Решение по адм. дело №140/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3934
Дата: 8 октомври 2025 г.
Съдия: Кремена Костова-Грозева
Дело: 20257240700140
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3934

Стара Загора, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240700140 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.24а, ал.9 от Наредба №34/1999г.

Образувано е по жалба от „ДЖИПИ-Н“ ЕООД седалище [населено място] против Заповед № 182/ 04.02.2025г. на Кмет на Община Казанлък, с която е отказано издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници по заявление на „ДЖИПИ-Н“ ЕООД за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. С. с искане за обявяване на заповедта за нищожна, в алтернативност да се отмени като незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта е издадена при разширително прилагане на установените в Закона за автомобилните превози правни основания за отказ да се издаде разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, въпреки редовността на подаденото заявление от жалбоподателя с приложени към него всички изискуеми документи. В с.з. поддържа исканията си. Претендира разноски.

Ответникът, чрез упълномощен адвокат, моли съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна. Претендира разноски

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал от фактическа страна е установено следното:

Със заявление вх. рег. № 68-3248-79 от 30.12.2024г. до Кмет на Община Казанлък „ДЖИПИ-Н“ ЕООД поискало издаване на общо 85 броя Разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10217 от 23.08.2010г. на осн. чл.24а, ал.1 от ЗАвт.П за периода 01.01 -31.12.2025г. /л.36-37/. Към заявлението били приложение Списък на водачите към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10217 от 23.08.2010г. за търговеца „ДЖИПИ-Н“ ЕООД /л.38-44/, в който под т.3 от списък е и водач А. Д. С. за автомобил с рег. № [рег. номер].

До управителя на търговеца е изпратено уведомително писмо за нередовности по подаденото заявление, с указания за представяне в определен срок на валиден договор по чл.12, ал.1 от ЗАвтП за водача А. Д. С., ведно с валиден договор за правото на ползване, съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗАвтП на превозно средство с рег. № [рег. номер]. Писмото е получено от Управителя на дружеството на 24.01.2025г. Със съпроводително писмо вх. рег. № 68-3248-79 на 29.01.2025г. в О. К. от „ДЖИПИ – Н“ ЕООД е приложен договор № 144 от 29.05.2019г. /л.32/.

Със Заповед № 182 от 04.02.2025г., издадена от Кмет на О. К. е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на „ДЖИПИ-Н“ ЕООД за автомобил рег. № [рег. номер] с водач А. Д. С., която е съобщена на търговеца на 04.02.2025г. чрез законния му представител Управителя С. С. /л.31/.

По делото се прилага: съгласие с нот. заверка на подписа от 02.08.2022г. /л.5, гръб/; свидетелство за регистрация на МПС /л.7/; справка от регистър БУЛСТАТ за ФЛ А. Д. С. /л.7, гръб/; извадка от Регистъра по чл.12, ал.4 от ЗАвтП /л.9-11/; удостоверение за техническа изправност на ППС за автомобил [Марка], модел Зафира, рег. № [рег. номер] /л.11, гръб/; данъчна декларация на търговеца и опис на МПС за платен данък за 2025г. /л.12-13/; 2 бр. списък на превозни средства към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от 2010г. /за превозни средства и водачи, л. 14-15/; удостоверение за техническа изправност на ППС за удостоверение за техническа изправност на ППС за автомобил [Марка], модел Зафира, рег. № [рег. номер] /л.87 - 88/; Разрешение № 24107/ 01.01.2024г. /л.90/; удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил за А. Д. С. с валидност до 20.03.2029г., издадено от ИААА /л.90/; уведомително писмо рег. № 68-3248-47/16.11.2023г. /л. 94/; извадка от Регистъра по чл.12, ал.4 от ЗАвтП относно превозвач „ДЖИПИ-Н“ ЕООД относно превозни средства и водачи, извършващи дейност от името на превозвача /л. 95-96/;

От правна страна Съдът намира жалбата за процесуално допустима и основателна.

Жалбата е подадена от акитивно легитимираното лице, против годен за съдебен контрол административен акт и в срока по чл.149, ал.1 от АПК и пред местно компетентния административен съд.

Не е налице твърдяната нищожност на оспорената заповед. Нищожността на административния акт е налице, когато той страда от тежък порок /на форма, съдържание и като издаден от некомпетентен орган/, който порок засяга валидността на властническото изявление за степен той да не е способен да породи свързаните с него правни последици. В случая заповедта е издадена в писмената форма, при наличие на изискуемо се съдържание – фактическо и правно, а дали то е в съответствие с приложения закон е въпрос на основателност на оспорването. Заповедта е издадена от Кмет на Община Казанлък, който е материално компетентния орган да се произнася по заявленията за издаване на разрешенията за извършване на таксиметров превоз на пътници по арг. на чл.24а, ал.1 от ЗАвтП.

Независимо от извода за валидност на заповедта, то същата е незаконосъобразна като издадена при наличие на основанията по чл.146, т.3-4 от АПК.

Дадените правни основания за издаване на заповедта са общите такива, които установяват единствено правомощието на издателя да издаде акт по чл.24а, ал.8 от наредбата, но не сочат онази правна хипотеза, чието проявление фактически се твърди да е налице и която да обосновава реализираното от органа негово право да откаже издаване на разрешение за таксиметров превоз на търговец, притежаващ разрешение за извършване на такъв превоз за конкретния автомобил и водач. Т.е., заповедта не е правно обоснована с нито една от хипотези по чл.24а, ал.2 от закона.

Видно от фактическото изложение, органът основава отказа си да издаде разрешение на жалбоподателя за извършване на таксиметров превоз на пътници с автомобил с рег. № [рег. номер] и водач А. Д. С. поради не представяне, вкл. след срока по чл.24, ал.8 от Наредба №34/1999г. на валиден договор по чл.12, ал.1 от ЗАвт.П. Отказ да се издаде разрешението е оправдан от закона само, ако не са налице обстоятелства по чл.24а, ал.2, съотв. чл.12, ал.1. Т.е. отказ се следва, ако търговецът, не удостовери, че притежава удостоверение по чл.12, ал.1 от ЗАвтП, съотв. ако таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията по чл. 12а, ал. 5 от наредба №34/1999 за него няма издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и не е вписан в регистъра по чл. 12, ал. 4, както и ако регистрираният търговец има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред, а в случай, че дейността се извърша от името на търговеца, водачът да отговаря на изискването по чл.24, ал.3 и отношенията между тези страни да е оформено с писмен договор.

В случая доказателствата по делото сочат на изпълнение на всички тези изисквания, вкл. от търговеца е приложен в указания му срок писмен договор от 2019г. между него и лицето А. С. с предмет извършване на таксиметров превоз на пътници с автомобил с рег. №СТ 18 01РС от името на търговеца, но за сметка на водача, за който автомобил се представят не оспорени доказателства, че е включен в списъка към Удостоверението по чл.12, ал.1 от ЗАвтП, издадено на търговеца, вкл. и водачът С. е включен в него, че този автомобил е минал необходимите технически прегледи за 2024-2025г., както и са налице безспорни доказателства, че търговецът и настоящ жалбоподател няма непогасени публични задължения, като в срок е подал заявление за издаване на годишното разрешение за извършване на този вид дейност на територията на Община Казанлък. Органът, при наличие на законово установените предпоставки е длъжен да издаде исканото разрешение. В случая, те са били налице към датата на заявлението, вкл. и след изправяне на нередовността му, поради което отказът да се издаде разрешение по това редовно заявление, при наличие на установените в закона предпоставки е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Жалбата против него е основателна.

По разноските – такива се следват на жалбоподателя, тъй като своевременно са поискани и се доказват до размера от 1050,00 лева, заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, Административен съд – Стара Загора,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „ДЖИПИ-Н“ ЕООД седалище [населено място], представлявано от Управителя С. С. Заповед № 182 от 04.02.2025 г. на Кмета на О. К..

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Казанлък за ново произнасяне по заявлението „ДЖИПИ-Н“ ЕООД рег. № 68-3248-79 от 30.12.2024г. относно автомобил рег. № [рег. номер] и с водач А. Д. С., при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, като определя 14- дневен срок за произнасяне от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на „ДЖИПИ-Н“ ЕООД седалище [населено място], [ЕИК], представлявано от Управителя С. С. сумата от 1050.00 /хиляда и петдесет/ лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: