№ 1276
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110203121 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Груп плюс ООД,
ЕИК *********, представлявано заедно от управителите Г.Л.С. и И.Д.С., чрез адвокат
А. Л. И. от Адвокатска колегия София, против електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********/11.07.2022 г., издаден
от Агенция Пътна Инфраструктура при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179
ал.3б от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.102 ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Счита
се, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш, а не
наказателно постановление, като се изтъква, че съобразно нормата на чл.189ж ал.1 от
ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението електронен
фиш може да се издаде само за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП. Твърди се, че в
случая се касае за неотчитане на бордовото устройство в ППС от устройство № 10081,
1
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от Закона за пътищата поради липса на обхват или друга техническа причина,
която не може да се вмени във вина на дружеството. Моли се за отмяна изцяло на
обжалвания електронен фиш и присъждане на направените разноски.
Въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното
заседание. Постъпило е преди съдебното заседание становище от Груп плюс ООД чрез
адвокат А. Л. И., с което се поддържа въззивната жалба, моли се съда за отмяна на
атакувания електронен фиш и присъждане на разноски по делото за адвокатски
хонорар в размер на 660 лева съобразно приложения договор за правна помощ и
фактура.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебното заседание, чрез редовно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт С.С., преди съдебно заседание представя писмена молба, че не може да
се яви в съдебното заседание, не възразява да се даде ход на делото, излага аргументи
по същество, моли съда да потвърди изцяло електронния фиш и да им присъди
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.167а ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП и статични
изображения във вид на снимков материал на ППС - автобус Темса ХД 12 с рег.№ СВ
5636 КТ е издаден електронен фиш № ********** от Агенцията за пътна
инфраструктура/приложено заверено копие/ за това, че на 11.07.2022 г. в 18:27 часа
ППС автобус Темса ХД 12 с рег.№ СВ 5636 КТ, с технически допустима максимална
маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, без ремарке, в община Аксаково
се движи по път А-2 км 418+126, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
В електронния фиш е отразено, че нарушението е установено с устройство №
10081, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418+126.
От приложеното към административно-наказателната преписка заверено копие
2
от известие за доставяне е видно, че електронният фиш е връчен на М. Ч. на
14.07.2025 г.
Към въззивната жалба са приложени заверени копия от договор за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
последващо плащане от 12.03.2020 г. и анекс към договора, сключен между Конкорд
Смарт Инфраструктура АД и Груп плюс ЕООД.
Видно от изисканата от съда и предоставена от Сектор ППС при СДВР справка
за собственост на МПС автобус Темса ХД 12 с рег.№ СВ 5636 КТ е видно, че същият е
бил собственост на Груп плюс ООД. От представеното от процесуалния представител
на въззивника заверено копие от свидетелство за регистрация част I за автобус Темса
ХД 12 с рег.№ СВ 5636 КТ е видно, че същият е бил собственост на Груп плюс ЕООД,
но на 14.03.2024 г. е била прекратена регистрацията му.
От съда бе изискана и представена с писмо вх.№ 84506/08.10.2025 г. от
Диджитол Смарт Инфраструктура АД информация, че бордовото устройство
асоциирано към ППС с рег. номер CB5636KT е било изключено в следствие на
разредена батерия в периода от 11.07.2022 г. от 12:55 ч. до 11.07.2022 г., в 18:32 ч.,
когато е отново включено в захранването. Нарушението е заснето в периода, в който
БУ не е било включено и не е подавало данни, а именно на 11.07.2022 г., в 20:41 ч. По
време на заснемане на нарушението не е имало техническа неизправност в системата
за пътно таксуване, която да доведе до невъзможност за подаване на данни. Бордовото
устройство не е поставяне в черен списък в деня на нарушението.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз
основа на приложените по делото писмени доказателства средства - доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП, известие за доставяне от 14.07.2025
г., справка за собственост на автобус Темса ХД 12 с рег.№ СВ 5636 КТ и другите
писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените
в съдебно заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на
основание чл.283 от НПК; и веществени доказателствени средства - статични
изображения във вид на снимков материал на ППС рег.№ СВ 5636 КТ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло посочените по-горе и приобщени писмени
доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
Съдът кредитира приложените снимки като годно веществено доказателствено
3
средство за отразяване на намиращите се в тях фактически данни за обстоятелствата
по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалвания
електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Електронен фиш № ********** е издаден на 08.07.2025 г.
Електронният фиш е връчен на 14.07.2025 г./според разпечатка/ на М. Ч., видно
от известие за доставяне/приложено заверено копие/.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена чрез куриерска фирма на
24.07.2025 г./приложена разписка за приемане на пратката/ и е входирана с вх.№ 53-
00-4936/25.07.2025 г.
Жалбата е подадена от Груп плюс ООД чрез адвокат А. И. от Адвокатска
колегия София.
Според служебно изготвената справка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Груп плюс ООД е видно, че управители на дружеството са Г.Л.А. и
И.Д.С., с начин на представляване: заедно.
Към жалбата е приложено пълномощно рег.№ 14390/24.10.2024 г. по регистъра
на нотариус Р.Р. от Г.Л.А., в качеството си на управител и И.Д.С., в качеството на
управител, двамата заедно представляващи Груп плюс ООД, за адвокат А. Л. И. от
САК да представлява Груп плюс ООД пред всички съдилища в Р.България като от
името и за сметка на дружеството изготвя и депозира жалби срещу електронни
фишове и наказателни постановления, издадени от Агенция пътна инфраструктура при
МРРБ, както и да извършва процесуално представителство на Дружеството и да го
представлява по образуваните от съдилищата дела до приключваното им на всички
инстанции, пълномощното е без срок и е в сила до изричното му оттегляне.
От извършената служебна справка в Регистри на българската адвокатура се
установи, че А. Л. И. е практикуващ адвокат, регистриран в Адвокатска колегия София
с личен номер **********.
4
Поради изложените обстоятелства съдът счита, че е спазен е
четиринадесетдневния срок по чл.189ж ал.5 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По процесуалния закон:
Съдът счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, като незаконосъобразно за вмененото
нарушение е издаден електронен фиш вместо да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и въз основа на него наказателно постановление.
В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона, за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като за така
вмененото на жалбоподателя нарушение няма процесуална възможност да се издава
електронен фиш и Агенция за пътна инфраструктура да се отклонява от общия ред за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на субектите, предвиден в
ЗДвП, респективно в ЗАНН.
В процесната хипотеза следва да се отчете, че единственото отклонение от
общото правило за протичане на административно-наказателното производство чрез
издаване на АУАН и наказателно постановление е предвидено при констатирано
нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и при нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП при осъществяване състава на чл.179
ал.3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по
чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност за нарушение
по чл.179 ал.3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.189ж от
ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл.179 ал.3 и чл.179 ал.3б от ЗДвП ясно се
разграничават по между си, дефинирайки различни хипотези. Първата предвижда да
се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Втората предвижда ангажиране на отговорност на
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1
т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата. Очевидни са обективно съществуващите
различия между двете норми досежно субектите на отговорност, правно дължимото
5
поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в
този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл.189ж ал.1 от
ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. Същото е в разрез с
формалната процедура по ангажиране на административно-наказателната отговорност
на лицата, правната сигурност и предвидимост. От тук следва извод, че за вмененото
на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване
на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по
общия ред – със съставяне на АУАН и наказателно постановление по реда на чл.189е
ал.1 и следващите от ЗДвП.
Съдебният състав не счита, че нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП позволява да
се издава електронен фиш за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, тъй като съществува
специална норма - чл.189ж ал.1 от ЗДвП, която сочи, че електронен фиш може да се
издава само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане
към чл.189 ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила електронният фиш.
Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.1 и 2 от ЗДвП, актовете за установяване
на административни нарушения по чл.179 ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл.165, чл.167 ал.3-3б и чл.167а съобразно тяхната
компетентност, като при установяване на нарушение по чл. 179 ал.3-3б преди
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10 ал.2 от Закона за
пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на
акта. От така посочената разпоредба става ясно, че за административни нарушения по
чл.179 ал.3-3в от ЗДвП се съставят актове за установяване на административни
нарушения, а също и компетентността на органите, които ги съставят.
В текста на нормата на чл.167а ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДвП са уредени правата и
задълженията на Агенцията за пътна инфраструктура при осъществяване на контрол
върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, чрез
електронната система за събиране на пътни такси, както и действията по изпълнение
на функциите по този закон на определените от председателя на управителния съвет
на Агенцията за пътна инфраструктура длъжностни лица, сред които и да „съставят и
връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни
фишове за нарушения по чл. 179 ал.3-3в“, както и задълженията на Агенцията за пътна
инфраструктура да създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в.
Цитираните разпоредби не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на електронен
фиш, както и хипотезите, при които се съставят актове за установяване на
6
административни нарушения и електронни фишове. Ето защо тези норми не могат да
игнорират нормите за административно-наказателната отговорност или да ги заместят
и допълват.
Разпоредбата на чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове категорично
забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта.
Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че
установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго,
също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш. При
това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба,
предвиждаща административно-наказателна отговорност с аргументи от съдържанието
на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове
съставянето на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б и препратката за влизане
в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл.189ж ал.7 от ЗДвП, след като в ал.1
на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение
по чл.179 ал.3б от ЗДвП(в сила към датата на издаване на процесния електронен фиш).
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП,
вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, административно-
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени правата на сочения нарушител да упражни ефективно правото си на
защита, като възрази по смисъла на чл.42 т.8 и чл.44 ал.1 от ЗАНН, представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и оспори фактическите констатации на
контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението
по чл.179 ал.3б от ЗДвП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на
наказателно постановление представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, опорочило изначално административно-наказателното производство и
съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Следва да се отчете, че в процесния случай е допуснато още едно съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на субекта на
отговорността. В съставения електронен фиш липсва описание на факти, очертаващи
елементи от обективната страна на твърдяното нарушение - не е посочено какъв е
размерът на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, както и по какъв
начин същата е била изчислена. По този начин е осуетена възможността на субекта на
отговорността да установи срещу какви факти следва да реализира защитата си.
7
Същият, съобразно описаното в електронния фиш, е субект на задължението за това,
че като собственик на посоченото МПС е допуснал движение на посоченото ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена изцяло
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Разпоредбата
на чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата посочва, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл.10б ал.3 от
Закона за пътищата /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата и се твърди, че не е заплатена изцяло именно тази такса, то във фиша е
следвало точно и ясно да се посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС в
какъв размер е следвало да бъде платена тол-такса. Освен това в електронния фиш
няма посочени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, тол-
сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените
за съответните тол-сегменти такси. Съгласно чл. 10б ал.4 от Закона за пътищата
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл.10 ал.7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно ал.5 на
чл.10б от Закона за пътищата, когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция Пътна инфраструктура Електронна система
за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от
платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща
максимална такса, определена в тарифата по чл.10 ал.6. Следователно дължимата
такса за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната
разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
8
включително с посочване начина на формирането . Вярно е, че в електронния фиш е
вписано, че отделно от имуществената санкция жалбоподателят държи и такса по
чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в размер на 24 лева, но не може да се приеме, че
това представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса, която се
твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е формирана тази
стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от
платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало.
Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса за
конкретното ППС с ясно описание на начина на формирането на свой ред
ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на
вмененото му нарушение, като узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се
приема, че дължи такса именно в този размер.
По въззивната жалба:
1. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по
чл.179 ал.3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш, че процедурата за
административно наказване на нарушенията на чл.179 ал.3б от ЗДвП е
предвидена в чл.189e ал.1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на
АУАН и издаване на наказателно постановление. Своите аргументи за това
обстоятелство съдът изложи по-горе.
2. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че се
касае се за неотчитане на бордовото устройство в ППС от устройство № 10081,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418+126, с посока
нарастващ километър, поради липса на обхват или друга техническа причина с
оглед подадените данни от Диджитол Смарт Инфраструктура АД, че бордовото
устройство асоциирано към ППС с рег. номер CB5636KT е било изключено в
следствие на разредена батерия.
3. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че с
оглед договорните отношения на дружеството жалбоподател с национален
доставчик на услуги с цел заплащане на необходимите такси, АПИ е следвало да
предостави на жалбоподателя възможността да предекларира данните, преди да
го санкционира, доколкото в Регламент /ЕО/ за изпълнение 2020/204, се
предвижда изрично такава възможност. Действително в разпоредбата на чл.10б
ал.8 от Закона за пътищата е посочено, че в тридневен срок от установяване на
недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява
по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за
което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на
незаплатените тол такси, като по преписката не са представени доказателства, че
9
е извършено такова уведомяване.
4. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че не
е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен
при преценка размера на наложената санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно практиката на съда на
Европейския съюз (съединени дела С-497/15 и С-498/15) чл.9а от Директива
1999/62/EO трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая
санкцията по чл.179 ал.За от ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, размерът
на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на
каквото и да е плащане на таксата или плащането е било частично.
5. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че в
хода на производството наказващият орган не е ангажирал доказателства за
разстоянието, което е преминал автобусът без да е начислена тол такса, съответно
размерът на дължимата тол такса и как точно е станало установяването на
нарушението.
6. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
при съставяне на електронния фиш е нарушен процесуалния ред действащ към
датата на нарушението и към настоящия момент, като своите аргументи по това
обстоятелства съдът изложи по-горе.
7. Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
процесния електронен фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който
момент следва да се счита за открит и нарушителя - собственик на МПС,
доколкото в случая няма регистриран ползвател, както не е издаден и в рамките
на шест месечен срок по ал.2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от съставянето на
АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от установяване на нарушението
чрез неговото заснемане. Електронният фиш е съставен след изтичане на срока
от извършване на нарушението по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
извършено на 11.07.2022 г., електронният фиш № ********** е издаден на
08.07.2025 г. Изтекъл е шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на
електронен фиш от извършване на нарушението.
Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко
рефлектират върху правото на защита на субекта на отговорността, осуетявайки
възможността му да се защити. Същите не могат да бъдат санирани от съда в
10
съдебната фаза на производството и обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалвания
електронен фиш, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на
така издадения фиш, а именно налице ли е административно нарушение и как същото
следва да се квалифицира.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в
становището от процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт, но предвид изхода на спора – електронния фиш следва да бъде отменен,
по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от Гражданско-процесуалния
кодекс/ГПК/ вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да се остави без
уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания
електронен фиш и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към
чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. По силата на чл.143 ал.1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в
случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
От съдържанието на приложения на л.41 договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2025 г., приложените пълномощно и фактура № 1208/06.10.2025 г.
се установява, че жалбоподателят Груп плюс ООД чрез представляващите го
управителя Г.Л.А. и И.Д.С. са упълномощили адвокат А. Л. И. от САК да представлява
11
дружеството пред всички съдилища в Република България като от името и за сметка
на дружеството изготвя и депозира жалби срещу електронни фишове и наказателни
постановления, издадени от Агенция пътна инфраструктура при МРРБ, както и да
извършва процесуално представителство на Дружеството и да го представлява по
образуваните от съдилищата дела до приключваното им на всички инстанции. Договор
за правна помощ № 190457/06.10.2025 г. упълномощава адвокат А. И. за процесуално
представително по настоящето АНД № 3121/2025 г. по описа на Районен съд Варна.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 660 лева с ДДС и е заплатено
в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел III от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно Наредбата, в
редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие, когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита
по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 лева е
400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева. В случая е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 550 лева. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 550
лева следва да бъде присъден в полза на въззивника, съответно с ДДС следва да бъде
присъдена сумата от 660 лева, както е поискана от въззивника.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН съдът
12
РЕШИ:
Отменя електронен фиш № **********, издаден от Агенция Пътна
инфраструктура, с който на Груп плюс ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район Средец, ул.Цар Иван Шишман № 17,
представлявано от Г.Л.С. и И.Д.С., на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Осъжда Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Груп плюс ООД, ЕИК
********* сумата от 660 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Агенция Пътна инфраструктура и на Груп плюс
ООД, ЕИК ********* чрез адвокат А. И., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Агенция Пътна инфраструктура.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13