О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 24.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№722 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Мак 2012“ ЕООД, с.Стоил войвода, общ. Нова Загора против Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №360 от 03.09.2020г. на Новозагорски
районен съд по ч.гр.д.№659/2020г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено
длъжникът „Мак 2012“ ЕООД да заплати на кредитора
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Жалбоподателят
чрез пълномощника си адв. П. от САК твърди, че посочения размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен и като такъв подлежи на редуциране или отменяне. Посочва,
че прилагайки разпоредбите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение, определен
на база половината от претенцията възлиза на сумата от около 420лв., което е
над два пъти по-малко от претендираните 1000лв. Счита, че не е налице висока
правна сложност за подаване на бланково заявление по чл.410 от ГПК, като няма
активно участие на процесуален представител на заявителя. Поради това моли съда
да редуцира адвокатския хонорар до минималния размер по наредбата за
адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение за частната
жалба в размер на 200лв.
По
делото е постъпил отговор на частната жалба от другата страна „Марина текс“
ЕООД, с. Дълбок извор, общ. Първомай чрез пълномощника адв.Б. ***, който
посочва, че хонорара не е завишен, имайки предвид материалния интерес и
спецификата на подобен род дело. Намира за необосновано искането за разноски на
жалбоподателя, тъй като жалбата била с малък обем и без фактическа и правна
сложност. Моли съда да отхвърли частната жалба.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Новозагорският
районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, подадено от „Марина текс“ ЕООД, с. Дълбок извор, общ. Първомай чрез адв. Н.Б. *** против „Мак 2012“ ЕООД, с.Стоил войвода, общ. Нова
Загора за сумите: 5199,40лв. – главница по фактури №301/19.06.2020г. и
№295/10.06.2020г. за ушиване на ишлеме на еднократни защитни облекла и маски;
мораторна лихва в размер на 14,17лв. за
периода 20.06.2020г. – 01.09.2020г. по ф-ра №301/19.06.2020г.; мораторна лихва
в размер на 103,98лв. за периода
11.06.2020г. – 01.09.2020г. по ф-ра №295/10.06.2020г. Със заявлението е
направено искане за присъждане на разноски за платена държавна такса и
адвокатски хонорар в размер на 1000лв.
Към заявлението е представено
адвокатско пълномощно, подписано от упълномощителя и пълномощника, в края на
което е посочено, че за процесуалното представителство в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пълномощникът адв. Б. е
получил адвокатски хонорар в размер на 1000лв. в брой, удостоверено с
подписването на пълномощното.
С Разпореждане от 03.09.2020г. постановено по ч.гр.д.№659/2020г. на
Новозагорски районен съд е разпоредено
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника. Въз основа
на разпореждането е издадена Заповед №360/03.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№659/2020г. за заплащане на посочените
суми, в т.ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01.10.2020г.
На 02.11.2020г. е подадена разглежданата жалба против нея в частта относно
разноските.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи
на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В случая частната жалба
има предмет именно законоустановеното изключение – разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в
заповедното производство такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от длъжника.
Съгласно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, т.1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начина на плащане и ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Случая е точно такъв – в пълномощното, имащо характер на договор в
тази му част /подписано от двете страни – упълномощител и пълномощник/ е
посочен начин на плащане – в брой и изрично е отразено, че договорената сума от
1000лв. е платена изцяло и в брой. Следователно това вписване има характера на
разписка и доказва плащането на хонорара. Претендираните в заповедното
производство разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 1000лв. и в
този размер са присъдени с атакуваната заповед за изпълнение.
Възражението, направено с частната жалба, е за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, с оглед интереса и липсата на фактическа и
права сложност при попълването и подаването на заявление по чл.410 от ГПК.
Въззивният състав намира възражението за основателно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност на
съда по искане на другата страна да присъди по-нисък размер на разноските в
частта относно адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед материалния интерес, съгласно разпоредбите на
чл.7, ал.2, т.2, вр. с ал.7 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет
минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 416,11лв.
Претендираният от заявителя и присъден от районния съд с обжалваната заповед за
изпълнение размер на заплатения адвокатски хонорар от 1000лв. безспорно е повече
от два пъти по-висок от минималния размер по Наредбата. Имайки предвид интереса
и липсата на фактическа и правна сложност на производството по издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът намира размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на заявителя за прекомерен и следва да го
редуцира до размера от 420лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отмени
Заповедта за изпълнение в обжалваната част, а именно в частта, с която е
разпоредено на длъжника заплащане на разноски за адвокатски хонорар над размера
от 420 лв. и да отхвърли заявлението в тази част – за заплащане на адвокатско
възнаграждение над размера от 420лв. до заявения размер от 1000лв.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски,
направени в производството по обжалване, поради което и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК с оглед изхода на настоящото производство – основателността на
подадената частна жалба, следва да му се присъдят направените разноски в общ
размер от 215лв., от които 15лв. платена държавна такса и 200лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, което е в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се редуцира, в който
насока е възражението на ответната по жалбата страна.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №360 от 03.09.2020г. по ч.гр.д.№659/2020г.
по описа на Новозагорски районен съд, в
частта за разноските за
адвокатско възнаграждение за размера над 420лв.
/четиристотин и двадесет лева/ до присъдените 1000лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на заявителя „МАРИНА ТЕКС“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: с.Д.и., ул. „П.“ №**, вх.*, общ. П. против „МАК
2012“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с. С.., ул. „И.В.“ №**, общ. Н.З. за разноски за адвокатско възнаграждение над сумата
от 420лв. до претендирания размер от 1000лв.
ОСЪЖДА „МАРИНА ТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Д.и., ул. „П.“ №**, вх.*, общ. П. да заплати на „МАК 2012“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: с. С.в., ул. „И.В.“ №**, общ. Нова Загора сумата от 215лв., представляваща разноски, направени в настоящото
производство.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.