№ 14
гр. Шумен, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500190 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №29/24.02.2023г. по гр.д.№356/2022г. по описа на ВПРС, съдът е осъдил Ф.
С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес с. ....., общ.
Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.....” № 6 ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните
действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа на Р. Д. В. с ЕГН
********** и П. Г. В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. Велики Преслав, обл.
Шумен, ул. „.....” № 51, ет. 5, ап. 10 до техните собствени сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с площ от 30
кв.м., намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV[1]310, кв.3 по плана на
с......, общ. Велики Преслав, обл. Шумен и ДА ОСИГУРЯТ достъп на ищците до тези сгради,
съобразно правата им, на основание чл. 109 от Закона за собствеността, осъдил е Ф. С. Д. с
ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес с. ....., общ. Велики
Преслав, обл. Шумен, ул. „.....” № 6 ДА ПРЕМАХНАТ своите вещи, намиращи се в
зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., собственост на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г.
В. с ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.....” №
51, ет. 5, ап. 10, ситуирани в УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с......, общ. Велики Преслав, обл.
Шумен, на основание чл. 109 от Закона за собствеността, определил е право на ползване на
Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** върху част от собствения на Ф. С. Д.
с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с......, общ.
Валики Преслав, обл. Шумен, с площ от 12222 кв.метра, при граници: от две страни улица,
УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312, необходима за използване на намиращата се в
1
имота постройка - зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м., собственост на ищците, според
нейното предназначение, която част е оцветена в жълт цвят и представлява прилежащия
терен около сградата на зърносушилнята и съоръжението към нея в размер на 291 кв.м.,
както и защрихованите със сиво- зелен цвят алеи за достъп до сградите с товарно МПС на
скицата – приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице
инж. Р.Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС, определил е право на
ползване на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** върху част от
собствения на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** УПИ ХIV-310, кв.3
по плана на с......, общ. Валики Преслав, обл. Шумен, с площ от 12222 кв.метра, при
граници: от две страни улица, УПИ XVI-311, УПИ XVII-313 и УПИ XV-312, необходима за
използване на намиращата се в имота постройка – сграда с кантар с площ от 30 кв.м.,
собственост на ищците, според нейното предназначение, която част е оцветена в жълт цвят
и представлява прилежащия терен около сградата с кантара в размер на 82 кв.м. на скицата
– приложение № 1 към изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.
Р.Х., находяща се на л. 59 от делото, която скица приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение, на осн. чл. 64 от ЗС, отхвърлил е предявения от Р.
Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М.
А. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 15233 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи – лишаване от ползването и плодовете на собствените на ищците сгради и
съоръжения - зърносушилня и сграда с РЗП 70 кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м.,
находящи се в УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с. ....., обл. Шумен, което обезщетение се
равнява на сбора от стойностите на свободния месечен пазарен наем, оценен от ищците на
1000 лева на месец, считано от 09.04.2021 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.07.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, отхвърлил е предявения от Р. Д. В. с ЕГН **********
и П. Г. В. с ЕГН ********** срещу Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 941,51 лева, представляваща законната
лихва върху всяка неплатена месечна сума в размер на 1000 лева, начиная от датата на
изискуемостта - първо число на месеца, следващ месеца за който се отнася плащането до
15.07.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, осъдил е Ф. С. Д. с ЕГН
********** и М. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П.
Г. В. с ЕГН ********** сумата от 1705 лева – съдебно деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, осъдил е Р. Д. В. с ЕГН
********** и П. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М.
А. Д. с ЕГН ********** сумата от 840 лева, представляваща сторените съдебно[1]деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от ответниците Ф. С. Д. и М. А. Д. и двамата действащи
,чрез пълномощника си адв.М. Д. от ШАК в частта му с която са били уважени исковете на
двамата ищци с правно основание чл.109 ЗС , чл.64 ЗС и в частта за разноските като
2
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите
молят решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли исковете и да им се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Д. В. и П. Г. В. и
двамата действащи ,чрез пълномощника си адв.С. С. от ШАК с който оспорват жалбата на
Ф. С. Д. и М. А. Д. като неоснователна и недоказана и молят съдът да я остави без уважение
и да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Решението е обжалвано и от Р. Д. В. и П. Г. В. и двамата действащи ,чрез
пълномощника си адв.С. С. от ШАК в частта му с която са били отхвърлени исковете на
ищците по чл.45 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД и в частта за разноските, като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите
молят решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи исковете и да им се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. С. Д. и М. А. Д. и двамата
действащи ,чрез пълномощника си адв.М. Д. от ШАК с който оспорват жалбата на Р. Д. В. и
П. Г. В. като неоснователна и недоказана и молят съдът да я остави без уважение и да
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищците са предявили срещу ответниците обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.109 от ЗС ,чл.64 от ЗС ,чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на
притежаваните от тях два недвижими имота представляващи зърносушилня и сграда с
площ от 70 кв.м. и сграда кантар с площ от 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците,
3
представляващ УПИ ХIV[1]310, кв.3 по плана на с......, общ. Велики Преслав, обл. Шумен.
Между страните не е спорно, а и от приложените договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 144, том 4, рег. № 2453, дело № 381 от
2018 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд
Велики Преслав и Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017 год. на
Окръжен съд – Шумен, влязло в законна сила на 23.06.2017 год. се установява, че първият
ищец Р. В. е придобил собствеността върху процесните сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м.,
намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с......,
община Велики Преслав, обл. Шумен. Не е спорно, че УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с......,
община Велики Преслав, обл. Шумен е собственост на ответниците Ф. и М. Д..
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, в
УПИ ХIV-310 в кв. 3 по плана на с. ..... са налични следните сгради: стопанска сграда –
зърносушилня с РЗП 70 кв.м и съоръжение, монтирано върху бетонна площадка,
представляващо технологично свързана част към зърносушилнята със застроена площ от 81
кв.м. и сграда с кантар с РЗП 30 кв.м., в която се намират част от съоръженията и
механизмите на кантара за товарни автомобили и измервателните уреди. Вещото лице е
посочило, че поземленият имот е ограден с ограда от телена мрежа на бетонови и метални
колчета, като няма изградени пътища до всяка от сградите и съоръженията. Около сградите
има изградени асфалтови и бетонови площадки, по които същите се обслужват. Допълва, че
целият двор е покрит с асфалтова площадка като един голям площад. Вещото лице е описало
и посредством скица прилежащия терен на сградите по смисъла на ЗУТ. В съдебно
заседание вещото лице подчертава, че имот XVII-313 е собственост на ищците, като
преминаването до зърносушилнята (защриховано със зелен цвят на скицата) може да се
осъществи и от имота на ищеца XVII-313. Допълва, че предложеният от него вариант е за
преминаване през имота на ответника, тъй като по този начин не би се налагало обръщане
на техниката след стигането й до разтоварището. Заявява, че разтоварището е отразено на
скицата в жълт правоъгълник с две стрелки непосредствено под надписа „МС“. Сочи, че
същото е реално отворено и от двете страни, може и по двете трасета да се влиза и да се
излиза, но е предвидено за еднопосочно движение. Портал за влизане има при т. 2,
отбелязана с червено на Приложение №1, като в момента на посещението е бил отворен.
Излага, че по негово предположение непосредствено след портала има „вани“, които са
служили за дезинфекция преди години, но в момента не се ползват. Така половината от
ширината на входа е заета с т.нар. „вана“, а другата половина е заета с алея с асфалт.
Акцентира, че предложеният от него вариант на преминаване за зърносушилнята е
минимално необходимият, с оглед на това, че става въпрос за тежка техника, която не може
да маневрира. В разтоварището на нивото на терена има изградена решетка, в която се
изсипва зърното и то постъпва в съоръжение, което се намира под земята. По отношение на
кантара вещото лице сочи, че площадката, на която спират камионите и друга техника за
претегляне е в рамките на уличната регулация, а от уличната регулация до сградата има
4
отС.ие от около 1 метър, което попада в имота на ответника. По назначената допълнителна
СТЕ вещото лице е предложило още един вариант за достъп до разтоварището на сушилнята
през дворищнорегулационната граница от УПИ XVII-313 в УПИ XIV-310 от кв. 3 по плана
на Стопанския двор на село ....., като е посочил, че при този вариант товарните автомобили
следва да влизат на заден ход до разтоварището, да разтоварят зърното и да излязат по
същата алея на преден ход. По отношение на кантара е посочил, че постройката на кантара с
площ от 32 кв. метра е разположена изцяло в границите на УПИ XIV-310 (при допусната
техническа грешка в заключението, че е в границите на УПИ XIV-340). Площта на навеса
към постройката е 78 кв.метра, от които 75 кв.метра попадат в уличната регулация, а
останалите 3 кв.метра попадат в границите на недвижимия имот. Според вещото лице
металната платформа на кантара, разположена под навеса е с площ 38 кв.метра и е изцяло
разположена в уличната регулация. В съдебно заседание експертът уточнява, че при този
втори вариант на заден ход може да влезе единствено товарен автомобил без ремарке, като
все пак ще са налице затруднения при маневрирането. Допълва, че при този втори вариант за
достъп товарен автомобил не може да преминава от другата страна на разтоварището, която
е сервизната зона на съоръжението. По отношение на кантара конкретизира, че до него има
достъп от улицата, но до сградата към него няма достъп до улицата, същата се намира
изцяло в имота на ответника и до нея достъпът е единствено от имота на ответника.
Поддържа, че мястото около сградата е оградено с колчета и метална мрежа.
По отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС :
На чл. 109, ал.1 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е
средство за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи
на пълноценното използване на вещта според предназначението й или в съответствие обема
на правото на собственост. За да бъде основателен и уважен предявеният иск е необходимо
ищецът да установи, че е собственик на процесния имот, както и че е налице неоснователно,
противоправно действие от страна на ответника, с което се пречи на ищеца да упражнява
своите права на собственик в пълен обем. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС
не е необходимо да е нарушена конкретна норма на закона, достатъчно е наличие на
неоснователни действия, които да пречат на собственика да упражнява правото си на
собственост. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде не само извършителят
на нарушението, но и всяко лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това
неоснователно действие.
Ответниците поддържат направеното от тях възражение за недопустимост на исковата
претенция с пр. осн. чл. 109 от ЗС, като преждевременно предявена, като съдът намира
същото за неоснователно, поради следното: Винаги е налице интерес от предявяване на
негаторния иск, когато ответникът извършва каквито и да било действия, с които пречи или
смущава упражняването на правото на собственост на ищеца в неговия пълен обем. В
случая такива твърдения са наведени в исковата молба. Нормата на чл. 64 от ЗС, от друга
5
страна, предвижда право на собственика на постройка да се ползва от земята, собственост на
друго лице, само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според
нейното предназначение. Двата иска не са в зависимост на преюдициалност, а възраженията
на суперфициарния собственик по негаторния иск, свързани с прилагане на нормата на чл.
64 ЗС следва да се разгледат в производството по негаторния иск (в този смисъл
Определение № 349 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3268/2013 г., I г. о., ГК;
Определение № 276 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2011 г., I г. о., ГК и др.). В
тежест на ищците е да докажат при пълно и главно доказване, че са собственици на
процесните сгради и стопански съоръжения, представляващи зърносушилня и сграда с площ
от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м., намиращи се в имота на ответниците,
представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с...... (обстоятелство, което не е спорно); 2. че
ответниците извършват действия, с които създават пречки за ищците да упражняват правото
си на собственост, а именно продължаващо и към момента недопускане и възпрепятстване
на достъпа на ищците до техните сгради и държане на движими вещи, собственост на
ответниците, в собствената на ищците зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м.
Ищците са собственици на процесните недвижими имоти , като ответниците
препятстват с поведението си правото на ищците да ги ползват , което се установява от
показанията на разпитаните двама свидетели на ищцовата страна пред ВПРС. Установи се,
че в зърносушилнята ответниците отглеждат телета, като са превърнали сградата и
пространството около нея в своеобразен обор. Достъпът до сградата на кантара е
невъзможен за ищците, тъй като тя се намира в поземления имот на ответниците, които са
поставили ограда. Същевременно, недопускането на ищците до сградата на кантара
препятства възможността им да ползват този кантар, тъй като без достъп до сградата не
може да се видят показанията на кантара. Между страните са се водили и граждански дела с
различен предмет относно правото на собственост върху процесните два имота и
поземленият имот върху който са построени и има конфликт от години досежно правото на
собственост и ползването на намиращите се в Стопанския двор сгради и съоръжения. Били
са подавани жалби от страна на първия ответник срещу първия ищец, по които са налице
откази за образуване на досъдебни производства. Всичко гореизложено обосновава извода ,
че ответниците създават трайни пречки на ищците да ползват имотите си съобразно техните
права.
Във въззивната си жалба жалбоподателите оспорват представените пред ВПРС от
ищците две разрешения за строеж касаещи двата процесни имота , което тогава не са били
оспорени от ответниците и са били приети то съда без възражения. Едва във въззивната
жалба жалбоподателите твърдят ,че не се установявало ,че тези две разрешения за строеж
касаят процесните два имота , което възражение съдът приема за преклудирано и
несвоевременно направено. Същото е и неоснователно доколкото правото на собственост на
ищците върху процесните два имота е безспорно установено ,като същите са и
индивидуализирани и са ясни техните индивидуализиращи характеристики към настоящият
момент, който е именно релевантният за спора . Неоснователно е и възражението на
6
жалбоподателите ответници ,че ищците били собственици на сградите без да им е учредено
право на строеж и без да са суперфициарни собственици . Сградите са били построени по
времето ,когато поземленият имот е бил собственост на АПК “Велики Преслав“ и не е била
налице правна необходимост собственикът сам да си учредява право на строеж за
изграждането на постройки в собственият си недвижим имот.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита , че са налице всички
предпоставки за уважаване на негаторния иск , като ответниците следва да бъдат осъдени да
преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване
на достъпа на ищците до техните собствени сгради и стопански съоръжения,
представляващи зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. и сграда кантар с РЗП 30 кв.м.,
намиращи се в имота на ответниците, представляващ УПИ ХIV-310, кв.3 по плана на с......,
както и да премахнат вещите си, намиращи се в имот - зърносушилня и сграда с площ от 70
кв.м., доколкото се установи, че в тях се отглеждат телета.
По отношение на иска по чл. 64 от ЗС: Налице е спор между страните досежно начина,
по който следва да се определи и осъществи правото на преминаване на ищците през имота
на ответниците до зърносушилнята, като ищците поддържат първият вариант, предложен от
експерта, а ответниците – втория.
Съгасно чл. 63 ЗС е допустимо собственост на сграда отделно от собствеността върху
терена. Според правилото на чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката съобразно
нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и
постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от
нейния собственик. Използването на земята от собственика на постройката не може да е
безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване
на правото на собственика на земята да я използва. Задължение на собственика на земята от
друга страна е да не извършва действия, които лишават собственика на постройката от
достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за
ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на
собственика на постройката нормален достъп до сградата съобразно нейното
предназначение и същевременно засяга в най- малка степен правото на собственика на
земята да ползва незастроената част (в този смисъл решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о.).
Съдът, като съобрази заключението на вещото лице, което кредитира като обективно и
компетентно дадено, и становищата на страните, намира, че за опреД.е прилежащата площ
към сградата на кантара следва да се съобрази с вариант 1 на назначената СТЕ. В първия
вариант вещото лице е съобразило обстоятелството, че с оглед спецификата и
предназначението на обекта (зърносушилня) до разтоварището би следвало да стигат
предимно тежкотоварни автомобили, като при предложения от него вариант не би се
налагало обръщане на техниката след стигането й до разтоварището. Именно този вариант
на преминаване за зърносушилнята е минимално необходимият, с оглед на това, че става
7
въпрос за тежка техника, която не може да маневрира. При втория вариант вещото лице
предлага достъпът до разтоварището на зърносушилнята да се осъществява през
дворищнорегулационната граница от УПИ XVII-313 (собственост на ищците) в УПИ XIV-
310 от кв. 3 по плана на Стопанския двор на село ....., като товарните автомобили ще следва
да влизат на заден ход до разтоварището, да разтоварят зърното и да излязат по същата алея
на преден ход. В съдебно заседание експертът уточни, че при този втори вариант на заден
ход може да влезе единствено товарен автомобил без ремарке, като все пак ще са налице
затруднения при маневрирането. Допълни, че при този втори вариант за достъп товарен
автомобил не може да преминава от другата страна на разтоварището, която е сервизната
зона на съоръжението. Настоящият съдебен състав, като съобрази предложените от вещото
лице два варианта за опреД.е правото на преминаване до зърносушилнята, доводите на
страните и като взе предвид предназначението на сградата, до която следва да бъде
пренасяно зърно за изсушаването му, като това се осъществява с тежкотоварна и
трудноманеврена техника, счита, че най-целесъобразен и удачен е първият вариант за
опреД.е на нормативно прилежащите площи на сграда зърносушилня в УПИ XIV-310 от кв.
3 по плана на Стопанския двор на село ..... от първоначалната Съдебно техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р.Х.. В този вариант се предвижда достъп за
техниката от портала за влизане при т. 2, отбелязана с червен цвят на Приложение №1,
прилежащата площ е защрихована в сиво-зелено, като при този вариант се осигурява
достъп, който е съобразен в най-голяма степен с предназначението на сградата и нуждата тя
да се ползва от ищците без затруднения за тях, каквито са налице по втория вариант .
Същата, както вече се посочи, е зърносушилня при това с не малък капацитет. Логично е, че
когато започне да се използва по предназначение, каквото намерение имат ищците, зърното
за сушене ще се пренася до разтоварището с тежкотоварна селскостопанска техника, а не от
автомобили без ремарке. Тази техника е трудно маневрена и вариантът, в който се предлага
да влиза на заден ход през имота на ищеца до разтоварището, е не само неприемлив, но и на
практика неосъществим. Както вещото лице само акцентира в последното по делото открито
съдебно заседание влизането на заден ход може да се осъществява единствено от автомобил
без ремарке, като и в този случай маневрирането ще бъде затруднено. Съдът е на мнение, че
в случай, че бъде приложен втория вариант, предложен от вещото лице, това ще обтегне
допълнително и без това лошите взаимоотношения между страните по делото, като няма да
бъде разрешен конфликтът между тях, а напротив, ще се задълбочи, защото при този втори
вариант ищците няма да имат пълноценен достъп до зърносушилнята си, тъй като ще е
налице ограничение за тях относно техниката, която ще може да доставя зърното, което в
крайна сметка ще доведе до загуби или неоправдани разходи.
По отношение на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД: В допълнителна уточняваща
молба ищците сочат ,че претендират обезщетение за претърпени вреди изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на 13710лв. за имот зърносушилня и сграда с площ от 70 кв.м. за
периода от 9.04.2021г. – датата на връчване на нотариланата покана и сумата от 823.12лв.
мораторна лихва върху това обезщетение изчислено върху всяка месечна вноска от датата на
изискуемостта първо число на месеца следващ месеца за който се отнася плащането до
8
датата на подаване на исковата молба и обезщетение за претърпени вреди изразяващи се в
пропуснати ползи в размер на 1523лв. за сграда кантар с площ от 30 кв.м. за периода от
9.04.2021г. – датата на връчване на нотариалната покана и сумата от 91.39лв. мораторна
лихва върху това обезщетение изчислено върху всяка месечна вноска от датата на
изискуемостта първо число на месеца следващ месеца за който се отнася плащането до
датата на подаване на исковата молба, общо обезщетение в размер на 15 233лв. и сумата от
914.51лв. мораторна лихва. Пред ШОС бе назначена и приета ССЕ изчислила размера на
претендираното обезщетение и законната лихва върху него за всеки от имотите по отделно .
Възражението на ответниците ,че искът по чл.45 от ЗЗД на ищците е недопустим не е
било направено своевременно пред ВПРС с отговора на исковата молба и е преклудирано
,като същото е и неоснователно тъй като всеки който твърди ,че е претърпял вреди от
противоправното поведение на някого има правото да ги претендира като предяви иск срещу
него за заплащането на обезщетение за тези вреди.
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице
четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна
връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено
увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на
вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за
претърпените от него вреди. Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и
пропусната полза, като те възникват както при договорната, така и при деликтната
отговорност (арг. чл. 82 от ЗЗД, който предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението и арг.
чл.51, ал.1 ЗЗД, който предвижда обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането). Понятието „пропусната полза“ не е дефинирано
в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице,
увредено от деликта. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона
няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. В
настоящия случай ищците претендират, че в следствие на противоправното поведение на
ответниците са претърпели вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от това, че са били
лишени от ползите и плодовете на собствените им сгради. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в тълкувателно решение № 3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС (касателно
доказване на пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение) и
в Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 год., постановено по т.д. № 3/2021 год. на
ОСГТК (касателно доказване на пропуснатите ползи, причинени от деликт) на обезщетяване
подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително
претърпените вреди, а не за предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да
доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на
9
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме
наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е
въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността,
които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът
изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението
за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото
допускане за закономерно настъпване на увеличението. В случая, ищците не доказаха, че е
имало възможност през претендирания период реално да отдадат зърносушилнята и кантара
под наем, нито, че са пропуснали сигурен доход от сушене на зърно или претегляне на
продукция. Не се установи ищците да са имали сключен договор за наем на процесните
сгради и съоръжения, нито се установи да са предприели активни фактически и правни
действия и да са имали сериозни намерения да стопанисват лично обектите и да ги ползват с
цел реализиране на доходи съобразно тяхното предназначение. По този начин
претендираните пропуснати ползи са само хипотетични. Липсва сигурност и предвидимост
за това дали е можело да се реализира доход от тези сгради и съоръжения (било чрез
отдаването им под наем или чрез ползването им лично от ищците). Във въззивната си жалба
за първи път ищците твърдят наличието на неоснователно обогатяване ,което не е било
посочено като основание за претендиране на обезщетение от тях в исковата молба ,нито са
направили изменение на основанието на предявеният от тях иск за вреди по чл.45 ЗЗД
,поради което и не следва в настоящото решение да се обсъжда основателността на това
ново непосочено основание. Недопустимо е изменение основанието на иска по чл.214 ГПК
едва с въззивната жалба ,което е след срока визиран в този законов текст – първото по
делото съдебно заседание пред първата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът намира претенциите на ищеца за присъждане на
обезщетения по чл.45 от ЗЗД относно двата процесни недвижими имота за неоснователни и
с оглед недоказаността на главния иск по чл. 45 от ЗЗД, неоснователна се явява и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД относно всяко едно от
претендираните обезщетения.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция
е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските : Съобразно изхода от спора следва на ищците да се присъдят
направените от тях разноски по делото съобразно представеният списък в размер на 1200лв.
за адвокатски хонорар заплатен по исковете по чл.109 ЗС и чл.64 ЗС и сумата от 50лв. за
държавна такса по отношение на тези два иска общо 1250лв. Възражението на ответниците
по чл.78 ал.5 от ГПК относно размера на адвокатските хонорари заплатени от ищците на
техният адвокат е неоснователно , тъй като те са в размер на по 600лв. за всеки от исковете
и са в минимален размер.
Съобразно изхода от спора на ответниците следва да се присъдят разноски за
10
адвокатски хонорар по исковете по чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и тъй като заплатеният от тях
хонорар по делото за всичките искове е общо 2400лв. с ДДС за исковете по чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД съдът им определя такъв в размер на 1200лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК направено от ищците е неоснователно ,
доколкото същото е под минималните размери за всеки един от четирите иска предмет на
делото пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/24.02.2023г. по гр.д.№356/2022г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** сумата от 1250лв. разноски по
делото за въззивната инстанция .
ОСЪЖДА Р. Д. В. с ЕГН ********** и П. Г. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Ф. С. Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН ********** сумата от 1200лв. разноски по
делото за въззивната инстанция .
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11