Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
12.Х.2020
година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 2020
съд
28.
ІХ. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2020 №165 в. гр.
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 26 ГПК.
С Решение №107/24. VІ.2020г. постановено по
гр.д.№400 по описа му за 2019г., ИРС е уважил
предявените от М.Б. срещу М.Д. искове, като на осн.чл.40 ЗЗД е прогласил недействителността
на договор за покупко продажба на недв. имот, индивидуализиран като нива от 30.524дка
с идентификатор №61875.15.52 по КК на с.Райнино, общ. Исперих, сключен с нот. акт №95/26.Х.2018 по нот. д.№646/2018
по опис на нотариус Пл. Ангелов, с рег.№688НК и р-н на действие при ИРС от отв.
М.Д. във вреда на ищцата и на цена, значително под действителната пазарна цена
на имота. На осн.чл.55 ЗЗД съдът е
осъдил отв.М.Д. да предаде на ищцата М.Б.
владението на имота, индивидуализиран в предмет на обявената за недействителна
сделка на разпореждане.
Недоволен
от така постановеното решение, ответникът обжалва същото. Позовано на неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, моли за неговата отмяна и за решаване на спора по същество с отхвърляне
на предявените срещу него искове.
В с.з., лично и чрез повереника си – адв. Д. въззивникът
поддържа жалбата. Твърди валидност на сделката като сключена в обема на
предоставените му от въззиваемата правомощия за разпореждане с имота в условия на чл.38 ЗЗД, включително да договаря сам със себе си и да продаде на каквато цена
намери за добре. Подчертавайки родствената си връзка с въззиваемата,
благодарността си за полаганите от нея
грижи и готовността си да я гледа и издържа, въззивникът твърди, че при определяне продажната цена на имота не е
действал с умисъл за ощетяването й. Счита,
че решението е незаконосъобразно поради постановена в
диспозитив недействителност на сделката
на разпореждане без да се
посочи проявната форма на
недействителността - дали се касае за нищожна или унищожаема сделка.
В законоустановения и предоставен й по реда на чл.263 ГПК срок,
ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по
допустимост, и основателност на жалбата.
В с.з., чрез процесуално представляващата я
по пълномощие – адв. Христова, въззиваемата оспорва основателността на жалбата.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт. На осн. чл.38 ЗА претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ.
Като
подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от
обжалването страна, жалбата е допустима.
Като постановено от законен
състав и в рамките на правораздавателната му дейност, обжалваното решение е валидно, а в
обжалваните си части и допустимо постановено по същество на заявената с исковете
защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съдът не установява релевираните с подаването й отменителни
основания. Правните си изводи първоинстанционният съд е извел въз основа на
задълбочен анализ на фактите, установени по делото с
допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно
разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на
страните. Пред тази инстанция не се
ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз
основа на които да следва извод за фактическа обстановка, различна от
установената такава в хода на първоинстанционното производство.
Въз основа на самостоятелно
проведения доказателствен
анализ, настоящият състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решение на ПК за зем.
реституция и съгл., сключен 1999г.договор за доброволна делба, въззиваемата
придобива собствеността върху процесния недвижим имот, индивидуализиран като нива от 30.524дка с идентификатор №61875.15.52 по
КК на с.Райнино, общ. Исперих. Тя е вдовица, бездетна и няма преки наследници
по закон. Живее сама в с.Райнино. Със събраните
по делото гласни доказателства, включително и с лично депозираните от
нея обяснения, се установява, че въпреки
напредналата си възраст, ищцата е била в добро физическо състояние и във
възможност да обслужва самостоятелно
своя бит и интереси, била финансово независима и държала
сама да плаща консумативите
си, обезпечавайки средства за това от пенсия и ренти. С пенсията плащала
ежедневните си разходи и битовите сметки, а парите от рентата ползвала основно за
закупуване на дърва за огрев през зимата. Не се спори по делото, че в
ежедневието си била подпомагана с грижа, внимание и средства от своите
племенници, в това число и от въззивника, с когото поддържала синовни отношения.
На л.46 от грд №400/2019 на ИРС като
доказателство е приложено пълномощно, нот.
удостоверено на 17.Х.2018 от нотариус П. Ангелов, рег.№ 688НК и район
на действие РС-гр.Исперих. Видно от нот.удостоверяване с рег. №5950, като издател/упълномощител по едностранната сделка се е подписала
въззиваемата Б.. Като в реквизит на пълномощното нотариусът е отбелязал, че поради старост и немощ
упълномощителката е скрепила волеизявлението си и с
положен палец на дясна ръка.
В нот. удостовереното с рег.№5951 съдържание
на пълномощното е посочено, че като упълномощител въззиваемата делегира на въззивника Д. правото си на разпореждане с процесния имот
„както намери за добре- да продава, дарява, заменя, при цени и условия, по
негова преценка“. Изрично и в условия на чл.38 ЗЗД, в правомощие на
упълномощения е делегирана и възможност да договаря сам със
себе си , както и с насрещно представлявани
по сделката лица. Проведеното по реда на
чл.20 ЗЗД тълкуване на обективираната в пълномощното сделка, дава основание на
съда да приеме, че по отношение на
делегираното от въззиваемата право на
разпореждане с имота чрез договор за издръжка и гледане, правомощията
на упълномощения въззивник са ограничени до възможността да договаря само
със себе си.
В пети и шести абзац на пълномощното, въззиваемата е упълномощила въззивника с правото:
- да декларира от нейно име наличието и отсъствието на всички онези,
относими към имота обстоятелства (изключителното й право
на собственост, липсата на тежести, съдебни претенции и пр.) , гарантиращи приобретателя
от насочени
срещу него действия по отстраняването му от имота - изцяло или частично;
- от нейно име да декларира, че при опровергаване истинността на горните
обстоятелства, тя като неизправна по сделката страна, поема в отговорност
„освен законовите последици от това
неизпълнение“, но и задължението да върне на приобретателя продажната цена,
както и да възстанови разноските му по сделката.
- да декларира, от нейно име и с последици за
нея, че посочената в нот.акт продажна
цена „е действително уговореното плащане
по сделката“;
В контекста на пълномощното като цяло, тези волеизявления
на упълномощителката имат по скоро декларативно, отколкото делегиращо права
значение и противно на едностранния
характер на упълномощителната сделка,
обвързват отговорността на упълномощителката към купувача, с когото
от нейно име, в случая сам със себе си, ще договаря упълномощеният. В
този си състав съдът намира, че с това си съдържание, процесното пълномощно
обективира гаранции в интерес на
въззивника като пълномощник, договорил със себе си продажбата на имота.
Доколкото, според делегираните правомощия, изборът на купувач и цена на
имота е бил предоставен от въззиваемата на преценка на въззивника, то изявлението й, че приема цената по сделката за действително „уговорената“
такава и че ще понесе отговорността за
евикция, обгрижва интереса на пълномощника, в качеството му и на
приобретател по сделката на разпореждане
с имота, сключена на 26.Х.2018г. с приложения като доказателство на л. 10
Нот.акт №95/26.Х.2018г. по нот.д.№646/2018 на нотариус с рег.№ 688НК и район на действие
РС-гр.Исперих.
По силата на договора и съответно
на изрично предоставените му за това пълномощия, въззивникът се е разпоредил възмездно с
имота на представляваната от него
въззиваема в своя полза. В съдържание на договора е посочено, че
имотът е продаден, респ. закупен от него за сумата от 3 600,00лв. –
съответстваща на данъчната цена на
имота, удостоверена към този момент в размера на
3 589,60лв. В нотариалния акт е посочено, че договорената цена е
изплатена на продавача преди сключване
на договора.
С назначената по делото СТЕ е
установено, че пазарната цена на имота, считано към датата на
разпоредителната сделка е 40 300,00лв. Депозирано в този смисъл, като компетентно и относимо
към останалите доказателства, експертното заключение е било прието от съда и страните без
възражения.
След
придобиването на имота в собственост, въззивникът отдал същия под аренда.
В срок за отговор, както и в
депозирани по реда на чл.17 ГПК обяснения, същият твърди, че уговорката му с въззиваемата била да
придобие само „голата собственост“ върху
имота, да отдаде същия под аренда и пожизнено да й дава рента.
Ноторно е, че правото на собственост се състои от три правомощия –
владение, ползване и разпореждане. За да
е налице твърдяната от въззивника „гола
собственост“, по делото се следва доказване на учредено в полза на въззиваемата
ограничено вещно правно на ползване, включващо в себе си две от тези правомощия – да се
владее/ползва вещта и да се събират добивите от нея – плодоползване.
При учредяване правото на ползване за собственика остава само
правото на разпореждане. Именно поради това често се казва, че такъв собственик
е гол собственик или собствеността върху вещ, върху която е учредено право на
ползване, е гола собственост. При съществуване на това право върху вещ,
собственикът е лишен от възможността да използва вещта. В съвкупността си,
доказателствата по делото не дават основание на съда да приеме за установено,
че в случая интересът на ищцата като прехвърлител по сделката е бил защитен с валидно
учредено й върху процесната нива право на ползване, а от там и на реализираните
при отдаването й под наем плодове/ренти. Такава клауза не се съдържа в
сключената с нот. акт №95/26.Х.2018г. по
нот.д.№646/2018 на нотариус с рег.№
688НК и район на действие РС-гр.Исперих сделка, което опровергава твърдението
на въззивника за придобита от него „гола собственост“ върху нивата. Не ангажира
доказателства, от които да следва за установено, че е предал на въззиваемата
получената за нивата рента. Разпитаните по негово искане свидетели не депозират
в показанията си знание и информираност
по този факт, а свидетелстват единствено за установени в годините синовни
отношения между страните.
След претърпян през пролетта на
2019г. инцидент, здравословното състояние на въззиваемата наложило болничен
престой и обгрижване от нейните близки в
продължение на месеци. Грижите били
поети от нейната племенница и св. В. А., дъщеря на последната. В показанията си А.
сочи, че в периода на обгрижването й
въззиваемата споделила, че по настояване на въззивника е подписала
договор с арендатор, който давал по-висока рента; Обяснила, че ответникът я
качил в колата, завел я някъде, до колата дошъл човек пред когото подписала
документа; че има да получава рента, но не знае колко и от кого, защото не
разполагала с документа. В тази връзка
свидетелката предприела действия по установяване на арендатора, но
констатирала, че имотът е разпореден от въззивника по силата на предоставените
му от въззиваемата пълномощия.
В обясненията си по чл.176 ГПК
ищцата е заявила, че не е имала намерение да продава нивата и че била принудена
„да удари пръста“, визирайки положения под пълномощното пръстов отпечатък.
От данните по делото, включително и от
процесуалното поведение на ищцата (вж. на
л.100 молба вх.№5288/16.12.2019 за оттегляне на исковата претенция; на л.116
молба вх.№202/20.01.2020г.; Жалба вх.№275000-6575/17.12.2019 до РПУ Исперих и на
л.32 постановление от 29.03.2019г. на РП-Исперих ) е видно, че същата
проявява лабилност в позицията си, обяснима с присъщата за напредналата й
възраст склонност към сугестия. На каквато, видно от характера и последиците от
действията й, същата е подлагана от своите племенници. Доколко това е редно е
въпрос на морал и извън предмета на спора, но
предпоставя извод за заинтересоваността на св.Атанасова от изхода на делото.
Въз основа на така изложеното, от правна страна съдът приема следното:
Съответно на заявената в петитум защита, с обжалваното решение първоинстанционният
съд е квалифицирал спорното материално право по
чл. 40 ЗЗД, като е приел, че със сключване на процесния договор за
продажба е налице увреждане интересите на представляваната, тъй като е сключен
чрез пълномощника й при неизгодни за нея условия – на цена, многократно по-ниска от
действителната. Съответно на приложимия материален закон и на заявената
в предмет на иска защита, съобразявайки диспозитивното начало и приемайки за
установен фактическия състав на чл.40 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил в диспозитив обявяването на
сделката за недействителна. Като е
приел, че при сключването на сделката, договаряйки сам със себе си, въззивникът
е действал във вреда на представляваната от него прехвърлителка по сделката, в
мотиви на решението си първостепенният съд е обсъждал именно обстоятелствата,
субсумиращи фактическия състав на чл. 40 ЗЗД. В този смисъл, решението е допустимо постановено на предявените фактически основания и по същество на правилно квалифицираната по чл.40 ЗЗД
претенция. Според дадената в
нормата формулировка и задължителните за съдилищата разяснения на т.3 от Тълкувателно
решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК чл. 40
от ЗЗД урежда хипотеза на относителна
недействителност на сделката, която може да бъде релевирана само от
представлявания и от неговите универсални правоприемници, а не хипотеза на
абсолютна нищожност, респ. унищожаемост на сделката. Предвид изложеното, възраженията
на въззивника за постановяване на решението при нередовност на иска
поради неуточнена проявна форма на недействителността са неоснователни.
Както е
посочено в реш. № 841/2010 г. по гр. д. № 3530/2008 IV г. о., реш. № 21/2015 г.
по гр. д. № 3529/2014 г., I. г. о. на ВКС представляващият
винаги трябва да действа в интерес на представлявания и ако същият е овластен да продаде недвижимо имущество без
други указания, да действа при договаряне на цената с грижата на добрия стопанин
(реш. № 439/2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. I г. о.).
Според установената от ВКС практика, продажната цена
като величина не е единственият критерий за увреждането по см. на чл.40 ЗЗД. Приема се, че не всяко
разминаване между договорената и реална стойност на имота, предпоставя извод за
сговаряне във вреда на представлявания. В този смисъл са постановените по реда
на чл.290 ГПК реш. № 361/2011 г. по гр.
д. № 1077/2010 I. г. о., реш. № 586/2010 г. гр. д. № 853/2009 IV г. о. и реш. №
21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. I. г. о.
За това, преценката дали договорът е сключен
във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, както е изтъкнато в
реш. № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., II г. о. на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК.
Едновременното предпочитане от пълномощника на
собствения си интерес и пренебрегване
интереса на представляваната страна-продавач е относимо към фактическия състав
на чл. 40 ЗЗД като обективиран израз на намерението за увреждане.
По
делото безпротиворечиво се установява, че към момента на представяне на
процесните представителни права за продажба по нотариално удостовереното, в
съдържание подпис, пълномощно от 17.Х.2018
г., същите са се отнасяли и са реализирани с процесната
сделка по отношение притежавания от въззиваемата
недвижим имот. Продажбата е извършена на цена, десетократно
по ниска от действителната към този
момент цена на имота.
В обективиращия сделката нот. акт е отразено изявлението на пълномощника, че
цената е изплатена на продавача в брой преди подписването на договора, за което
оспорвано обстоятелство други писмени доказателства няма. В съдържание на
делегиращото права на разпореждане пълномощно
не е посочено на каква цена да се
договаря. Поради което, съдът приема, че при сключване на процесната сделка - в
качеството си на пълномощник и договаряйки със себе си, въззивникът е изразил съгласие съгласие досежно цената от свое име и
от името на продавача-въззиваемата по
делото.
По делото безпротиворечиво е установено, че
към този момент ищцата е в напреднала възраст, с минимална пенсия и без преки,
задължени към нея по закон родственици. Рентите, които е получавала с отдаване
на нивата под наем, са били източник, осигуряващ финансовата й независимост и
бит. Живеела е сама и изцяло разчитаща
на своите племенници, в това число и въззивника.
Фактите по делото дават основание
на съда да приеме за установено, че към
дата на сделката интересът на ищцата-упълномощител и бил измерим с
оцеляването й. Сключвайки сделката и договаряйки
като пълномощник последиците й изцяло в интерес на себе си като приобретател, въззивникът не е зачел интереса на въззиваемата и е
обективирал умисъла си за увредата й. В резултат на така предприетите от нейно
име правни действия въззиваемата е
останала без имота и без средствата, които една добросъвестно уговорена, и извършена
продажба би донесла.
В мотивите на Тълкувателно решение № 5/2014 г.
от 12.12.2016 г. ОСГТК на ВКС подробно
са посочени елементите от фактическия
състав на недействителността по чл.40 ЗЗД. Обективният елемент се изразява в
увреждане на интересите на представлявания и може да има различни проявни форми.
Като най-типичната форма на увреждане е
нееквивалентността на престациите, н каквато насока са и доводите на ищцата в настоящото производство. Както беше посочено по-горе, според
нотариалния акт продажната цена по атакуваната сделка е в размер на 3 500 лв.
От заключението на назначената по делото съдебно - оценъчна експертиза се установява, че към 26.Х.2018г г.
пазарната цена на продадения имот е
40 300,00лв. Т.е., цената по договора е в пъти по ниска от действителната
такава, което отговаря на възприетия в практиката критерий за значителност /в
този смисъл са: решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., І
г. о., ГК решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г.
о., ГК по чл. 290 ГПК и др. /.
Нееквивалентността на престациите е значим, но не единствен критерий за
увреда на упълномощителя. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за
сигурното му настъпване, следва да се извършва конкретно за всеки
отделен случай и относимо към момента на
сключването на договора. Тогава, когато сделката и съпътствуващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която
то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави. /в този см. Решение № 1291 от
3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5477/2007 г., V г./. В конкретния случай, вредата
за ищцата произтича от обстоятелството, че нуждата й от финансова обезпеченост
и от грижи за старини, е била явна и ясно съзнавана от пълномощника. От
съдържанието на самото пълномощно се следва, че интересът на ищцата е изисквал срещу
евентуалното прехвърляне на своето имуществото да си осигури било насрещно
задължение да бъде гледана и издържана, било еквивалентните парични средства,
които една добросъвестно предприета продажба би набавила в степента, необходима
за нейното оцеляване и достойно съществуване. С последователните си и ясно осъзнавани като
резултат действия, въззивникът я е лишил
и от двете. В това е вредата.
При така установените обстоятелства, предприетите от въззивника действия
по прехвърляне имота на представляваната
от него въззиваема към себе си като купувач и на изгодна за
него цена , се обемат от състава на чл. 40 ЗЗД, тъй като
представляват превратно упражняване на представителна власт, в нарушение на
добрите нрави и са увреждащи.
В
тълкувателното решение е прието, че при позоваване на недействителността по чл.
40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - в хипотезата на начална липса на основание
за извършването на престациите.
Постановено
в този смисъл решението на ИРС не страда от релевираните с жалбата отменителни
основания. Същото следва да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
По
изложените мотиви и в хипотеза на чл. 272 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №107/24. VІ.2020г. по гр.д.№400/2019 по описа на ИРС.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР