Р
Е Ш Е
Н И E
№
град София, 03,08,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І
14 състав, в открито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова гр. дело № 14509 по описа за 2015год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от М.М.М. срещу П.НА Р.Б. обективно съединени искове с пр.осн.чл.49 от ЗЗД, с които се претендира осъждане на
ответника за сума в размер на общо 30992,00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, а именно 1000,00лв.-обезщетение за пропуснати ползи от
пропуснат трудов доход -неизплатени трудови възнаграждения, за периода от
18,04,1994год. до 26,04,2010год., сума в размер на 10922,00лв.-обезщетение за
пропуснати ползи от невнесени здравноосигурителни вноски, както и сума в размер на 19000,00лв., обезщетение за
пропуснати ползи от невнесени пенсионноосигурителни вноски, за периода от
18,04,1994год. до 26,04,2010год.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление като във връзка
с образуваното наказателно производство
ищецът е бил временно отстранен от работа с устно разпореждане от датата на
задържането му – 18.05.1994г., а впоследствие е издадена и Заповед за временно
отстраняване от длъжност №1340-2/20.06.1994г. Временното отстраняване от
длъжност е продължило за период от около
15 години. С разпореждане от
20.05.2009г. на състав на СРС по НОХД № 5039/2009г. производството е
прекратено, поради изтичане на абсолютната давност за
наказателно преследване. Със заповед на директора на СДВР ищеца бил възстановен на работа и встъпил
в длъжност на 26,04,2010год. Обосновава
исковата претенция срещу Прокуратурата с продължило извън разумните срокове
наказателно производство и в нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ и чл.17 от
същата.
В указания законоустановен едномесечен срок по
реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна П.НА Р.Б., в който
се оспорва исковата претенция като
недопустима и неоснователна. Релевира възражения за изтекла петгодишна
погасителна давност.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Установената
по делото фактическа обстановка не е спорна между страните. С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18,05,1994год. на
СГП ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.2 от НК като му е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Със
заповед от 20,06,2014год. №1340-2/издадена от началник Служба Полиция СДВР е видно, че на
осн.чл.392, ал.1 от НПК, М.М.М., старши полицай група ППС, направление „Охранителна
полиция“ е временно отстранен от длъжност като служител на 04, РПУ -СДВР,
считано от датата на задържането.
С
разпореждане от 20,05,2009год., постановено по НОХД №5039/2009год. по описа на
СРС, НК, 7 състав е прекратено
наказателното производство срещу М.М. по повдигнато обвинение по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 от НК и по чл.214,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и е отменена наложената мярка за неотклонение-“подписка“ спрямо подсъдимия.
Мотив за прекратяване на наказателното производство е изтекла абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване. Разпореждането е влязло в сила
на 04,06,2009год.
С
молба от 11,11,2009год. М.М. е заявил
становище за възстановяване на работното
му място, предвид прекратяване на наказателното производство на 20,05,2009год. В
случай, че не бъде допуснато възстановяване на работа, е заявено становище за
прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие. Изразено е
становище на МВР, Специализирана административна дирекция „Правно нормативна
дейност“, с рег.№443/20,01,2010год., с
което е посочено, че сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност от отстранените служители са изтекли.
Въз
основа на предложение рег.№4600/01,03,2010год. на МВР СДВР е издадена заповед
№2803/12,03,2010год. на МВР, с която на осн.чл.170, ал.2, т.6 и ал.5 и чл.183
от ЗМВР е присъдена категория Е-полицай
І степен и определена заплата за категория Е-337лева на държавния служител към
VІ РУ на МВР при СДВР, считано от датата на встъпване в длъжност.
Със
заповед №3701/01,04,2010год. ищецът е назначен на длъжност старши полицай в
група Охрана на обществения ред, сектор „Опазване на обществения ред и
превенция“ при 06-РУ- СДВР.
С
акт за встъпване в длъжност от
26,04,2010год. ищецът е встъпил в длъжност старши полицай в група ООР, сектор ООРП при 06 РУ СДВР.
По
делото са представени документи касаещи трудовото досие на ищеца.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.170 и сл./, нeоспорено
от страните и прието от съда, от което се установява, че брутното трудово
възнаграждение на М.М., за периода от
18,05,1994год. до 26,04,2010год. е в размер на 905,58лв. За релевирания период
от 18,05,1994год. до 26,04,2010год. като е изключен периода от 17,08,2006год. до 09,06,2008год.,
в който е бил служител на „У.“ООД ищецът е пропуснал трудов стаж и осигурителен
стаж общо от 14 години, 1 месец и 16 дни.
Дължимите здравноосигурителни вноски /с изключение на
периода от 17,08,2006год. до 09,06,2008год., в който е бил служител на „У.“ООД/ са на стойност 1009,85лв. –таблица 2, колона
10 от основното заключение.
Дължимите
осигурителни вноски за фонд Пенсии, за период от 01,01,2000год.- до
26,04,2010год., с изключение на периода
от 17,08,2006год. до 09,06,2008год., в който е бил служител на „У.“ООД, са в размер на 3496,13лв.-таблица 2, колона
5.
Дължимите
осигурителни вноски за допълнително пенсионно осигуряване в УПФ за процесния период са в размер на
479,24лв.
От изслушаното
допълнително заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда се
установява, че за процесния период
брутното трудово възнаграждение, с основа минималната работна заплата за
страната за периода от 01,01,2000год. до
26,04,2010год. би било в размер на 14182,10лв./ не е включено
възнаграждението получено от ищеца като
работник на „У.“ООД.
Дължимите
здравноосигурителни вноски /с изключение на периода от 17,08,2006год. до
09,06,2008год., в който е бил служител на „У.“ООД са на стойност 926,52лв.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искови претенции с пр.осн.чл.49 от ЗЗД срещу П.НА Р.Б. за
имуществени вреди /пропуснати ползи/ във връзка с наказателно производство
водено срещу ищеца, поради разглеждане на делото извън разумните срокове в
нарушение на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС.
Относно допустимостта на исковата претенция настоящия
състав намира същата за процесуално допустима, с оглед наведените твърдения за
причинени вреди и предвид обстоятелството, че ищеца е лице, срещу което наказателното
производство е прекратено поради
изтекла абсолютна давност, извън разумните срокове, поради което твърдените вреди попадат извън обхвата на специалния ред за
защита по ЗОДОВ. Чл. 2б от ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) сочещ на
отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, е приет
след прекратяване на наказателното производство и след изтичане на
законоустановения шестмесечен срок по §8, ал.2 и §9 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ, поради
което абсолютната процесуална предпоставка за провеждане на производство по
глава ІІІа от ЗСВ е неприложима, а претенция следва да бъде разгледана по общия
исков ред.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа, извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди при или по повод изпълнение на работата, причинна връзка между противоправното деяние, вследствие на възложената работа и вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията в отговора.
По исковата претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД за сума в размер на 1000,00лв.-имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, за периода от 18,04,1994год. до 26,04,2010год.:
Не е спорно, че пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване. По
естество същата следва да е приход в имуществото на увреденото лице, който не
се е осъществил заради непозволено
увреждане, осъществено от органите на прокуратурата. Пропуснатия приход следва
да има сигурен, а не хипотетичен характер и не се предполага. В този смисъл ТР
№ 3/12,12,2012год. на ОСГТК на ВКС. Установяването
на пропуснатата полза представлява предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако липсва деянието, което ищецът сочи
да е противоправно. Тъй като пропуснатата полза е реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Необходимо е да бъде
установена пряка причинно- следствена връзка с вредата и противоправно деяние
на правозащитния орган.
Съгласно чл.392, ал.1 от Наказателно процесуалния кодекс/1974годи./ в
сила по време на отстраняване от длъжност на ищеца към 18,05,1994год., когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за
неотклонение задържане под стража или домашен арест, началникът го отстранява
временно от длъжност. В случаите когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените, обвиняемият може
да бъде временно отстранен от длъжност от началника по мотивирано искане на
военния прокурор или на военния следовател. Съгласно чл.141 от Правилника за
приложение на Закона за министерство на вътрешните работи / Обн. ДВ. бр.113 от 30 Септември 1998г./, в срока на отстраняване от длъжност отстраненият
служител не може да бъде освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2-6 ЗМВР - ДВ, бр. 70 от
1999 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.).
Посочения текст е отменен с Решение № 4209/23,07,1999 на ВАС, в частта предвиждаща
невъзможност за освобождаване от длъжност на посочените основания. Съгласно
чл.141, ал.2 от ППЗМВР по време на
отстраняването от длъжност държавният служител не се повишава в звание или в
ранг и не му се изплаща възнаграждение. Не е
спорно, че по време на временното отстраняване от длъжност ищеца не е освободен
от длъжност. Ирелевантно в настоящото производство е обстоятелството дали
органите на МВР следва да носят отговорност поради бездействие поради
неосвобождаване от длъжност след отмяна на нормативната забрана.
Изложените доводи обосноваващи отговорност на
ответника са свързани с нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията, с оглед
продължителността на наказателното производство, продължило извън разумните
срокове. Не е спорно обстоятелството, че наказателното производство инициирано
срещу ищеца е продължило в периода от 18,05,1994год., от привличането му като
обвиняем за извършено престъпление по чл.199 от НК до прекратяване на НОХД №5039/2009год. по описа на СРС, 7
състав с разпореждане влязло в сила на 04,06,2009год. или в период от 15години
и 17 дни.
Въпреки липсата на пр.пр.№1535/1994год. по описа
на СГП, /поради изтекъл срок на съхранение/, с оглед приложените доказателства,
съдът намира воденото срещу ищеца наказателно производство да е в нарушение на принципа
заложен в чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ. В предложение от 01,03,2010год. е видно, че е образуваното следствено дело №1473/1994год.
по описа на ІV РСС. На 28,02,1995год. СГС, ХІ състав е постановил присъда
„лишаване от свобода“ спрямо ищеца за срок от 10 години по НОХД -740/1994год.
Образувано е по жалба на подсъдимия дело №473/1995год. по описа на ВКС. Делото
е върнато на органите на прокуратурата, като ВОП е внесла обвинителен акт за
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 от НК и по чл.214, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК за извършено деяние на 17,05,1994год. Съобразявайки горното, тежестта на
повдигнатите обвинения, броя на подсъдимите в наказателното производство/
двама/, както и липсата на данни да са били налице обективни причини
препятстващи развитието на процеса в разумен срок, както и поведение на
подсъдимия препятствало движението на делото /установяването на които предпоставки
е в тежест на ответната страна съобразно чл.154 от ГПК/, настоящия състав
намира воденото производство срещу ищеца да надхвърля принципа за разглеждане
на делото в разумен срок. Връщането на делото от съда на органите на
разследването предполага извършване на
нередовни процесуално-следствени действия. Не са ангажирани доказателства
сочещи на обективни причини –извършване
на съществени процесуални действия през
период от 15години, обосноваващи
забавянето на делото с внасяне на обвинителен акт в съда. Мотивите на
прекратителното определение сочат на внасяне на обвинителен акт 4 дни преди
изтичане на абсолютната давност за извършване на престъплението, поради което
настоящия състав намира да е налице противоправно забавяне на делото.
Видно от заключението на ССчЕ преди
временно отстраняване от длъжност, последното брутно трудово възнаграждение
начислено на М. М. е за м.април 1994год.
в размер на 5337 -неденоминирани лева /5,34лв.-деноминирани/. От представената
трудово книжка по делото, е видно ищецът да е полагал труд в периода от 17,08,2006год. до 09,06,2008год., с възнаграждение
от 180,00лв. съответно 300,00лв. /от 01,01,2007год. до 09,06,2008год./
При претендирано обезщетение
в размер на неполучено трудово
възнаграждение за периода,
през който е било висящо наказателното производство с повдигнато обвинение,
следва да е налице пряка причинна връзка между наказателното преследване и
освобождаването от работа, или между положението на обвиняем и невъзможността
да се заема определена работа, за която ищецът има квалификация./ Решение № 139 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2011 г., III г. о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случая от ищеца са изложени твърдения,
че вследствие незаконното му обвинение е претърпял имуществени вреди от вида на
пропуснати ползи – служебното му
правоотношение не е прекратено, но
през време на същото, в периода до прекратяване на наказателното производство
не е получавал трудово възнаграждение. Липсата на получаване на възнаграждение,
съдът намира да е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство,
тъй като „временното отстраняване от длъжност“, е по причина повдигнатото обвинение, а през времето на отстраняването му, не се реализира трудов
доход, който лицето би получил, при ефективно изпълнение на длъжността, заемана
в органите на МВР. Продължителността на срока на наказателното производство
влияе пряко върху нереализирания доход, тъй като при приключване на делото в
разумен срок същия би бил възстановен в правата отпреди отстраняването му от
длъжност, респективно би могъл да бъде освободен, с оглед реализиране на друго
трудово/служебно правоотношение. Т.е. при липса на прекратяване на служебното
правоотношение, когато по него не е получавано трудово възнаграждение, именно поради липса на престация от страна на служителя, по
причина воденото наказателно производство, налага извод да е налице пряка причинно-следствена връзка с противоправното забавяне на органите на
прокуратурата.
Периодът, за който ответникът е пасивно материално-
правно легитимиран е от отстраняването на ищеца от длъжност до прекратяване на
наказателното производство-18,05,1994год. до 04,06,2009год. За периода от
04,06,2009год. до реалното възстановяване на работа -26,04,2010год.-пропуснатата
полза от неполучен доход не е по причина наказателното производство.
Размерът на вредата е в размер на брутно трудово
възнаграждение, от което лицето е лишено
за периода от 18,05,1994год. до 04,06,2009год., който определен от съда по реда
на чл.162 от ГПК е 11645,70лв. -допълнително заключение на ССчЕ. След
деноминацията на лева съгласно Закон за деноминация на лева, считано от
05,07,1999год., съдът намира, че обезщетението следва да бъде съобразено с
минималната работна заплата за страната за съответната година, тъй като същата
съставлява сигурен доход, от който ищецът е лишен и по аргумент на императивната правна норма на чл. 244, т. 1 от КТ.
Съобразно изложеното исковата
претенция в размер на 1000,00лв. следва да бъде уважена в пълен размер. По
делото не е заявено и допуснато изменение на иска. Изявлението на процесуалния
представител на ищеца да се присъди обезщетение съобразно заключението на ССчЕ
не съставлява изявление по чл.214 ГПК в хода на устните състезания и такова не
е допуснато от съда.
Релевираното възражение от ответника по чл.120 от ЗЗД за погасяване на вземането по давност е неоснователна. В случая реализирания
деликт е свързан с бездействие на компетентните органи относно приключване на
наказателното производство в разумен срок. От приключване на същото,
възниква вземане на увреденото лице за
обезщетение и от този момент тече давността за
претендираното парично обезщетение или 04,06,2009год. Приложимата пет
годишна давност съобразно чл.110 от ЗЗД към датата на исковата
молба-16,05,2014год. не е изтекла.
Неоснователни са претенциите за вземания в размер
на 10922лв., обезщетение за пропуснати ползи от невнесени
здравноосигурителни вноски, както и
обезщетение в размер на 19000,00лв., обезщетение за пропуснати ползи от
невнесени пенсионно-осигурителни вноски, за периода от 18,04,1994год. до
26,04,2010год., тъй като същите не съставляват пропусната полза за ищеца.
Дължимите съгласно държавното обществено осигуряване осигурителни вноски са
дължими към фондовете на ДОО, а не към ищеца. Действително от невнасянето на
същите за последния са настъпили вреди, невъзможност да ползва здравни услуги и
др., но същите имат характер на неимуществена вреда. Имуществена вреда би била
налице, в случай, че ищецът доброволно внесе дължимите към ДОО осигурителни
вноски или е извършил разходи за здравни услуги и др, които по причина
невнесени осигурителни вноски е следвало да бъдат заплатени, но в конкретната
хипотеза се претендират имуществени вреди, от вида на пропуснати ползи, каквито
не са налице. Отделно от изложеното не е налице пряка причинна връзка с
поведението на ответника, поради което исковите претенции в горния смисъл като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 47,30лв.
от общо 1576,88лв., от които 1246,88лв.-д.т., 250,00лв.-в.л., 80,00лв.-в.л./ по
делото няма данни за платен адв.хонорар съобразно договор за правна защита и
съдействие от 12,05,2014год./
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника се дължат разноски в размер на 96,00лв. от общо
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с
адрес гр.София, бул.******, да
заплати на М.М.М., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД сума в размер на 1000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди/пропуснати ползи/от нереализиран трудов доход, за периода от 18,05,1994год. до 04,06,2009год., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за периода от
18,04,1994год. до 17,05,1994год., както и за периода от 05,06,2009год. до
26,04,2010год. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.М.М., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** срещу П.НА Р.Б., с адрес
гр.София, бул.******искове с пр.основание чл.49 от ЗЗД за сума в
размер на 10922лв., обезщетение за
пропуснати ползи от невнесени здравноосигурителни вноски, за периода от 18,04,1994год. до
26,04,2010год., както и обезщетение в размер на 19000,00лв., обезщетение за пропуснати ползи от невнесени пенсионно-осигурителни
вноски, за периода от 18,04,1994год. до 26,04,2010год. като неоснователни.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с
адрес гр.София, бул.******, да
заплати на М.М.М., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 47,30лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА М.М.М., с ЕГН **********, със
съд.адрес *** да заплати на П.НА Р.Б. с адрес
гр.София, бул.******на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 96,00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: