Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Сливен, 19.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, І-ви граждански състав, в публично заседание на тринадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр.д. № 6032 по описа на СлРС за
Предявени са обективно съединени искове
за с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК за минал период от време, считано от
27.11.2016 г. до 27.11.2017 г. в размер на 1380 лв., както и ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., намираща правното си
основание в чл. 149 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника са
живели на съпружески начала в продължение на повече от десет години, през което
време имат родено малолетно дете М.Д.М. роден на *** г.
Сочи, че поради проблеми през месец
януари
Излага аргументи, че ответникът не е
изпращал пари, не се интересувал от детето и не го е вземал. Сочи, че
ответникът разполага със средства, работи, няма задължения към други деца.
Детето е ученик, нуждае се от храна, дрехи и учебни помагала.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплаща като майка и законен
представител на малолетното дете Д. ежемесечна издръжка в размер на 115 лв.,
считано от датата на предявяване на иска - 27.11.2017 г. до настъпване на други
законови основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане.
Претендира издръжка за минал период от време за една година назад в размер на 1380 лв.,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК в
дадения едномесечен срок не е постъпил
отговор от ответника, не е изразил становище по молбата.
В с.з. ищцата се явява
лично и с пълномощник, които поддържа изцяло исковата молба и молят за
уважаването й. Прави изменение на иска, като вместо претендираната издръжка в
размер на 115 лв. да се счита на 128 лв., с оглед минималния актуален размер.
В с.з. ответникът се явява лично и заявява, че желае да
плаща издръжка, но е безработен и няма средства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно родено дете Д.М.Д.,
роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0500/11.07.2005 г. на Община К., обл. С. З..
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля И.Р.. От
показанията му се установява, че майката се грижи сама за детето си, работи по
програма към общината и за 14 дни получава сумата от 43.85 лв., освен това
получава и детски надбавки в размер на 35 лв. ежемесечно, но тези суми са й
недостатъчни за издръжка на детето й, което е ученик в 6-ти клас.
Неминуемо нуждите на непълнолетното дете са нараснали, тъй
като е ученик в 6-ти клас. Разходите му свързани с осигуряване на храна,
облекло и учебни пособия са значително увеличени, което е ноторно и не е
необходимо да се доказва изрично. Известно е, че цените на стоките и услугите
са нараснали значително, за което свидетелстват всички електронни данни за
икономическите показатели в страната, поради което така определената преди пет
години издръжка се явява несъответстваща на потребностите на ученика.
По делото се установиха данни, че бащата не е плащал
издръжка откакто са се разделили с майката - 27.11.2016 г. Не е спорно това
обстоятелство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ и преценка на събрани по делото писмени доказателства.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
В разпоредбата на чл.143, ал.2 СК е
предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба задължение
произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само за
осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за
задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и
самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за
освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални
възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с
възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за
задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл.140, ал.2 СК.
След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера
на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето,
която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в
чл.142, ал.2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - една
четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 127.50
лв.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори между
страните, че са родители на малолетното дете, като към момента на предявяване
на иска /датата на завеждане на исковата молба/ същото е малолетно, като в
производството действа чрез законният си представител своята майка. Доказа се,
че ищцата не разполага с достатъчно средства, за да издържа детето.
За
определяне размера на издръжката следва да бъдат взети предвид и материалните
възможности на всеки един от родителите за предоставяне на такава, както и при
кой от родителите се отглежда детето и в каква степен е подпомаган от другия
родител за това.
Доказа
се, че ответника е безработен. По делото не бе установено с какви доходи
разполага ответникът и как той самият преживява, при липсата на каквито й да е
доходи и имущество. Не се установи й същият да изразходва средства за
покриването на някакви допълнителни разходи, извън тези за собствената му
издръжка или да дължи и доставя издръжка на други лица. От друга страна от
материалите по делото е видно, че ответникът се намира в активна работоспособна
възраст, като не се установява трудоспособността му да е била ограничена. С
оглед на това, съдът намира за неоправдано същият да черпи привилегии от
собственото си неморално поведение, с което се е самоосвободил от задължението
си да предоставя издръжка на детето си. Не се установяват пречки, които да
препятстват възможностите му да полага труд, с оглед получаване на доходи.
В
допълнение на мотивите на съда следва да се отбележи, че размерът на
необходимата издръжка според установения праг на осигуряваните от държавата
средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за
отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство и което би могло да бъде
база при преценката на необходимите средства за издръжка на дете от определена
възраст е: за дете почти на
При
разпределяне размера на дължимата месечна издръжка между всеки от родителите,
следва да бъде отчетена и предоставяната такава в натура от отглеждащия
родител, включително и с осъществяване на самите грижи за детето. С оглед на
това съдът намира, че издръжката за детето следва да бъде разпределена между
родителите, но в редуциран размер с оглед на това, че и двамата родители са
безработни, като съда следва да съобрази минимума, който е определен за
издръжка на дете, съобразно минималната работна заплата. Ето защо бащата следва
да се задължи да осигурява сумата от 128 лева /около 60%/ от определената обща
издръжка, а майката следва да поеме останалата част.
Издръжките
в този размер следва да се плащат считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху всяко просрочено
плащане.
По
иска с правно основание чл.149 СК.
По
делото не се спори, че след фактическата раздяла между родителите на детето, бащата
не му е предоставял никаква издръжка. С оглед установените нужди от издръжка на
малолетния, които са били такива и една година преди завеждане на иска, както и
обстоятелството, че през този период бащата не е предоставил такава, съдът
намира предявеният иск за издръжка за минало време за основателен за
претендирания период – една година преди завеждане на настоящия иск -27.11.2016
г. и за претендираната сума от 1380 лв., поради което следва да го уважи в
неговата цялост.
Начален момент, от който се дължи увеличения размер на ежемесечната
издръжка е предявяване на иска – 27.11.2017 г., както и законна лихва върху
всяка закъсняла месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ответника следва да заплати държавна
такса в размер на 4% върху размера на издръжката в размер на 184.32 лв.
Ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 100 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.М., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Я.Р., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете Д.М.Д.,
с ЕГН ********** ***, чрез адв. К. ***, ежемесечна издръжка в размер на 128
/сто двадесет и осем/ лева, считано от подаване на исковата молба – 27.11.2017
г. до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Я.Р., с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете Д.М.Д., с ЕГН ********** ***, чрез адв. К. *** издръжка за минал
период от време, считано от 27.11.2016 г. до завеждане на иска - 27.11.2017 в
размер на 1380 /хиляда триста и
осемдесет/ лв.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на И.Я.Р., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 100 /сто/ лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на СлРС сумата от 184.32
лв., представляващи държавна такса върху
присъдената по делото издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: