№ 417
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.04.2021 г. по гр.д. № 5384/2020 г., СРС, II ГО, 168
състав е отхвърлил предявените от Д. Г. З., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, кв. Челопечене, ул. **** срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към
МВР, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****, осъдителни искове с правна
квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 2216,10 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.01.2017 г. до
01.01.2020 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и
сумата от 293,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ падежа на всяко вземане, до 30.01.2020 г. като неоснователни.
Осъдил е Д. Г. З., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Челопечене, ул.
„****“ № 8 да заплати на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, ЕИК ****
4
с адрес: гр. София, ул. ..****' №6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. Г. З., ЕГН
1
********** с постоянен адрес: гр. София, кв. Челопечене, ул. ****, чрез
пълномощника си по делото адвокат Д.Р., със служебен адрес: гр.София,
бул.**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че не е налице празнота в уреждането на възнаграждението по ЗМВР,
която да налага умножаване на полагания в промеждутъка от 22.00-6.00 ч.
труд с коефициента, предвиден в Наредбата за работната заплата. Съдът е
приел, че става въпрос за две различни системи за възнаграждение на труда
като втората е съобразена с особеното служебно положение на служителите
по ЗМВР без да излага мотиви в тази насока, а само препраща към отговора и
защитата на ответника по делото.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът работи
при ответника на смени по 24-часа (от 8.00 до 8.00 часа), а отчитането на
работното време е сумирано. Съгласно чл. 187 ал.З от ЗМВР, работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.З
ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съдът неправилно не е приел прилагането на разпоредбата на чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ),
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140
от Кодекса на труда/КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
2
дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 6.00 часа. Следователно коефициентът се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Проследявайки нормативната уредба в настоящия казус в процесния
период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. са действали последователно Наредба
№ 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.(отм.от 10.01.2020г.), Наредба №8121з-
908 (отм.от 26.09.2019 г.), Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 часа до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение- ДВ, бр. 78 от 4 октомври 2019 г., в сила от 04.10.2019 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи,
В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31, ал.2 от
наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592, издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е
имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
3
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй
като е била приложима Наредба №8121з-407.
В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба №
81213-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн. ДВ
бр.67 от 14.08.2018г./, както и Наредба № 8121з-1056/26.09.2019 г. липсва
норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което
води до празнота в уредбата.
В тази връзка решаващият съд, не е съобразил правилото, че при липса
на специални норми се прилагат общите такива, поради което счита, че към
настоящия казус е приложима Наредба за структурата и организацията на
работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от нея се предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1,143. Счита, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия към настоящия казус по отношение на въззивника/ищец, който е
лице имащо служебно правоотношение в МВР.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното СРС и
да бъдат уважени предявените искове. Не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“****, представлявана от
директора **** оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗЗМВР от Д. Г. З., ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР за сумата от 2216,10 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 293,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на исковата
молба, ведно с лихвата за забава върху главниците от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че през процесния период работи по служебно
правоотношение с ответника на длъжност „инспектор“ в пета PC „П.б. и з. на
н.“. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8 -12 - или 24 -
часови смени- сумирано за тримесечен период, като съгласно чл. 187,ал. 5,т. 2
от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период. За периода от 01.01.2017г.-01.01.2020г. ищецът е положил общо 1181
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1349,88
часа. Преизчисляването на нощния към дневния труд води до извънреден
труд от 168,88 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде
допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по полагащото се
почасово възнаграждение. Сочи, че ответникът дължи и лихва за забава върху
дължимите суми, считано от момента, в който те са станали изискуеми.
Ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, ЕИК **** е оспорил
исковете по основание и размер. Твърди, че редът за организацията и
5
разпределението на работното време, за отчитането му, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, за
режима на дежурството, времето за отдих и почивки на държавните
служители се определят с Наредба № 8121 з - 776/29.07.2016 г. на министъра
на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 ЗМВР/. Нощният труд като
допълнително възнаграждение по см. на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определя с
Наредба № 8121 з - 908 на министъра на вътрешните работи, а размерът му -
със заповед на министъра на вътрешните работи /чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/. През
процесния период са били издадени две заповеди на министъра на
вътрешните работи- заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з -
1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд - 0,25 лв./час.
Редът по ЗМВР и по Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на
работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка
сочи, че не следва да се преобразува и заплаща труд, положен през нощта,
като извънредно положен. Положеният от служителя нощен труд за
процесния период е начислен и получен от ищеца с месечните му
възнаграждения, съобразно размера, посочен в заповед N 8121 з -
791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з - 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. В случая следва да се приложи ЗМВР и подзаконовата му
уредба, който закон е специален по отношение на КТ и общата нормативна
уредба, които регулират обществените правоотношения по трудовите
правоотношения.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че през процесния период между страните е
съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
изпълнявал длъжността „инспектор“ в пета PC „П.б. и з. на н.“ към Столична
дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР при Главна дирекция „П.б. и з. на н.“,
както и че ищецът в периода от 01.01.2017 г. - 01.01.2020 г. е полагал труд на
смени по график на 24- часови дежурства, от които между 22,00 ч. и 6,00 ч.
през нощта. Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
6
експертиза/ ССЕ/ за процесния период ищецът е положил общо 199 броя 24-
часови дежурства през периода като продължителността на всяко дежурство е
била отчитана като 24 отработени часа с включени почивки, които са били
заплатени. Експертът е изчислил, че при приравняване на часовете нощен
труд в часове дневен труд с коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ са
налице 228 часа труд, който не е бил отчетен при изплащането на извънреден
труд за периода. Размерът на дължимото възнаграждение за извънреден труд
след преобразуване на нощния труд в дневен възлиза на 2216, .15 лева.
Според заключението на ищеца е начислено и изплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, положен от него за процесния период в
размер на 104 часа. Установено е, че определения общо извънреден труд за
процесния период не надхвърля лимита от 70 часа на тримесечие по чл. 187
ЗМВР. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва, съгласно чл.33, ал.1 от
Наредба № 8121з-776, а именно възнагражденията за труд извън редовното
работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена, като е посочило, че лихвата е в размер на
293, 67 лв., за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до
30.01.2020 г./ /подаване на исковата молба/.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от
2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за
положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът,
който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.
Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на
работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
7
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила
/чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея
се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции
на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза
и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя,
нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд
се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се
изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време,
като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-
големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна
сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение №
14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1
ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.
187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от
2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период-чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
8
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр.
3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на
РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва
правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.
1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните
служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00ч., се ползват със
специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват
9
психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една
и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за
здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република
България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС
по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
Незаконосъобразни се явяват доводите на първоинстанционния съд, че
тази наредба е неприложима, тъй като служебното правоотношение на ищеца
с ответника се урежда от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Както бе уточнено, в настоящия казус се претендира заплащане на
на допълнително възнаграждение за полаган от ищеца нощен труд за периода
01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., които при преобразуването в дневен труд при
прилагане на коефициент 1, 143 се равняват на 228 часа, който не е бил
отчетен при изплащането на извънреден труд за периода, като размерът на
дължимото възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на нощен
труд в дневен възлиза на 2216,15 лв., т.е. главницата за незаплатено
възнаграждение за положен нощен труд, се явява основателна.
Относно акцесорния иск за претендираната мораторна лихва върху
главницата в размер на 293,67 лв., настоящата инстанция приема следното:
В чл.33, ал.1 от приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ
отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че извънредният
труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена
нормалната продължителност на положения труд през отчетния период.
Доколкото в конкретния случай, положеният от ищеца труд е отчитан на
тримесечен период, лихвата следва да се дължи от първия ден на месеца
следващ отчетния период, а именно от 01.04.2017г. до 31.01.2020 г./завеждане
на исковата молба/. При изчисляване по реда на чл.162 ГПК се получава
лихва в по-голям размер от претендирания от 293,67 лв. и предвид
диспозитивното начало, следва да бъде уважена в този размер.
10
Ето защо постановеното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.04.2021 г. по гр.д. № 5384/2020 г. на СРС, II
ГО, 168 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, ЕИК ****, представлявано от директора
**** да заплати на Д. Г. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София,
кв. Челопечене, ул. ****, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Р., със
служебен адрес: гр.София, бул.**** сумата от 2216,10 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през
периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. нощен труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане и сумата от 293,67 лева, представляваща мораторна
лихва върху тази главница, считано от 01.04.2017 г. до завеждане на исковата
молба на 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, ЕИК ****, представлявано от директора
**** да заплати на Д. Г. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София,
кв. Челопечене, ул. ****, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Р., със
служебен адрес: гр.София, бул.**** направените разноски за първата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11