№ 14335
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110125612 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 25.08.2022 г.
/л.50-51 от делото/, депозирана от [ фирма] ЕАД срещу Е. В. Д. ЕГН ********** и И.
П. Г. ЕГН . в качеството им на наследници на П. Т. В. ЕГН **********, с предявени
искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане разделно при квоти от по ¼ за първата ответница и ¾ за втората ответница
на сумата от 979,04 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.бл., вх., ет., ап., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 212,37 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2022 г. Претендира се такса
за услуга дялово разпределение в размер на 16,02 лв. главница за периода от 01.04.2019
г. до 01.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово
разпределение в размер на 3,63 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И. П. Г. е депозирала чрез адв.Д. К. от САК-
особен представител, отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че от ищеца не са представени писмени
доказателства ответницата да притежава качеството потребител на топлинна енергия
1
по отношение на процесния недвижим имот. Оспорва за исковия период ищцовото
дружество да е досатвило в процесния недвижим имот топлинна енергия в посоченото
количество и на претендираната стойност. Оспорва да е налице валидно сключен
договор с дружеството, осъществявало дялово разпределение в имота. При условията
на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата Е. В. Д. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК с
представени доказателства за плащане.
Третото лице- помагач на страната на ищеца-„[ фирма] ЕООД моли исковете да се
уважат.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели
задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението и по иска за законната лихва за
забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
2
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Представен е договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти /отм./, видно от който на 29.03.1996 г. П. Т. В. е придобил правото
на собственост по отношение на следния недвижим имот- апартамент № 13, находящ
се в гр.София, ж.к. бл., вх., ет..
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници № РПД22-ВК./12.08.2022 г. се установява, че П. Т. В. ЕГН ********** е
починал на 17.12.2006 г., като негови наследници са ответниците И. П. Г. ЕГН .-дъщеря
и И. И. В. ЕГН **********-съпруга. Установява се, че И. И. В. на свой ред е починала
на 04.12.2011 г., като нейни наследници по закон са дъщерите й Е. Д. и И. В..
Следователно съдът приема за доказано, че ответниците в качеството си на наследници
по закон на П. В., отговарят при квоти от ¼ ид.ч. за Е. В. Д. и ¾ ид.ч. за И. П. Г. по
договора за продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо
тяхното изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани
от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу
Общите условия на [ фирма ] ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите са ги приели.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
3
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“,
монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции.
Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди
разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния
период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. при монтажа на уредите на дялово
разпределение в процесния недвижим имот не е осигурен достъп за заснемане на
радиаторите, поради което се начислява служебно ТЕ за отопление на две отоплителни
тела, взети от аналогичен апартамент на максимална мощност на отоплителните тела.
Според посоченото от вещото лице по СТЕ в процесния имот не се ползва топла вода.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, става видно, че на 01.10.2022 г. е извършено
плащане на суми в размер на 339,24 лева за исковия период. Вещото лице посочва, че
със заплатената сума са погасени както следва: съдебни разноски в размер на 26,25
лева, законова лихва в размер на 10,23 лева, главници на стойност 248,76 лева и
мораторна лихва в размер на 54 лева. Съдът приема, че доколкото претенцията по
отношение на ответницата Е. Д. е в размер на общо 302,77 лева, то същата е погасена
изцяло след завеждане на исковата молба, поради което и подлежи на отхвърляне
поради извършено плащане.
По отношение на ответницата И. П. Г. следва да се даде отговор на въпроса, какво
е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. Видно от
заключението на СТЕ, при монтажа на уредите на дялово разпределение в процесния
недвижим имот не е осигурен достъп за заснемане на радиаторите, поради което се
начислява служебно топлинна енергия за отопление за две отоплителни тела с мощност
съобразно заснети такива в аналогичен апартамент. Протокол за неосигурен достъп по
делото няма, тъй като ФДР не представя на съда доказателства за това, поради което и
съдът е лишен от възможност да провери дали документите са редовно оформени от
ФДР и съответно дали могат да се ползват за мотивиране на изводи. В отговора на
исковата молба ответницата И. В. изрично е оспорила автентичността на
представените по делото от ищеца молба за откриване на партида от 09.03.2015 г. и
списък към протокол от 16.12.2001 г., поради което и съдът приема за недоказано от
ищеца по делото количеството на доставена топлинна енергия за отопление в имота.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните и обективирано по
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 976,41 лв., като
вещото лице посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и
фактурираните суми по прогнозни данни е 21,80 лв. за връщане. Според посоченото от
вещото лице, сумата за топлинна енергия за сградна инсталация възлиза на 186,69 лв.,
а за отопление на имота – на сумата от 789,72 лв. Топлоенергия за БГВ и общи части
не се начислява. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено
от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички
4
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна
собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили.
На фона на горното съдът приема, че ответницата И. В. дължи единствено сумата
в размер на 140,02 лв., представляваща главница за топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а
за разликата до 734,28 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Вещото лице по ССчЕ посочва, че за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г. е
начислена такса за разпределение на топлинна енергия в размер на 16,02 лв., поради
което и искът се явява изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер на 16,02 лв., чието събиране му
е възложено от ФДР, от които на ответницата И. В. се припадат 12,02 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И. В. е направила и своевременно възражение
за изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
С оглед характера на вземането като периодично такова при еднородни плащания,
с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В настоящия
случай искът е предявен на 17.05.2022 г., когато исковата молба е депозирана в съда,
поради което и вземанията за главница и лихви, станали изискуеми три години преди
датата 17.05.2022 г., са погасени по давност. Считано от м. юли 2016 г., приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и че в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./. Към датата на завеждане на исковата молба, погасени по давност са вземанията на
ищеца за периода м.10.2018 г. до м.12.2018 г., вкл., чийто размер съдът по реда на
чл.162 ГПК определя на 12,71 лева или исковата претенция срещу ответницата И. В. е
основателна и следва да се уважи за сумата в размер на 120,96 лева и за периода
м.01.2019 г. до м.04.2020 г. Не е погасено по давност вземането за цена на услугата
дялово разпределение, изискуемо от 30.05.2019 г., поради което и претенцията е
5
основателна и следва да се уважи.
Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м. 12. 2018 г. са погасени по давност, с оглед чл. 119 ЗЗД са погасени по давност и
лихвите върху сумата от 12,71 лева, като дължими остават другите лихви, начислени
върху главницата, която лихва съдът определи по чл. 162 ГПК в размер на 25,60 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния
период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква принципно и за двете
страни. Ищецът е поискал присъждането на разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК ответницата Е. Д. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата в размер на 175 лв. за депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер. Разноските се възлагат
предвид обстоятелството, че ответницата е станала повод за завеждане на делото,
доколкото плащането на вземането е извършено след подаване на исковата молба. При
положение, че вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на
иска, при погасяването при висящо дело, ответникът няма право на съдебно-деловодни
разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца.
В тежест на ответницата И. В. следва да се възложат разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 202,52 лв. за платена държавна такса, депозит
за вещо лице и за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер.
Ответниците не претендират и не доказват сторени разноски, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. Г. ЕГН . със съдебен адрес гр.София, ул.№ , ап., оф.Г, да
заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
№ , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 120,96 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.бл.,вх. ,ет.,ап. и такса за услуга
дялово разпределение в размер на 12,02 лева главница за периода от м.04.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
6
25,60 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия
за разликата над 120,96 лева до претендирания размер от 734,28 лева и за периода
м.10.2018 г. до м.12.2018 г., иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над 25,60 лева до
предявения размер от 159,28 лева и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,72 лева за периода от
31.05.2019 г. до 27.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. № искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу Е. В. Д. ЕГН ********** с адрес за съобщения гр.Е. П.,
ул.. № за сумите 244,76 лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.бл., вх., ет., ап., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за
забава в размер на 53,09 лева за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., такса за
услуга дялово разпределение в размер на 4 лева главница за периода от 01.04.2019 г.
до 01.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово
разпределение в размер на 0,91 лева за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г. като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК Е. В. Д. ЕГН ********** да
заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . сумата от 175 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК И. П. Г. ЕГН . да заплати
на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . сумата от 157,81 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [ фирма] ЕАД-„[ фирма] ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7