№ 2365
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110164125 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от В. Л. Н. против
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на
дружеството-ответник следните суми: сумата от 4 319,70 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.04.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 754,56 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до 22.03.2013 г., както и сумата от 393,72
лева, представляваща разноски за държавна и юрисконсултско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист на 26.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 5796/2013 г. по описа
на СРС, 88 състав и е образувано изпълнително дело № 20168560400097 по описа на
ЧСИ **************, с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед по
чл.410 ГПК бил издаден на 26.06.2013 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5796/2013 г. по
описа на СРС, 88 състав, по силата на който е осъден да заплати на ответника сумата
от 4 319,70 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода
от м.01.2010 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 754,56
1
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до 22.03.2013 г.,
както и сумата от 393,72 лева, представляваща разноски за държавна и юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа, че въз основа на гореописания изпълнителен лист било
образувано изпълнително производство № 20168560400097 по описа на ЧСИ
**************, с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие СГС. Поддържа, че от
образуване на изпълнителното производство на 04.02.2016 г. не са извършване
извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат давностния срок. На
22.07.2019 г. взискателят подал молба до ЧСИ за извършване на действия по
принудително изпълнение, но до 29.09.2021 г. изпълнително действие, което да
прекъсне давността отново не било извършено, поради което и на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратило по силата на закона. Излагат
се доводи, че от 22.07.2019 г. – последното валидно предприето изпълнително
действие до 29.09.2024 г., вземането по изпълнителния лист е погасено по давност,
дори и при съобразяване на периода, през който такава не е текла предвид
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да
постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми и присъди
сторените в съдебното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че в случая приложима
е 5-годиша давност, поради което същата не е изтекла, тъй като многократно е
прекъсвана в хода на изпълнителното производство с подаване на молби съдържащи
искане за прилагане на определен изпълнителен способ. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20168560400097 по описа на ЧСИ **************, с район на действие СГС се
установява, че същото е образувано на 04.02.2016 г. по молба от „Топлофикация
София” ЕАД, в качеството на взискател срещу длъжника – настоящ ищец.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 26.06.2013
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 5796/2013 г. по описа на СРС е, че В. Л. Н. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4 319,70 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата
от 754,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до
2
22.03.2013 г., както и сумата от общо 393,72 лева, представляваща разноски за
държавна и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 23.02.2016 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника.
На 07.11.2018 г. по изпълнителното делото е подадена молба от взискателя с
искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху
получаваните от последния трудово възнаграждение и/или пенсия. С оглед
предходното ЧСИ е изготвил справки за трудови договори и получавана пенсия от
длъжника, но няма данни за предприети изпълнителни действия във връзка с молбата.
На 22.07.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от взискателя с
искане за проверка относно имущественото състояние на длъжника, както и
насрочване на опис на притежавани от него движими вещи. По изпълнителното дело
няма данни за предприети действия от страна на ЧСИ.
С постановление от 13.01.2025 г. изпълнителното производство е прекратено,
тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че иецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Между страните не се спори, че вземането на ответника по основание и размер е
установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед предходното,
3
следва да се има предвид, че след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, погасителната давност за вземанията
на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на
самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, длъжникът по заповедта не
може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които
са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има установително
и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на
вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен
на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че в
разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да
се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
4
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
В конкретния случай, видно от приложеното изпълнително дело е, че давността
е била прекъсната на 22.07.2019 г., когато е била подадена молба от взискателя с
искане за извършване на запор върху притежавани от длъжника движими вещи.
С оглед предходното и при съобразяване с периода, през който давност не е
текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в
страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/, т.е. период от общо
69 дни, то към датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2024 г., вземането е
било погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата за тяхното извършване е, че ищцата е направила и претендира
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно с оглед цената на предявените
искове. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
общо 838,72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Л. Н., ЕГН **********
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б искове с правно основание чл.439, ал.1,
вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 319,70 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от м.01.2010 г.
до м.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 754,56 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 03.03.2010 г. до 22.03.2013 г., както и сумата от 393,72 лева,
представляваща разноски за държавна и юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист на 26.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 5796/2013 г. по описа на СРС,
88 състав и е образувано изпълнително дело № 20168560400097 по описа на ЧСИ
**************, с район на действие СГС, поради погасяване на вземането по
5
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б да
заплати на В. Л. Н., ЕГН ********** сумата от общо 838,72 лева, представляваща
направени разноски по производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6