Р Е Ш Е Н И Е
№ 3980/25.11.2010г.
гр. Варна, 30.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10043 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от С.Г.С. *** и К.Г.К. срещу М.Т.П., Д.Б.П., М.И.И. – С., Д. ***
С. и В.К.А. конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим
имот, находящ се в ***, Община Варна, представляващ ***по плана на ***, с
площ от 575 кв.м. и при граници: ул. „***”, УПИ ХХІ-746 и УПИ ХVІІІ-общ.
Ищците основават исковата си претенция на
твърдения, съобразно които съсобствеността между страните е възникнала по
следния начин:
- в лицето на ищците – на основание
договор за дарение на 1/4 ид.ч. от имота, обективиран в НА № 22, т. ІІ,
рег. № 8337, д. № 389/2009г. на Нотариус ***, рег. № 194, сключен на
07.07.2009г., с дарител ***. Праводателката по договора е придобила правото на
собственост върху дарените идеални части от собствеността върху имота на
основание договор за замяна на недвижим
имот за движими вещи, обективиран в НА № 20, т. І, рег. № 405, д. №
20/2007г. на Нотариус Юлия Костадинова, рег. № 434 от прехвърлителите ***А.И..
Последните от своя страна са придобили 1/2 ид.ч. от притежаваните от
продавачите М.Т.П. и Д.Б.П. 1/2 ид.ч. от имота на основание договор за покупко продажба,
обективиран в НА № 12, т. ІІ, рег. № 3539, д. № 226/1999г. на Нотариус Янчо
Несторов, рег. № 011, сключен на 17.06.1999г.;
- в лицето на ответниците Попови – 1/2 ид.ч. в режим на СИО, придобити на
основание договор за покупко продажба,
обективиран в ***. на ВН, по силата на който на 04.12.1996г. в режим на СИО са
придобили заедно със съпрузите *** правото на собственост върху имота;
- в лицето на ответниците *** – 1/2 ид.ч. в режим на СИО на основание горния договор за покупко продажба;
- в лицето на ответницата В.А. – 1/4 ид.ч. на основание договор за дарение по НА № 38/2007г.,
с дарители ответниците ***.
Процесния имот е обособен след разделянето на
УПИ № ХVІІ-746 по силата на Заповед № Г-71/16.04.2004г., при което се обособили
два УПИ ХХІ-746 и ХХІІ-746, всеки с площ от 575 кв.м. На 03.06.2004г.
ответниците Попови и *** са сключили Договор за доброволна делба, вписан в СВп
с вх. рег. № 11057, т. VІІ, № 278 на недвижим имот, представляващ УПИ №
ХVІІ-746, в кв. 4 по плана селото, при която съпрузите *** са получили в дял и
собственост ***, а съпрузите Попови – УПИ № ХХІ-746. Така извършената доброволна
делба е нищожна, поради неучастието в нея на съсобствениците ***. Навеждат
твърдения, че понастоящем съгласие за доброволна делба на съсобствения имот не могат
да постигнат с ответниците, поради което претендират да бъде допусната съдебна
делба на същия между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от
тях, както следва:
- по 1/8
ид.ч. за всеки от ищците;
- 1/4
ид.ч. за съпрузите Попови в режим на СИО;
- 1/4
ид.ч. за съпрузите *** в режим на СИО и
- 1/4
ид.ч. за ответницата В.А..
В отговор на исковата молба, депозиран в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответниците *** изразяват становище за
неоснователност по същество на предявения иск за делба на спорния имот,
основани на съображения за липса на съсобственост между страните по делото.
Наведените доводи са в следния смисъл: ищците не са съсобственици на по 1/8
ид.ч. от собствеността върху имота, доколкото праводателя им по договора,
обективиран в НА № 22/2009г. ***не е била собственик на прехвърлените идеални
части. Процесния имот е изключителна съсобственост между ответниците ***, като
притежатели на ½ ид.ч. в режим на СИО и В.К.А., а построената в имота
двуетажна жилищна сграда се притежава от същите лица в режим на етажна
собственост. С ***. съпрузите ***,
заедно със съпрузите Попови са придобили собствеността при равни части върху
парцел ХVІІ-746, който по действащ план за регулация, одобрен със Заповед №
Г-71/16.04.2004г. е разделен на два урегулирани поземлени имота. Вследствие на
сключения по между им договор за
доброволна делба от 03.06.2004г. *** придобили ***, а Попови – УПИ ХХІ-746,
всеки с площ от 575 кв.м. Към момента на сключване на договора, на съпрузите ***
не е бил известен договора по ***., с който съпрузите Попови продали на ***
½ от притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от имота. Договора по ***. е нищожен, като сключен без правно основание
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, тъй като страните по него не са
целели прехвърляне на собствеността срещу цена, а предназначението на договора
е било да обезпечи парично вземане на Богомил Иванов срещу Д.П.. Наред с това,
договора е нищожен и поради противоречие
със закона на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен при
наличие на уговорка за обратно изкупуване по чл. 209 от ЗЗД, предвид
действителните отношения между страните по нея. Предвид недействителността на
договора, с който Попови са продали на Иванови идеални части от имота по ***.,
то и договора за замяна по НА № 20/2007г., с който съпрузите Иванови са
прехвърлили права на праводателя на ищците не е произвел вещен ефект. Не е
произвел прехвърлително действие съответно и договора за дарение по НА №
22/2009г., по силата на който ищците са придобили от ***права.
Ответниците оспорват истинността на НА №
20/2007г. и НА № 22/2009г. досежно автентичността на същите, в частите на
положените, съответно за „заменител” и за „дарител” подписи от лицето ***.
Въз основа на разрешение за строеж №
12/25.03.2005г. на Община Варна, М. и Д. *** са застроили собствения си *** с двуетажна жилищна сграда със
стопански помещения, за която се снабдили и с КНА № 142, т. СІV, д. №
24729/2006г. на СВ. С договор за дарение, обективиран в НА № 167, т. LХІІ, д. № 15308/2007г. са дарили на дъщеря си
В.К.А. втория и подпокривен етажи на построената сграда, заедно с ½
ид.ч. от ***.
От сключване на договора за доброволна делба
от 03.06.2004г. на парцел ХVІІ-746, ответниците *** са владяли непрекъснато и
необезпокоявано като свой собствен процесния ***. Владението са придобили на
основание ***. и договора за делба от 03.06.2004г. Поради това и в условията на
евентуалност на въведените главни възражения за нищожност на горните договори,
се позовават на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, считано от
04.06.2004г.
Молят поради изложените съображения за
постановяване на решение по делото, с което искът за делба на имота бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на исковата молба ответниците Д. и М.
Попови, чрез назначените им от съда процесуални представители по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК изразяват становище за допустимост и основателност по същество
на предявения иск за делба на съсобствения имот и молят за положително
произнасяне по същия.
В хода на проведените по делото съдебни заседания ищецът К.К.,
лично поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по тях.
Ищцата С.С.,
редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител,
чрез който да изрази становище по предявените от нея искове.
Ответниците М.
и Д. Попови, чрез назначените им особени представители адв*** поддържат
депозираните отговори на исковата молба и молят за произнасяне по спора
съобразно ангажираните по делото доказателства.
Ответниците ***
и А., чрез процесуален представител адв. П.С. поддържат изложените доводи за
неоснователност на иска за делба в отговора на исковата молба и молят за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен с констатация за липса
на съсобственост между страните по делото по отношение на делбения имот.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По силата на
договор за покупко продажба, обективиран в ***. на Нотариус С. ***, на 04.12.1996г. М. и Д. Попови и М. и Д. ***
са придобили по ½ ид.ч. от
собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място, с площ от 1150
кв.м., съставляващо парцел ХVІІ-746 в кв. 4 по плана на кв. Тополи, Община
тополи, находящо се в кв. тополи, ул. „Тодор Илиев Дочев” № 5, при граници: ул.
„***”, парцели ХVІ-746, ХVІІІ и зелена площ в кв. 4 по плана на кв. ***от
продавачите Злата Атанасова Костадинова, Марийка Ангелова Китова, Кито Матеев
Китов, Дина Ангелова Петрова и ***Т..
Съпрузите М. и
Д. Попови от своя страна, продали
½ ид.ч. от своята 1/2 ид.ч. придобита в режим на СИО от съсобствения
недвижим имот на *** с договор за покупко продажба, оформен с НА № 12, т. ІІ,
рег. № 3539, д. № 226/1999г. на Нотариус Янчо Несторов, рег. № 011, сключена на 17.06.1999г.
На
03.06.2004г. е сключен договор за
доброволна делба, вписан в СВп под № 278, т. VІІ, вх. регистър 11057 от
03.06.2004г., с нотариална заверка на подписите на страните по него с рег. №
5548 на Нотариус Веселин Петров, рег. № 205, по силата на който е била
прекратена съсобствеността по отношение на имот № ХVІІ-746, с площ от 1150
кв.м., като съпрузите М. и Д. ***
получили в дял и собственост ***, с площ от 575 кв.м. в кв. 4 по плана на ***,
а М. и Д. Попови – получили в дял и собственост УПИ ХХІ-746, с площ от 575
кв.м. в кв. 4 по плана на ***.
С КНА № 37, т.
ІІІ, рег. № 19994, д. № 380/2006г. на Нотариус Людмила Гонова, рег. № 116,
съпрузите Д. и М. *** са признати за собственици на основание реализирано
строителство на двуетажна жилищна сграда с амбулатория за специализирана
стоматологична помощ, магазин за хранителни стоки в приземния етаж и ателиие –
фризьорски салон, със застроена площ на цялата сграда от 74 кв.м., изградена
върху собствения им *** в кв. 4 на ***.
С Договор за
дарение по НА № 38, т. ІІІ, рег. № 8077, д. № 391/2007г. на Нотариус Светлана
Димова, рег. на
С договор за
замяна на недвижим имот за движими вещи, обективиран в НА № 20, т. І, рег. №
405, д. № 20/2007г. на Нотариус Юлия Костадинова, рег. № 434, сключен на 31.01.2007г. ***, представлявани от
пълномощник Илияна Богомилова Т. прехвърлили на ***, придобитата от тях 1/4 ид.ч. от УПИ ХХІ-746 в кв. 4 по
плана на с. ***с площ от 575 кв.м. и 1/4
ид.ч. от ***, в кв. 4 по плана на с. ***с площ от 575 кв.м., идентични с
бивш парцел ХVІІ-746 в кв. 4 по плана на селото от 1992г., срещу прехвърленото
им от приобретателката право на собственост върху спалня „Милано” и матрак
164/200.
По силата на
разпореждането, обективирано в НА № 22, т. ІІІ, рег. № 8337, д. № 389/2009г. на
Нотариус ***, рег. № 194, на
07.07.2009г. *** от своя страна дарила собствените си 1/4 ид.ч. от УПИ
ХХІ-746 и *** в кв. 4 по плана на с.Тополи, всеки с площ от 575 кв.м. на ищците
по делото С.Г.С.-*** и К.Г.К..
По повод предприето от
ответниците *** оспорване истинността на последните два акта, в частта досежно
авторството на същите по отношение на положените съответно за „заменител” и
„дарител” подписи, с протоколно определение, постановено в хода на проведеното
на 03.06.2010г. п.с.з. е открито производство по проверка истинността на
документите в оспорените им части, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК. С оглед
изхода на това производство, в хода на делото са ангажирани специални знания,
посредством проведената единична и повторна СГЕ, заключенията на експертите по
които еднозначно и категорично установяват, че оспорените подписи за
„заменител” и за „дарител” в НА № 20/2007г. и НА № 22/2009г. са изпълнени от
лицето, сочено като техен автор в оспорените документи. Ето защо и на основание
чл. 194, ал. 2 от ГПК, съдът приема
за недоказано предприетото от ответниците *** по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК
оспорване истинността /автентичността/ на горните писмени документи.
На отправени
въпроси на ответниците Попови по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, в следния
смисъл: „Вярно ли е, че при сключване на договора по ***. са целели да
обезпечат парично вземане срещу тях на ***?” и „Вярно ли е, че при сключване на
този договор не е уговаряна и заплащана посочената в него продажна цена?”,
същите не се явяват в съдебно заседание и не отговарят. На основание чл. 176, ал. 3 от ГПК и чл. 161 от ГПК, съдът приема
за установени по делото фактите, че договорът по ***. е сключен с цел
обезпечаване на парично вземане на приобретателя спрямо ответниците Попови,
както и че при сключване на договора не е уговорена и заплатена посочената в
акта продажна цена.
С оглед
установяване на наведените от тях възражения, ответниците *** са ангажирали в
хода на делото гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Йорданка Николова и Димитрина Дойчева. От показанията на последните се
установява, че семейство *** е закупило имота през 1996г., заедно със
семейството на Д.П.. Към момента на покупката възнамерявали да построят обща
сграда със съсобствениците си, но впоследствие Попови се отказали. През 2004г.
си поделили реално имота, когато са заградили техния дял от всички страни и
започнали застрояване на имота, който считали за собствен. От тогава до сега те
често посещавали имота, тъй като родителите им живеят в селото. Понастоящем в
имота има изградена двуетажна сграда и те живеят в нея.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на
имотите на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване
на правото на собственост.
Не е
спорно в отношенията между страните, че делбеният имот – ***, в кв. 4 по плана
на ***, с площ от 575 кв.м., е обособен след разделянето на парцел ХVІІ-746, в
кв. 4, целия с площ от 1150 кв.м. на два урегулирани поземлени имоти, одобрено
със Заповед № Г-71/16.04.2004г.
Не е
спорно също обстоятелството, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че на основание договор за покупко продажба по НА
№ 17/1996г. съпрузите Попови и съпрузите *** са придобили по 1/2 ид.ч. от
парцел ХVІІ-746, в кв. 4 по плана на ***.
Спорен в отношенията между страните е
въпроса досежно действителността на предприетото от ответниците Попови
разпореждане с ½ ид.ч. от собствените им 1/2 ид.ч. от имота с договора
за продажба, обективиран в ***. в полза на съпрузите ***. Релевираните възражения
са за нищожност поради липса на основание и поради противоречие на закона. Разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на
основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната
която твърди, че сделката е сключена при липса на основание носи тежестта на
доказване. Основан на съвкупния анализ на събраните по делото преки и косвени
доказателства в тази насока, решаващият състав приема за основателни
възраженията на ответниците *** за нищожност на договора, като сключен без
правно основание и като противоречащ на закона, основан на следните
съображения: установено е по делото по реда на чл. 176, ал. 3 и чл. 161 от ГПК,
че договорът по ***. е сключен с цел обезпечаване на парично вземане на
приобретателя спрямо ответниците Попови, както и че при сключване на договора
не е уговорена и заплатена посочената в акта продажна цена. При тези фактически
данни, решаващият състав приема, че недвижимият имот, предмет на сделката по ***.
служи като обезпечение за вземането на приобретателите Иванови по договор за
заем, както и че след изплащане на заема е уговорено обратно връщане на имота. В
подкрепа на горните изводи по делото са ангажирани множество косвени
доказателства - Решение от 10.07.2009г., постановено по в.гр.д. № 2482/2007г.
по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения от Велик Томов Драгнев против Д.
и М. Попови иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко
продажба на недвижим имот, представляващ УПИ ХХІ-746, в кв. 4 по плана на ***,
сключен по време, значително следхождащо разпореждането по ***. - на
06.08.2003г., на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД; участието на съпрузите Попови
в сключения на 03.06.2004г. договор за доброволна делба на общия имот със
съсобствениците им ***; показанията на свидетелката Дойчева, в частта им,
сочеща финансовите проблеми на семейство Попови, извършваните от тях измами
спрямо други хора; непочтената им постъпка спрямо *** посредством продажбата на
тухлите им и др. Така коментираните косвени доказателства, разгледани на
плоскостта на процесуалното поведение на страните и приложението на
предписаните от закона правни последици в тази насока, обосновава изводите на
решаващия състав за нищожност на договора на наведените от ответниците
основания.
Предвид горната констатация, ВРС приема,
че последващите актове на разпореждане, в това число и в полза на ищците по
делото, обективирани в НА № 20/2007г. и НА № 22/2009г. не са произвели присъщия
им вещен ефект. Ищците, а съответно и праводателя им по договора не са
придобили право на собственост върху ¼ ид.ч. от делбения имот на
твърдяното основание.
Договорът за доброволна делба, сключен
на 03.06.2004г. в изискуемата по чл. 35, ал. 1 от ЗЗД форма е действителен и с
него са валидно породени целените от съсобствениците правни последици – всеки
то тях е придобил в изключителна собственост реално обособен дял. Неоснователни
в тази връзка са доводите на ищците за нищожност на договора на основание чл.
75, ал. 2 от ЗН, доколкото към момента на извършването й двете групи съпрузи са
били единствени участници в имуществената общност. Съпрузите Иванови не са
придобили права по силата на договора по ***. предвид установената
недействителност на сделката.
Вследствие на валидно извършената доброволна
делба, ответниците *** се легитимират като изключителни собственици на делбения
имот ***, в кв. 4 по плана на ***. Последващото разпореждане с идеални части от
правото на собственост върху имота в полза на ответницата А., обуславя
възникналата имуществена общност по отношение на делбения имот понастоящем
между съпрузите *** и дъщеря им В.А. при равни квоти. Иск за делба на имота от
съсобствениците не е предявен в рамките на настоящия спор. Ето защо, съсобственост
върху имота между ищците и ответниците, породена на твърдяното в исковата молба
основание, не е установена, като предявеният иск за делба на това основание
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следователно
делба на имота не следва да бъде допускана, а предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С. - *** с ЕГН ********** и К.Г.К.
с ЕГН ********** *** срещу М.Т.п. с
ЕГН ********** ***, чрез назначения й от съда особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. ***, Д.Б.П. с ЕГН ********** ***, чрез назначения му
от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. ***, М.И.И.-С.
с ЕГН ********** и Д.Е.С. с ЕГН ********** *** и В.К.А. с ЕГН ********** *** иск
за допускане и извършване съдебна делба на недвижим имот, находящ се в ***,
Община Варна, представляващ ***по плана
на ***, с площ от 575 кв.м. и при
граници: ул. „***”, УПИ ХХІ-746 и УПИ ХVІІІ-общ, основан на твърдения,
съобразно които съсобствеността между ищците и ответниците съществува понастоящем
при квоти по 1/8 ид.ч. за всеки от
ищците; 1/4 ид.ч. за съпрузите
Попови в режим на СИО; 1/4 ид.ч. за
съпрузите *** в режим на СИО и 1/2 ид.ч.
за ответницата В.А., възникнала, както следва: в лицето на ищците – на основание
договор за дарение, обективиран в НА № 22, т. ІІ, рег. № 8337, д. №
389/2009г. на Нотариус ***, рег. № 194, сключен на 07.07.2009г., с дарител ***;
в лицето на ответниците Попови и *** – на основание договор за покупко продажба, обективиран в ***. на ВН, по силата на
който на 04.12.1996г. в режим на СИО са придобили по ½ ид.ч. от правото
на собственост върху имота; в лицето на ответницата А. – на основание договор за дарение на ½ ид.ч. по
НА № 38/2007г., на основание чл. 34 от
ЗС.
ОСЪЖДА С.Г.С.
- *** с ЕГН ********** и К.Г.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на Висш съдебен
съвет сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща дължима държавна такса по отхвърления иск за делба, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: