Решение по дело №784/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          

                                                       № 538

                                            гр.Пловдив, 27.11.2017г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Илияна Куцева-Гичева и в присъствието на прокурора ........ .................................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 784 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

Обективно съединени искове на основание чл.327 от ТЗ и чл.309а, ал.1 от ТЗ.

Предявени от „ФИЛКАБ” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против ПАПАСТАТИС ХАР. БУКУРАКИ ВАС. С.Д., регистрирано съгласно законите на Република Гърция. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо от 60192евро, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 28.11.2016г до окончателното ѝ изплащане,  представляваща дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № **********/31.05.2013г и сумата от 16451,93евро – обезщетение за забавено плащане на главницата от 60192евро за периода 28.11.2013г – 05.08.2016г. Претендира извършените в производството съдебни разноски съобразно представения списък. 

Ответникът ПАПАСТАТИС ХАР. БУКУРАКИ ВАС. С.Д., регистрирано съгласно законите на Република Гърция на първо място оспорва компетентността на съда да разгледа предявените искове, а по същество също ги оспорва и моли съда да го отхвърли.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че през м.май 2013г от страна на ПАПАСТАТИС ХАР. БУКУРАКИ ВАС. С.Д., регистрирано съгласно законите на Република Гърция му е била отправена заявка за продажбата на 19 палета соларни модули за цена от 60192евро. Ищецът е изпълнил договореното като е доставил стоката на ответника и му е издал фактура № **********/31.05.2013г, по която е следвало да бъде извършено плащане в срок от 40 дни от доставката. Същата е извършена от ищеца на 03.06.2013г и същият ден е получена от ответника, удостоверено с негов подпис на международната товарителница на превозвача. В договорания срок плащане на цената не е извършено, поради което ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати дължимата цена и обезщетение за забавеното ѝ плащане. 

С подадения по делото отговор ответникът на първо място оспори компетентността на ОС – Пловдив като според него спорът следва да бъде изпратен по компетентност на съд в РГърция. По това възражение съдът се произнесе с влязло в сила определение № 1468 от 08.09.2017г като прие, че направеното от ответника възражение е по същността си възражение за неподведомственост на спора, макар да е нарачено от него „възражение за арбитраж“ – няма спор между страните, че е  не е сключван нарочен писмен договор за търговска продажба, в който да е уговорена и арбитражна клауза. Все в този смисъл е било направено защитно възражение от ответника в протеклото между страните съдебно производство за същия спор по неплащане на дължимата цена по фактура № **********/31.05.2013г пред  първоинстанционния съд на Трикала, чиято местна компетентността е оспорена от ответника като е посочено, че компетентен да се произнесе е съда в РБълария. При така отнесения спор пред съда Трикала той е постановил решение, като е приел, че   приложим по спора между страните е българският Закон, вкл. е налице процесуална компетентност на съда в РБългария. Изложил е мотиви, че приложимото право се определя от обстоятелството, че договорът между двамата търговеца е свързан най-тясно със законодателството на РБългария. Настоящият състав напълно споделя мотивите на съда, като даденото законодателно разрешение във вътрешните норми на РБългария е идентично - така чл.94, ал.1, изр. първо и чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса на международното частно право е уредена териториална компетентност на българските съдилища при ищец юридическо лице, регистрирано на територията на страна, както и при договори, които са в най-тясна връзка отново с РБългария. На следващо място съдът е обвързан от постановеното съдебно решение на съд от  първоинстанционния съд на Трикала на основание чл.33, ал.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 44/2001 НА СЪВЕТА от 22 декември 2000г относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и чл.36, ал.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Поради това възражението за неподведомственост беше оставено без уважение като съдът продължи със следващите се процесуални действия по администриране на спора и разглеждането му по същество.

По същество ответникът също оспорва претенциите на ищеца, като заявява, че не е сключвал договор с ищеца, а ако се установи, че такъв е сключван заявява, че е платил дължимата цена. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от три години назад преди подаване на исковата молба.

Всички въведени възражения са оспорени от ищеца с подадената допълнителна искова молба, като заявява, че те са били придмет на произнасяне и разглеждане от съда в гр.Трикала, пред който съд са били направени именно от ответника. Поддържа становището си, че е изправна страна по договора за търговска продажба.

От представените по делото писмени доказателства съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че между страните е договорена доставката на 19 палета соларни модули за цена от 60192евро по издадена фактура № **********/31.05.2013г. Стоката е получена от ответника без възражения, който редовно е оформил международната товарителница за доставката. С приемане на стоката за него е възникнало задължение да заплати договорената цена на осонвание чл.327, ал.1 от ТЗ, а доказателства за плащане не са представени. Поради това освен дължимост на цената за него възниква и отговорност за обезщетение за забавенотото плащане на цената по търговска сделка основание чл.309а, ал.1 от ТЗ в размер на законната лихва за периода на забавата - 28.11.2013г – 05.08.2016г. Периодът е съобразен с възражението на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност за вземания от лихви, поради което ищецът претендира обезщетение за периода от три години преди предявяване на иска и съгласно приложената справка то възлиза на 16451,93евро.

По изложените мотиви предявените от ищеца искове за заплащане на цена на стоки и обезщетение за забавеното ѝ плащане съдът намира за изцяло основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на извършените в производството съдебни разноски в размер на 11056,63лв съгласно представеният от него списък. Същите следва да му се заплатят от ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р         Е          Ш         И :

 

 

ОСЪЖДА ПАПАСТАТИС ХАР. БУКУРАКИ ВАС. С.Д., регистрирано съгласно законите на Република Гърция да заплати на „ФИЛКАБ” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата общо от 60192евро, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 28.11.2016г до окончателното ѝ изплащане,  представляваща дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № **********/31.05.2013г и сумата от 16451,93евро – обезщетение за забавено плащане на главницата от 60192евро за периода 28.11.2013г – 05.08.2016г.

ОСЪЖДА ПАПАСТАТИС ХАР. БУКУРАКИ ВАС. С.Д., регистрирано съгласно законите на Република Гърция да заплати на „ФИЛКАБ” АД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 11056,63лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: