Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Йовка Керенска, като разгледа
докладваното от съдията Кунчева т.д. № 71 по описа за
2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано въз основа исковата молба на В.А.В.,
ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника адв. П.К. от САК, против Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ /НББАЗ/, със
седалище гр. София. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че на 07.07.2019 г., около 20.00 ч., в гр. Долни
Дъбник, по ул. „Пирин“ № 18 се движил
лек автомобил „******, управляван от А.Д.Й., който нарушил правилата за
движение по пътищата и блъснал пешеходеца В.А.В.. Причина за настъпване на ПТП
са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение
по пътищата. В конкретната ситуация за водача са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата. Вследствие на катастрофата са причинени телесни увреждания на В.А.В.,
които са в пряка причинна връзка с деянието на А.Й.. При инцидента ищецът е
получил следните травматични увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната
ръка в долна трета, охлузвания, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, лицето,
рамото и предмишницита и други. Постъпил е веднага след инцидента в СПО с
оплаквания от болки и оток в областта на дясна колянна става, дясна раменна
става и лява предмишница и след направения преглед е установено, че има
счупване на дясна предмишница, като му е поставена гипсова имобилизация. На
следващия ден е бил прегледан и диагностициран от специалист ортопед-травматолог, поради
оплаквания от болки и затруднени движения. При прегледа се установило, че има
отоци и болки в дясна ръка с поставена гипсова имобилизация, а по дясната
колянна става, дясна раменна става, лява предмишница и лицето има охлузни рани.
Предписана му била гипсова имобилизация за срок от 35 дни с последващо
физиолечение и рехабилитация и бил насочен за съдебно-медицинска експертиза.
Същият ден бил прегледан и от съдебен лекар, който установил следните
травматични увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна
трета, водещо до трайно затруднение на движенията на ръка, охлузвания и
разкъсно-контузна рана на дясно коляно, лицето, рамото и предмишницата,
получени от процесното ПТП. В резултат на получените увреждания от катострофата
ищецът търпи силни болки и мого страдания. Възстановяването му продължава и
понастоящем, не се чувства добре физически и емоционално. По време на
възстановяването си е следвало да спазва режим на покой, за да не натоварва
счупената ръка, като за този период изцяло разчитал на близките си в
ежедневното си обслужване. Продължава да изпитва силни болки в областта на
травмата и неудобства в ежедневието си. Лишен е от динамиката в обичайния си
начин на живот и контактите с приятели. Има нарушения на съня, напрегнат е и не
е в състояние да се натоварва психически и физически, а изживения силен стрес
при инцидента ще остане за цял живот в неговото съзнание. Във връзка с
настъпилото ПТП е било образувано ДП № 134/2019 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен, а впоследствие н.о.х.д. № 172/2020 г. по описа на
Плевенски окръжен съд, производството по което е приключило със споразумение.
Във връзка с направена справка за наличие на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП, и който е с чужда регистрация, се установило, че
същият е застрахован от немската компания ***************** с кореспондент в
Република България ЗАД „БВИГ“. Пострадалият е предявил извънсъдебна претенция
за изплащане на обезщетение пред НББАЗ и пред кореспондента на германския
застраховател и не е получил такова от нито един от тях, с оглед на което,
счита че за него е налице правен интерес да потърси правата си по съдебен ред.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания, в размер на сумата от 45 000 лв. – частичен иск от обща
претенция за 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.07.2019 г., до окончателното й изплащане, а при условията на
евентуалност – считано от 27.11.2019 г., на която дата изтича срокът за
произнасяне от НББАЗ по заведената претенция.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от процесуалния представител на страната адв. А.Б. от САК.
Ответникът оспорва предявения иск по основание
и размер, като счита, че размерът на претенцията е неоснователно завишен и не е
съобразен с принципа за справедливост и с присъжданите от съда обезщетения по
сходни казуси. Оспорва също така
наличието на връзка с ПТП на следните твърдени от ищеца телесни увреждания:
охлузвания, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, лице, рамо и предмишнициа,
както и наличието на други увреди, които изрично не са посочени в исковата
молба. Оспорва основателността на акцесорната претенция за присъждане на лихва
за забава, поради неоснователност на главния иск. Предвид оттеглянето с
допълнителния отговор твърдението на ответника за липса на извънсъдебна
претенция до НББАЗ и предвид датата, на която е депозирана такава, счита, че
законна лихва се дължи от 28.11.2019 г. – датата, следваща датата, на която
изтича тримесечния срок за произнасяне по извънсъдебната претенция на ищеца.
Представена е
писмена защита по делото от процесуалния представител на ответното дружество
адв. Р.Ц. от САК.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото и като взе предвид доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на
07.07.2019 г., около 20 ч., в грД.Д., е възникнало ПТП с участници: ППС „*****4,
с водач А.Д.Й., и пострадалият В.А. ***, с ЕГН **********. Произшествието е било посетено от полицейски
служител, който е изготвил констативния протокол и е съставил план-схема към
същия.
От данните по
приложеното н.о.х.д. № 172/2020 г. по описа на Плевенски окръжен съд е видно,
че производството по същото е приключило с одобрено от съда споразумение между
страните, по силата на което подсъдимият А.Д.Й. се признава за виновен в това,
че на 07.07.2019 г. около 19.45 ч. в гр. Д.Дъбник, обл.Плевен, ул.“Пирин“, при
управление на МПС – лек автомобил „***“
с немска регистрационна табела ****,
нарушил правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП – чл. 5, ал. 1, т.1,
ал.2, т.1, предл.първо, чл.20, ал.2, изр.второ, чл. 116, предл.първо, чл.3,
т.1-3, чл.193, предл.първо, като съзнателно привел в движение управлявания от
него автомобил, въпреки намиращия се в този момент пред автомобила пешеходещ и
умишлено причинил средна телесна повреда на В.А.В., ЕГН **********, от
гр.Д.Дъбник, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, като извършеното от
подсъдимия Й. деяние съставлява престъпление по смисъла на чл. 342, ал.3,
б.“б“, вр. с ал.1 от НК.
Видно е от
представения с исковата молба амбулаторен лист, издаден на ищеца на 08.07.2019
г. от лекар-ортопед, че при извършения му на същата дата преглед е поставена
диагноза фарктура радии дисталис декстра с придружаващи усложнения: контузио
генус декстра, контузио антебрахии синистра, контузио хумероскапуларис декстра.
От прегледа е установено, че пациентът е бил обслужен в СПО предишния ден,
когато е бил блъснат от автомобил, където му е поставена гипсова имобилизация
на дясна ръка. Установено е още, че пациентът има охлузни рани в областта на
дясната колянна става, дясна раменна става и лява предмищница, отоци и охлузни
рани по лицето, оплаква се от болки и затруднени движения. Направена му е
графия, установила вътреставно счупване на дистален радиус, заемащо 1/3 от ставната
повърхност.
От приетото по
делото заключение на вещото лице доц.д-р Д.Д. по допусната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при процесното ПТП ищецът В.В. е получил следните
травматични увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна
трета, охлузвания по лицета и главата /скулна и слепоочна област/,
предмишницата на лявата ръка и палеца на ляв крак, разкъсно-контузна /охлузна/
рана по кожата на дясно коляно, при което счупването на дясната лъчева кост е
довело до трайно затруднение на движенията на дясната му ръка. Непосредствено
след катастрофата му е била поставена гипсова имобилизация в спешно отделение, с първоначално
предписание за 35 дни, , която е била сменена на 22.07.2019 г. с препоръка да се
носи още 20 дни. Вещото лице е дало заключение, че поради липсата на
представени медицински документи за проведена рехабилитация и такива,
удостоверяващи усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес,
следва да се приеме, че оздравителният процес при ищеца е продължил до три
месеца, през което време той е търпял силни болки и страдания през първите 7-10
дни, средни – през следващите 3-4 седмици и слаби за срок още около един и
половина месеца. Според заключението хватателната функцията на ръката е
възстановена напълно, но не се изключват субективни усещания за болки при
промяна на времето и натоварване на крайника, които обаче нямат съществено
практическа значение в ежедневната битова и трудова дейност на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките С.В. – съпруга на
ищеца и Р.Л. – сестра на ищеца. Съдът преценява показанията на свидетелките с
оглед изискванията на чл. 172 ГПК и като отчита противоречията в същите, приема
за установено от тези показания, че в продължение на 10-15 дни след инцидента
ищецът е изпитвал силни болки, лежал е постоянно и му е била необходима чужда помощ, за да се
придвижва в дома си. Ръката му е била в гипс в продължение на 45 дни. Тези
показания на свидетелките кореспондират с приетото заключение на вещото лице.
От гласните доказателства се установява също така, че в резултат на инцидента
ищецът е бил стресиран, изпитвал е психически и емоционален дискомфорт,
чувствал се е потиснат от липсата на активност и невъзможността да извършва
някаква трудова дейност, проявявал е
раздразнителност към близките си, и досега изпитва притеснения да шофира и
се чувства изнервен от това. Понастоящем
ищецът работи като мелничар в мелница, която дейност е свързана с тежък
физически труд.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Лазарова за това, че ищецът е развил
хипертония след инцидента, във връзка с което му били предписани лекарства, тай
като по делото липсва медицинска документация за такова състояние, а вещото
лице е посочило изрично в заключението си, след като е бил извършен личен
преглед на ищеца, че няма данни за усложнения.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:
Правното
основание на заявената осъдителна претенция е по по чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ в
случаите на ал.1, т.е. на настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока
по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице
не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.
380.
Такъв е и
настоящият случай, като по делото е безспорно установено, че към момента на
процесното ПТП увреждащият лек
автомобил с немска регистрация е бил
застрахован от немска застрахователна компания и ищецът е предявил
извънсъдебна претенция пред кореспондета на тази компания, който не му е
изплатил обезщетение. Безспорно установено е също така, че на 27.08.2019 г.
ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред НББАЗ за заплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди от произшествието, както и че НББАЗ
не му е изплатило обезщетение.
Обстоятелствата
досежно извършеното деяние и неговата противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав
на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени в случая въз основа на
одобреното от съда споразумение, с което е приключило наказателното
производство по н.о.х.д. № 172/2020 г. на Плевенски окръжен съд. Този извод се
налага с оглед императивната норма на чл.
300 ГПК и като се има предвид, че
съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение, с което е
приключило наказателното производство по обвинение за престъпление от общ
характер, има силата на присъда, какъвто е и настоящият случай.
Като пряка и непосредствена последициа от
деянието ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получените травматични увреждания, както и от
преживяния стрес от инцидента, които подлежат на репариране. Обезщетението за
тези вреди следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Съдът
приема, че при определяне на дължимото обезщетение
следва да се вземат предвид установените
по делото обстоятелства, касаещи вида и
характера на получените от ищеца
травматични увреждания, продължителността и интензитета на търпените от него
болки и страдания, проведеното лечение и възстановителния период, степента на
неговото възстановяване, отражението на инцидента върху психиката и
емоционалното състояние на ищеца. В тази връзка следва да бъде съобразено, че за най-тежкото телесно увреждане на ищеца
от инцидента – счупването на дясната лъчева кост, не се е наложила
хоспитализация и хирургична интервенция, като достатъчна е била гипсовата
имобилизация на крайника и провежднато медикаментозно лечение при домашни
условия. Ищецът е търпял болки и страдания със завишен интензитет за период от
около две седмици, след което те постепенно са отшумявали, като целият
възстановителен период е продължил до три месеца. Няма данни за получени
усложнения от травмите и лечението на същите. Към настоящия момент хватателната
функция на ръката му е възстановена напълно и ищецът е в състояние да
осъществява безпроблемно трудовите си функции, които са свързани с физическо
натоварване. Ищецът е изживял силен стрес от инцидента, в резултат на който
продължава да се чувства изнервен и стресиран при шофиране.
С оглед на тези
съображения и критериите, визирани в Постановление № 4/1968 г. на ВС, съдът намира,
че в случая справедливото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.
В този смисъл предявеният осъдителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 30 000
лв., като за разликата до претендирата сума от 45 000 лв. – частичен иск
от обща претенция за 50 000 лв., искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата
от 30 000 лв., на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 28.11.2019
г.
При този
изход на спора ответникът Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. София следва да бъде осъден на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 1200
лв., явяваща се държавна такса върху цената на уважения иск, както и сумата от 500 лв., представляваща
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Процесуалният
представител на ищеца е представил списък на разноските, с който претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. П.К.,
с включен ДДС, към който прилага удостоверение за регистрация по ЗДДС. С оглед фактическата и правна сложност на
настоящото дело съдът намира, че в полза на адв. П.К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1716 лв. с ДДС /1430 лв. + 286 лв./, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно размера на уважената искова претенция.
Ответното
дружество също претендира присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК и писмени доказателства /2бр. фактури и банкови извлечения за парични
преводи/ за направени разноски по делото за адвоктаско възнаграждение в размер
на 3072 лв. с включен ДДС.
Ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски,
което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на
делото и броят на проведените съдебни заседания. При това положение, при
съобразяване на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъде взета предвид сумата от 2256 лв., представляваща минималния
размер по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. с включен ДДС, определен
съобразно интереса след увеличението на иска за неимуществени вреди. С оглед
отхвърлената част на исковата претенция, полагащата се част от тези разноски в
полза на ответника е в размер на сумата от 752 лв.
Въз основа на
гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 511, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, вписано в регистъра на СГС с решение
по ф.д. № 11830/2001 г., да заплати в
полза на В.А.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.07.2019 г., причинено
виновно от А.Д.Й., като водач на лек
автомобил „****“, с немска
регистрация С **** ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 28.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
предявения размер от 45 000 лв. – частичен иск от искова претенция за 50
000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ гр. София, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща дължимата държавна такса върху цената на
уважения иск, и сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
възнаграждение за вещо лице .
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ гр. София, да заплати на адвокат П.Д.К. от
САК, с ЕГН **********, сумата от 1716
лв. /хиляда седемстотин и шестнадесет лева/ за адвокатско възнаграждение по делото,
съобразно уважената част от иска, с
включен ДДС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.А.В., с ЕГН **********, да заплати на Сдружение
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ гр. София, сумата
от 752 лв. /седемстотин петдесет и два лева/, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: