РЕШЕНИЕ
№ 7948
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20201110144109 по описа за 2020 година
„Епредявил срещу В. ВЛ. П. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1425.07 лева-главница по
договор за потребителски кредит №от 28.11.2011, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, и сумата от 400
лева – договорна лихва за периода от 01.08.2015 до 28.07.2017.
Ищецът поддържа, че на 28.11.2011 е сключен между ответницата и
„Юробнак и Еф Джи България“АД договор за потребителски кредит в размер
на 1730 лева . Твърди, че ответницата се е задължила да погасява
задължението си по кредита на 68 месечни вноски с краен срок
28.07.2017.Поддържа, че след усвояване на кредита ответницата не е
изпълнила задълженията си по договора, като са останали непогасени
задължения в размер на 2122.2 лева, от които 1425.07 лева – главница и
697.13 лева – договорна лихва. Поддържа, че кредитът е станал изцяло
изискуем с изтичане на срока на договора на 28.07.2017г. Поддържа, че по
силата на договор за цесия от 18.01.2016, сключен между него и „Юробанк
1
България“АД е придобил вземанията спрямо ответницата по договор за
потребителски кредит №FL617081.Твърди, че на адреса на ответницата е
изпратено уведомление за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД, но
писмото се е върнало като „непотърсено“.Поддържа, че прилага към
исковата молба уведомлението по чл.99 от ЗЗД, като с връчването на
ответницата, същата следва да се счита надлежно уведомена за извършената
цесия.Твърди, че е подал заявление по чл .410 от ГПК и е издадена заповед за
изпълнение.Поддържа, че ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение, поради това предявява иск за съдебно
установяване на вземанията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. ВЛ. П. оспорва предявените
искове. Прави възражение за давност. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и като съдържащ неравноправни клаузи.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011
„Юробанк и Еф Джи България“АД е предоставило на Венцеслава
Владимирова П. сумата в размер на 1730 лева за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за кредитна карта BG Euroline от
26.03.2005.По делото е представен и погасителен план към договора.
По делото е представено извлечение от договор за цесия от 18.01.2016,
сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.
Видно от Приложение №1 към договора в него са включени и вземания
по договор за потребителски кредит №FL617081 от 28.11.2011 срещу
Венцеслава Владимирова П. за сумата в размер на 2 122.20 лева, от които
1425.07 главница и 617.13 лева – лихва за забава.
По делото е представено уведомление до Венцеслава Владимирова П.
от „Юробанк България“АД за извършената цесия.
Видно от известието за доставяне от 03.07.2018г. пратката не е връчена.
По делото е представено пълномощно, с което “Юробанк България“АД
е упълномощило „ЕОС Матрикс“ЕООД да уведоми съгласно условията на
2
чл.99, ал.3 от ЗЗД физическите лица длъжници по договори за потребителски
кредити за прехвърлянето на вземанията на банката срещу тях.
Съгласно заключението на ССЕ разрешеният кредит в размер на 1730
лева е преведен на 28.11.2011 по разплащатателна сметка на В. ВЛ.
П.Задължението на Венцислава Владимирова П. към 18.01.2016-, датата, на
която вземането е прехвърлено с договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ЕООД е
в размер на 2 122.20 лева, от които главница в размер на 1425.07 лева,
възнаградителна лихва в размер на 398.18 лева, наказателна лихва в размер на
218.95 лева и такси в размер на 80 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011
„Юробанк и Еф Джи България“АД е предоставило на ответницата
Венцеслава Владимирова П. сумата в размер на 1730 лева за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта BG
Euroline от 26.03.2005.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че разрешеният
кредит в размер на 1730 лева е преведен от „Юробанк България“АД на
28.11.2011 по разплащатателна сметка на ответницата В. ВЛ. П..
По делото е представено извлечение от договор за цесия от 18.01.2016,
сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.От
представеното извлечение не се установява предмета на договора, а именно:
кои вземания са предмет на договора за цесия, както и в кое приложение са
включени.По делото е представено 1/Приложение към Потвърждение за
извършената цесия.Това приложение не е описано в приложенията на
представеното извлечение от договор за цесия от 18.01.2016.Освен това в
самото приложение към потвърждение не се реферира към договора за цесия
от 18.01.2016г.
С оглед на което съдът намира, че по делото не се установява предмета
на договора за цесия от 18.01.2016, както и дали представеното приложение с
вземания е част от договора за цесия.С оглед на което не се установява
вземанията по договора за потребителски кредит №FL617081/28.11.2011,
включени в приложението, да са предмет на договора за цесия.
С оглед на изложеното по делото не се доказва ищецът да има вземания
3
спрямо ответницата и да се явява неин кредитор.
Поради това предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата не е ангажирала
доказателства за реализирани разноски, поради което не следва да й бъдат
присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е със седалище и адрес на
управление:гр.София , район Казанджията“№4-6, със съдебен адрес:гр. В.,
срещу В. ВЛ. П., ЕГН**********, с адрес:гр.София, ул. „Младежка
искра“20А, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В. ВЛ. П.
дължи на сумата от 1425.07 лева-главница по договор за потребителски
кредит №FL617081 от 28.11.2011, и сумата от 400 лева – договорна лихва за
периода от 01.08.2015 до 28.07.2017.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4