Р Е Ш
Е Н И Е
№ 196
гр. Перник, 28.10.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 251 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.104, ал.1, във вр. чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искова молба на И.В.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.К. ***, съдебен адрес:*** 2/49В срещу Областна администрация Перник, адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1Б, с която е предявен иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл,
за заплащане на обезщетение в размер на 1513.20
лева, представляваща разликата между дължимото и реално изплатеното обезщетение за оставянето й без работа, в
периода от 14.09.2021г. до 14.03.2022г. в следствие незаконно уволнение, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 04.04.2022г., до окончателното
му изплащане.
Ищецът твърди, че с решение №
2679 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело № 12227/2021г. по описа на ВАС,
е призната за незаконосъобразна Заповед № ЧР-41/02.08.2021г. на Областния
управител на Областна администрация – гр. Перник, с която е прекратено
служебното й правоотношение. Заявява, че на 04.04.2022г. е депозирала пред
работодателя нарочно заявление, с което изразява желание: да бъде възстановена
на заеманата длъжност; да бъдат отразени съответните промени в служебната й
книжка и бъдат начислени и изплатени съответните дължими обезщетения. Във
връзка с подаденото заявление, със заповед № ЧР-07/04.04.2022г. на Областния
управител, ищцата в настоящото производство е възстановена на работа, като и е
определено и изплатено обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер
на 7786.80 лв. Счита, че тъй като към момента на явяването й за заемане на
длъжността, основното възнаграждение за същата е определено в размер на 1550.00
лв., дължимото й обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, следва да е в
размер на 9300.00 лв., като разликата между реално изплатеното й и дължимо обезщетение
е в размер на 1513.20 лв.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Счита, размера на изплатеното обезщетение, по реда на чл. 104, ал. 1
от ЗДСл, за определен съгласно изискванията на закона. Обосновава вижданията си
с факта, че към момента на прекратяване
на служебното правоотношение на ищцата, основното възнаграждение за заеманата
от нея длъжност е определено в размер на 1442.00 лв. Счита, че нормата на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл не следва да се тълкува разширително, от което следва, че не
се дължат и лихви върху изплатеното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба вх. на Административен съд – Перник
рег. № 2878/03.10.2022г. от адв. В.К. - процесуален представител на ищеца, с която същата
заявява, че не възразява делото да бъде гледано в отсъствието й. Заявява, че е запозната с
представената по делото експертиза, не възразява, да бъде изслушано вещото лице
в нейно отсъствие и няма въпроси към същото. Развива подробни съображения по
същество, като моли исковата молба да бъде уважена, както по основание, така и
по размер. Претендира присъждане съдебни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по исковата молба - Областна
администрация Перник, редовно призован не изпраща
представител. В срока предоставен от съда, по делото са представени писмени
бележки, от процесуалния представител на ответника, в които е изразено
становище по съществото на спора, като от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, заявена е и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна
прокуратура-Перник, редовно уведомена, не встъпва в производството.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР-41/02.08.2021г. на
Областния управител на Областна администрация – гр. Перник, (лист 20), на
основание чл. 107а и чл. 108 от ЗДСл, във вр. с отправено предложение изх. рег.
№ 32-00-575/16.06.2021г. е прекратено служебното правоотношение на И. В. Б. –
настоящ ищец.
С решение
№ 2679 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело № 12227/2021г. по описа на
ВАС, е оставено в сила решение № 230 от 09.11.2021г. по
административно дело № 446/2021
г. на Административен съд –Перник, с
което Заповед № ЧР-41/02.08.2021г. на
Областния управител на Областна администрация – гр. Перник е отменена като незаконосъобразна.
Със
заповед № ЧР-07/04.04.2022г. на Областния управител, (лист 19), ищцата в
настоящото производство е възстановена на работа, като директор на дирекция
„Административен контрол, регионално развитие, държавна собственост“ в Областна
администрация – гр. Перник, като на същата е определено обезщетение по реда на
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на шесткратния размер на брутното
възнаграждение за длъжността.
От представеното и прието по делото, като доказателство Удостоверение изх.
рег. № 140192203804783/29.09.2022г. на териториална дирекция София при НАП,
(лист72-73) е видно, че в периода от прекратяване на служебното й
правоотношение, до момента на възстановяването й на работа И. В. Б. – настоящ ищец, не
е престирала труд по друго служебно или
трудово правоотношение.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице Я.П.А. по изготвена съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
съгласно поименно разписание на длъжностите в Областна администрация – гр.
Перник, в сила от 02.08.2021г. до 14.01.2022г. за „Обща администрация“ - дирекция
„Административен контрол, регионално развитие, държавна собственост“ за
длъжността директор на „АКРРДС“, индивидуалната месечна заплата е 1442.00 лв.
Съгласно поименно разписание на длъжностите в Областна администрация – гр.
Перник, в сила от 14.01.2022г. за „Обща администрация“ - дирекция
„Административен контрол, регионално развитие, държавна собственост“ за
длъжността директор на „АКРРДС“, индивидуалната месечна заплата е 1550.00 лв. Установява
се още, че размера на обезщетението за период от 6 месеца, считано от
14.09.2021г. до 14.03.2022г., при основна заплата от 1442.00 лв., е в размер на
8652.00 лв. без начислен данък общ доход, съответно при основна заплата от
1550.00 лв. е в размер на 9300.00 лв. без начислен данък общ доход. Установява
се също, че с индивидуален фиш за начислено възнаграждение за м. април 2022г.
на И. В. Б. е начислено обезщетение в размер на 8652.00 лв, представляващо 6
броя индивидуални месечни заплати от 1442.00 лв, като върху сумата от 8652.00
лв. е начислен 10% данък общ доход или 865.20 лв., съответно чиста сума от
7786.80 лв. е преведена по дебитната карта на И. В. Б. на дата 29.04.2022г. Така даденото заключение настоящия съдебен състав, кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит.
Между страните няма спор, че
ответникът е изплатил на ищеца по делото обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1
от ЗДСл, в размер 7786.80 лв., определена по следния начин: 8652.00 лв,
представляващи 6 /шест/ броя индивидуални месечни заплати от 1442.00 лв, като
върху сумата от 8652.00 лв. е начислен 10% данък общ доход или 865.20 лв.,
съответно чиста сума от 7786.80 лв. е преведена по дебитната карта на И. В. Б.
на дата 29.04.2022г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по –
ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по – нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
За да бъде уважен искът с правно основание с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, следва кумулативно да са налице материално – правните
елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: отмяна на
прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по
служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото
месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е
получавало по – ниско възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата
и прекратяването на служебното правоотношение.
С отмяната
на заповедта за уволнение, възниква правото на ищеца да получи обезщетение за
понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител, държавният служител има право на обезщетение в
предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал.
1 от Закона за държавния служител, относима
към разглеждания казус, предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата за
цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца.
По делото
се установи, че: (1). Със заповед №
ЧР-41/02.08.2021г. на Областния управител на Областна администрация – гр.
Перник, е прекратено служебното правоотношение на И. В. Б. – настоящ ищец, като
с решение № 2679 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело № 12227/2021г. по
описа на ВАС, е оставено в сила решение № 230 от 09.11.2021 г. по
административно дело № 446/2021
г. на Административен съд –Перник, с
което същата е отменена
като незаконосъобразна – налице е отмяна на прекратяването на служебното
правоотношение; (2). В периода от
прекратяване на служебното й правоотношение, до момента на възстановяването й
на работа, ищцата не е престирала труд по
друго служебно или трудово правоотношение – за процесния период от 14.09.2021г.
до 14.03.2022г., служителят е незает по служебно или
трудово правоотношение; (3). Наличие
на вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето,
през което лицето не е било на служба и (4).
Причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение.
Посочените
по – горе кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по реда
на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, са налице, като до същия извод достига и ответникът
в настоящото производство, видно от заповед № ЧР-07/04.04.2022г. на Областния
управител (лист19).
Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като определяща е получаваната основна месечна
заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, като в настоящия
случай, това е датата на постановяване на Решение № 2679 от 22.03.2022г., по адм. дело № 12227/2021г. по описа на ВАС,
а именно дата 22.03.2022г. Видно от представеното и
прието по делото, без възражения от страните заключения на вещото лице, към
дата 22.03.2022г., индивидуалната месечна заплата за длъжността директор
на „АКРРДС“, съгласно поименно
разписание на длъжностите в Областна администрация – гр. Перник, в сила от
14.01.2022г. за „Обща администрация“ - дирекция „Административен контрол,
регионално развитие, държавна собственост“ е в размер на 1550.00 лв.
Съгласно § 1, т. 26, б. "б" от ДР
на Закона за данъците върху доходите на физическите лица "трудови правоотношения"
са и правоотношенията
с държавни служители. В чл. 24, ал. 2, т. 8
от ЗДДФЛ са
посочени изчерпателно обезщетенията, които не влизат в облагаемия доход, като в
този законов текст не са посочени обезщетения по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, следователно същите следва да се включат в облагаемия доход.
От изложеното следва, че
дължимата на ищеца сума, по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, трябва да бъде определена по следния начин: 6 /шест/ броя индивидуални месечни заплати от 1550.00лв.
като върху сумата от 9300.00 лв. бъде начислен 10% данък общ доход или 930.00
лв., съответно чиста сума за получаване в размер на 8370.00лв.
От доказателствата по делото обаче, включително и от приетото и неоспорено от страните
заключението на вещото лице, се установи, че на 29.04.2022г., по дебитната карта на И. В. Б., като обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е изплатена сума в размер
на 7786.80 лв., определена по следния начин: 8652.00
лв, представляващи 6 /шест/ броя индивидуални месечни заплати от 1442.00 лв,
като върху сумата от 8652.00 лв. е начислен 10% данък общ доход.
Ето защо дължимото обезщетение, по чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, в
общ размер на 9300.00 лв. без начислен 10%
данък общ доход, следва
да се намали като се приспадне
изплатеното вече такова, в
размер на 8652.00 лв. без начислен 10%
данък общ доход или на И. В. Б. следва да бъде изплатено обезщетение в размер на 648.00
лв. без начислен 10% данък общ доход, съответно чиста
сума в размер на 583.20 лв., за която сума следва да бъде осъден
ответникът.
С оглед изложеното, настоящия съден състав приема, че на ищеца се дължи
обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, тъй като са налице материалноправните предпоставки
за изплащането му. Обезщетението се дължи за срок от 6 месеца, като след
извършване на приспадане с вече изплатеното от ответника, дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза в общ размер на 648.00 лв. без начислен 10% данък общ доход, съответно чистата
сума, която следва да бъде изплатена на ищеца възлиза на 583.20 лв., в който размер искът следва да бъде уважен, ведно с лихва
върху главницата за периода от 04.04.2022г., до датата на окончателното изплащане
на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1513.20
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер
на 231.25 лв.
Направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, с представените по делото писмени бележки, се
явява просрочено, с оглед разпоредбата на чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което не следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият
съдебен състав на Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
администрация Перник, адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1Б, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, да заплати на И.В.Б., ЕГН **********,***,
сума в общ размер на 583.20 лв., представляваща разликата между дължимото и реално изплатеното обезщетение
за оставянето й без работа, за период от 6 месеца, считано от 14.09.2021г. до
14.03.2022г., ведно с лихва върху главницата, за периода от
04.04.2022г., до датата на окончателното
изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 583.20 лв. до пълния
претендиран размер от 1513.20 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна администрация Перник, адрес: гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1Б, да заплати на И.В.Б., ЕГН **********,***, сума в размер на 231.25 лв.,, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/п/