Р Е Ш Е Н И Е
Номер 198 от 10.02.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2430
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Спа Мечта“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Смолян, ул.“Тракия“ №391, представлявано от управителя М.П.Д., против
Решение №261/02.11.2020г., постановено по НАХД № 664/2020 г. по описа на
Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 498213-F502369/21.01.2020г. г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба Н-18), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се
иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. С
отделно определение №206/24.11.2020г. съдът се е произнесъл и по искането за
присъждане на разноски, като е осъдил „Спа Мечта“ ЕООД да заплати на НАП сумата
от 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, като това определение също се
обжалва в настоящото производство. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касация –ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпил отговор по касационната жалба с искане решението на
първата инстанция да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение, че оспорването е неоснователно.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба (против решението и определението) е подадена в преклузивния срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на на „Спа Мечта“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Тракия“ №391
представлявано от управителя М.П.Д., против наказателно постановление №498213-F502369/21.01.2020г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение
на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на
финансите за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за
данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. За да потвърди процесното наказателно
постановление, първоинстанционният съд е приел, че търговецът не е изпълнил
задълженията си, визирани в чл. 25, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като не е издал касова бележка за извършената
покупка. Изложени са мотиви, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано. Изложени
са мотиви във връзка с неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай.
Решението на Районен съд –Несебър е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Направените с
касационната жалба възражения са неоснователни. Въз основа на установената
фактическа обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, за спазване на административнопроизводствените
правила и съставомерност на деянието, осъществяващо от обективна страна състава
на административно нарушение, посочено в наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснати
съществени нарушения на материалния закон. Съдът счита, че по делото са налице
категорични доказателства, установяващи по безспорен начин вмененото на
касатора административно нарушение на чл.25, ал.1,т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118
ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за
всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ,
с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че
за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия
случай е факт.
На купувача, извършил контролната покупка (служител на
НАП), не е издаден фискален бон към момента на покупката. Тези обстоятелства са
идентични с обстоятелствата, описани в съставения АУАН и издаденото НП. В
производството пред РС е разпитан и актосъставителя, чиито показания РС е
кредитирал, като подробни, логични и съответстващи на фактическата обстановка,
установена с АУАН.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и
следното:
Издаването на касова
бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. Отговорността на дружеството е обективна, доколкото същата се
ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се
осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Към процесното нарушение е неприложима и хипотезата на
чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира
чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.
При извършената
служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото и с
оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН /ДВ,
бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във
вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II от ЗАНН
във вр. чл. 208 и сл. от АПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП във
вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Спа Мечта“
ЕООД, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Относно обжалваното Определение
№ 206/24.11.2020г., с което РС –Несебър ( с оглед изхода на делото) е осъдил дружеството – жалбоподател да заплати
на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази следното:
В хода на съдебното
производство пред РС-Несебър процесуалният представител на
административнонаказващия орган е поискал своевременно присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което
правилно с оглед отмяната на наказателното постановление същите са присъдени с
обжалваното определение.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №261/02.11.2020г., постановено по НАХД
№ 664/2020 г. по описа на Районен съд –Несебър.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №206/24.11.2020г.,
постановено по НАХД №664/2020 г. по описа на Районен съд –Несебър.
ОСЪЖДА „Спа Мечта“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Смолян, ул.“Тракия“ №391, представлявано от управителя М.П.Д.,
да заплати на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.