Решение по дело №549/2020 на Административен съд - Добрич

 

 

 

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

                       №366 /14.12.2020 г., град Добрич

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                       НЕЛИ КАМЕНСКА 

 

           При участието на Окръжния прокурор РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д. № 549/2020 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е въз основа на касационна жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „***“ №8, ет.3, ап.7, представлявано от управителя В.П.Р., депозирана чрез Адв. дружество „Я. ***, срещу Решение № 260020/23.09.2020г. на Районен съд – Добрич, постановено по НАХД №1588/2019 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 08-001377/324 от 22.10.2019г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” - гр. Добрич, с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв.  за нарушение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се и твърдения, че лицето Ебру Жевайдин не е осъществявала трудова дейност в ползва на санкционирания субект, с оглед на което дружеството не е нарушило нормата на чл. 303, ал. 3 от КТ. В подкрепа на становището си за недоказаност на визираното в акта и в НП нарушение, касаторът сочи, че единственото доказателство, на което се основава обвинителната теза на контролните органи е попълнената декларация, в която Жевайдин е декларирала елементи от бъдещото си трудово правоотношение. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Представено е писмено становище по делото.

 Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез своя процесуален представител – юриск. ***, излага становище за неоснователност на жалбата и счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Добрич, възприема касационната жалба за неоснователна и моли за решение в този смисъл.

 Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

 Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

 На 17.06.2019 г. около 16,50 часа в обект на дружеството-жалбоподател – кафе-клуб „Кукла“, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №41, била извършена проверка от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич. По време на проверката на място е заварено лицето ***с ЕГН **********, която сервира и обслужва клиенти в заведението. Същата е попълнила писмена декларация относно условията по наемането й на работа. След извършена справка в регистъра на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години на ИА „ГИТ“ е установено, че „***“ООД в качеството си на работодател е приело на работа на 17.06.2019 Ебру Есенгюл Жевайдин, родена на *** г. на длъжност „сервитьор“, без да е поискало и получило предварително разрешение от инспекцията по труда, като нарушението е отстранено в хода на проверката.

 Предвид това на дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение от   №08-001377 от 08.07.2019г., в който е прието, че дружеството, в качеството си работодател е допуснало нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

 Въз основа на така съставения и връчен акт за административно нарушение директорът на ДИТ, гр. Добрич издал впоследствие процесното наказателно постановление, като е приел, че нарушението може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е отстранено веднага след установяването му и не са произлезли вредни последици за работника, поради което и на осн. чл.416, ал.5, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 100 лева.

 При така установената фактическа обстановка съдебният състав приел, че не са налице нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН при издаването на НП, водещи до опорочаването му и повличащи основание за отмяна. Районният съд извел и решаващия правен извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството нарушение, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

 Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които контролните органи да са реализирали в хода на санкционната процедура. В тази връзка, касационната инстанция констатира, че актът и НП са изготвени от надлежно оправомощени лица, при стриктно спазване на разписаната в ЗАНН процедура, при което същите разполагат с необходимите законови атрибути, включително с надлежно описание на конкретното неизпълнение и обстоятелствата при неговото допускане.

 Настоящата касационна инстанция изцяло приема, че по категоричен начин е установено и наличието на полаган труд от непълнолетното лице, без да има предварително разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“, град Добрич. В показанията си служителите на инспекцията и участвалите при извършване на проверката,  сочат по непротиворечив и еднозначен начин, че на процесната дата са извършили проверка в обект на касатора, като са открили непълнолетното лице, попълнило декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която отразило постъпването си на работа, нейната продължителност, следващите му се задължения и съответстващото му възнаграждение, които белези са присъщи на възникнало трудово правоотношение. Контролните органи установили също, че Жевайдин е непълнолетна и че е приета на работа в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, до какъвто извод достига и касационната инстанция. Противното становище, прокарано от касатора, не намира опора в приобщените доказателства, тъй като съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод за породено трудово отношение между него и непълнолетния работник.

 В обобщение на гореизложеното, Добричкият административен съд приема, че въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. Същият е анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл. 414, ал. 1 от КТ. Приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила от непълнолетно лице само с предварително разрешение от Инспекцията по труда. Поради това процесното решение на Районен съд – Добрич следва да бъде оставено в сила.

  В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП.

 Водим от горното, Административен съд гр. Добрич

 

 Р   Е    Ш    И   :  

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020/23.09.2020г. на Районен съд – Добрич, постановено по НАХД №1588/2019г. по описа на съда.

ОСЪЖДА, „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ №8, ет.3, ап.7, представлявано от управителя В.П.Р. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

 Решението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:.                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.