Решение по дело №191/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 110
Дата: 4 август 2020 г.
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20204440200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 04.08.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов АНД № 191 по описа за 2020  година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Л.С.Г.  с ЕГН ********** представляваща „Н.“ ЕООД –с. ххх подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № хххг. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, Офис Плевен, с  което на на представляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна по жалбата ТД НАП – Велико Търново, редовно призована, се представлява от ЮК Г..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На 15.09.2019г., актосъставителя установил, че от наличното и работещо фискално устройство  е разчетена наличност в размер на 0.00 лева, видно от МФО № 0001211/15.09.2019г.. Касовата наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис на парични средства от Н.В.Л.на длъжност – продавач-консултант е в размер на 217.68лв.. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +217.68., не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.  

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление против НП № хххг. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с  което за нарушение на чл. 33, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл185,ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Актът е предявен на упълномощено от дружеството лице. При съставянето на акта същият не  е вписал възражения.

Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление.

Според императивната норма на чл. 33  ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл. 118 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява

Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Като нарушени в акта и наказателното постановление, както по-горе се спомена са посочени едновременно разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС въвежда изискване за регистриране и отчитане на извършените продажби в търговски обект чрез издаване на фискален бон или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства касае случаите, извън продажбите, като установява изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочените норми установяват две различни задължения за лицата, стопанисващи търговски обекти, като неизпълнението на всяко, представлява отделно нарушение. Едновременното посочване на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства прави неясна правната квалификация на установеното нарушение. В конкретния случай не става ясно по безспорен и недвусмислен начин за неизпълнение на кое задължение е санкциониран жалбоподателя, което сериозно ограничава правото му на защита. Наред с това, посочването на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е в противоречие с правното основание за ангажиране отговорността на дружеството- чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като в нея е предвидена имуществена санкция за нарушения, извън тези на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящата инстанция при разглеждане на делото не може да тълкува волята на административно наказващия орган, нито да преквалифицира нарушението или изменя правно основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Предвид гореизложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Констатираните от съда съществени нарушения на процесуалните правила представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административно наказателната отговорност и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съответно до неговата отмяна, без да се разглежда спорът по същество.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № хххг. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на „Н.“ ЕООД – с. ххх представлявано от Л.С.Г.  с ЕГН **********, е наложена имуществена санкциа в размер на 700 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: