Решение по дело №1745/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 268 ДОПК.

Образувано е по подадена от „Б. 2010“ ЕООД, ЕИК ****, чрез пълномощника на дружеството адвокат Р. от САК, жалба срещу Решение № 148/25.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № 28865-7/17.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна срещу обективираните в образуването на изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна действия на главния публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Варна.

Мотивиран от изложените в жалбата твърдения за отсъствие на достатъчно индивидуализиращи данни относно определилата данъчните задължения на жалбоподателя холандска данъчна служба, които данни следва да се съдържат в отправеното от запитващата държава Холандия Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки, референтен № NL_BG_ІNV129032_014774_20230509_d_RR, и в подадения Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, референтен № NL_ІNV129032_20230503_UIPE_1, жалбоподателят иска съдът да отмени обжалваното Решение № 148/25.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него действие на главния публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Варна по образуването на изпълнително дело № *********/2023 г. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски.

В подкрепа на основанието за оспорване на решението на директора на ТД на НАП – Варна жалбоподателят излага съображения, че с потвърдените от решаващия орган действия по образуване на изпълнително производство въз основа на документи, несъдържащи изискуемата по закон информация, публичният изпълнител е нарушил правото му на защита като длъжник по изпълнението, тъй като липсата на достатъчно данни за всички елементи от адреса на холандската данъчна служба обуславя невъзможност за дружеството да подаде жалба до компетентния по закон орган относно изпълнителното основание и реда и начина на установяването му в запитващата държава членка.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.10.2023 г. жалбоподателят „Б. 2010“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му адвокат Р. е подадена писмена молба с. д. № 14360/11.10.2023 г., с която отново се иска да се уважи подадената жалба.

Директорът на ТД на НАП – Варна, ответник по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание на 18.10.2023 г. От пълномощника му юрисконсулт А. е подадена писмена молба с. д. № 14085/05.10.2023 г., с която по съображения, идентични на изложените в обжалваното Решение № 148/25.07.2023 г., се иска оспорването да се отхвърли като неоснователно и на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 268 ал. 1 ДОПК жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съдът намира следното по нейната основателност:

Въз основа на отправено от запитващия орган на Холандия до запитвания компетентен орган на Република България Искане за събиране на публично вземане, референтен № NL_BG_ІNV129032_014774_20230509_d_RR, придружено от Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, референтен № NL_ІNV129032_20230503_UIPE_1, в Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело № *********/2023 г. срещу длъжника по изпълнението „Б. 2010“ ЕООД.

На основание правната възможност по чл. 266 ал. 1 ДОПК длъжникът „Б. 2010“ ЕООД е подал по административен ред жалба вх. № 28865-7/17.07.2023 г. срещу действията на главния публичен изпълнител по образуване на изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на ТД на НАП-Варна. Като мотиви за обжалването е посочил, че запитващият орган не е индивидуализирал първоначалното изпълнително основание, съгласно изискването на чл. 269к ал. 1 ДОПК, не е посочил подлежащия на изпълнение влязъл в законна сила акт, като такъв не е бил съобщен и на длъжника, поради което той, след като не е наясно с изпълнителното основание, не може да предяви и конкретно възражение за изтекла погасителна давност и не е в състояние да се защитава срещу него, а това би следвало да означава, че е преградена и възможността за влизането на акта в законна сила. Наред с това в жалбата до решаващия орган е посочено, че по отношение на дружеството са налице всички основания да се откаже съгласно чл. 269т ДОПК, изключая ал. 6 на разпоредбата, предоставянето на взаимна помощ на запитващата държава членка.

Преценявайки обстойно изложените аргументи в подадената жалба срещу действията на главния публичен изпълнител по образуване на изпълнителното дело, директорът на ТД на НАП-Варна като компетентен решаващ административен орган по смисъла на чл. 266 ал. 1 ДОПК я е оставил без уважение с оспореното пред съда Решение № 148/25.07.2023 г.

Съответно на изискването по чл. 267 ал. 1 ДОПК, съобразявайки данните по преписката решаващият орган се е произнесъл по всички възражения на „Б. 2010“ ЕООД срещу законосъобразността на предприетите от публичния изпълнител действия по образуване на изпълнителното дело и въз основа на това е постановил решението си, чийто диспозитив е в кореспонденция с правомощието му по чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК.

В подадената по реда на чл. 268 ал. 1 ДОПК жалба до съда, въвеждайки ново основание за оспорване на законосъобразността на действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното дело, свързано с твърдяното отсъствие на изискуемата индивидуализираща информация относно определилата данъчните задължения на жалбоподателя холандска данъчна служба в подаденото от запитващия орган на Холандия Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки и в придружаващия го Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, жалбоподателят атакува издаденото от директора на ТД на НАП-Варна Решение № 148/25.07.2023 г. с искане за отмяната му.

Жалбата е неоснователна.

Изпратеното от запитващия орган на Холандия до националния компетентен орган на България Искане референтен № NL_BG_ІNV129032_014774_20230509_d_RR е относимо към помощ по чл. 269в ал. 1 т. 3 ДОПК като касае събирането по реда на взаимната помощ между държавите членки на ЕС на публични вземания, попадащи изцяло в обхвата на чл. 269а ал. 1 ДОПК.

Съответно на чл. 12 от Директива 2010/24/ЕС, реципиран в чл. 269к ал. 1 ДОПК, искането за събиране на публични вземания по чл. 269а ал. 1 ДОПК е придружено от изискуемия Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който, обратно на оплакванията на жалбоподателя, се съдържат достатъчно данни за основното съдържание на първоначалното изпълнително основание. Съгласно чл. 12 § 1 б. „а“ от Директива 2010/24/ЕС от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки трябва да съдържа най-малко информация, касаеща идентифицирането на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, описание на вземането, в това число неговото естество, обхванатия от вземането период, всякакви дати, които са от значение за процеса на изпълнение, размер на вземането и различните му съставни части като главница, натрупани лихви и други. Нормата е възпроизведена във вътрешното ни право в чл. 269к ал. 2 т. 1 ДОПК.

Видно от съдържанието на подадения Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, референтен № NL_ІNV129032_20230503_UIPE_1, съпътстващ отправеното от запитващия орган на Холандия Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки, референтен № NL_BG_ІNV129032_014774_20230509_d_RR, в него съответно на изискванията на чл. 12 § 1 б. „а“ от Директива 2010/24/ЕС и на чл. 269к ал. 2 т. 1 ДОПК са посочени както видът на отделните вземания срещу длъжника „Б. 2010“ ЕООД /данък върху заплатите/, така и периодите, за които се отнасят вземанията, размерът им по отделни компоненти /главница и натрупана лихва/, датата на установяване на всяко от тях и датата, на която за всяко установено вземане може да се пристъпи към изпълнителни мерки, включително и датата на извършеното уведомяване за първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземанията в запитващата държава.

Предвид изрично съдържащата се регламентация в чл. 269к ал. 1 ДОПК, кореспондираща на тази по чл. 12 § 1 от Директива 2010/24/ЕС, придружаващият искането на запитващия орган от Холандия Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки е документ, подлежащ на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване в запитаната държава членка. Поради това, съобразявайки и чл. 269л ал. 2 ДОПК, според който посочените в искането вземания се събират по реда на ДОПК, главният публичен изпълнител в ТД на НАП-Варна законосъобразно е образувал изпълнителното дело срещу длъжника „Б. 2010“ ЕООД въз основа на изпратеното по електронен път на основание чл. 269в ал. 2 ДОПК Искане референтен № NL_ІNV129032_20230503_UIPE_1 и придружаващия го Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки /също изпратен по електронен път, съгласно чл. 269в ал. 3 ДОПК/.

Видно от адресната част на подадената от „Б. 2010“ ЕООД жалба вх. № 28865-7/17.07.2023 г., дружеството не оспорва обстоятелството, че публичният изпълнител в ТД на НАП-Варна е действал изцяло по възлагане на изпълнителния директор на НАП, който в качеството на компетентен административен орган по чл. 269б ал. 1 ДОПК е в правото си по силата на същата правна норма да делегира на други длъжностни лица дадените му от закона правомощия.

Съответно на закона, директорът на ТД на НАП – Варна е посочил в мотивите на оспореното Решение № 148/25.07.2023 г., че всички възражения на жалбоподателя, относими към вземането, към първоначалното изпълнително основание, законосъобразността на извършеното от запитващата държава членка уведомяване и единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, следва да се отнесат към компетентните органи на Холандия. В същия смисъл е и изпратеното от главния публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна до длъжника „Б. 2010“ ЕООД Уведомително писмо изх. № С230003-178-0016511/19.07.2023 г. Относно разрешаването на тези въпроси е от значение чл. 269м ал. 1 ДОПК, според който когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той трябва да уведоми жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по нея орган в запитващата държава членка. При това местният запитан орган няма нормативно установено задължение да препраща подадената чрез него до органа, отговорен за определяне на вземането, жалба, поради което и с писмо изх. № С230003-178-0017469/03.08.2023 г. подадената от „Б. 2010“ ЕООД жалба вх. № 36541/24.07.2023 г. е върната обратно на подателя с указанието да я подаде пред компетентния да се произнесе по нея орган в запитващата държава членка Нидерландия.

В случай на надлежно подадена жалба до компетентния орган в запитващата държава членка, за която той е уведомил местния запитан орган, е приложимо общото правило на чл. 269м ал. 3 ДОПК, според което изпълнението трябва да се спре за оспорената част на вземането до произнасянето на компетентния орган. Изключението от това правило е регламентирано в чл. 269м ал. 5 ДОПК.

Законосъобразно с обжалваното по делото Решение № 148/25.07.2023 г. директорът на ТД на НАП-Варна е приел за лишено от основание и становището на жалбоподателя за приложимостта към случая на чл. 269т ДОПК, изчерпателно регламентиращ в няколко отделни алинеи хипотезите, в които местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ по реда на глава Двадесет и седем „а“ на ДОПК. Решаващият орган правилно е отсъдил, че е налице противоречие в изявленията на жалбоподателя, който от една страна твърди, че не е запознат с изпълнителното основание, а от друга страна предявява възражение за изтекла погасителна давност относно вземане, за което счита, че няма знание. В решението е съобразено и обстоятелството, че жалбоподателят не се позовава на каквито и да било доказателства, за да обоснове твърдението си, че действията по изпълнение на искането на запитващата държава членка могат, с оглед на имущественото състояние на дружеството длъжник, да доведат до сериозни икономически или социални затруднения. Тъй като длъжникът по изпълнението е този, който изцяло черпи изгодните правни последици от предвидените в чл. 269т ал. 1 ДОПК обстоятелства, то в негова тежест е да установи съществуването им пред местния запитан орган – нещо, което не е направено в случая. Видно от съдържанието на жалбата до съда, в нея вече липсва позоваване на това обстоятелство.

Неоснователно е и изложеното в жалбата до съда оплакване, според което в подаденото от запитващия орган на Холандия Искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки и в придружаващия го Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, липсва изискуемата индивидуализираща информация за определилата данъчните задължения на жалбоподателя холандска данъчна служба, което според жалбоподателя препятства възможността му да подаде жалба до запитващия орган.

Относно данните за индивидуализация на запитващия орган от държавата членка са от значение разпоредбите на чл. 269к ал. 2 т. 3 ДОПК и на чл. 12 § 1 б. в)i)i) от Директива 2010/24/ЕС на Съвета. Съгласно чл. 269к ал. 2 т. 3 ДОПК, Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки трябва да съдържа наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване. Същевременно чл. 12 § 1 б. в)i)i) от Директива 2010/24/ЕС на Съвета изисква в съдържанието на Единният инструмент задължително да е поместено наименование, адрес и други данни за контакт относно службата, която е отговорна за определяне на вземането, и в случай че е различна – относно службата, в която може да бъде получена по-подробна информация за вземането или за възможностите за обжалване на задължението за плащане.

От прегледа на съдържанието на подадения заедно с искането на запитващия орган от Холандия Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, е видно, че в т. 9 на документа са посочени както наименованието на холандската служба, отговорна за определяне на вземането, така и нейният адрес, включващ, държава, град, пощенски код, улица и номер. Без отношение към редовността на Единния инструмент е оплакването на жалбоподателя, че в т. 9 от съдържанието му липсват данни за телефон и електронна поща, тъй като съгласно приложимите правни норми на чл. 269к ал. 2 т. 3 ДОПК и на чл. 12 § 1 б. в)i)i) от Директива 2010/24/ЕС на Съвета тези данни не са измежду задължителните реквизити на документа. Отделно от това следва да се има предвид, че тъй като в съответствие с чл. 269в ал. 3 т. 1 ДОПК Единният документ е изпратен по електронен път, то информация за електронната поща, от която е изпратен е налична при компетентния орган на запитваната държава. Отново в унисон с разпоредбите на чл. 269к ал. 2 т. 3 ДОПК и на чл. 12 § 1 б. в)i)i) от Директива 2010/24/ЕС на Съвета в т. 10 на Единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания изрично е отбелязано, че по-подробна информация относно вземането или възможността за обжалване на задължението за плащане може да се получи именно от службата по т. 9 с посочените в същата точка нейни индивидуализиращи данни.

Съвкупно преценено, изложеното сочи на неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли от съда.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ подадената от „Б. 2010“ ЕООД, ЕИК ****, жалба срещу Решение № 148/25.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № 28865-7/17.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна срещу обективираните в образуване на изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на ТД на НАП – Варна действия на главния публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА „Б. 2010“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

	Съдия: