№ 494
гр. Варна, 30.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20223100900628 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от „Банка ДСК“ АД
срещу Д. Д. К..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния нов
проект доклад по делото:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д. К. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1, чл. 86 от ЗЗД, чл.
79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на
кредитополучател по издадената заповед за незабавно изпълнение №
6256/03.11.2021 г. по ч.гр.д. № 15156/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
следните суми:
- 62 463,00 лева, представляваща главница по договор за кредит;
- 3 373,66 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.02.2021
г. до 10.10.2021 г., дължима на основание т. 7 от договора за кредит;
- 21,87 лева, представляваща неустойка, начислена върху падежирала
главница за периода 20.08.2021 г. до 10.10.2021 г., дължима на основание т.
16.1 от ОУ към договора за кредит
- 156,15 лева, обезщетение за забава, начислено върху падежирала
главница след настъпване на изискуемост за периода от 11.10.2021 г. до
1
20.10.2021 г., дължима на основание т. 16.3 от ОУ към договора за кредит в
размер на законната лихва
- 120,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени разходи за връчване на
покана - уведомление от ЧСИ Николай Георгиев по фактура №
1625728.09.2021 г, дължима на основание т. 6 от ОУ към договора за кредит,
всичките суми дължими по договор за кредит за текущо потребление от
20.01.2021 г. за рефинансиране на задължение към „Банка ДСК“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните
суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК
от длъжника, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед
дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен Договор за кредит за текущо потребление от
20.01.2021 г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Д. К.
кредит в размер от 62 463,00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца,
платим на месечните вноски по кредита на 20-то число на месеца по
погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателят е следвало
да заплаща променлива лихва, формирана от стойността на референтен
лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
/публикуван на интернет страницата на БНБ/ 0,110 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 8,34 %
Като неразделна част от договора били и Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифа на „Банка
ДСК“ АД за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателят е
получил и приел с подписването на договора за кредит.
Кредитополучателят изпаднал в забава още от първата дължима
месечна вноска, като на 21.05.2021 г. извършил плащане на стойност 450 лева,
които били отнесени за погасяване на първата месечна вноска с падеж
20.02.2021 г. и част от вноска с падеж 20.03.2021 г. Поради забавата на
кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителния план,
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
2
Изявлението на банката за предсрочна изискуемост е връчено лично на
ответника Д. К. на 27.09.2021 г. След обявяване на предсрочната изискуемост
поради липсата на изпълнение на задължението от кредитополучателя,
банката депозирала заявление по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК на 20.10.2021 г.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение, както и сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор
за кредит, като представения такъв, както и общи условия и погасителен план
не са подписани от него. Оспорва се авторството на положените подписи
върху посочените документи.
На следващо място се оспорва представителната власт на лицата, които
са положили подписи от името и за сметка на банката.
Твърди се, че договорът за кредит, общите условия са нищожни поради
противоречие със ЗПК и добрите нрави /чл.26, ал.1, пр. и пр.3 от ЗЗД/. Те не
са написани на разбираем език и са с шрифт по - малък от 12 /чл.10, ал.1 от
ЗПК/. В договорът за кредит не е посочен срок на договора /чл.11, ал.1.т.6 от
ЗПК/, липсва съдържание по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК /информация за
потребителя да поиска извлечение извършените и предстоящия плащания/,
както и информация по чл.11, ал.1, т.16 от ЗПК /предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на вноските/. В договора не е
уредено правото на предсрочно погасяване на кредита, не е посочено ред за
прекратяване на договора, извънсъдебни способи за решаване на спорове,
адрес на Комисията за защита на потребителите. По изложените съображения
се счита, че на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
По отношение на договорната лихва и наказателната лихва се прави
възражение, че същите са нищожни като противоречащи на добрите нрави
/чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/.
Оспорва се обстоятелството, че кредитът е реално усвоен, като
ответникът не получавал заемните средства.
3
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи:
- че между него и кредитополучателя е сключен договора за кредит за
сумата от 62 463,00 лева, както и, че са спазени изискванията за ЗПК;
- че със сумата, предоставена по кредита са погасени предходни
задължения на ответника в същата банка, респ., че сумата е предоставена на
кредитополучателя при спазване условията на договора; че предходните
задължения са възникнали на годно основание /действителен договор/
- че длъжникът е просрочил плащането по кредита;
- че е настъпил падежа на цялото вземане;
- че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и изявлението й е връчено на длъжника;
- че се дължи главница в посочените размери;
- че ответникът дължи договорна лихва, неустойка и обезщетение за
забава в претендираните размери за посочените периоди;
- че поради изпадане в забава на длъжника, банката е сторила разходи за
връчване на покана - уведомление от ЧСИ;
- че клаузите са индивидуално договорени и не страдат от пороци,
водещи до нищожност;
На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които
се позовава, изключващи отговорността му, а именно плащане, давност и др.,
както и, че не е автор на подписите положени върху договор за кредит, общи
условия и погасителен план.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обявява за общоизвестни и
ненуждаещи се от доказване данните от електронната партида в Търговския
регистър на ищеца - търговско дружество.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че следва да укаже на
ищеца, че не сочи доказателства за следните факти: че предходните
задължения, които са рефинансирани са възникнали на годно основание
/действителен договор/, че са извършени разходи да връчване на уведомление
4
за предсрочна изискуемост за разликата над 60 лева до претендираните 120
лева.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице други
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По доказателствата, съдът с определение №135/23.01.2023г. се е
произнесъл по допускане първоначално поисканите.
С оглед направеното оспорване на авторството на подписите положени
за кредитополучател на договор за кредит от 20.01.2021г., общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план, следва
да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. За установяване
твърдяната неавтентичност са необходими специални знания на експерт,
поради което и искането за допускане на съдебно – графологична експертиза е
основателно, поради което подлежи на уважаване. Задачата следва да бъде
допълнена дали договорът за кредит и общите условия са на шрифт не по –
малък от 12.
С оглед направеното възражение за нищожност на клаузата за
наказателна лихва /неустойка/ на ответника по чл.16.1 от Общите условия
следва да бъде допусната допълнителна задача на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза.
По отношение на поставения от ответникът въпрос дали реално е
получена главницата, по коя банкова сметка и теглени ли са суми от нея,
същият е вече поставен като задача на счетоводната експертиза.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.193 ОТ ГПК ПРОИЗВОДСТВО по
оспорване на авторството на договор за кредит от 20.01.2021г., общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план, че
същите не са подписани от ответника Д. Д. К..
ДОПУСКА СЪДЕБНО ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със
задача, вещото лице след запознаване с материалите по делото, оригинали на
договор за кредит от 20.01.2021г., общи условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление и погасителен план, снеме образци от подписите на
5
ответника да даде следното заключение:
1. автор ли е Д. Д. К. на положените подписи за кредитополучател в
договор за кредит от 20.01.2021г., общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление и погасителен план
2. на какъв шрифт са изготвени договорът за кредит и общите
условия, той по – малък ли е от 12
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е.А.А..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800.00лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи сравнителни образци от
подписа си на вещото лице Атанасов за изготвяне на експертизата.
ДОПУСКА допълнителна задача към част II на СЪДЕБНО
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице след запознаване с
материалите по делото, справка в счетоводните отразявания и
документи за плащане на банката, да даде заключение по следните
въпроси:
II
12. какъв е процента на неустойката за забава по чл.16.1 от Общите условия и
как е формиран той. Начислявана ли е неустойка за забава по тази клауза и в
какъв размер и за кои периоди.
13. /вариант 3/ Вещото лице като не приложи при изчисленията
едностранните изменения в лихвения процент, ГПР и вноските, като се вземе
предвид уговорките за главници, процент на лихвите, таксите, опрощаване,
гратисни периоди и др. по основния договор за текущо потребление, без
капитализация на лихви, такси към главница и начислената неустойка за
забава по чл.16.1 от Общите условия: 10.1.Към коя дата е налице
неплащане на главници, лихви и др., 10.2 При обявена предсрочна
изискуемост какъв е размера на дължимата главница, на просрочена
договорна лихва и лихви за забава към датата на извлечението от сметка 10.3.
какъв е размера на договорната лихва, начислена до 10.10.2021г. /вариант 1/ и
до 27.09.2021г. /вариант 2/, съответно какъв размера на претендираните
6
обезщетение за забава върху падежирала главница за периода 20.08.2021г. до
10.10.2021г. и обезщетение за забава след настъпване на изискуемост за
периода от 11.10.2021г. до 20.10.2021г.
14. /вариант 4/ в случай, че рефинансирането и усвоената сума по договора за
текущо потребление 20.01.2021г. е в размерите, установени от вещото лице в
т.7 от ЧАСТ I, вещото лице да даде отговори на въпрос т.13
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 300.00 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от съобщението за настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ А. В. С..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА
ДЕПОЗИТА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на
допълнителна задача към съдебно счетоводната експертиза дали реално е
получена главницата, по коя банкова сметка и теглени ли са суми от нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на страните, а на ищеца препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7