№ 29695
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110140781 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответниците с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските. Оспорва се размера на определените разноски за
ответниците, претендира се дължимост на разноски на всеки ответник в минимален размер
и се оспорва прихващането им с определените разноски в полза на ищеца.
Насрещната страна оспорва молбата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът с оглед събраните доказателства, приложимия закон и
по вътрешно убеждение е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно
изхода на спора, като е изложил подробни мотиви за определяне на разноските именно общо
на страните, като същите не намира основание да измени. В допълнение следва да бъде
обърнато внимание, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са
длъжни да изнасят пред съда само истината. Представителството на различни лица с
еднакви интереси, изразено в еднаква по обем и вид работа, която не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност, не обуславя ангажиране отговорността на ищеца за
разноски, които не съответстват и по никакъв начин не се съизмеряват с тази работа.
Ответниците, при добросъвестно упражняване на предоставените им права биха могли да
ангажират един процесуален представител, с когото да уговорят на пазарен принцип
възнаграждение, съответстващо на насрещната престация на адвоката. Различното
поведение, реализирано в случая, съставлява на практика злоупотреба с предоставеното
право и поради това не следва да ангажира формално следващата се и целяна последица –
1
присъждане на разноски на всеки ответник и осигуряване на всеки снабдяването с отделно
изпълнително основание. Избягване на последното мотивира съда и да извърши прихващане
на разноските, доколкото очевидният стремеж на ответниците да се сдобият с отделни
изпълнителни основания буди основателно съмнение за предприемане и на злоупотреба с
правото на принудително събиране на минимални вземания с ангажиране на последващи
разноски. С извършеното прихващане по никакъв начин не се ощетяват правата на
ответниците, доколкото се намаляват разноските, които следва да заплатят на ищеца.
Съображенията на ответниците за необходимост от съобразяване на минималните
размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, не следва да бъдат споделени и с оглед приетите
разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 323818/14.11.2023 г. от ответниците Д. В.
Л., И. В. Л. и Е. Д. Г. чрез адвокат К. М. с искане за изменение по реда на чл. 248 ГПК в
частта за разноските на Решение № 16942/19.10.2023 г. по гр.д.№ 40781/2022 г. на СРС, 118
състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2