Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Разград, 01.03.2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 21 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от И. Е. М. от с. О.,
обл. Р., против Решение № Ц1012-16-83/1 от 21.12.2020 г. на ръководителя на ТП
на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Ц2140-16-131 от
10.11.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на
жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че решението е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че
периодът на наборната военна служба е действителен осигурителен стаж, поради
което са налице предвидените в закона предпоставки за отпускане на пенсия. Иска
се решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № Ц2113-16-623/11.09.2020
г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението е имал навършени 66
години и 6 месеца, и осигурителен стаж, както следва: от II категория – 2 години, 5 месеца и 21 дни, и от трета
категория – 14 години, 0 месеца и 23 дни, или общо 16 години, 6 месеца и 14 дни.
В общия осигурителен стаж е включено и времето на отбиване на наборна военна
служба от 2 години, 1 месец и 14 дни, която е била премината през периода 15.09.1973
г. – 28.10.1975 г., видно от представената Военна книжка серия АЛ, № 89306.
С Разпореждане № Ц2140-16-131 от 10.11.2020
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че действителният
осигурителен стаж на жалбоподателя е 14 години и 5 месеца, поради което не
отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да му отпусне поисканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По същите съображения ръководителят на
ТП на НОИ – Разград е потвърдил разпореждането с оспореното пред съда решение.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
По силата на чл. 117, ал. 3
във вр. с ал. 2, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО ръководителя на ТП на НОИ – Разград е овластен да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ
за отпускане на пенсии. Решението е издадено от Д. К., на която със Заповед № 3441/07.08.2020
г. на подуправителя на НОИ е възложено да изпълнява задълженията на незаетата
длъжност директор на ТП на НОИ – Разград, т. е. административният акт е издаден
от компетентен орган.
Решението е в необходимата
писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при издаването
му са спазени административнопроизводствените правила.
Но актът е материално
незаконосъобразен. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 66
години и 6 месеца, и жалбоподателят отговаря на това условие. Има и изискуемия
осигурителен стаж от 16
години, 6 месеца и 14 дни.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба. В чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж е предвидено, че за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За
този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. По този начин
законодателят изрично е признал периода на наборната служба като осигурителен
стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния
извод е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита
за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999
г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. Жалбоподателят е отбил редовната си военна служба през периода
1973 – 1975 г. при действието на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите, съгласно който се зачита за трудов стаж от III категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. Към този момент е
действал чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България, съгласно който военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се
намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и
сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна
служба във Въоръжените сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят
е положил действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при
пенсиониране.
В подкрепа на горното е и съдебната
практика, изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г., VI о., и много други.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК,
а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
от него разноски, които са своевременно заявени и доказани в размера на 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
Ц1012-16-83/1 от 21.12.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № Ц2140-16-131 от 10.11.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне по заявлението
на И.
Е. М. от с. О., обл. Р., при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на И. Е. М. за
разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.