
третото лице, дамски якета, тип синтетика са 7 долара на брой или около 12
лева.
По
отношение на стока №2, административния орган е приложил пар.3 като основание
за увеличение на митническата стойност, но за съда не става ясно как е
определена тази стойност. Записано е, че за стока 2 следва стойността да се
определи на 13,51 лева/бр. Липсват каквито и да е мотиви за тази цена.
Основателно
е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили
изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
Ответникът не установява по делото факта на извършване на изискуемия анализ.
Дори да е извършен такъв, то липсва обективирана в оспореното решение конкретна
обосновка от органа.
Не
е обосновано въобще сходството на стоките, което да е послужило за определяне
на различна от декларираната митническа стойност.
Липсва
анализ, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как
тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на
изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен
това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента
за прилагане, вр. чл. 1, пар. 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б“ от МКС, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в
характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на
същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в
случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи
Основателно
е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка,
че продажбите са на същото търговско равнище и какъв е относителният пазарен
дял на жалбоподателя, като не е ясно дали митническите органи са взели предвид
разликите и дали са извършени корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за
прилагане.
Неправилно в
подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност
са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоките.
Процесните,
формулирани в оспореното решение, мотиви следва да се приравняват на липсващи
такива, което пък обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е
спазена изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол
върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са както съображенията
за промяна на декларираните кодове, така и за определянето на нова митническа
стойност на процесните стоки.
Изводите
на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни,
необосновани и неосноваващи се на фактите, които се извеждат от приложените към
административната преписка документи и обяснения. Необосновани са
посочените в решението за корекция съмнения.
От
друга страна, митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено
от Съдът на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е
приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в
случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае
за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
От
тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане
следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките.
С
оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи
не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за
прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС, поради което, като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова
такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва
да се отмени.
В
съвкупността си, изложеното обуславя извод за основателност на жалбата, респ.
за незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на Териториална
дирекция Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да се
отмени.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 560 лв.,
както следва: 50 лв. – държавна
такса за образуване на делото; 150 лв. – възнаграждение за вещото лице по
приетата съдебно счетоводна експертиза; и 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено към
минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от
ДР
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела
С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ЕМИЛИЯ“ ООД гр. Добрич, Решение
с рег. № 32-145949 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториална дирекция
Северна морска при Агенция „Митници“ към MRN
20BG002005023412R7/15.01.2020 година.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „ЕМИЛИЯ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано
от управителя С.Г.Т., сумата в размер на 560 (петстотин и
шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: