ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№197

 

23.04.2020 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 23.04.2020 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен С.

        Членове: Петя Петрова                              

                          Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 147 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 147/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на страните срещу части от решение № 914 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, подадена чрез адв. В.А., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която дружеството е осъдено да заплати на Н.И.Х. сумата  50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания от смъртта на Радостин И.Х. - негов брат, починал в резултат на ПТП на 23.11.2016 г., около 20 ч., на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, настъпило по вина на Т. И.Х., при управление на л.а. „Ауди, ДК № В 9667 РТ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска изцяло, евентуално за горницата над сумата от 5 000 лв. Молил е и за присъждане на разноските. Изложил е съображения, че вследствие на неправилна оценка на доказателствата по делото, съдът достигнал до неправилни изводи, че ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, доколкото  не била доказана трайната и дълбока емоционална връзка и страдания, надхвърлящи по интензитет присъщите за тази родствена връзка. Евентуално, обезщетението не било определено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗД в справедлив размер, а било завишено, както и било присъдено в нарушение на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) над допустимия максимален размер от 5 000 лв. и при неотчитане на приноса на пострадалия съгласно чл. 51 от ЗЗД.

С писмения си отговор Н.И.Х., чрез адв. С.С., е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователност е молил за отхвърлянето й.

По насрещна въззивна жалба на Н.И.Х., подадена чрез адв. С.С., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за разликата  над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. до претендирания размер 80 000 лв. Със съображения за неправилността на решението, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) при определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, е молил за отмяната му в тази част, за уважаване на претенцията за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до претендираните  80 000 лв., както и за присъждане на сторените по делото разноски.

ЗД „БУЛ ИНС” АД е подало писмен отговор, с който е оспорило насрещната въззивна жалба по съображения за правилността на решението в отхвърлителната му част и е молило за оставянето й без уважение и за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта на отхвърлената претенция за обезщетение за забава за периода 23.11.2016 г.  – 02.07.2018 г., вкл.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. Предвид предприетите мерки във връзка с обявеното в страната извънредно положение (с решение на НС от 13.03.20г. и постановената в тази връзка Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС), обаче насрочването на делото за открито съдебно заседание следва да се извърши  след отпадането им.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТЛАГА насрочването на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание след отпадане на предприетите мерки във връзка с обявеното в страната извънредно положение  на основание т. 6 от Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС.

 

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: