№ 9
гр. Брезник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20251710200003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0249-000287 от 19.11.2024 г. Началник на РУ
Брезник при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя П. В. П., с ЕГН: **********
и адрес: гр. ***********, административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание П. обжалва посоченото
постановление, като по съображения изложени в жалбата, моли същото да бъде
отменено.
Административно наказващият орган, редовно и своевременно призован, не
изразява становище по жалбата представител не изпраща.
Районен съд Брезник, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.05.2024 г. около 11.53 ч. в махала „Пали лула“, с. Велковци, общ. Брезник
свидетеля В. Б. Д. спрял за проверка движещият се по път III-605 с посока на
движение от гр. Батановци към гр. Брезник, лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с
рег. № РК 8345 ВХ. Свидетелят обяснил на П., че го е спрял, тъй като се движи с
неработещ десен фар. При извършената проверка се установило, че водач на
автомобила е жалбоподателят П. П., като автомобила е негова собственост.
Проверяващият полицай не установил други нарушения. С оглед констатираното
нарушение Д. съставил АУАН, който бил подписан от жалбоподателя П. П. с
1
изричното отбелязване, че има възражения. Подробни писмени такива, депозирал и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено на 18.10.2024 г. и
обжалваното понастоящем НП, с което на П. В. П. му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна – установява от всички
събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които кореспондират по между
си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитания свидетел, се ценят от
съда, тъй като изнесените от него факти не се опровергават от останалия
доказателствен материал. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен
ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
В случая административно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ.
преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че по подадените от
жалбоподателката възражения няма абсолютно никакво произнасяне от страна на
административно наказващият орган. Обстоятелството, че административно
наказващият орган е издал НП не означава само по себе си, че наказващия орган е
извършил проверка по законосъобразността на съставения акт, съответно е обсъдил
направените възражения, тъй като липсва каквото и да е произнасяне и мотиви по тях,
както в издаденото НП, така и в отделен акт или становище, което да е достигнало до
санкционираното лице, съответно да е разбрало какви са основанията на наказващия
орган да приеме за несъставомерни изложените възражения.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като
управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № РК 8345 ВХ, което било с
техническа неизправност, изразяваща се в неработещ десен фар. Тези обстоятелства се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя В. Д.. Отделно от това,
извършването на посоченото административно нарушение се установява по несъмнен
начин и от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна доказателствена
сила не беше оборена от жалбоподателя, който не ангажира доказателства, с които да
обори изложеното в АУАН. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП превозните средства трябва да бъдат технически изправни.
2
Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или опасни,
които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДП. Съгласно т. 71 от
ДР на ЗДП „Незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия
за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху
околната среда, както и други незначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г.), към която изрично препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДП за определяне на
неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите
като незначителни, значителни и опасни (чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г.), в следващите три алинеи (ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.)
видовете неизправности са дефинирани по-подробно спрямо определенията на тези
понятия, дадени § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДП. Попадането на всеки един
елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се
определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година.
Подведени под хипотезите на посочените по-горе правни норми, установените по
делото факти обуславят наличие на незначителна техническа неизправност на
управлявания от жалбоподателя автомобил, поради което правилно с процесното
наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Въпреки това, настоящият съдебен състав счита, че същото следва да се отмени, тъй като
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка се възприеха
съображенията на правонарушителя описани в жалбата и възражението по АУАН, с които той
признава нарушението си, чистосърдечно заявява, че не е знаел, че автомобила е с неработещ десен
фар. В този смисъл са и показанията на актосъставителя В. Б. Д., който в съдебно заседание
заяви: „….Водача, каза, че като се е качил в автомобила фара е светил“. Безспорно е, че по
време на проверката автомобила управляван от жалбоподателя, е незначителна техническа
повреда. Също така при извършената проверка не са констатирани други нарушения по
ЗДвП по отношение жалбоподателя, с което се потвърждава неговата теза, че не е целял да
нарушава закона и не е знаел, че автомобила е с неработещ фар. Всичко изложено до тук, обуславя
извода, че извършеното е изолирана проява, действително дължаща се на невнимание от
жалбоподателя, който е управлявал чужд автомобил, а не от желание да наруши закона.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК „в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която
3
за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В
чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно
маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна
самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона
ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и
да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали
условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи.
Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред
закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 600 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОД на МВР Перник, която е юридическото лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник,
НО, 1-ви състав
Водим от горното и в същия смисъл съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0249-000287 от 19.11.2024 г.
Началник на РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което на П. В. П., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50
4
лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6 т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*********** сума в размер 600 лв. (шестстотин лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
След влизане на решението в сила, административно наказващият орган да
предупреди лицето – устно или писмено на основание чл. 28 ЗАНН, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен
съд Перник в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5