Решение по дело №495/2014 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 06.10.2017 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на четвърти април

през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря  Галина Кирилова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                          гр. д. № 495

по описа за 2014 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

                Гаранционен фонд  със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Г. И.” № *, със съдебен адрес ***, офис № ***, адв. Р.И.е предявил против Е.А.К. с адрес ***   иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от ** лева представляваща получено от ответницата без основание изплатено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с влезли в сила: решение по гр. д. № 663 / 2004 г. на СГС и решение по в. гр. д. № 1802/2006 г. на САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2014 г. до окончателното й заплащане. С  и.м. са представени писмени доказателства –преписи от присъда № 1 / 14.01.2000 г., постановена по НОХД №  69/1999 г. на КОС, решение № 240/00 от 08.02.2002 г., постановено по НОХД № 224/2000 г. на САС, решение от 31.10.2002 г., постановено по НОХД № 69/1999 . на КОС, изпълнителен лист от 10.10.2002 г., и. м. от 19.12.2003 г., решение № 103 / 28.03.2007 г. постановено по гр. д. № 1802/2006 г. на САС, призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 20077450400178/2007 г. на ЧСИ Н.С.с район на действие КОС, писмо от 17.08.2007 г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” до ищеца, уведомително писмо изх. № 147/26.03.2009 г.,  изпълнителен лист от 25.10.2007 г. по гр. д. № 1802/2006 г. на САС, платежно нареждане от 13.04.2009 г., справка по неим. щета № 87 / 07.08.2007 г., решение № 5395/12.07.20013 г., постановено по гр. д. № 11440/2012 г. на СГС, решение № 2350/20.12.2003 г., постановено по гр. д. № 3638/2013 г. на САС, спогодба от 28.06.2007 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 8023/2007 г. на Нотариус Б.А.с район на действие КРС, спогодба от 02.10.2007 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 11 792/ 02.10.2007 г. на Нотариус Б.А.с район на действие КРС, разписка за извършено на 02.10.2007 г. плащане, разписка от 07.06.2007 г., молба от 02.10.2007 г. по изп. д. № 512/2002 г. на СИС при КРС,  съобщение от 04.10.2007 г. по изп. д. № 512/2002 г. на СИС при КРС,  писмо изх. № 92-20/15.01.2014 г.,  известие за доставка от 16.01.2014 г., протокол № 2/29.06.2010 г., протокол № 16/30.06.2010 г.,  решение № 592 –ГФ /03.09.2010 г. Направено е искане за прилагане на гр. д. № 11 440/2012 г. на СГС и гр. д. № 3638/2013 г. на САС.

            Преписи от и.м.,  доказателствата приложени към нея и разпореждането на съда , в което са дадени указания на основание чл. 131 от ГПК са връчени на ответницата на 23.09.2014 г. В законоустановения срок е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска,, като се твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, респективно не е извършено двойно плащане, като акцентира, че е действала добросъвестно. Прави правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не й били връчени приложените към и. м. и описани в т. 8 доказателства, при липса на яснота какво има предвид, както и, че се намерил не без „скрити намерения” документ, в който със крита цел фигурирало името на известен политик. При липса на каквато и да е конкретизация и съобразяване с установения с ГПК процесуален ред относно събирането на доказателства, прави искане за изключване на този документ от доказателствата. Приложени са писмени доказателства: преписи от писмо изх. № 5124/16.11.2004 г., нотариален акт № 93, т. ІІІ, рег. № 22677, н. д. № 582/1992 г., разпечатка за изчисляване на законна лихва. Направено е искане за изискване и прилагане на гр. д. № 3395/2005 г. на СГС, гр. д. № 3589/2004 г. на СРС, гр. д. № 4627/2005 г. на СРС, гр. д. № 993/2004 г. на СГС, гр. д. № 1802/2006 г. на САС, изп. д. № 178/2007 г. от ЧСИ Н.С.с район на действие КОС. 

тъй като не с част от съдържанието на постигнатите между страните договоросн с договора и анексите и не пораждат задължения в претендираните размери. Отделно от това, счита, че съблраните по делото доказателства и заключенинето на в. л. установявали несъмнено, че не само не са налице незаплатени суми, а имало и надплащане. Претендира разноски по водене на делото.

   КОС след като прецени становищата н астраните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

       

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът с Договор за банков кредит  „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС” № BL 149/06.12.2005 г. е  предоставил на ответника в камеството му на ЕТ кредит в размер на *** лева с карен срок запогасяване 12.12.2025 г. със сключения към договора анекс № 1  В чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие за дължимостта на лихва иначина на формиране на размера й.

Видно от съдържанието на чл. 25 б.в от договора между страните е постигнато съгласие за предсрочна изискуемост на кредита, като банката обяви на длъжника педсрочната изискуемост. С акнекс 0 1  от 12.12.2006 г. е постигнато съгласие срокът на договора да бъде продължен за срок от една година. Подписани са и анекси 2, 3 и 4   относно промяна съдържанието на отделни клаузи или създаване на нови такива.

            Считайки, че са настъпили обстоятелства обуславящи упражняване на правото ищецът да обяви кредитът за предсрочно изискуем поради неплащането на 15 месечни вноски, банката е приела, че  предсрочната изискуемост е настъпила на 05.03.2012 г. До длъжника -0 ответника е и изпратена нотариална покана в съдържанието, на която се съдържа  изявление на банката, че считано от горепосочената дата счита  вземанията по договора за предсрочно изискуеми изцяло  преди крайния срок на погасяване, поради това, че ответникът не е заплатил 1 месечени погасителни вноски за договорни лихви, дължими в периода 21.12.2010 г.- 21.02.2012 г.  Предоставен му е 7 дневен срок за доброволно изпълнение и плащане на сумата от *** лева дължима кам 05.03.2012 г. На стр. 2 на нотариалната покана има удостоверяване извършено от нотариус, че същата е връчена на Б.С.на 22.03.2012 г. срещу разписка. Разписка не е представена. Нотарилната покана е осорена от ответника, с твърдението, че  липсвало подпис негов удостоверяващ получаването, като  след даване на указания твърдението е прецизирано и заявено, че вържението му е относно липсата на доказателства – разписката удостоверяваща връчването  и изрично заявил, че липсва негов подпис полаган на разписка. Поискал е представяне оригинала на нотариалната покана във връзка  с направеното възражение, че не е надлежно уведом за упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем., а ищецът от своя страна е заявил, че иска да му бъде предоставена възможност за представяне оригинала на поканата. въпруки неколкократно давания му срок и определен от съда краен такъв за представяне на соченото доказателство ориганал на документа не е представени с определение от о.с.з. на 15.04.2016 г. искането на ищеца за събране на това доказателство е отхвърлено. Както бе посочено като доказателство е прието само заверено при условията на  чл. 183 от ГПК ксерокопие на нотариалната покана.

              От приетото по делото  и неоспорено от страните основно заключение на в. л. Г.В.изготвило съдебно – счетоводна експертиза  се установява, че въз основа на представени от ищеца справки задълженията по процесния договор към 09.01.2013 г. / на 10.01.2013 г. е подадено заявление за зидаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ/ са следните: главница в размер на *** лева, дължима лихва *** лева и непогасени такси -  *** лева. като главница е усвоена

                                                                               - 2 -

сумата от ** лева , начислената лихва е ** лева и такси – ** лева, кат в таблица са посочени и размера на погасените суми.

            Към 05.03.2012 г.  от ответника са просрочени 15  месечни погасителни вноски всяка от тях в размер на по ** лева, дължими за периода от 21.12.2010 г. до 21.02.2012 г.

            За погасяване на  претендираните задължения по процесния договор са постъпили суми, с които  задълженията са изцяло погасени на 23.05.2013 г. и е заплатена общо сума от                                 

** лева, включваща  плащане на главница в претендирания по делото размер и договорни лихви в претендирания  по иска размер, както и такси.

            въз основа на подаденото заявление за зидаване на заповед за зипълнение е образувано ч .гр. д. № 5782013 г., по което е издадена заповед № 31 от 11.01.2013 г. за зипълнение на паричнво задължение  въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за главница в размер на ** лева и договорна  лихва в размер на  ** лева. Против издадената заповед е подадено възражение от длъжника. До кредитора е изпратено съобщение с указване  на срока, в който да се предяви иск  по реда на чл. 415 от ГПК, което съобщение е получено  на 09.01.2015 г., а на 05.02.2015 г. са представени доказателства за предявяване на исковете / предмет на разглеждане в настоящото производство/. предвид това следва да се приеме, че исковете са допустими и е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 Горната фактическа обстановка се установява от събраните и описани по горе писмени доказателства и заключения на в. л.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема  предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. ГПК  за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.  

По делото е безспорно установено, чме между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит, породил съответни задължения за всяка от страните. безспорно установено е, че визараната в договора и с последващ анекс сума са предосатвени на кредитополучателя и за ответника са възникнали задължения за погасяване на съответни погасителни месечни вноски както главницата,така и договорната лихва и е определен падеж. .

    Установи се също така, че уговореният краен срок за зидължаване на кредита не е бил настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а именно 10.01.2013 г..

При преценка дали към момента на депозиране на заявлението пред заповедния съд е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, съдът следва да съобрази указанията, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.,което волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя, респ.и до поръчителите.

Следователно предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва при условие за налично получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.

    Следователно при съобразяване на гореизложеното, се налага извода, че в процесния случай настъпването на предсрочната изискуемост на цялата неиздължената част от кредита, е обусловено не само от наличие на обективния факт, предвиден в цитираната уговорка - забава в плащането, но и е поставено в зависимост от осъществяване на още едно обстоятелство - реализирането на субективното право на банката да трансформира неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, което става чрез отправяне на нарочно волеизявление от кредитора до длъжника за отнемане преимуществото на срока и достигане на това изявление до последния.  Банката е упражнила това свое право като е изпратила до кредитополучателя нотариална покана.  За установяване на тези обстоятелства, както бе посочено и по-горе от ищеца е преставено заверено ксерокопие на документа. Искането за представяне на оригинал на документа от ответната страна и указване на съда в този смисъл  са породили и процесуално задължение за ищеца в този смисъл, независимо от неговото изявление, че ще представи оригинал на документа. въпреки предоставената възможност оригинал не е представен, поради което  следва да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК и представения препис следва да се изключи от доказателствата по делото. Изключването на соченото доказателства е равнозначно на липса на доказване на твърдяно от страната обстоятелство или факт. В случая следва да се приеме, че не е изпълнено изискването за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а именно волеизявлението на кредитора да е достигнало до знанието на длъжника.

Предвид това се приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост, поради което претендираните суми, за които е издадена заповед за зипълнение следва да се приемат като недължими.

Освен ненастъпила предсрочна изискуемост, по делото е безспорно установено, че  опретендираните като дължими суми, за които е издадена заповедта за зипълнение са погасени още на  23.05.2013 г. и погасяването на задълженията в претендираните по заповедното производство е следвало да бъде съобразено от кредитора.

            Изводът, който следва предвид извършеното плащане е, че за ответника като длъжник не съществуват задължения в претендираните размери, поради това, че задълженията са погасени чрез зивършеното плащане или изводът е, че няма неизпълнени задължения, а за ищеца като кредитор не съществуват претендираните вземания.

            Воден от горното, КнОС

 

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ПРЕДЯВЕНИЯТ от  Гаранционен фонд  със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Г. И.” № *, със съдебен адрес ***, офис № **, адв. Р.И.против Е.А.К. с адрес ***   иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от ** лева представляваща получено от ответницата без основание изплатено от ищеца обезщетение за  претърпени от К. неимуществени вреди,  което обезщетение й е било присъдено с влезли в сила: решения по гр. д. № 663 / 2004 г. на СГС и решение по в. гр. д. № 1802/2006 г. на САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и. м. в съда - 14.08.2014 г. до окончателното й заплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: