№ 4876
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря С.Г.Н
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110155603 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от името на
ЮЛ. Д. Д., ЕГН ********** против ....., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3
КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
6548,28 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради
полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща обезщетение при уволнение
поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е
останал без работа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане 3/ сумата от 259,85
лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен
отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 885,84 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г.,
дължима върху главницата за обезщетение при пенсиониране поради
полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество; 5/
сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020
1
г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при уволнение
поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е
останал без работа; 6/ сумата от 35,15 лева, представляваща лихва за забава за
периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен на 01.01.2002 г. трудов
договор с ответното дружество, по силата на който, заемала длъжността
„главен счетоводител“ в ...... Поддържа, че със заповед на работодателя №
005/27.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.04.2020 г. Твърди, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, основното й трудово
възнаграждение било в размер на 985,00 лева, респективно брутното й
трудово възнаграждение било в размер на 1091,38 лева. Посочва, че
прослуженият трудов стаж на ищцата в ответното дружество е 18 години и 3
месеца. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
по отношение на ищцата, били налице предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. 1, пред. 2 КТ, тъй като към тази дата
ищцата била придобила право на пенсия прослужено време и възраст,
доколкото на 30.11.2019 г. била навършила изискуемата се от чл. 68, ал. 1
КСО пенсионна възраст от 61 години и 4 месеца и е имала нужния, съгласно
чл. 68, ал. 2 КСО, общ осигурителен стаж от 35 години и 8 месеца.
Независимо от горното, на ищцата не било определено, респективно
изплатено, дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. 1, пред. 2 КТ.
Поддържа още, че ищцата, в качеството си на служител на ответното
дружество, чието трудово правоотношение било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ, имала право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, в размер
на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без
работа, но не за повече от 1 месец.
Претендира обезщетение за неизползван платен годишен от 5 работни
дни за 2020 г. в размер на 259,85 лева. Претендира се и лихва за забава върху
всяко едно от претендираните вземания за главница.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
2
дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се признават
предявените искове. Моли се, разноските в производството да не бъдат
възлагани в тежест на ответното дружество, с оглед извършеното признание
на исковете, извършено в срока за отговор на исковата молба.
С оглед извършеното от името на ответника признание на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане
3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода
30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 259,85 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г.,
3
дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен
годишен отпуск.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, независимо от правното основание за
прекратяване, както и че работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно КСО.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения
в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, че в
резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал
без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение –
база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера
на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг
и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Съдът, като взе предвид направеното от името на ответника признание
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, както и
4
обстоятелството, че признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
на основание чл. 237 ГПК намира, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска по направените от ищеца в
исковата молба искания.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от
изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва
цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва
заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на депозиране на исковата молба, срокът за доброволно
изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл. Видно и от
представената по делото заповед № 005/27.03.2020 г. за прекратяване на
съществувалото между страните по делото трудово правоотношение,
работодателят е признал дължимостта на сумата от 259,85 лева,
представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен
отпуск от 5 дни, но плащане на тази сума от страна на ответника в полза на
ищеца не е извършено, нито преди завеждане на исковата молба в съда, нито
5
в хода на производството до настоящия момент /доколкото нито се наведоха
твърдения, нито се събраха доказателства или направиха доказателствени
искания, за установяване на това обстоятелство/, поради което и само на това
основание, следва да се направи извод, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Същевременно изискуемостта на на вземането, посочено
в хипотезата на чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ е моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл Решение № 420 от
17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № № 612
от 30.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 9176/2016 г. по описа на СГС, ГО,
II-а въззивен състав/, като по делото не се наведоха твърдения, нито се
събраха доказателства или направиха доказателствени искания, за
установяване на обстоятелството, че от страна на ответника е заплатено в
полза на ищцата претендирано обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.
3 КТ, преди завеждане на исковата молба в съда.
Наведените от името на ответника, чрез адвокат Коев, в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 06.12.2021 г., твърдения, че от страна на
ответното дружество са положени усилия да се свържат с ищцата и
извънсъдебно да уредят отношенията си във връзка с претендираните от
ищеца вземания в настоящото производство, останаха недоказани в
производството. Не се ангажираха доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените
от ищеца разноски в производството за възнаграждение на един адвокат,
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, макар
своевременно заявено, се явява неоснователно, доколкото претендирания от
ищеца размер на адвокатско възнаграждение е по-нисък от минималния
предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, такъв, за съответния вид работа /аргумент от
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 5000 до 10 000
лева, минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 580 лв.
+ 5 % за горницата над 5000 лева, т.е. минимално възнаграждение при
6
процесния материален интерес е 789,42 лева/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ....., със седалище и адрес на
управление: ......, следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
районен съд, сумата от 397,37 лева, представляваща дължима държавна такса
за разглеждане на предявените и уважени в настоящото производство искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на ЮЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ........., на основание чл. 222, ал.
3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми, както
следва: 1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане
3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода
30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 35,15 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г.,
дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на ЮЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1
7
ГПК, сумата от 700,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 55603/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: ...... да заплати в
полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
397,37 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
предявените и уважени в настоящото производство искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8