Решение по НАХД №668/2020 на Районен съд - Ловеч

Р Е Ш ЕН И Е

 

гр. Ловеч, 01.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, осми състав в открито съдебно заседание на първи септември, две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

на секретаря ВАЛЯ Д.

в присъствието на мл.прокурор МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от

п р е д с е д а т е л я

наказателно административен характер дело N 668 по описа за 2020 год. въз основа на доказателствата по делото и закона

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯТ И.Г.С.,  роден на *** г., в гр. Левски, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,

            за ВИНОВЕН, за това, че на неустановена дата през м. юни 2019 г., в гр. Летница, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, което не било навършило 16-годишна възраст – В. И. Ж., с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 78а от НК във връзка с чл191,ал.1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.             

          Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред ЛОС.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ по НАХД №668/2020 година по описа на РС Ловеч

Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

 

            Производството по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от 03.08.2020 г., с което мл. прокурор М. Георгиев е направил мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, И.Г.С., ЕГН ********** за престъпление по чл.192, ал.1 от НК, за което е образувано ДП №149/2020 г. по описа на РУ Ловеч.

            По внесеното постановление е образувано НАХД №668/2020 г. по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 10.08.2020 г. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

За РП - Ловеч, редовно призовани, се явява мл. прокурор Георгиев, който моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае обв. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, и да го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба над минимума определен в закона. Излага, че въз основа на доказателствата събрани в хода на ДП по безспорен и категоричен начин е изяснена фактическата обстановка по делото. Сочи, че фактите описани в обстоятелствената част на постановлението се изваждат от събраните доказателства. Сочи, че единствените налични доказателаствени противоречия са свързани с обясненията на обвиняемия като същите били обсъдени и анализирани в прокурорското постановление и същия поддържа съображенията си в тази насока. Смята, че защитната версия на обвиняемия се опровергава от останалите обстоятелства по делото. Излага, че безспорно установената фактическа обстановка води до категоричен правен извод, че обв. С. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението на чл. 191, ал.1 от НК.

Обвиняемият С., редовно призован, не се явява. За него се е явила адв. М. от ЛАК служебно назначена на осн. чл.94, ал.1, т.9 от НПК, която излага, че доверителят и не е отрекъл, че е живял на съпружески начала с Ж., а дори напротив, че бил обяснил, че те заедно са били в Р Германия, където са живеели заедно на съпружески условия макар да не са имали сключен граждански брак. Сочи, че когато същите установили, че съпругата му чиято възраст с оглед техните традиции е бременна си дошли в Р България, за да може тя да получи помощ, подкрепа и медицинско обслужвана като и била осигурена самостоятелна стая в къщата на неговата майка и много добри условия, а той самия се е върнал в Р Германия,  за да може да работи и да издържа семейството си. Сочи, че въпреки обвинението обв. С. припознал детето си, като с работата си бил закупил къща, съседна на тази на майка му, за да може съпругата му и детето му да живеят спокойно, самостоятелно и да могат да получават помощ и подкрепа за времето през което той се налагало да отсъства докато тя навърши възраст за сключване на граждански брак. Сочи, че доколкото и е известно предстои сключването на граждански брак, тъй като била разговаряла с неговата майка Г. С.. Излага, че об. С. работи без сключен трудов договор на временна работа, като бил единственият, който издържа майка си, съпругата си и детето си, поради което моли ако съдът приеме, че е извършено деянието да му наложи наказание „глоба“ в  минималният размер, като счита, че самото деяние, ако съдът приеме, че е извършено е именно заради етническия произход и традициите на техния род. При тези съображения моли съдът да постанови своето решение.

            В хода на разследването е установено следното:

Наказателното производство било образувано на 05.03.2020 г., на осн. чл. 212, ал. 1 НПК, за това, че след 12.06.2019 г., в гр. Л., обл. Ловеч, пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 - годишна възраст – В.И. Ж., с ЕГН: ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.

С постановление на разследващия орган от 06.07.2020 г., в качеството на обвиняем бил привлечен И.Г.С., с ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата през м. юни 2019 г., в гр. Л., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, което не било навършило 16 -годишна възраст - В.И.Ж., с ЕГН: ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.

Със заключително мнение на водещия разследването от 09.07.2020 г., материалите по делото били изпратени в РП - Ловеч, със становище за предаване на обвиняемия на съд, за осъществен от него престъпен състав с горепосочената правна квалификация.

Наблюдаващият прокурор след преглед и анализ на съдържащите се по ДП доказателствени материали, по отделно и в тяхната съвкупност, констатирал, че са налице основания за внасяне на делото в съда, с предложение за освобождаване на обвиняемия И.Г.С. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият И.Г.С., с ЕГН: **********, бил роден на *** г., в гр. Л.. Българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с добри характеристични данни, и настоящ адрес ***.

Пострадалата В.И.Ж. е родена на *** г. Била от ромски произход. Към 2019 г., Ж. живеела в с. С., обл. Сливен, със своите родители, свидетелите Ц. В. Н. и И. Ж. Ж. В. Ж. имала по - малка сестра, на име Д. Ж.. Тя имала приятел от гр. Твърдица, който работел в ( Германия, на същото място, където работел и обвиняемият И.С.. От приятеля на Д. Ж., през м. януари 2019 г., обвиняемият научил за сестра й – В. и така двамата се запознали, като първоначално комуникирали по телефон и посредством социалната мрежа „Фейсбук". Към този момент В. била на 14 години. Тъй като се харесали, през м. февруари 2019 г., когато се прибрал в България, обвиняемият посетил дома на Ж. в с. С., където се видял на живо с нея и родителите й и останал на гости за около една седмица. Тогава Ж. тъкмо била навършила 15 години.

След посещението му при Ж. през м. февруари, И.С. отново заминал да работи в Германия. Той се прибрал в началото на м. юни 2019 г., като на 05.06.2019 г. отново отишъл в с. С.. Там ( останал около седмица, през което време поискал от свидетелите Н. и Ж. да вземе В.Ж. за жена, съобразно ромските традиции. Родителите на момичето се съгласили. Тъй като обвиняемият С. искал да вземе Ж. със себе си в Германия, Н.а и Ж. изготвили пълномощно на С., с което той и В. да можели да пътуват заедно. Предвид наличието на въпросното пълномощно, към този момент, С. знаел много добре, че Ж. била на едва 15 навършени години. Въпреки това, след посещението в с. С., през м. юни 2019 г. двамата заминали за гр. Л. и заживели съпружески в къщата на майката на С. - свидетелката Г.Н. С., на ул. „С. п." №….. Ж. и С. не сключили граждански брак. Те живели на горепосочения адрес, заедно с майката на С. и неговия дядо - свидетеля Н. К. С.. Завръщането на обвиняемия в дома на майка му, заедно с В. Ж., през м. юни 2019 г., било възприето и от съседите на С. в гр. Л. - свидетелите П. Д. Н. и И. В. В..

И.С. и В. Ж.живели заедно в къщата на Г.С. за период от около един месец. Впоследствие, те заминали заедно за Германия, където продължили живеят заедно, в съпружески условия, макар да нямали сключен граждански брак. Още през м. август 2019 г. Ж. и обвиняемия се завърнали в България, като установили, че 15 - годишното момиче било бременно. На 05.10.2019 г. обвиняемият отново заминал да работи в Германия. Ж. обаче, останала в България, с оглед бременността й, като живеела в самостоятелна стая в къщата на Г.С., в добри условия.

Бременността на 15 - годишната Ж. протекла проблемно. В нейния ход, тя на два пъти била хоспитализирана по спешност в МБАЛ - Л.. За първи път това се случило на 05.11.2019 г., като Ж. останала в болница в продължение на три дни. Била й поставена диагноза „Заплашващ аборт". Впоследствие, на 03.03.2020 г. Ж. отново постъпила в МБАЛ - Л. по спешност, като отново престояла там три дни. Била й поставена диагноза „Лъжливо раждане преди 37 г.с." В. Ж. родила на 22.04.2020 г., като при раждането било констатирано ниско тегло на детето /2450 гр./, отразено в медицинската документация, като придружаващо заболяване. Ж. и новороденото останали в МБАЛ - Л. в продължение на пет дни, по Клинична пътека № 9 „Диагностика и лечение на новородени с тегло от 1500 грама до 2499 грама, първа степен на тежест". Детето се повлияло от проведената терапия и било изписано в добро общо състояние.

След изписването им от болницата, Ж. и новороденото се върнали в гр. Л., в къщата на Г.С.. По-късно, обвиняемият С. се прибрал в България и той и Ж. се преместили в къща, съседна на тази на майка му, на ул. „С. п." №….., която ремонтирали. Двамата възнамерявали да отглеждат детето в добри условия и с помощта на свидетелката Г.С. .

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК, а именно на неустановена дата през м. юни 2019 г. в гр. Л., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, което не е навършило 16 – годишна възраст – В.И.Ж., ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Г.Н. С. /л. 73 от ДП/, В.И.Ж. /л. 74 от ДП/, Н. К. С. /л. 75 от ДП/, П. Д. Н. /л. 76 от ДП/, И. В. В. /л. 77 от ДП/, Ц.В. Н. /л. 83-84 от ДП/, И. Ж. Ж./л. 85-86 от ДП/ и Д. И. Ж. /л. 87 от ДП/; писмените доказателства и доказателствени средства - Писмо и сигнал от ДСП - Ловеч /л. 9-12 от ДП/, писмо от МБАЛ - Л., ведно с приложена медицинска документация /л. 39-56 от ДП/, справка за съдимост /л. 61 от ДП/, писмо от МБАЛ - Л., ведно с приложена медицинска документация /л. 91-104 от ДП/ и др. Съдът дава вяра на показанията на цитираните  по – горе и разпитани в хода на ДП свидетели, тъй като те не влизат в противоречие по между си, както и със събраните писмени доказателства и образуват една логическа цялост. От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и категоричен начин се налага извода, че с деянието си обв. С. е осъществил състава на престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

Съдът намира, че обвинението срещу обв. С. е доказано  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства може да се направи категоричен извод, че обвиняемия е автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което не кредитира обясненията му дадени в хода на ДП, видно от които последният твърди, че не е знаел действителната възраст на В.  Ж., когато заживял с нея, а че научил последната след като тя забременяла. Съдът намира така даденото от обв. С. обяснение за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото категорично го опровергават и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на обв. С. със събраните по делото доказателства и по-конкретно с показанията на родителите на В. Ж. - свидетелите Ц.Н.и И. Ж. Видно от показанията и на двамата същите свидетелстват, че във връзка с желанието на обвиняемия да вземе дъщеря им в Германия, през м. юни 2019 г., преди обв. С. и В. Ж. да заминат заедно за гр. Л., те снабдили обвиняемият с нарочно пълномощно, като това се случило преди двамата да заживяват съпружески, без сключен граждански брак. Ето защо съдът споделя напълно становището на прокурора, че снабдяването на обв. С. с въпросното пълномощно, към този момент, води до несъмнения извод, че същият много добре е знаел, че Ж. е на 15 навършени години, като приема, обясненията му в тази част за опит да изгради защитната си теза, с цел избягване на наказателна отговорност.

От субективна страна, обвиняемият С. е действал при форма на вината пряк умисъл, което се извлича от обективните признаци на неговото поведение. Той е имал съзнанието, че установява трайно съжителство на семейни начала /включително интимни/, с лице от женски пол, за което е знаел, че няма навършени 16 години, но е целял точно това. Действал е виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК - съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

            Непосредствен обект на престъпно посегателство по чл.191, ал.1 от НК са обществените отношения, които възникват по повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.

Причина за извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.

Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова, само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по - леко от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По - ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От значение са и други обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление или повторност, способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В настоящия случай, съдът, прие, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.  

Сьдьт, след като взе предвид гореизложеното и това, че престъплението по чл.191, ал.1 от НК е умишлено, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, и че кьм момента на извършване на престъплението обвиняемият е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал грижи за пострадалата, че е осигурил на същата всички условия за нормално и спокойно съжителство, както и за раждането и отглеждането на детето, което последния е припознал непосредствено след раждането, че е закупил къща, в която пострадалата и детето да живеят, че не са настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи обв. С. от наказателна отговорност и му наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в минимален в размер от 1000,00 лв.

          Според съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл.36 от НК.

Разноските по делото за служебен защитник ще бъдат присъдени от съда след определянето им от НБПП - гр. София.

            Съдът се произнесе и по въпроса за мярката за неотклонение, като предвид наложеното наказание и в съответствие с разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК я отмени.

Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

                                                                      

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: