№ 5689
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба и уточнителна такава л. 89 насочена Е. А., Е. А. и В. А., с
която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми:
В. А. - сумата от 69.51лв. – лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г. и 0.37лв. – лихва върху дяловото разпределение за
периода 31.12.2019г. – 01.03.2022г.
Е. А. – за сумата от 69.51лв. – лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г. и 0.37лв. – лихва върху дяловото разпределение за
периода 31.12.2019г. – 01.03.2022г.
Е. А. за сумата от 1.48лв. – лихва върху дяловото разпределение за периода
31.12.2019г. – 01.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16983/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
С определение № 3886/30.01.2023г. /л. 104/ , на основание чл. 130 ГПК,
производството по делото е прекратено частично, за част от първоначално
заявените искови претенции.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 16983/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, срещу която са
подадени възражения по чл. 414 ГПК, поради което е депозирана исковата молба,
инициирала настоящото производство. Твърди се, че между страните на налични
облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди
топлоснабдителното дружество да е доставило топлинна енергия, до обект с абонатен
№ ****, представляващ ап. 33, находящ се в гр. София, /АДРЕС/ Сочи се, че съгласно
1
общите условия ползваната от ответниците топлинна енергия е следвало да бъде
заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на фактурите в интернет страницата на
дружеството. Твърди се, че е сключен договор за извършване на дялово разпределение
с фирма „Н.“ АД. Навеждат се доводи, за основателност и на акцесорната претенция за
мораторна лихва върху претендираната стойност на доставена топлинна енергия и
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всеки
един от ответниците, чрез процесуалните им представители, като въпреки че всяко
едно от лица се представлява от различен процесуален представител отговорите са
напълно идентични по своето съдържание. Предявените искови претенции се
оспорват, като се сочи, че ответниците не притежават качеството потребител на
топлинна енергия, доколкото нито са собственици, нито ползватели на топлинна
енергия. Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесният имот е бил
топлоснабден, като се излагат подробни съображения за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно субективно съединени установителни искови претенции с правно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са акцесорни претенции за мораторна
лихва върху вземания за топлинна енергия и дялово разпределение за обект с
абонатен № ****, представляващ ап. 33, находящ се в гр. София, /АДРЕС/
От приложеното на л. 19 по делото копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти от 1991г. се установява, че
правото на собственост върху процесния апартамент е прехвърлено от Община „С.“ на
А. В.ов А. и Е. Г. А..
От приложеното на л. 17 по делото копие на справка от НБД „Население“ се
установява, че А. В.ов А. е починал, като същият е бил в брак с ответника Е. Г. от
23.09.1980г., респективно жилището е придобито в режим на СИО.
2
След смъртта на А. А. и прекратяване на СИО, 3/6 от правото на собственост са
преминали в патримониума на съпругата Е. Г.. Останалите 3/6, на основание чл. 9, ал.
1 ЗН са получени от съпругата и двете деца на наследодателя, като всеки един от тях е
получил по 1/6.
В обобщение следва извода, че след смъртта на А. А. правото на собственост
върху процесния апартамент е разпределено както следва: 4/6 за съпругата Е. А., 1/6 за
Е. А. и 1/6 за В. А..
По гореизложената аргументация следва извода за неоснователност на
възражението на ответниците, че не се доказва по делото, наличието на облигационна
връзка, респективно, че същите не са притежавали качеството потребител на топлинна
енергия.
Неоснователно е и възражението, че процесният имот не е бил топлоснабден.
Това твърдение се опровергава от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация. Видно
от заключението на експерта процесният имот се топлозахранва от две абонатни
станции с общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
По отношение на претенциите за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия:
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното след изтичане на 45 дневен срок за всеки един от месеците,
за който е доставена топлинна енергия м.05.2019г. – м. 04.2021г. / период заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК л. 17 заповедното / всеки един от ответниците е изпаднал в
забава, респективно претенциите за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, насочени против В. А. и Е. А. се явяват основателни, доколкото с
доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно:
- че евентуално дължимият се размер от В. А. на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г. е 69.51лв.
-че евентуално дължимият се размер от Е. А. на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г. е 69.51лв.
В обобщение следва извода за основателност на акцесорните претенции за
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия както са заявени –
за В. А. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
16.07.2019г. – 01.03.2022г. в размер на 69.51лв. и за Е. А. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г. е 69.51лв.
По отношение на претенциите за мораторна лихва върху дяловото
разпределение:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорните претенции за мораторна лихва върху дяловото
разпределение се явяват неоснователни.
3
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Първоначално с исковата молба са заявени претенции както следва:
Срещу Е. А. за суми в общ размер – 2093.02лв., с определение от 30.01.2023г.
/л.104/ производството по делото е прекратено срещу Е. А., на основание чл. 130 ГПК,
за суми в общ размер на 2091.54лв., като е отхвърлена претенция в размер на 1.48лв.,
респективно срещу Е. А. няма уважена искова претенция.
Срещу Е. А. за суми в общ размер на 523.26лв., с определение от 30.01.2023г. /л.
104/ производството по делото е прекратено срещу Е. А. за суми в общ размер
453.38лв., като е уважена претенция в размер на 69.51лв. и е отхвърлена такава за
сумата от 0.37лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските
по делото.
Срещу В. А. за суми в общ размер на 523.26лв., с определение от 30.01.2023г. /л.
104/ производството по делото е прекратено срещу Е. А. за суми в общ размер
453.38лв., като е уважена претенция в размер на 69.51лв. и е отхвърлена такава за сума
от 0.37лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
На ищеца следва да се признаят разноски извършени в заповедното и исковото
производство както следва: 62.79лв. – държавна такса заповедното производство,
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение заповедното производство, 187.21лв. –
държавна такса в исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство и 350.00лв. – депозит за вещо лице или общо разноски в
размер на 750.00лв.
Е. А. не дължи разноски на ищеца, доколкото за една част от заявените
претенции производството по делото е прекратено, а за останалата част искът е
отхвърлен като неоснователен.
Е. А. отговаря за 1/6 от сторените разноски в размер на 750.00лв., при
съобразяване отхвърлената част на претенциите срещу нея и прекратената такава на
основание чл. 130 ГПК. С оглед изложеното Е. А. следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 16.60лв.
В. А. отговаря за 1/6 от сторените разноски в размер на 750.00лв., при
съобразяване отхвърлената част на претенциите срещу нея и прекратената такава на
основание чл. 130 ГПК. С оглед изложеното Е. А. следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 16.60лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. К.И.Б.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Е. А. в заповедното
производство в размер на 50.00лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. В. Ф. С.
от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Е. А. в
исковото производство в размер на 400.00лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. Н. И. И.
от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Е. А. в
заповедното производство в размер на 50.00лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. С. Й. Д.
от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Е. А. в
исковото производство в размер на 400.00лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. М.Л.Л. от
САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника В. А. А. в
заповедното производство в размер на 50.00лв.
4
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. Н. И. И.
от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника В. А. А. в
исковото производство в размер на 400.00лв.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в Определение № 140 от
19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното
производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 НМРАВ то е поставено
наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките
на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба,
като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение №
1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител, осъществил безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50.00лв.
На следващо място за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че
размерите на възнаграждение в заповедното производство са определение по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди
промените от 04.11.2022г., доколкото договорите са сключени преди това, а размерите
в исковото са определение при параметрите след промените, при съобразяване датите
на сключване на договорите.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че В. А. А.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /АДРЕС/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 69.51лв. –
мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г., върху стойността на
доставена топлинна енергия в размер на 451.55лв. за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., до обект с абонатен № ****, представляващ ап. 33, находящ се в гр.
София, /АДРЕС/ за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16983/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0.37лв. – мораторна лихва върху стойността на услуга дялово разпределение за
периода 31.12.2019г. – 01.03.2022г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Е. А. А.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /АДРЕС/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 69.51лв. –
5
мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 01.03.2022г., върху стойността на
доставена топлинна енергия в размер на 451.55лв. за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., до обект с абонатен № ****, представляващ ап. 33, находящ се в гр.
София, /АДРЕС/ за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16983/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0.37лв. – мораторна лихва върху стойността на услуга дялово разпределение за
периода 31.12.2019г. – 01.03.2022г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК
от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
/АДРЕС/ срещу Е. Г. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1.48лв. – мораторна лихва върху стойността на услуга дялово
разпределение за периода 31.12.2019г. – 01.03.2022г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 16983/2022г., по
описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 16.60лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 16.60лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. К.И.Б. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника Е. А. в заповедното производство в размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. В. Ф. С. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника Е. А. в исковото производство в размер на 400.00лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. Н. И. И. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника Е. А. в заповедното производство в размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. С. Й. Д. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника Е. А. А. в исковото производство в размер на 400.00лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на да заплати на адв. М.Л.Л. от САК възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответника В. А. А. в заповедното производство в размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на да заплати на адв. Н. И. И. от САК възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответника В. А. А. в исковото производство в размер на 400.00лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „“Н.“ АД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6