Присъда по НОХД №1383/2010 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 266/04.04.2012г. ПО НОХД № 1383/2010 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото   е   образувано   по   обвинителен   акт   на   Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против Ц.В.П. - роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********, В ТОВА, ЧЕ:а 04.09.2008г. в гр.Видин, ж.к."Баба Тонка",бл.3, вх.Д, на асансьорната площадка на първия етаж, в условията на повторност опипвал по краката, петите , стъпdлата и коленете ненавършилия 14-годишна възраст А.И.И. с ЕГН: ********** с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на същия - престъпление по чл.149, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е внесено за разглеждане с обвинителния акт.

Подс. П., лично и чрез процесуалния си представител, заяви в с.з., че разбира в какво е обвинен, не се признава се за виновен по така предявеното му обвинение и моли за оправдателна присъда.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

А.И. към 04.09.2008г бил ученик в 3 - ти клас на П-ро ОУ „Отец Паисий" в гр.Видин. На въпросната дата бил на гости при баба си-свид.Д. ***.

Около10.30 часа на 04.09.2008г. малолетният И. излязъл до кварталния магазин, за да си купи сладолед. На връщане докато чакал асансьора на площадката на първия етаж, забелязал по стълбите да слиза подс.П., който към онзи момент бил непознат за детето. Последният виждайки детето, се спрял и клекнал до него. Хванал свид. И. за единия крак, като го повдигнал, свалил джапанката и започнал да го гали по петата и стъпалото, после го опипал и нагоре по коленете. Същото направил и с другия крак на свид.И.. Докато опипвал малолетния, подс.П. повтарял, че си търси стотинки, които бил изпуснал преди това на площадката. Свид.И. бил силно притеснен   от  поведението   на  П.,   тъй   като   бил   видял,   че последният не е изпускал никакви стотинки на площадката, а и действията му не били насочени към търсене на нещо на площадката, а към опипване на краката му. След около 5 минути, асансьора в който се намирала свид. Б. спрял на площадката на етажа. Същата се опитала да излезе, но поде. П. бил подпрял вратата на асансьора с гръб,като същевременно продължавал да гали И.. Б.

 

 

 

         със сила открехнала вратата и видяла подсъдимият , който бил наведен към Сашко И. и го държал за бедрата с двете ръце. В този момент П. избягал.

Б., виждайки детето притеснено си помислила, че П. е направил нещо „още по-лошо", тъй като била чула от познати в квартала, че П. има склонност към педофилия и всички деца са го виждали гол на прозореца да се самозадоволява. Б. веднага завела И. при баба му, като в последствие били уведомени органите на полицията.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза на П., от чието заключение е видно, че са налице сведения и признаци за хронично протичащо психическо разстройство-параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и халюцинаторен синдром. Към 04.09.2008г. и към момента на освидетелстването, подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Назначена е и изготвена и компексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза със задача да се определи дали към процесната дата свид. И. с оглед физическото и психическото му състояние е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Видно от представеното заключение към 04.09.2008г. същия е бил в състояние да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. Поради възрастовата незрелост и липсата на житейски и социален опит не може точно да разбере неправомерността на извършеното с него, не изпитва неудоволствие и притеснение при разказване на преживяното, както и желание да го забрави. Именно поради възрастта на И. не може да се изясни дали при извършване на деянието подсъдимият е бил възбуден и/или полово удовлетворен. За осъществяването на деянието е достатъчно и само извършването на действия целящи постигане на възбуда или задоволяване на полово желание.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства-свидетелските показания на А.И.И., Е.С.И., С.К.Д., А.И.Б., Т.Ц.Л. и Ю.К.П., както и от заключението на назначените и изготвени по делото експертизи, които съдът намира за компетентно извършени, поради което ги кредитира.

Между така изброените до момента доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра

Измежду показанията на изброените свидетели, съдът отдава особено значение на свид. показания на А.И., който е имал лични възприятия от случилото се, Е.И.-майка на детето

 

 

 

 

и С.Д.- негова баба, които са имали непосредствени впечатления от състоянието на И. след случая и според показанията им Сашко И. е бил силно притеснен и уплашен, на показанията на свид. А.Б.-пряк очевидец на извършеното престъпно деяние от страна подсъдимия.

    От друга страна съдът не би могъл да даде вяра на показанията на поде. П. дадени пред настоящия съдебен състав, тъй като същите са колебливи, непоследователни и изпълнени с противоречия, като освен това тези показания не съответстват по никакъв начин на приетите за установени фактически положения по делото.

П. твърди, че имал намерение да посети свой приятел, който живеел в същия вход, в който живее и свид.И.. На асансьорната площадка изпуснал стотинки, които решил да прибере едва на връщане след срещата си със своя познат.Съдът намира това твърдение за лишено от всякакъв вид житейска логика и обоснованост. Нормално би било подсъдимият да вземе тези монети веднага след като ги е изпуснал, а не да се опитва да стори това след време и то в момент, когато на въпросното място вече е бил Сашко И.. Според съда, поведението на подс.П. спрямо свид.И. е било обусловено единството от желанието му да извърши блудствени действия по отношение на последния.

      При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на   престъплението в което е обвинен.

      От обективна страна на 04.09.2008г. в гр.Видин, ж.к."Баба Тонка",  бл. 3, вх. „Д”, на асансьорната площадка на първия етаж, в условията на повторност опипвал по краката, петите , стъплата и коленете ненавършилия 14-годишна възраст А.И.И. с ЕГН: ********** с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на същия

    От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината-пряк умисъл, т.е. съзнавал с обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е с неговите обществено- опасни последици и е искал настъпването им. Прекият умисъл се извлича от конкретното поведение на подсъдимият, в което той се е обективирал.

    За престъплението извършено от поде. П. се предвижда наказание "лишаване от свобода" от три до десет години .

    Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 36 от НК, и като отчете наличието на „смекчаващи „ вината обстоятелства/заболяването на П./ съдът счита , че на същия следва да се наложи наказание около предвидения за такова престъпление минимум, а именно "лишаване от свобода " за срок от три години, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Този срок на наказанието, макар и около предвидения минимален размер, съдът намира за напълно достатъчен, за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК. Определянето на по-високо наказание, въпреки предишното осъждане на подсъдимия, ще се окаже несъразмерно високо и несъответстващо на степента на обществена опасност на извършеното престъпление.

     Освен това, на основание чл. 68, ал.1 от НК, подс. П. следва да изтърпи и отложеното наказание по НОХД № 869/2004г. по описа на РС-Видин, а именно, „лишаване от свобода" за срок от две години, което на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален "строг” режим в затвор или  затворническо общежитие от закрит тип.

Поде. Ц.В.П. следва да заплати на държавата, в полза на ВСС-София сумата от 630 лева, разноски по делото за вещи лица.

     Причини за извършването на престъплението от страна на подсъдимия е склонността му към извършване на подобен род престъпления.

     Воден от горното Съдът постанови присъдата си.

                                                         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :