Р Е Ш Е Н И Е № 29
гр.Тополовград,
22.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при участието на
секретаря: А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 130 по описа на 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
твърди, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като описаното в акта не е нарушение на чл.10 ал.3 от
Наредба № 6 за изискванията за пощенска
сигурност.
Жалбоподателят
твърди, че видно от констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. приложен към
АУАН е посочено, че ПС в с.Княжево изпълнява условията на чл.10 ал.1 от Наредба
№ 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност, като не са дадени
предписания. Освен това жалбоподателят твърди, че в горецитираният констативен
протокол е посочено, че е извършена проверка относно охрана и опазване на
парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба е в глава 3 от Наредба № 6
за изискванията за пощенска сигурност, която съгласно чл.22 от Наредбата е
извън компетенцията на КРС. Съгласно чл.22 от тази наредба контрола по
спазването и прилагането на изискванията за пощенска сигурност, с изключение на
глава 3 и глава 6 се осъществява от КРС по реда на Закона за пощенските услуги.
Твърди се, че съгласно чл.10 ал.3 на действащата наредба е посочено, че пощенските
служби задължително се оборудват със система за физическа защита като съгласно
легалното определение на понятието система за физическа защита дадено в
допълнителна разпоредба параграф 1 по смисъла на тази наредба система за
физическа защита е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10
ал.1 , който може да включва персонална физическа защита, физически бариери,
сигнално-охранителни известителни системи, записващи технически средства за
видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства и транспортни
средства, т.е. системите са определени като комплект от алтернативно изброени
елементи, в които се включва и физическата бариера, както е посочено в АУАН и
НП, че в обекта има изградена физическа бариера. Твърди се, че АУАН и НП не са
издадени въз основа на констатациите направени по време на проверката. В
констативния протокол е посочено, че ПС в с.Княжево има физическа защита, има решетки
на входната врата и на прозореца, с което според жалбоподателя са покрити
изискванията на чл.10 ал.3 на действащата наредба № 6 от 01.11.2011 г. Според
жалбоподателят неправилно Председателят на КРС е приел, че е налице нарушение
на чл.10.3 и по този повод неправилно е приел, че в ПС на посочения адрес
липсва система за физическа защита при констатирано наличие на физическа
бариера и решетки на прозореца и вратата на обекта, което е посочено в
протокола от проверката.Според жалбоподателя констатациите от проверката
обективирани в констативния протокол и последващото НП са неправилни и не кореспондират
с посочената правна норма на чл.10 ал.3 от Наредбата. Тази норма поставя
изискване за наличие в пощенските служби задължителна система за физическа
защита, а НП № 152 от 25.10.2018 г. на Председателя на КРС на „Български пощи
„ЕАД е наложена санкция, за това че към
14.06.2018 т. не е оборудвало със система за физическа защита гише, в което се
извършват парични дейности. Такова задължение не е предвидено в чл.10 ал.3 от
Наредбата. Съгласно легалното определение, дадено в параграф 1 от ДР на Наредбата,
пощенска служба е сграда или помещение, т.е. наличието на система за физическа
защита по чл.10 ал.3 на Наредбата е задължително за сградата на пощенския
оператор, а не за всяко едно гише вътре поотделно, както е описано и вменено
като неизпълнено задължение.
Предвид
на гореизложеното претендира съдът да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си
представител юрк.М. поддържа жалбата и моли уважаването й, като пледира, че
служителите на КРС не са посетили пощенската станция в с.Княжево, а са
разговаряли по телефона със служителя на пощенската станция – св.С.П. и няма
как лица, които не са присъствали на проверката на място в обекта, където
трябва да се установи наличието на нарушение, да изготвят АУАН при положение,
че не са възприели лично и непосредствено описаната фактическа обстановка.
Административно-наказващият
орган – КРС чрез своя представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като
твърди че издаденото НП е напълно законосъобразно и мотивирано и следва да се
потвърди изцяло.
От
събраните по делото доказателства съдът приема следното за установено от
фактическа и правна страна:
На 14.06.2018
г. е била извършена проверка от служители на КРС, за която е съставен
констативен протокол № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието на В.С.Г. ***. В
протокола е записано, че ПС в с.Княжево, която е трета категория обект се
осъществяват парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, и се намира
в сграда на БТК на втория етаж, има
решетки на входната врата и на прозореца. Няма СОТ и паник бутон, няма
видеонаблюдение.
Установено
е по делото, че процесната пощенска станция е трета категория обект, видно от приложения
списък на пощенски станции ІІІ-та категория в ОПС – Хасково, РУ – Пловдив,
„Български пощи”ЕАД. Видно от приложената заповед от 13.01.2013 г. на
Гл.изп.директор на „Български пощи” обекти трета категория са пощенските
станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които
паричните средства са в наличност до 20 000 лева.
Жалбоподателят
„Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на
универсална пощенска услуга на територията на Р България.
В
констативния протокол е записано, че проверката е извършена от св.А.И. и Д.К. –
служители на КРС, в присъствието на В.С.Г. ***. Св.Г. е трябвало да окаже
съдействие на проверяващите за техния обход в община Тополовград. Поредното
село, в което е трябвало да бъде извършена проверка е било село Княжево. Като
са пристигнали в с.Княжево пощата е била затворена, а служителката С.П. още не
е била дошла на работа. Тогава единият
от проверяващите – св.А.И. е решил да разговаря с нея по телефона, за да
разбере каквото го интересува. Същият е провел разговор със служителката на
пощенската станция – св.П.. Проверяващите са били пред станцията, а не са се
качили в нея, тъй като същата е била затворена. Св.Г. не е имала ключ за
пощенската станция в с.Княжево. Проверяващите не са изчакали служителката от
пощенската станция да я отвори и са си заминали. В разговора, който са провели
по телефона те са попитали служителката дали има решетки на вратата, на гишето
и дали касата е хваната за стената. Проверяващите не са направили проверка на
място, а само са провели телефонен разговор със служителката от пощенската
станция и са си заминали.
С оглед
записаното в констативния протокол, след проверката е бил съставен АУАН № П-283/07.09.2018
г., за това, че към 14.06.2018 г. „Български пощи” ЕАД не е оборудвало със
система за физическа защита гише, в което се приемат ценни пратки и се
извършват парични дейности, находящо се в помещение на ПС – 6566 на ул.”Георги
Димитров” № 30, в село Княжево, общ.Тополовград. Гишето има само физическа
бариера, няма инсталиран паник бутон и/или други елементи от сигнално-охранителна
известителна система, липсва и персонал за физическа защита. Гишето не е
оборудвано с други елементи по смисъла на параграф 1 т.10 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска
сигурност, с което е нарушен чл.105в от Закона за пощенски услуги, във връзка с
чл.10 ал.3 от Наредба № 6. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля
присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта и от
нарушителя, като екземпляр от него е връчен срещу разписка на упълномощен
представител на дружеството. В тридневния законно установен срок е подадено
писмено възражение от „Български пощи”ЕАД против АУАН, в което се твърди, че не
е налице нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенска
сигурност. Въз основа на съставения акт е издадено НП № 152 от 25.10.2018 г. от
Председателя на КРС, с което на „Български пощи”ЕАД – София на основание чл.53
ал.1, вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от Закона за пощенските
услуги, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна
разписка на 01.11.2018 г. На 12.11.2018 г. е входирана подадената жалба в КРС,
като видно от клеймо върху пощенски плик жалбата против него е подадена на 08.11.2018
г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
По
делото са разпитани актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на
нарушението и съставянето на акта, както и св.В.Г., която е присъствала по
време на проверката и св.С.П. – служител в пощенската станция. Съдът не
кредитира показанията на актосъставителя и св.Д.К. – служители на КРС, тъй като
по делото категорично се установи от показанията на свидетелите В.Г. и С.П., че
проверката не е била извършена на място, а по телефона. От свидетелските показания на Г. и П. се
установява, че длъжностните лица, заедно с нея не са посетили пощенската
станция в село Княжево в деня на проверката. Св.Г. е била ползвана от
длъжностните лица като пътеводител до самите пощенски станции, а служителят на
ПС – П. е лицето, което има ключ за помещението и което при необходимост може
да отвори ПС извън работно време. Съгласно показанията на двете свидетелки в
деня на проверката проверяващите не са посетили ПС, а са разговаряли със
свидетелката П. по телефона, като са поискали сведения за станцията и
инвентара, без да са поискали или предложили тя да им отвори. В подкрепа на
техните показания е и фактът, че в констативния протокол в графата проверяван липсва
подпис.
Така установената фактическа обстановка се
доказва от показанията на свидетелките В.Г. и С.П., като съдът не кредитира
показанията на служителите на КРС, тъй като същите са пристрастни и са дадени
под страх от неблагоприятни последици като дисциплинарни наказания от техния
работодател, тъй като не са извършили проверка на място.
С оглед
на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес, в законния срок
и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.
Жалбата
е основателна и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
На
жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение по чл.105в
от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 за изискванията за пощенска сигурност.
В случая съдът намира, че извършването на процесното административно нарушение не
е доказано и не следва да бъде вменявано на жалбоподателя. По делото се доказа,
че длъжностните лица не са посетили лично обекта на проверката, а именно
помещението на пощенската станция в с.Княжево. Няма представени копия от
фискални бонове, както са представени за другите пощенски станции. От
свидетелските показания на св.Г., която през цялото време е оказвала съдействие
на проверяващите се установи, че длъжностните лица не са посетили пощенската
станция в с.Княжево в деня на проверката. Съдът дава вяра на нейните показания,
тъй като същите са обективни и безпристрастни и тя не е заинтересована по никакъв
начин от изхода на делото. Служителят на пощенската станция – св.П. е лицето,
което има ключ за помещението и което при необходимост може да отвори пощенската
станция извън работно време. Нейните
показания, които съдът също намира за обективни и безпристрастни, се потвърждават от свидетелските показания
на св.Г.. В деня на проверката проверяващите не са посетили пощенската станция,
а са разговаряли със св.П. по телефона, като са поискали сведения за пощенската
станция и инвентара на станцията. Проверяващите не са искали или предложили тя
да им отвори пощенската станция и да им покаже помещението. По този начин е
налице съществено противоречие между отразеното в АУАН и пресъздадената от св.Г.
и П. фактическа обстановка. Няма как лице, което не е присъствало на проверката
на място в обекта, където трябва да установи наличието на нарушение да изготвя
като актосъставител АУАН при положение, че не е възприел лично и непосредствено
описаната от него фактическа обстановка. Недопустимо е чрез разпит на трето
лице по телефона длъжностното лице да инициира отговорност от нарушителя. Не е
допустимо в АУАН да се описват факти по чл.42 от ЗАНН при положение, че
законодателят ясно е посочил, че в АУАН следва да се отбележат обстоятелствата,
при които е установено нарушението. Това е така защото само с този акт валидно
се ангажира отговорността на нарушителя за извършеното от него деяние и само това
е документът, в който се очертават рамките на фактическата обстановка. В
противен случай за нарушителят остават скрити елементи от начина на
установяване на нарушението, срещу които той не може да се защити. Начинът по
който нарушението е описано в АУАН изключва възможността в един по-късен момент
неприсъствало на проверката лице да участва в ангажирането на отговорност за
подобно деяние.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 152 от 25.10.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на
съобщенията, с което на „Български
пощи”ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Студентски град,
ул.”Акад.Стефан Младенов” № 1 бл.31, представлявано от Гл.изп.директор Д.Д.,
ЕИК *********, на основание чл.53 ал.1, във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във
вр.чл.105в, вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г.
за изискванията за пощенска сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: