№ 3431
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204544 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-025846/13.12.2022 г. на
началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на К. Р. Б., с ЕГН
**********, на основание чл.188 ал.1 изр.2 вр. чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП му са
наложени: глоба в размер на 100 лв., лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал
жалбоподателя Б., който в жалбата си излага доводи за липса на
законосъобразно подаден сигнал за спиране по смисъла на чл.103 ЗДвП,
нарушена е нормата на чл.57 ал.1 т.8 ЗДвП като липсват посочени
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като на жалоподателя е
наложено наказание 100 лв. и 3 месеза лишаване от право да управлява МПС
при граници от 50-200 лв. и лишаване от право да управлява МПС 1-6 месеца.
Предлага на съда да отмени НП и като недоказано. В с.з. жалбата се поддържа
от адв. Б., който излага допълнителни доводи, че Б. е наказан като собственик
на въпросното МПС, а такива данни по делото няма. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
1
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 22.10.2022 г. около 04:10 часа в гр.София бул.Симеоновско
шосе, жалбоподателят Б. като собственик на на МПС – „Фолксваген голф” с
рег.№СВ 3704 КМ, не може да посочи от кого е управляван автомобила му в
кв.”Симеоново” по бул. „Симеоновско шосе” и на кръстовището с
ул.”Крайречна”.
При подаден сигнал за спиране от контролните органи със звуков и
светлинен сигнал, водачът не спира плавно на посоченото място, или в най-
дясната част на платното за движение, а рязко увеличава скоростта в посока
ул. „Вуйновско ждрело”.
Полицейските служители свидетелите Л. М. А и А. Д. – служители в
ОПП-СДВР извършвали обход на 22.10.2023 г. с патрулен автомобил в
кв.Симеоново, гр.София. Около 04.10 часа те забелязали водач на л.а.
Фолксваген голф” с рег.№СВ 3704 КМ, който се движел по бул.
„Симеоновско шосе” и на кръстовището с ул.”Крайречна”, въпреки подадения
с патрулния автомобил не спрял, а рязко увеличава скоростта в посока ул.
„Вуйновско ждрело”. По станцията свидетелите подали сигнал да съдействие
на колеги, поради неподчинение на водач като се отзовал друг патрулен
автомобил всъстав със свидетелите И. И. Б. и Б. Н. З.. Последните се опитали
също да спрат водача с пуснати светлинен и звуков сигнал, като водачът
предприел маневра и започнал да се движи срещу патрулния автомобил на
свидетелите с голяма скорост. Никой от полицейските служители не успели
да спрат водача и той избягал.
Била изготвена докладна записка относно процесния случай. Въз
основа на изготвената докладна записка /л.10 от делото/ свидетелят С. А.
Донков предоставил на собственика на л.а. Фолксваген голф” с рег.№СВ 3704
КМ – жалбоподателя Б. декларация /л.9 от делото/, в която същият отразил:
„На 22.10.2022 г. в 4 часа и 10 минути не знам кой е управлявал автомила ми
Фолксваен Голфф с ХХХ”
Свидетелят С. А. Донков заемащ длъжността мл. автоконтрольор, при
отдел Пътна полиция-СДВР съставил и връчил надлежно на жалбоподателя
АУАН №АД21977/17.11.2022 г. за извършено административно нарушение
2
по чл. 103 ЗДвП.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства - заповеди за компетентост,
декларация от жалбоподателя, докладна записка, справка картон на водача,
писмо с рег.№УРИ-433200-53679/11.03.2023 г. на началник на 03 сектор в
„АО” Отдел „ПП”-СДВР, данни за собственост на МПС, гласни доказателства
– Л. М. А, С. А. Донков, И. И. Б. и Б. Н. З., които съдът кредитира в цялост,
като логични, последователни, вътрешнобезпротИ.речиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
С оглед липсата на протИ.речия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не не
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че описаната в процесните
АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелите Л. М. А, И. И. Б. и Б. Н. З. -
служители на ОПП-СДВР, които са преки очевидци на осъщественото
нарушение и по-специално на подаването от полицейски служители сигнал за
спиране от контролните органи със звуков и светлинен сигнал, водачът не
спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за
движение, а рязко увеличава скоростта и бяга.
Показанията на свидетелите са пълни, последователни и логични, като
липсва както вътрешно протИ.речие в тях, така и помежду им, поради което
3
съдът ги кредитира изцяло. Именно от възпроизведеното от свидетелите се
установява, че процесното място те са извършвали обход на кв.Сименово с
патрулен автомобил обозначен като такъв с надписи "Полиция", като около
04.10 часа те забелязали водач на л.а. Фолксваген голф” с ХХХ, който се
движел по бул. „Симеоновско шосе” и на кръстовището с ул.”Крайречна”,
въпреки подадения с патрулния автомобил не спрял, а рязко увеличава
скоростта в посока ул. „Вуйновско ждрело”. Дори дошлите за съдействие
техни колеги – свидетелите И. Б. и Б. З., които също подали светлинен и звук
сигнал и се опитали да спрат водача, като дори го пресрещнали в една от
пресечките - не успели. За съда остава извън съмнение, че водачът на
автомобила умишлено не се подчинил на подаден сигнал за спиране от
контролен орган. Според показанията на свидетеля Б. Н. З. в с.з. от 10.07.2023
г., поради опита на полицейските служители да спрат водача, последните са
избегнали челен удар с него
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗДвП "При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания."
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че подадения сигнал
за спиране - чрез звуков и светлинен сигнал е незаконосъобразен. Нормата на
чл.103 ЗДвП не не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.
170 ал. 3 ЗДП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на
ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал
за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре
най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е
осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДП следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част
на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите разпореждания. Съгласно чл.207 изр. последно
от ППЗДвП сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава
чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". В случая
4
светлинния сигнал е бил налице, като е бил придружен и със двуков такъв,
така че да водача да не остава съмнение, че сигналът е насочен именно към
него.
Правилно и законосъобразно нарушението е вменено на жабоподателя и
обвързано със санкционните норми на чл.188 ал.1 изр.2 вр. чл.175 ал.1 т.4
ЗДвП, доколкото жалбоподателят в попълнената от него декларация, че не
може да посочи кой е управлявал собствения му автомобил на процесната
дата. Безспорно от данните на Отдел „ПП”-СДВР /л.35 от делото/ се
установява, че към процесната дата собственик на автомобила е именно
жалбоподателят, поради което възраженията в обратната насока в жалбата са
изцяло неоснователни.
При индивидуализацията на административното наказание за
извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП налагане на "глоба" в размер от 50 до
200 лева, както и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6
месеца. Жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, т.е., под средния размер на
наказанията, като са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства
предходните влезли в сила НП и ЕФ, видно от приложената справка-картон на
водача, който са сериозен брой за жалбоподателя, който е станал
правоспособен водач на МПС едва на дата 08.02.2022 г., но до момента има 2
бр. влезли в сила ЕФ и 1 бр. НП. Съдът не следва да остави без внимание и
заявеното от свидетеля Л. М. А в с.з. от 31.05.2023 г., че при случайна друга
проверка на жалбоподателя, на въпроса на А защо не е спрял в кв. Симеоново,
Б. заявил, че е „бил пил и се страхувал.“.
Макар и да не са направени такива възражения, съдът счита, че
извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 93 т. 9 НК, тъй като не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. С извършеното деяние
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 103 ЗДвП
са били засегнати в степен, която да налага ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
не са налице основанията за приложение на чл.28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-
025846/13.12.2022 г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР,
с което на К. Р. Б., с ЕГН **********, на основание чл.188 ал.1 изр.2 вр.
чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП му са наложени: глоба в размер на 100 лв., лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6