№ 199
гр. Плевен , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430101230 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.28 във връзка с чл.26 от Закона за закрила
на детето.
Постъпила е молба от *** за настаняване на детето И. Д. М. с ЕГН
********** в ***. В молбата се твърди, че с административна заповед № ЗД-
ЕН-ЧБ-052/17.12.2020г. малолетното дете е настанено в центъра, като
мярката е предприета по повод постъпил сигнал, че детето от години е обект
на домашно насилие. При проведеното проучване било установено, че майка
на детето е Д. М. Е., а баща по акт за раждане – неизвестен. В молбата се
твърди, че детето живее с майка си и съжителя и ***, сочен за биологичен
баща на детето. Детето споделило с *** че е обект на системен физически и
психически тормоз, който бащата упражнява над майката. В хода на
проверката, на 15.12.2020г. постъпил нов сигнал за упражнено домашно
насилие, в който имало данни, че на 14.12.2020г. след употреба на алкохол,
между родителите на детето възникнал скандал, след който майката
напуснала семейното жилище. В молбата се твърди, че детето е ставало
1
жертва на насилие от деветгодишна възраст, чувства се самотна и неразбрана,
не получава помощ от родителите си, не изпитва чувства на обич към тях.
След подаване на сигнала в молбата се твърди, че детето било поставено под
полицейска закрила. По късно била издадена административна заповед за
временно настаняване и детето било настанено в ***
В съдебно заседание молителят, представляван от *** поддържа
подадената молба.
В заседание се явява майката, лично и с *** който моли съда да остави
молбата без уважение. Твърди, че в случай, че има доказано упражнено
домашно насилие, то издадената заповед би защитила интересите на детето.
На детето е предоставена правна помощ, като назначеният процесуален
представител изразява становище, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Като страна по делото е изслушан представител на ***изразява
становище, че в интерес на детето е подадената молба да бъде оставен без
уважение. Запитан дали родителите на детето са идвали на посещение в
центъра, заяви, че няма регистрирани посещения.
Изслушан е един свидетел по искане на майката на детето.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното :
От представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт
за раждане ***. на район *** се установява, че родители на детето И. Д. М. с
ЕГН **********, родено на 19.09.2007г. са Д. М. Е. с ЕГН ********** и баща
неизвестен. Приложен е устен сигнал от 06.11.2020г. от директора на
училището, което посещава детето, че същото споделило, че баща и системно
злоупотребява с алкохол и упражнява психически и физически тормоз над
нея и майка и. По сигнала е извършена проверка и оценка, при които е дадено
заключение, че детето е жертва на физическо и психическо насилие. Със
Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-050/10.12.2020г. детето е насочено да ползва
социална услуга „Програма за работа с деца, жертва на насилие и техните
семейства“, предоставяна от ***
2
Установява се, че на 15.12.2020г е подаден сигнал за осъществено
домашно насилие над детето на 14.12.2020г. след който майката е напуснала
семейното жилище и е в неизвестност. По спешност е изготвен социален
доклад, от който се установява, че в РС *** е образувано дело по ЗЗДН по
подадена молба от ДСП *** против ***, съжител на майката Д.Е. М..
Установява се от доклада, че в деня след заседанието била издадена заповед
за защита с постановени мерки за защита задължаване на извършителя *** да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето И. Д.
М., забрана да приближава детето, жилището, училището, местата за
социални контакти и отдих за срок от три месеца, отстраняване от жилището
за срок от три месеца. След съдебното заседание възникнал скандал между
родителите в присъствие на детето, а майката напуснала семейното жилище.
Установява се, че със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-052 / 17.12.2020г. детето
било настанено по спешност в *** до произнасяне на съда с решение.
След ново проучване, на 22.12.2020г. бил изготвен нов социален доклад,
в който се твърди, че в интерес на детето е да бъде настанено в центъра. В
доклада се сочи, че детето проявява недоверчивост и подозрителност към
роднините на баща си, като в същото време се чувства неразбрана и
манипулирана от тях. Роднините и по майчина линия живеят в ***. Често
след възникнали в семейството скандали, детето търси подкрепа от баба си по
майчина линия. Детето споделя пред социалните работници, че никога не е
получавал помощ от родителите си и не изпитва чувства на обич към тях.
Споделя, че мрази баща си, а към майка си изпитва съжаление. Родителите и
никога не са проявявали интерес към успеха и в училище и нейните
извънкласни прояви, включително състезания. Споделя, че бащата е властен и
изцяло контролира живота на детето и майка и, но майката не разполага с
финансови средства, тъй като всичко се съхранява и разпределя от съпруга и.
Многократно майката е напускала бащата, но винаги се връщала при него.
Осъществена е среща и с бабата по бащина линия – ***, която изразява
мнение, че детето не трябва да се намесва в отношенията на родителите и
приема, че скандалите в семейството са нормално явление.
По делото като свидетел е изслушана *** В показанията си заяви, че не
знае бащата да употребява алкохол, а майката никога не е бягала от къщи.
3
Съдът не кредитира тези показания, тъй като същите са в противоречие с
изготвените по делото два социални доклада, в които се твърди, че след
проведеното съдебно заседание по делото по ЗЗДН, майката е напуснала
жилището и детето е останало само.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ЗЗДет., която регламентира правота на
закрила на детето, ,,Всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
неговите права и интереси.“ Съгласно разпоредбата на чл.2 от Конвенцията за
правата на детето Закрила трябва да се осигури на всяко дете без каквато и да
е дискриминация .
В случая по делото се установи, че детето е подлагано на системен
физически и психически тормоз от страна на биологичния си баща. В сила е
издадена заповед бащата да не приближава пострадалото дете, дома му и
местата за социални контакти за срок от три месеца, който срок към
настоящия момент е изтекъл. В доклада е отразено, че понякога и майката
злоупотребява с алкохол, а след пореден скандал е оставила детето само и е
напуснала жилището. От тези данни, съдът прави извод, че детето не може да
разчита на разбиране и защита нито от майка си, нито от други близки
роднини. Най-ярко доказателство за това е факта, че след поредния сандал,
майката вместо да остане вкъщи да защити детето си, е напуснала семейното
жилище и е оставила детето само да пренощува. От друга страна, детето е
търсило помощ и закрила от своята баба по бащина, която не само не му е
помогнала, а го е обвинила, че се намесва в отношенията между родителите
си. Тези факти са и причина детето да се чувства неразбрано от семейството и
близките си, да не намира подкрепа в никой от тях, да споделя пред
социалните работници, че изпитва омраза към баща си и съжаление към
майка си.
Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че ако
бъде върнато в семейна среда, към настоящия момент, в който все още
обучението в училище се провежда в електронна среда, то в дома си детето не
разполага нито с интернет, нито с устройство, с което да се обучава, докато в
центъра, където му предстои да остане до средата на месец юни, детето
разполага с интернет и компютър, с които може да посещава учебните часове,
4
докато дистанционно.
Всички тези обстоятелства водят до единствен извод, че в интерес на
детето е да продължи да ползва услугата настаняване в кризисния център до
искания срок от шест месеца. През този период, социалните служби трябва да
продължат да работят върху повишаване родителския капацитет на двамата
родители, за да може самите те да осъзнаят, че носят отговорност за
възпитанието и. Защото грижата за едно дете не се изчерпва само с това, то да
има осигурена прехрана, облекло и дом, а и в неговото възпитание , в
полагането на грижи за неговото психическо и нравствено развитие.
При тези обстоятелства, съдът счита, че подадената молба се явява
основателна и детето следва да бъде настанено в ***за срок от шест месеца,
както е поискано в молбата, считано от настаняването му по съдебен ред.
Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата, е адекватен на
търсената закрила.
От друга страна по делото не се установи възможност за прилагане на
друга мярка за закрила по отношение на малолетната освен настаняването
***.
По така изложените съображения и на основание чл.28 във връзка с чл.
25 от
Закона за закрила на детето Плевенски районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА непълнолетното дете И. Д. М. с ЕГН **********, родено на
19.09.2007г. са Д. М. Е. с ЕГН ********** и баща неизвестен в *** за срок
5
от шест месеца считано от датата на настаняването му по административен
ред – 17.12.2020г или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако
е в негово интерес,.
Препис от решението да се изпрати служебно на ***
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6