№ 229
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500269 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 878/4.04.2022 г., постановено по в.гр.д. №
926/2022 г. на ОС-П. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната
жалба с вх. № 16 057/28.02.2022 г., уточнена с вх. № 17 824/7.03.2022 г., от
ЕТ“П.-**-Н.Р.“-гр.П., ЕИК ********* против определение № 5574/27.07.2021
г., постановено по гр.д. № 8583/2021 г. на РС-П., и е прекратено
производството по в.ч.гр.д. № 926/2022 г. на ОС-П..
Жалбоподателят Н.С.Р., ЕТ с фирма „П.-**-Н.Р.“-гр.П. моли
определението в обжалваната негова част да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 9763 от 12.04.2022 г. Претендира за присъждане на разноски за
производството по тази частна жалба.
Ответникът по частната жалба „А.-и.***“ЕООД-с.К.Д., община П. моли
тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
писмен отговор с вх. № 12 576/12.05.2022 г. Претендира за присъждане на
разноски за производството по частната жалба. Заявява възражение за
прекомерност на претендирания адвокатско хонорар от жалбоподателя.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
1
На 4.04.2022 г. ОС-П. като въззивна инстанция е постановил
обжалваното сега определение № 878, с което е оставил без разглеждане
частната жалба от 28.02.2022 г., уточнена с молба от 7.03.2022 г., подадена от
Н.Р. в качеството му на ЕТ“П.-***Н.Р.“-гр.П., против определение №
5574/27.07.2021 г. по гр.д. № 8583/2021 г. на РС-П. и е прекратил
производството по делото. С посоченото определение на районния съд е
допуснато обезпечение на предявения иск от „А.-и.***“ЕООД против Н.С.Р.
в качеството му на ЕТ с фирма „П.-**-Н.Р.“ осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД
за присъждане на сумата 12 000 лв. като обезщетение за неоснователно
ползване на посочен имот в гр.Садово, като е наложен запор върху
вземанията по банковите сметки на ответния ЕТ във всички търговски банки
на територията на Република Б. до размера на цената на иска от 12 000 лв.
след внасяне на парична гаранция от ищеца в размер на 1 200 лв. Окръжният
съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е просрочена, защото
съобщението за наложения запор от 8.09.2021 г. следва да се приеме за
редовно връчено по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на 11.09.2021 г. и от този
момент тече едноседмичният срок за обжалване на определението от
27.07.2021 г. и той е изтекъл на 20.09.2021 г., поради което подадената на
28.02.2022 г. частна жалба се явява просрочена. Съдът констатира, че
изпратеното на 8.09.2021 г. съобщение от ЧСИ за наложения запор е върнато
с отбелязване от 11.09.2021 г. от връчител при ЧСИ, че адресът е посетен, на
адреса няма такава фирма, няма указателни табели или друга индикация,
адресът е жилище на МНО, което се отдава под наем на военни, като
посоченият в съобщението адрес на връчване е в гр. П. на ул.“П."*, ет.*,
ап.**, който съвпада с обявения по партидата на ЕТ в ТРРЮЛНЦ адрес.
Съдът посочва, че това отбелязване от връчителя при ЧСИ кореспондира с
констатацията на връчителя при РС-П. върху съобщението до ЕТ от
11.08.2021 г., че на адреса ет.*, ап.** има нов собственик на жилището И.И. и
по сведение на г-жа И. на адреса такава фирма няма, няма и такова лице.
Затова окръжният съд приема, че към датата на връчване 11.09.2021 г.
адресатът ЕТ не се намира на обявения ме в ТРРЮЛНЦ адрес на управление,
който съгласно чл. 50,ал.1 от ГПК е място на връчване, като последицата от
напускането на регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов
адрес в регистъра е определена в чл. 50,ал.2 от ГПК – прилагане на всички
съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени.
2
За постановеното от окръжния съд определение жалбоподателят е
уведомен чрез неговия пълномощник по делото-адвокат на 7.04.2022 г. и на
12.04.2022 г. подава частната жалба с вх. № 9763/12.04.2022 г. С нея се
твърди, че определението в обжалваната негова част е неправилно, тъй като в
случая съобщението за наложената обезпечителна мярка е връчено от
съдебния изпълнител на 22.02.2022 г. на Г.Д.Р., което съобщение е
представено по делото от жалбоподателя-ЕТ, и съдебният изпълнител не би
връчил отново същото съобщение на Г.Р., ако преди това е налице редовно
връчване. Твърди, че окръжният съд неправилно е приел за редовно връчено
съобщението за наложен запор върху вземания с отбелязана дата от лицето,
което се е подписало на мястото на връчител в това съобщение Т.Т. на
11.09.2021 г., в което с ръкописен текст е отбелязано, че адресът е посетен, на
адреса няма такава фирма, няма указателни табели или друга индикация,
адресът е жилище на МНОЖ, което се отдава под наем на военни. Твърди, че
е следвало да се приложи тогава чл. 50,ал.4 от ГПК и да се залепи
уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК. Заявява, че ЕТ не е непускал адреса си в
гр. П., ул.“П.“№*, ет.*, ап.**. Твърди, че видно от самото изписване на този
ръкописен текст не е нелице връчване по смисъла на чл. 50 от ГПК. Заявява,
че не е установено ЕТ да е напуснал адреса си и в регистъра да не е вписан
новият му адрес, за да се приложи от съда последицата, че всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Твърди, че окръжният
съд е взел предвид и друго съобщение, изпратено по делото на районния съд
от 11.08.2021 г., в което е посочено, че на адреса на ет.*, ап.** нов собственик
на жилището е И.И. и по сведение на г-жа И. от адреса такава фирма няма,
няма и такова лице, но от това също не може да се направи извод, че
търговецът е напуснал адреса си, липсва такова удостоверяване от връчителя.
Твърди, че не е спазено императивното изискване на чл. 50,ал.4 от ГПК, а
именно че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не
намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК, като второ уведомление не се залепва.
Заявява, че не е ясно тази г-жа И., от която лицето Т.Т. се е снабдил с
информация, каква е за търговеца на адреса, какво прави на този адрес,
липсват три имена на това лице. Заявява, че би следвало връчителят да
приложи нормата на чл. 50,ал.4 от ГПК и да залепи уведомление по чл.
47,ал.1 от ГПК. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 396,ал.1 от ГПК
3
връчители могат да бъдат изрично изброените лица и служби, като в случая
връчител може да бъде единствено ЧСИ, при когото е образувано
изпълнително дело на основание издадената обезпечителна заповед, в случая
ЧСИ Х.С.. Заявява, че е видно от ръкописния текст на съобщението лицето
Т.Т. е с различни имена от ЧСИ Х.С. и няма как да е връчител по смисъла на
закона. Заявява, че дори и да се представи трудов договор или длъжностна
характеристика на това лице, които удостоверяват работното му място към
съдебен изпълнител, то законът не казва, че могат да се делегират тези
функции по връчването на книжа на друго лице освен на изрично посочените
лица. Счита, че лицето Т.Т. не е връчител и че е редно тези порочни практики
по връчване на книжа да имат своя край.
С отговора на частната жалба ответникът по нея заявява, че
определението за допуснатото обезпечение е връчено на ЕТ по реда на чл.
50,ал.2 от ГПК на 11.09.2021 г., поради което частната жалба се явява
недопустима като просрочена.
Съгласно разпоредбата на чл. 396,ал.1 от ГПК определението на съда по
обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок,
който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В случая
обезпечение на предявения от дружеството-ищец иск е допуснато с
определението на районния съд от 27.07.2021 г. чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответника-ЕТ. С подадената до окръжния съд на
28.02.2022 г. частна жалба жалбоподателят-ЕТ представя в копие връчено на
22.02.2022 г. от ЧСИ Х.С. на Г.Р. съобщение до ЕТ за наложения запор заедно
с обезпечителна заповед. Видно от това съобщение, то е издадено от ЧСИ на
8.09.2021 г., адресирано е до ЕТ“П.-**-Н.Р.“-гр.П. с адрес гр. П., ул.“П.“№*,
ет.*, ап.**, връчено е на 22.02.2022 г. на лице Г.Д.Р. от Е.Н., деловодител (с
оглед посоченото „д-л“). С подадения на 25.03.2022 г. отговор на частната
жалба ответното по нея дружество възразява, че тя е недопустима като
просрочена, тъй като съобщение от 8.09.2021 г., изпратено по изпълнителното
дело, за наложения запор е връчено на ЕТ по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на
11.09.2021 г. С отговора е представено в копие съобщение от 8.09.2021 г. от
ЧСИ до ЕТ за наложения запор върху вземания, изпратено на адрес гр. П.,
ул.“П."*, ет.*, ап.**, което е приложено към изпълнителното дело с
разпореждане на ЧСИ от 13.09.2021 г. като редовно връчено по чл. 50,ал.2 от
4
ГПК, след като на 11.09.2021 г. от връчител Т.Т. е посочено, че адресът е
посетен, на адреса няма такава фирма, няма указателни табели или друга
индикация, адресът е жилище на МНО, което се отдава под наем на военни.
Безспорно е, че в случая адресът на управление на ЕТ, вписан в
ТРРЮЛНЦ, който не е променян, е именно посоченият в съобщението – гр.
П., ул.“П."*, ет.*, ап.**. Съгласно нормата на чл. 50,ал.1 от ГПК мястото на
връчване на съобщението до ЕТ е последният посочен в регистъра адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 50,ал.2 от ГПК, ако ЕТ и напуснал адреса и в
регистъра не е вписан новият му адрес, съобщението се прилага по делото и
се смята за редовно връчено. Видно от отбелязването от 11.09.2021 г.,
съобщението от 8.09.2021 г. не е връчено именно защото на адреса на
управление на ЕТ няма нито такава фирма, нито указателна табела или друга
индикация, а се касае за жилище на МНО, което се отдава под наем на
военни. С оглед на това е налице обстоятелство по чл. 50,ал.2 от ГПК – ЕТ
вече не се намира на адреса, следователно го е напуснал, а в ТРРЮЛНЦ не е
вписан негов нов адрес. Тъй като в случая е посочено, че на този адрес няма и
указание за наличие там на канцелария на фирмата, то няма основание за
приложение на нормата на чл. 50,ал.4 от ГПК, която изисква наличие на
канцелария на търговеца, но до тази канцелария да няма достъп или да няма
там лице, което да е съгласно да получи съобщението, каквото обстоятелство
в случая не е налице. Налице е основание за приложение именно на нормата
на чл. 50,ал.2 от ГПК, както е приел и ЧСИ с разпореждането от 13.09.2021 г.
Съответно, правилно окръжният съд при постановяването на обжалваното
сега определение е преценил наличието именно на обстоятелствата по
приложението на нормата на чл. 50,ал.2 от ГПК. Окръжният съд е съобразил
и обстоятелството, че изпратеното на 28.07.2021 г. от районния съд
съобщение до ответника-ЕТ също не е било връчено, тъй като връчителят на
11.08.2021 г. е посочил, че на адреса има нов собственик на жилището И.И. и
по сведение на г-жа И. от адреса такава фирма няма и няма такова лице, по
който начин се установява именно напускане на адреса от ЕТ.
Обстоятелството, че впоследствие съобщение до ЕТ за наложения запор
върху вземания е било връчено на 22.02.2022 г. на лице Г.Р. от служител („д-
л“, деловодител) на ЧСИ не обосновава наличие на основание да се приеме,
че съобщението не е било вече връчено на ЕТ по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК
съгласно разпореждането на ЧСИ от 13.09.2021 г. При тези обстоятелства
5
няма основание да се счита, че срокът за обжалване на определението на
районния съд за допускане на обезпечението е започнал да тече не на
13.09.2021 г., а на 22.02.2022 г., съответно, подадената до окръжния съд на
28.02.2022 г. е подадена след установения с чл. 396,ал.1 от ГПК срок и като
просрочена е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ ЧСИ
може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК,
поради което няма основание да се счита, че ЧСИ следва лично да извършва
връчване на съобщението на длъжника-ЕТ и че не може да възложи
връчването на служител, в случая посочения Т.Т., след което да разпореди
прилагането на чл. 50,ал.2 от ГПК, съответно прилагането на съобщението
към изпълнителното дело, която да се смята за редовно връчено. Установява
се следователно, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено.
Страните по настоящото дело претендират за присъждане на разноски
за производството по частната жалба пред апелативния съд. Относно
присъждането на разноски обаче апелативният съд не следва да се произнася
понастоящем, доколкото настоящото производство е свързано с
производството по обжалването на определението за допускане на
обезпечението и затова относно направените сега разноски следва да се
произнесе съдът, който разглежда предявения иск, чието обезпечение е
допуснато. Както изрично е посочено в т.5 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 878/4.04.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 926/2022 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която
е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 16 057/28.02.2022 г.,
уточнена с вх. № 17 824/7.03.2022 г., от ЕТ“П.-**-Н.Р.“-гр.П., ЕИК *********
против определение № 5574/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 8583/2021
г. на РС-П., и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 926/2022 г. на ОС-
6
П..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд-гр.София от жалбоподателя Н.С.Р., ЕТ с фирма „П.-**-Н.Р.“-
гр.П. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за постановяването
му заедно с препис от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7