№ 8695
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско
дело № 20221110151847 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ********** – редовно призован, представлява се от адв. З..
ОТВЕТНИКЪТ ********** - редовно призован, не представлява се юрк. **********
с пълномощно да делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 21.02.2023 г.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от **********, със седалище и адрес на
управление – гр. ********** представлявано от управителя **********в против
**********, с адрес в гр. **********, представлявано от ********** с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществуват вземания на
ищеца за следните суми 23333,38 лева – обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на задължение по чл. 507 от ГПК като трето задължено лице по запорно
съобщение, връчено на ответника на 05.02.2019 г., както и 7576,74 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 06.02.2019 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ищеца е издадена обезпечителна заповед от
Районен съд – Варна на 21.01.2019 г., с която било допуснато обезпечение на бъдещ иск
срещу **********, ЕИК ********** във връзка с което била наложена обезпечителна мярка
„запор“ върху банкова сметка на посоченото дружество при ответника. Бъдещият иск бил
1
уважен, поради което ищецът депозирал молба пред ЧСИ за образуване на изпълнително
дело, вследствие на което било образувано ИД № 42/21 г. по описа на ЧСИ **********
**********, което било присъединено към ИД 23/19 г. по описа на същия ЧСИ
(обезпечение). С изх. № 2360/23.02.2021 г. ЧСИ изискал запорираната сума, като след
налагането на запора, ответникът отговорил, че се е разпоредил със запорираната сума на
основание разпореждане за незабавно изпълнение с изх. № ********** г., в полза на НАП,
след което сметката била закрита. Исковата претенция се основава на твърдения, че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид подадено
възражение от длъжника, ищецът е предявил иска за установяване на вземането.
С подадения от ответника писмен отговор исковата претенция се оспорва изцяло по
основание и размер. Твърди се, че върху сметката на длъжника е бил наложен запор от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, като в изпълнение на
разпореждане за незабавно изпълнение с вх. № 6136/11.06.2020 г., ответникът наредил
паричен превод по сметка на НАП за сума в размер на 24 563,11 лева, след което сметката
на длъжника била закрита служебно. Сочи се, че нареждането на ЧСИ, обективирано в
запорно съобщение с вх. № 966/25.01.2021 г. постъпило след извършеното плащане в полза
на НАП и след закриване сметката на длъжника. Оспорва се да е налице противоправно
поведение, доколкото публичните вземания се удовлетворявали предпочтително спрямо
вземането на ищеца, като се сочи, че третото лице /банката/ не разполага с право на
преценка, а е задължено да извърши превод към приходната агенция. Фактът, че върху
сметката на длъжника е бил наложен запор, предхождащ разпореждането на публичния
изпълнител при НАП, също не освобождавало ответника от задължението му за незабавно
плащане.
Съдът намира, че представените писмени доказателства спомагат за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 26499/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.
ПРИЛАГА постъпили заверени копия от ИД 23/2019 г., ИД 41/2021 г. и ИД 42/2021
г.
УКАЗВА - При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,
ищецът следва да проведе доказване, че в негова полза съществува обезпечено при
ответника вземане,да докаже, че са му причинени вреди от действието на лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите
да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и да е
налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В тежест на
ответника е да докаже, че служителите му са действали правомерно, да установи
обстоятелства,които изключват отговорността му.
СЪДЪТ намира, че изисканите доказателства от ЦРОЗ следва да бъдат приети,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.
2
АДВ.З. - Представям и моля да приемете писмени доказателства, както са описани в
исковата молба с препис за насрещната страна. Да се приемат. Няма да соча други
доказателства.
ЮРК. ********** - Оспорвам иска по съображения в писмения отговор. Поддържам
отговора. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приемат
доказателства.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети представените от ищеца писмени
доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не се правят доказателствени искания, счете делото за
разяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. З. - Представям и моля да приемете списък. От името на моят доверител, Ви
моля да уважите исковата молба и да приемете за установено присъдените със заповедното
производство суми се дължат в присъждане на разноски за настоящото и заповедното
производство. В отговора на исковата молба се излагат само правни доводи по отношение на
фактите не се спори. На практика се установява, че първият по време запор е в полза на
ищеца в настоящото производство, направен като обезпечителен такъв. Всички останали
последващи запори се явяват един вид непротивопоставими на първия, съответно реда за
изпълнение по вземанията по сметка, следва да съответен на реда на постъпване на
запорните съобщения. Обстоятелството, че на практика е постъпило разпореждане за
незабавно изпълнение от страна на НАП, не представлява някакъв отделен самостоятелен
акт, а това разпореждане е част от самото постановление за налагане на обезпечителните
мерки. Самото разпореждане за изпълнение представлява част от постановлението за
обезпечителните мерки и на практика представлява неговото изпълнение, когато се изпраща
такова разпореждане с правно основание чл. 229 от ДОПК на практика в ал. 2 има
възможност банката да изрази становище дали е готова да я изпълни или съществуват
някакви пречки за изпълнение. Наличието на предходни запори по банковата сметка на
практика представлява една такава пречка. Това разпореждане е следвало да бъде изпълнено
3
единствено за средствата намиращи се в банковата сметка превишаващи запорираните по
предходния запор. Единственото вярно в отговора на банката в конкретния случай е
обстоятелството, че банката не е съдебен изпълнител и няма правомощията на съдебния
изпълнител да преценява кое първо, кое второ и т.н. Такива правомощия на практика са
дадени само на съдебния изпълнител, по отношение на банката е следвало да откаже
превеждането на цялата сума, налична по сметката в полза на НАП, поради наличието на
предходен запор и до размера на същия, а що се отнася до естеството на този запор, видно
от приложените документи, той е бил обезпечителен. Обезпечителният запор по начало като
функция не изисква движение на парични средства, той изисква само блокиране на
средствата на длъжника, там където са и тяхното превеждане по сметка на публичния
изпълнител или на съответния кредитор, следва да стане с изпълнителния запор като вид
изпълнителен способ, а не с обезпечителната мярка запор какъвто е в конкретния случай,
затова и обезпечителният запор, който е бил в полза на ********** за настоящото дело, не
довело до трансфер на паричната сума налична по сметката, по сметката на съдебния
изпълнител, който е наложил обезпечителния запор, а предпоставките да бъдат преведени
тези запорирани средства са настъпили едва когато е бил спечелен предявеният бъдещ иск,
бил е издаден изпълнителен лист, било е образувано изпълнително дело и съдебния
изпълнител е изпратил изпълнител запор същото се отнася по отношение на публичния
изпълнител. Затова и в крайна сметка банката не е изискала допълнителна информация,
доколко тези обезпечителни мерки на практика са прераснали в изпълнителен способ в
полза на бюджета за да съществуват задължения за банката да преведе тези средства в полза
на бюджета. В подкрепа на твърденията ми ще посоча съдебно решение от 30.11.2021 г. по
т. дело № 1669/2020 г., по описа на СГС, VI-14 състав.
ЮРК. ********** - Искам да направя възражение за прекомерност за претендираното
адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ищеца. Моля да поставите
решение, с което да отхвърлите иска изцяло като неоснователен. Считам, че при условията
на пълно и главно доказване, ищецът не проведе успешно доказване на елементите от
фактическа състав по чл. 49, ал.1, вр. с чл. 45 от ЗЗД банката е изпълнила точно
задълженията си на пазач по отношение на запорираното имущество, тъй като в нито един
момент от момента на налагане на обезпечителния запор до разпореждането на НАП, не е
допуснала теглене на суми от сметката по нареждане на длъжника или с неговото съгласие.
От събраните по делото доказателства считам, че се установява, че запора на НАП
предхожда изпълнителния запор на ЧСИ и с оглед обстоятелството, че банката не разполага
със самостоятелна преценка по кой запор да изпълни и при наличие на дадени указния от
публичния изпълнител, би била длъжна да се съобрази с неговото разпореждане. Считам, че
обезпечителния запор на ЧСИ по ИД № 23/2019 г., не може да се приеме като начало на
изпълнението по смисъла по ГПК доколкото е наложено в производството налагане на
обезпечителна мярка. От събраните доказателства се установя, че изпълнителното дело на
НАП е образувано преди изпълнителните дела на ЧСИ ********** в това число преди
4
преобразуваните в изпълнителните дела по описа на ЧСИ **********, при това положение
имуществото на длъжника подлежи на реализация по реда на ДОПК при съблюдаване на
процесуалните срокове по чл. 191, ал.2 от ДОПК дори да се приеме, че сумата е следвала да
бъде преведена по ИД по описа на ЧСИ **********, моля да имате предвид, че държавата е
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, дори сумата да беше
преведена по ИД по описа на ЧСИ ********** закономерна последицата от това ще бъде
отделянето и за удовлетворяване на привилегированите публични вземани. На последно
място считам, че към днешна дата ищецът не е претърпял вреди в следствие на банката или
нейни служители, тъй като разполага с алтернативни възможности да събере своето вземане.
Видно е, че длъжника разполага с имущество, което не реализирано от ЧСИ и което може да
служи за удовлетворяване неговото вземане. Претендирам разноски и юрисконсултското
възнаграждение.
СЪДЪТ, СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА И ОБЯВИ,
ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ, като предоставя срок за писмени бележки до
21.04.2023 г., които да бъдат депозирани с препис за насрещната страна.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:24 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5