Решение по дело №155/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. И. М., с [ЕГН], съдебен адрес: гр.Панагюрище, [улица], чрез пълномощника адв.П. Г. М. от АК-Пазарджик против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0310-000005 от 03.02.2025г., издадена от К. Д. К. – младши автоконтрольор към ОДМВР - Пазарджик, РУ-Панагюрище, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и отнети документи: 1.СРМПС №********* и 2.Два броя регистрационни табели [рег. номер].

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че същата е незаконосъобразна - постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна и да му бъдат върнати иззетите СРМПС и два броя регистрационни табели. Претендира разноските по производството.

Ответникът – К. Д. К. – младши автоконтрольор към ОДМВР - Пазарджик, РУ-Панагюрище, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, а в съдебно заседание и лично заявява, че жалбата е неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи по същество. Прави възражение за претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли в полза на ОДМВР - Пазарджик да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0310-000005 от 03.02.2025г., издадена от К. Д. К. – младши автоконтрольор към ОДМВР - Пазарджик, РУ-Панагюрище, на жалбоподателя С. И. М. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети документи: 1.СРМПС №********* и 2.Два броя регистрационни табели [рег. номер], за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, затова, че управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В процесната ЗППАМ е посочено, че на 31.01.2025г., около 21:45 часа, в гр.Панагюрище, на [улица], пред Природонаучния музей в града, жалбоподателят като водач на МПС - БМВ 530Д с рег. №[рег. номер] управлява лекия автомобил, лична собственост, с чуждестранно СУМПС – К. В., след изтичане на тримесечния законоустановен срок за подаване в страната, което е установено след направена справка с ОДЧ АИС граничен контрол /отразено влизане в страната на 27.10.2024г./, във връзка с разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя С. И. М. на 03.02.2025г., срещу подпис, видно от разписката към същата.

Жалбата, предмет на разглеждане е подадена, чрез органа, на 14.02.2025г.

При тези данни настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оглед разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл.172 ал.1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената в административната преписка Заповед №312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик е видно, че правомощията по издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, 5 буква „а“, т.6 и 7 от ЗДвП са делегирани на следните длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, съобразно тяхната компетентност: 1.1.Началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.2. Началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.3. Началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.4. Началниците на сектори /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.5. Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик; 1.6. Служители, заемащи длъжността „Полицейски инспектор“ /Пътен контрол/ в сектор „Пътна полиция“-Пазарджик и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.7. Служители, заемащи длъжността „Младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.8. Служители, заемащи длъжността „Полицейски инспектор VI- IV степен“ /Териториална полиция/ в отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик; 1.9. Служители, заемащи длъжността „Командир на отделение“ в Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик. Посочено е, че Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на водачи, които нямат постоянен адрес в РБългария, в извънработно време, в празнични и почивни дни се издават от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ към ОДМВР-Пазарджик с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

Предвид така цитираната Заповед №312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, оспорената в настоящето производство ЗППАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146. Основанията за оспорване на административните актове, предвидени в чл.146 от АПК са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.

Според чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от Закона за движението по пътищата.

От горецитираната заповед на Директора на ОДМВР-Пазарджик може да се направи извод, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да издаде оспорената заповед административният орган е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като жалбоподателят С. И. М. е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, като с това е нарушил чл.150а ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В оспорената заповед административният орган се е позовал и на неспазване на разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Позовал се е и на съставен на жалбоподателя АУАН №GA3714623/03.02.2025г.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3714623 от 03.02.2025г. Прието е и СУМПС номер MASHO809058SI9DD 19, английски образец.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.

Оспорената заповед, съдът счита за материално незаконосъобразна. Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Видно от изложеното в мотивите на заповедта е, че административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б."а"от ЗДвП - адресатът на заповедта е собственик на управляваното от него МПС, за който са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му. От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че водачът, сега жалбоподател, притежава валидно към датата на проверката свидетелство за управление на МПС №MASHO809058SI9DD 19, издадено на 24.01.2019г. в Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 27.04.2027г.

Разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от това, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение №6 към Конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.ІV, б."а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение №7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на жалбоподателя е издадено на 24.01.2019г. от Обединено кралство Великобритания. Към момента на издаването му не е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020г./ и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение №1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и във Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение №6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение №6 към Конвенцията и приложение №1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020г. със срок, изтичащ от и след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава - членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. pdf. В т.6.1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата – членка, във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит - https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединено кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение №6 към нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство, след края на преходния период от 02.12.2021г., и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, компетентният ни орган – Министерство на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на приложение №6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162 ал.1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава.

В разглеждания случай свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединено кралство Великобритания на 24.01.2019г. и е със срок на валидност до 27.04.2027г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., официално обявление на МВР по силата на чл.13 от АПК и на основание чл.162 ал.1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид изложеното не е била налице предпоставката на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка като постановена при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл.143 ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат претендираните в срок разноски - 1000 лева за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност, направено в писменото становище на процесуалния представител на ответника, ще следва да се отхвърли, с оглед фактическата и правна сложност на делото и реализирания от адвоката труд за осъществената защита, както и 10 лева – държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

С оглед гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, ХVI-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на С. И. М., с [ЕГН], съдебен адрес: гр.Панагюрище, [улица], чрез пълномощника му адв.П. Г. М. от АК-Пазарджик, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-0310-000005 от 03.02.2025г., издадена от К. Д. К. – младши автоконтрольор към ОДМВР - Пазарджик, РУ-Панагюрище.

ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на С. И. М., с [ЕГН], съдебен адрес: гр.Панагюрище, [улица]сумата от 1010 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП.