Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260172
гр.
Димитровград, 03.11.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Димитровградският
районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при
секретаря Т.Д. в присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от
съдията Стоянова гр.д. № 296/2021г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
В исковата
молба се твърди, че ответницата
е сестра на ищцата.Приживе общата им наследодателка - майка Н.П., ЕГН **********,
починала на 09.11.2020 год. заедно с баща им П.П.са дарили на ответницата
собствените си недвижими имоти:
1.Поземлен имот с площ 0,880 дка,начин на трайно ползване: стопански двор,в м.“Стопански
двор“,представляващ ******************;
2.Поземлен имот.находящ се в гр.Д.,м.“************;
3.1. Поземлен имот,находящ се в с.Д.,м.“****
3.2. Поземлен нмот,находящ се в с.Д.,м.“Стопански двор“ имот е ид. №********************************************
3.3. Незастроен поземлен имот ,находят се в с.Д..съставляващ имот с пл****
4.1. Незастроен поземлен имот,находящ се в с.Д. съставляващ имот с пл.№ ***
4.2. Незастроен поземлен имот,находящ се в с.Д.,съставляващо имот ***
4.3. Незастроен поземлен имот ,находящ се в с.Д.,съставляващ имот пл***
4.4.
Незастроен поземлен имот,находящ
се в с.Д.,съставляващ имот пл***
Твърди, че с посочените разпоредителни
действия е накърнена запазената част на ищцата от наследството по силата на
закона.Тези обстоятелства обосновавали правния й интерес от предявяване на
настоящия иск.
Претенцията е с правно основание чл.30 от ЗН-съдът да
постанови решение, с което да се намалят така извършените с описаните 4 броя НА
с размера на запазената й част - 1/4 ид.ч. и да се възстанови запазената част
от наследството,останало от майка им:
Да се постанови решение, с което да се намалят
извършените дарения, направени от Н.А.П., починала на 09.11.2020 год.в полза на
ответницата П.П.Ж. по отношение на следните недвижими имоти с 1/4 ид.ч. от
оставеното от Н.А.П. наследство, а именно:
1.Поземлен имот с площ 0,880 дка,начин на трайно ползване: стопански двор,в м.“***“,представляващ
имот № ***,парцел ***
2.Поземлен имот.находящ се в гр.Д.,м.“****
3.1.Поземлен
имот,находящ се в с.Д.,м.“с.д.“,
представляващ имот с ид. ***
3.2.Поземлен имот,находящ се в с.Д.,м.“с.д.“ имот с ид. № ****;
4.1Незастроен
поземлен имот ,находят се в с.Д..съставляващ
имот с пл.№ *** и улица:
4.2.Незастроен
поземлен имот,находящ се в с.Д.
съставляващ имот с пл.№ *** и улица;
4.3.Незастроен
поземлен имот,находящ се в с.Д.,съставляващо
имот пл*** и улица;
4.4.Незастроен
поземлен имот ,находящ се в с.Д.,съставляващ
имот пл.№ **** и улица;
4.5.Незастроен поземлен имот,находящ се в с.Д.,съставляващ имот пл.№ ****и да
се възстанови запазената й част
от наследството,останало от майка й.
Ответникът оспорва исковата молба изцяло като неоснователна.Твърди, че
няма спор в правната доктрина и съдебната практика за начина по който се
определя запазена част. Както процесуалния представител на ищцата е посочил в
исковата молба, освен извършените дарения, в наследство са останали още
недвижими имоти и земеделски земи. За да се направи преценка дали е нарушена
запазената част на ищцата, следва да се определи стойността на цялата
наследствената имуществена маса, оставена към момента на откриване на
наследството и към нея да се прибавят извършените безвъзмездни сделки. От така
формираната обща стойност на наследството следва да се определи размера на
запазената част на всеки един от наследниците, включително на преживелия
съпруг. Това е смисъла на чл.31 от ЗН.Искането за възстановяване на запазена
част от всяка една безвъзмездна сделка, посочен в исковата молба не намира
опора нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика.В срока за отговор
извършили справка в АВ по ЕГН на наследодателя и съпругът й /майката и бащата на ищцата и па
моята доверителна/. Снабдихме се /без да претендираме за
изчерпателност/ с преписи от НА за
имуществото в режим на СИО на наследодателя за да определим каква е
наследствената имуществена маса към момента на откриване на наследството.
Съгласно направения от нас опис /Приложение 1/ действително оставеното имущество от наследодателя се състои от над
150 недвижими имота. Стойността на имотите, съгласно данъчни оценки към момента на придобиването им е в размер на 222
936,11 лв. /двеста
двадесет и две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и единадесет стотинки/. Не сме в състояние да определим действителната
стойност на наследствената маса към момента на откриване на наследството,
каквато е съдебната практика, но и не мислим, че има нужда да се
прави това за да се види, че запазената част на ищеца
не е нарушена. Наследодателя, /майка на ищцата и на моята доверителна/ е оставила в наследство над 1000 /хиляда/ декара
ниви, придобити при режим на СИО от съпруга й /бащата на ищцата и на моята доверителна/, чиято данъчна оценка е около 100 лева на декар, а
пазарната е между 7 и 10 пъти по-висока. В наследство са оставени и над 20
недвижими имота в границите на населените места на Димитровград и село Д.. Не
мисля, че е необходимо да установяваме, че няма апартамент в Димитровград,
който да струва 2937.00 лева, каквато е данъчната му оценка, описана в НА
№184/29.10.01 г. АВ.Ориентировъчно за нуждите на отговора, изчислили
наследствената маса по данъчни оценки.Стойността на наличното имущество след
откриване на наследството по данъчни оценки, към момента на придобиването му е в размер на 222
936,11 лева - Доколкото същите са в режим на СИО, в наследствената маса следва
да се вземе предвид 1/2 от
общата сума или сума в размер на 111 468,06 лева.Стойността на безвъзмездно
отчужденото имущество към момента на извършване на сделките, съгласно данъчни
оценки е в размер на 22 234,27 лв. Доколкото същите са в режим на СИО, в
наследствената маса следва да се да се вземе предвид 1/2 от общата сума или сума в размер на 11 117,14 лева.Общата стойност на наследствената
маса, по данъчни оценки е в
размер на 122 585,20 лв. /сто двадесет и две хиляди петстотин осемдесет и пет
лева и 20 стотинки/.Запазената
част на ищцата е в размер на 1/4 от 122 585,20 лв. или в размер на 30 646,30
лева.Наследодателя има две деца и
преживял съпруг, поради което разполагаемата му част следва да се определи също
в размер на 30 646,30 лева, съгласно данъчни оценки. Извършените безвъзмездни
сделки са в рамките на разполагаемата му част и не нарушават запазената част на
нито един от наследниците.Ако се вземе предвид пазарната цена на наличните
имоти, към момента на откриване на наследството, която е около 7-10 пъти
по-висока от данъчната оценка, то наследодателя би могъл да се разпореди с още
10 пъти по толкова имоти приживе, без да накърнява запазената част на
ищцата.Извън горното, искането на ищцата за намаляване на извършените дарения с
1\4 не кореспондира с
установената фактическа обстановка по делото и приложените с исковата молба
доказателства. Дарените имоти са в режим на СИО и наследодателя е притежавала
1/2 идеална част от тях.
Искането за намаляване на дарение, което може да се претендира, при липса на
друго наследствено имущество, следва да се определи на 1/4 от 1/2, а не от целите имоти.Следва да се има предвид, че
наследодателя е оставила завещание с което завещава цялото си имущество на
двете си дъщери. Така ищцата е получила 1/2 от цялото налично имущество към момента на откриване
на наследството и е елиминирала запазената част на съпруга си. По този начин
ищцата е получила много по-голям дял, от колкото би получила ако наследява по
закон наследствената имуществена маса, в която се прибавят и извършените
дарения, предмет на настоящото дело.За пълнота на отговора следва да отбележи,
че описаното в исковата молба дистанциране от родителите си и сестра си е
единствено и само по желание на ищцата по неизвестни за тях причини. До смъртта
на майка си, моята доверителка е полагала години наред ежедневни грижи за нея.
Купувала е лекарства, хранителни стоки, обслужвала е, водела я е по болници.
Ежедневно е носела храна и се е грижела за нея. Същото отношение и грижи винаги
е получавал и баща й. Никога не е казвала лоша дума за сестра си. нито я е
злепоставяла пред родителите си.Ето защо поведението на ищцата не намира опора
не само в закона, но и в морала.Предвид гореизложеното, моля да отхвърлите
исковата молба като неоснователна.Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата заявява, че съдът при постановяване на окончателния си акт следва да
вземе предвид писмените доказателства, представени ведно с отговора относно
големия обем от недвижими имоти, притежавани от общата наследодателка на
страните по делото, като не се противопоставя и на оценките, които са дадени в
отговора, предвид стойността по данъчните оценки на тези имоти.Твърди, че към
момента на депозиране на исковата молба ищцата не е знаела за обема притежавано
недвижимо имущество на родителите си.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна: Видно от Удостоверение за наследници № 35/6.1.2021г. на
Община – Димитровград, ищцата е наследник - дъщеря на Н.А. П., починала на 8.11.2020
г. След смъртта си, наследодателката е оставил трима наследници – ищцата,като
нейна дъщеря, П.Ц.П.-съпруг и ответника П.П.Ж.-дъщеря. Съобразно твърденията на
ответника, неоспорени от ищцата, видно и от приета като писмено доказателство
справка от АВ по ЕГН на наследодателя и съпругът й, които са съответно майката и бащата на страните по делото, както и от приложените нотариални актове-119 на брой,
са все актове за собственост на недвижими имоти придобити при режим на СИО с
наследодателя и бащата на страните по делото.Видно е, че към момента на
откриване на наследството е налично и друго имущество, като ищцата не оспорва
този факт, напротив-придържа се и се позовава в съдебно заседание към
представения опис /Приложение 1/ в отговора на ответника, относно оставеното
имущество от наследодателя, състоящо се от над 150 недвижими имота, както и
относно стойността на имотите, съгласно данъчни оценки към момента на
придобиването им, която е в размер на 222 936,11 лв. /двеста двадесет и две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и
единадесет стотинки/. Страните не
са направили доказателствено искане за допускане на съдебна експертиза относно
определяне на действителната стойност на наследствената маса към момента на
откриване на наследството, каквато е съдебната практика, предвид и изразеното становище
на ищеца, че спор относно тези обстоятелства и факти няма.В тази връзка
безспорно е обстоятелството, че наследодателя, която е майка на страните е
оставила в наследство над 1000 /хиляда/ декара ниви, придобити при режим на СИО
от съпруга й /бащата на страните/, чиято данъчна оценка е около 100 лева на декар, а
пазарната е между 7 и 10 пъти по-висока. В наследство са оставени и над 20
недвижими имота в границите на населените места на Димитровград и село Д..Наличен
е апартамент в Димитровград, с данъчна оценка към момента на придобиването му в
размер на 2937.00 лева, описана в НА №184/29.10.01 г. Стойността на наличното
имущество след откриване на наследството по данъчни оценки, към момента
на придобиването му е в размер на 222 936,11 лева - Доколкото недвижимите имоти
са в режим на СИО/неоспорено от страните по делото/, в наследствената маса
следва да се вземе предвид 1/2 от общата сума или сума в размер на 111 468,06
лева.Стойността на безвъзмездно отчужденото имущество към момента на извършване
на сделките, съгласно данъчни оценки е в размер на 22 234,27 лв. Доколкото
същите са в режим на СИО, в наследствената маса следва да се да се вземе
предвид 1/2 от общата сума или сума в
размер на 11 117,14 лева.Общата
стойност на наследствената маса, по данъчни оценки е в размер на 122 585,20 лв. /сто
двадесет и две хиляди петстотин осемдесет и пет лева и 20 стотинки/.Запазената част на ищцата е в размер на 1/4
от 122 585,20 лв. или в размер на 30 646,30 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните изводи: Предявен е иск за намаляване на дарения, извършени
съответно през 2017г., 2018г., 2019г., направени от наследодател на негов
наследник по закон – низходяща, дъщеря. Ищецът по делото е също наследник по
закон – низходяща на наследодателя, дъщеря. При това положение не е необходимо
наследниците да са приели наследството по опис, за да бъде предявения иск по
чл.30 от ЗН допустим. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено
право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част -
чл.30 във вр. с чл.28 от ЗН - да поиска от съда да бъдат намалени завещателните
и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с
който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството. За да се
установи размера на запазената част на наследника със запазена част при заявено
искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет,
съдът образува наследствена маса според изискванията на чл.31 ЗН, като в нея
включва всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на
смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по
чл.12 ал.2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването
на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по
време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по
време на дарението. За да се извърши преценката дали е налице накърняване на
запазената част, след като бъде съставена масата по чл.31 от ЗН, съдът е длъжен
да приспадне задълженията на наследодателя, в т.ч. и увеличението на
наследството по чл.12 ал.2 ЗН, за да получи чистата стойност на наследството.
Едва след като се приспаднат задълженията на наследодателя, по иск по чл.30
ал.1 ЗН, следва да се прибави стойността на даренията. За да се разреши
основният спор на иска по чл.30 ал.1 ЗН - дали даренията, чиято отмяна се иска,
следва да се намалят или не, и в какъв обем, съдът следва да разреши въпроса за
т.н. „свободно имущество“ от наследството. Тук следва да се прецени има ли
свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил
искането си по чл.30 ал.1 ЗН, да се удовлетвори или не. „Прибавянето на дарение"
на недвижим имот, извършено от наследодателя в полза на наследника, заявил
претенциите си за възстановяване на запазена част при формиране на
наследствената маса по чл. 31 ЗН е задължително, освен ако дарението не носи
белега на обичайно такова, касаещо движими вещи със сантиментална стойност или
незначителни суми/ в т.см. Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011
г. ВКС/. В настоящия случай, безспорно по делото се установи, че наследодателят
Н.А.П., починала на 9.11.2020г., е оставил трима наследници – съпруг и две
дъщери. Запазената част на ищцата е
в размер на 1/4 от 122 585,20 лв. или в размер на 30 646,30 лева.Наследодателят има две деца и преживял съпруг, поради
което разполагаемата му част следва да се определи също в размер на 30 646,30
лева, съгласно данъчни оценки.
Предвид горните
изводи на съда, становищата на страните по делото, заявени чрез процесуалните
им представители в проведеното открито съдебно заседание, следва и този, че извършените
процесни безвъзмездни сделки са в рамките на разполагаемата й част и не
нарушават запазената част на нито един от наследниците, вкл. и на ищцата,
поради което и искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
За пълнота на изложеното, искането на ищцата за намаляване
на извършените дарения с 1/4 не кореспондира с установената фактическа обстановка по делото и
приложените с исковата молба писмени доказателства. Дарените имоти, към момента
на извършване на даренията са били в режим на СИО и наследодателят е
притежавала 1/2 идеална
част от тях. В случая искането за намаляване на дарение, което може да се
претендира, при липса на друго наследствено имущество, следва да се определи като
1/4 от 1/2, а не от целите имоти.
При този
изход на делото, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, които, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, възлизат на 700/седемстотин/ лева-адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения
иск на основание чл.30, ал.1 от ЗН, от Т.П.Д., ЕГН ********** ***, срещу П.П.Ж.,
ЕГН ********** ***, за намаляване на направени от Н.А.П., починала на
09.11.2020 год., дарения в полза на ответницата П.П.Ж. по отношение на следните
недвижими имоти с 1/4 ид.ч. от оставеното от Н.А. П. наследство, а именно:
1.Поземлен
имот с площ 0*******;
2.Поземлен имот.находящ
се в гр.Д*,м.“****“,съставляващ съгласно ***
3.1.Поземлен
имот,находящ се в с.Д.,м.“Стопански
двор“, представляващ имот с ид. № *****
3.2.Поземлен имот,находящ се в с.Д.,м.“с.д.“ имот с ид. № ****
4.1Незастроен
поземлен имот ,находят се в с.Д..съставляващ
имот с пл.№ **** и улица:
4.2.Незастроен
поземлен имот,находящ се в с.Д.
съставляващ имот с пл.№ ***** и улица;
4.3.Незастроен
поземлен имот,находящ се в с.Д.,съставляващо
имот пл.№ ****** и улица;
4.4.Незастроен
поземлен имот ,находящ се в с.Д.,съставляващ
имот пл.№ ***** и улица;
4.5.Незастроен поземлен имот,находящ се в с.Д.,съставляващ имот пл.№ **** и да
възстанови тази запазена част от наследството, оставено от майка й.
ОСЪЖДА Т.П.Д.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.Ж., ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 700/седемстотин/ лева .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала
Съдебният акт е обявен на
03.11.2021 г.
Секретар: Д.Петрова