Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1084

гр. Пловдив, 05.06.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №2812/19г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №29 от 22.03.2019г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“, упълномощен със Заповед №12ОА61/11.01.2012г., с което на „ПЛОВДИВ АПАРТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ №11, ет.2, ап.3, представлявано от Д.Д.Б., ЕГН:**********, на осн. чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.61р, ал.5 от ЗМДТ.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява представляващият дружеството, който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А. Б., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление, предмет на обжалване, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 66090000286 от 12.02.2019г., с който се констатира, че не е подадена декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък за 2018г. в законоустановения срок до 30.01.2019г. Отразено е, че се касае за реализирани нощувки в обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Сочи“ №10, като декларацията е подадена с вх. №********** от 12.02.2019г. в  Дирекция “МДТ” – Община Пловдив. Сочи се, че с това дружеството, срещу което е съставен акта, е нарушило чл.61р, ал.5 от ЗМДТ.

 По сходен начин е описано констатираното и в обжалваното наказателно постановление, като и там е отразена същата правна квалификация  и е записано, че нарушението е за първи път.

В качеството на свидетел по делото е разпитана актосъставителката Г., която е потвърдила констатациите по АУАН. Съдът възприема показанията й като логични, подробни и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

 На база на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е осъществено визираното нарушение. Съгласно чл.61р, ал.5 от ЗМДТ лицата предлагащи нощувки следва да подадат декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година. В конкретния случай е установено категорично, а и това не се оспорва от страна на жалбоподателя, че дружеството „ПЛОВДИВ АПАРТМЪНТС“ ЕООД се явява данъчнозадължено лице досежно посочения в Раздел на ЗМДТ туристически данък, понеже предлага нощувки, както и че е подало в Община Пловдив изискуемата съгласно чл.61р, ал.5 от ЗМДТ декларация, касаеща туристическия данък за 2018г. със закъснение на 12.02.2019г., вместо до 30.01.2019г. От изложеното е видно, че формално е налице осъществено нарушение на закона, което принципно подлежи на санкциониране, доколкото общата разпоредба на чл.127, ал.1 от ЗМДТ предвижда това.  

В конкретния случай съдът намира за правилно съждението на жалбоподателя, че се касае до маловажен случай и същият не е следвало да бъде наказван, като спрямо него се приложи възможността по чл.28, б.”а” от ЗАНН да бъде предупреден от наказващия орган. За този си извод съдът взема предвид самия вид и характер на нарушението, изведени от характера на декларацията, която е следвало да се депозира в срок, както и допълнителните обстоятелства, които макар и с косвено значение се отразяват върху цялостната преценка относно маловажността на случая. На първо място, касае се до установено първо нарушение от посочения вид. Вярно е, че то е на формално извършване, като съставът му не предвижда настъпването на вреди. Следва да се има предвид обаче, че се касае до подаване на декларация, която има чисто информативен характер и не е пряко обвързана с въпросите по начисляване и внасяне на дължимия туристически данък, тоест не засяга бюджетната сфера пряко. Касае се до декларация, съдържаща данни за данъка за предходната година, докато определянето и внасянето на данъка се осъществява ежемесечно за предходния месец, през който са били предоставени нощувките. Видно е от представеното заверено копие на приходна квитанция, че в крайна сметка, декларираният данък е бил внесен. Наред с това следва да се отчете, че дължимият и заплатен  туристически данък е в много малък размер. И не на последно място, съдът намира, че закъснението при подаване на декларацията не е твърде продължително, като е по-малко от две седмици, както и, че подаването й не е реализирано след покана от надлежните органи, а е извършено доброволно. Тези обстоятелства съпоставени и с факта на извършване на нарушението за първи път, определено сочат на маловажност на случая.

Доколкото преценката относно маловажността на случая се прави във връзка с всеки конкретен случай и тя е такава отнасяща се до законосъобразността на наказателното постановление, съдът намира, че в случая наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, като по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН и да не се санкционира нарушителят. Предвид преценката на съда за наличието на маловажен случай на административно нарушение, следва наказателното постановление да се отмени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №29 от 22.03.2019г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“, упълномощен със Заповед №12ОА61/11.01.2012г., с което на „ПЛОВДИВ АПАРТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ №11, ет.2, ап.3, представлявано от Д.Д.Б., ЕГН:**********, на осн. чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.61р, ал.5 от ЗМДТ.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд - Пловдив.

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ