РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1298
Гр. Пловдив, 04.07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1024
описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от И.Б.М.,
EГН **********, чрез процесуалния представител
адвокат С.К., против Решение № 570 от 16.03.2022г. на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 1150 по
описа на съда за 2022 г., с което е изменен Електронен фиш серия К, № 3650184,
издаден от ОД на МВР гр.Пловдив, с който на И.Б.М. е наложена глоба в размер на
400 лева, като е преквалифицирано извършеното деяние от нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и електронният
фиш е потвърден в останалата част, с която на жалбоподателя, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложена ГЛОБА в размер на 400 лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на
ПРС и Електронен фиш Серия К № 3650184 да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР–Пловдив,
редовно призован не изпраща представител. В писмено становище оспорва жабата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от И.Б.М., срещу Електронен фиш Серия К № 3650184, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА
в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл.22 ал.2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Обективираните
в ЕФ констатации се свеждат до следното:
На 23.05.2020
г., в 15:45 часа в с. Рогош, ул. „Александър Стамболийски" срещу № 1, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час , МПС „БМВ Х5 3.0 СД“ с
рег. № ****се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч и превишение на
скоростта от 31 км/час. Собственик на автомобил е И.Б.М.. Нарушението било
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков
материал от клип, справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол от проверка на видео-радарна система и Протокол
за използване на АТСС № 6207р-6606/26.05.2020г.
7.С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин
се установява, че е осъществен състав на визираното в електронния фиш
нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената
процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП.
За да измени
ЕФ, в частта, касаеща правната квалификация на извършеното деяние от нарушение
по чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по. чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
съдът е намира, че в ЕФ частично неправилно е посочена приложимата нарушена материална
норма, доколкото посочената в ЕФ квалификация чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е
относима към нарушаване на специално ограничение на скоростта, въведено с пътен
знак В26, различно от общите ограничения на скоростта, уредени в чл. 21, ал.1 ЗДвП. Същевременно фактите, така както са описани в ЕФ, сочат, че приложимата
правна норма в случая е именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Въззивният съд е посочил, че дадената
погрешна правна квалификация на деянието в ЕФ не е основание за отмяната му,
поради което съдът следва да упражни своите правомощия да преквалифицира извършеното
щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил
защитата си.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези,
наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил
подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
9. Обосновано при извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е
констатирал, че нарушението е установено по безсъмнен начин, включително и от
заснетия клип с техническо средство, както и от представения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-523 от 29.10.2017г. на МВР и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
10. В конкретния случай, електронният фиш съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата,
която се явява специална по отношение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно
§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, ЕФ представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъй като в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на област Пловдив, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на
МВР – Пловдив, не са налице пречки и за извършване на преценката дали
процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на
МВР.
11. Касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд,
че не е необходимо техническото средство за контрол да бъде обозначено със
съответните пътни знаци. С ДВ бр. 54 о т2017 г. от 05.07.2017 г. в ЗДвП е
отменена разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, въвеждаща задължение на службите
на МВР да обозначават чрез поставяне на пътни знаци участъците от пътя, на
които се извършва контрол и по аргумент от чл. 13, ал. 1 от ЗНА са отменени и
аналогичните разпоредби от Наредба № 8123з-532
от 12.05.2015г, доколкото наредбата е акт по прилагане на закона. При
отмяната на чл. 165, ал. 2, т.
8 от ЗДвП не е предвидено разпореждане да останат временно в сила
съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗНА някои разпоредби на акта по прилагане на
отменения закон, поради което към дата на отмяна на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП са отменени
мълчаливо и всички разпоредби на наредбата, уреждащи материята по чл. 165,
ал.2, т. 8 от ЗДвП. Същите впоследствие
са и изрично отменени с акт на компетентния орган, публикуван в ДВ, бр.6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Към датата на извършване на нарушението 23.05.2020г.,
не е съществувало задължение за обозначаването на мястото на проверка за
скорост с техническо средство с пътни знаци. Предвид изложеното следва, че
ограничението с ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид
последвалите законодателни изменения в ЗДвП, тоест ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС
на колегиите на ВАС е издадено преди посоченото изменение, съответно отмяна на
разпоредбите на чл. 165, ал.2, т. 8 от ЗДвП.
12.За пълнота следва да се посочи, че ЕФ съдържа изискуемите по закон и
съгласно приетия от МВР образец
реквизити. Връчен е на водача, който е упражнил правото си на защита
чрез подаване на въззивна жалба. Не са представени доказателства, които да
опровергават обективираните в ЕФ констатации за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията,
се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Не са налице основания за отмяна на ЕФ, поради наличие на нарушение на
изискванията чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението е установено с мобилно
автоматизирано техническо средство. Легалната дефиниция на "Автоматизирани
технически средства и системи" е възпроизведена в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
според който това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
13. Следва да се посочи, че в ЕФ е посочена ОД МВР – гр.Пловдив, като
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е
изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в
процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на
цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се
съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. №6207р-6606/26.05.2020г.
е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на
АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се
осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Към протокола е
приложена и снимка на разположението на уреда, съгласно изискването на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
14.С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен
– същият правилно е издаден по отношение на И.М., предвид приложената справка
за собственост на МПС по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, от която е видно, че
собственик на превозното средство е И.Б.М.. В този смисъл оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
15. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Така,с оглед фактическата и правна служност на делото,
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570 от 16.03.2022г.
на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 1150 по описа на същия
съд за 2022 г.
ОСЪЖДА И.Б.М., EГН **********, с адрес ***3,
да заплати на Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи
с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7, сумата от 80 лева, съставляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/