Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН …05.01.2010год.
….ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД….…търг.отд. в открито заседание
на
седми декември през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря…П.И.....…........…….……..и в присъствието на
прокурора…….................................………като разгледа докладваното
от
…………………съдията Димитрова..…...т.д.№105........…..…...по описа
за …………2009год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
На
05.06.2009г. е постъпила искова молба от „БЪЛГАРСКА ЗАХАР
2002”ЕАД-гр.Д.Митрополия, с която на основание чл.440 във връзка с чл.124 от ГПК е предявен отрицателен установителен иск с петитум: да бъде признато по
отношение на взискателите по изп.д.№127-108/2004г. по описа на ДСИ при Плевенски
Районен съд-АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ /АДВ/ и „ЗАХАР-БИО”АД-гр.Русе, че
длъжникът по същото изп.дело-„БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД-гр.Д.Митрополия не е
собственик на следните сгради, находящи се в поземлен имот №109018 в м.Заводите
в землището на гр.Д.Митрополия: масивна производствена сграда, представляваща
„цех за производство на вафли”, със застроена площ 1 649 кв.м. и масивен
производствен корпус-„Халви”, със застроена площ 2 325 кв.м.
Ищецът се счита за собственик на процесните
сгради, срещу които е насочено изпълнението, и с това мотивира правния си
интерес от предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че
„ДЕМБА ТРЕЙДИНГ”ЕООД-гр.София е купило от
„БЪЛГАРСКА ЗАХАР 21”ЕООД-гр.Плевен производствен терен с площ
61 903 кв.м., съставляващ поземлен имот №109018 в м.Заводите в землището
на гр.Д.Митрополия. Твърди се още, че „ДЕМБА ТРЕЙДИНГ”ЕООД-гр.София е прието за
съдружник в „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ООД-гр.Д.Митрополия и е апортирало в капитала
му горепосочения недвижим имот. Сочи се, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕООД се е
преобразувало в „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД, с оглед на което преобразуване ищецът се счита за собственик на
производствения терен, а като такъв на
основание чл.92 от ЗС и за собственик на построените в него масивна
производствена сграда, представляваща „цех за производство на вафли”, със
застроена площ 1 649 кв.м. и масивен производствен корпус-„Халви”, със
застроена площ 2 325 кв.м. Твърди се, че процесните сгради са били описани
по изп.д.№127.108/2004г. на ДСИ при ПлРС, образувано по молба на АДВ срещу
„БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД. Сочи се, че ищцовото дружество и „ЗАХАР-БИО”АД са
конституирани като присъединени взискатели по същото изп.д.
„БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД и
„ЗАХАР-БИО”АД са заявили, че признават иска за основателен и молят да не бъдат
осъждани за разноски.
АДВ намира иска за неоснователен,
позовавайки се на чл.452, ал.1 от ГПК. Счита, че длъжникът „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД
е собственик на спорните сгради и се позовава на договор за наем от
28.02.2003г. и анекс към него от 20.05.2004г. В тях „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД
фигурира като наемодател, а „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ООД-като наемател на
процесните сгради. Позовава се също и на АДС №4538/25.09.1970г., който според
него легитимира като ползвател на сградите под №5 и 7 /тогава държавна
собственост/ ДХК”Коста Златарев”-Д.Митрополия, чийто правоприемник е
ДФ”БЪЛГАРСКА ЗАХАР”, респективно сега-„БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД.
В писмените си бележки по
съществото на спора ищецът сочи, че АДВ не е представила титул, който да
легитимира „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД като собственик на процесните сгради и да оборва
презумпцията по чл.92 от ЗС. Счита, че недоказани са останали твърдението за
правоприемство между ДЗК”КОСТА ЗЛАТАРЕВ”, ДФ”БЪЛГАРСКА ЗАХАР” и „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР”АД и твърдението за идентичност между сградите под №5 и 7 в АДС и процесните.
Моли искът да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.
Писмени
бележки е депозирала и АДВ. В тях се сочи, че процесните сгради са били
ползвани от ищеца по договор за наем с „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД като наемодател.
Освен това по време на изпълнителното производство /започнало по молба от
04.06.2004г./ ищецът като присъединен взискател не е възразил, че длъжникът не
е собственик на сградите. Като аргумент, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД е собственик на
сградите, се сочи и това, че у-нието за данъчна оценка е издадено на негово
име. АДВ счита за доказано твърдението си за правоприемство между ДЗК”КОСТА
ЗЛАТАРЕВ”, ДФ”БЪЛГАРСКА ЗАХАР” и „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД. Намира също, че от
приетите по делото експертни заключения може да се направи извода, че процесните
сгради не са „новопостроени”, а идентични с фигуриращите в АДС. Моли искът да
бъде отхвърлен и претендира направените по делото разноски, в т.ч. и юриск
възнаграждение в размер на 4 011.38лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът
намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск, който се явява допустим с
оглед претенциите на ищеца, че той е собственик на процесните сгради и предвид
обстоятелството, че срещу тези сгради е предприето изпълнение за удовлетворяване
на чуждо задължение. Не е спорно, че изп.д.№127-108/2004г. на ДСИ при ПлРС, е
образувано по молба на АДВ срещу „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД. Не е спорно също, че
ищцовото дружество и „ЗАХАР-БИО”АД са конституирани като присъединени
взискатели по същото изп.д. Тези обстоятелства се установяват и от у-ния от
14.05.2009г. и 27.10.2009г., издадени от ДСИ при ПлРС. Не е спорно и това, че
процесните две сгради са възбранени и описани в изпълнителното производство. В
тази връзка са представени писмо на ДСИ до Служба по вписванията от
16.06.2004г. и протокол от 26.02.2009г. за последния /във времето/ опис.
Ищецът твърди, че двете сгради не
са собственост на длъжника по
изп.д.№127-108/2004г. на ДСИ при ПлРС. В тежест на ответниците е, ако оборват
твърденията на ищеца, да докажат обратното, а именно, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД е
собственик на процесните сгради.
Спорни по делото са въпросите
дали „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД е правоприемник на ДХК”КОСТА ЗЛАТАРЕВ” и дали сградите
под №5 и 7 в АДС са идентични с процесните.
Като ответник оспорващ иска, АДВ
е представила АДС №4538 от 25.09.1970г., съгласно който ДХК”КОСТА
ЗЛАТАРЕВ”-с.Долна Митрополия ползва десет стопански сгради, находящи се в
индустриалната зона на с.Долна Митрополия, между ЖП-линията и р.Вит, сред които
под №5-„сграда на вафлено отделение” със застроена площ 1 649 кв.м.,
построена 1960г. и под №7-„сграда за халва-новата” със застроена площ
2 325 кв.м., построена 1969г.
Видно от заповед
№РД-14-398/21.08.2001г. на Областен управител-Плевен, издадена по искане на
изпълнителните директори на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД, от актовите книги за държавна
собственост са отписани сграда вафлено отделение със застроена площ 1 649
кв.м. и масивна сграда за халва /новата/ със застроена площ 2 325 кв.м.,
актувани с АДС №4538/25.09.1970г. В мотивите на заповедта е посочено, че по
силата на решение №38/06.12.1990г. на МЗХП ДХК „КОСТА ЗЛАТАРЕВ” е прекратен
като юридическо лице, като активите и пасивите му са поети от новообразуваната
ДФ”БЪЛГАРСКА ЗАХАР”, преобразувано по-късно в ЕООД, ЕАД и АД. Посочено е също,
че отписаните имоти са заведени в баланса на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД и са част от
капитала му.
АДВ е представила решение от
05.02.1991г. по ф.д.№369/1991г. на Плевенски Окръжен съд, с което е вписана ДФ”
БЪЛГАРСКА ЗАХАР”, която поема активите и
пасивите на Захарни заводи „КОСТА ЗЛАТАРЕВ” по баланса му към 31.10.1990г.
Представено е и извлечение от ДВ бр.23 от 22.03.1991г., в който е обявено това
решение. Налице е разпореждане №39 от 09.04.1992г. на МС, с което на основание
чл.1, ал.1 от ЗОЕТДДИ и във вр. с чл.147 и чл.153 от ТЗ ДФ”БЪЛГАРСКА ЗАХАР” е
преобразувана в „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”ЕООД, като дружеството поема всички активи и
пасиви на държавната фирма. Въз основа на това разпореждане с решение от
13.05.1992г. по ф.д.№1749/1992г. на Плевенски Окръжен съд е вписано „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР”ЕООД. Последното е преобразувано в „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”ЕАД съгласно решение
от 17.07.1996г. по ф.д.№1095/1996г. на Плевенски Окръжен съд. Преобразуването
на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”ЕАД в „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД е вписано с решение от
10.12.1997г. по ф.д.№1930/1997г. на Плевенски Окръжен съд.
Съдът намира за безспорно
доказано правоприемството между ДХК”КОСТА ЗЛАТАРЕВ” и „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД. Не е
доказан обаче обемът на това правоприемство. Доказано е, че ДХК” КОСТА
ЗЛАТАРЕВ” е бил ползвател на процесните сгради като държавна собственост, т.е.
че ги е стопанисвал в рамките на своята функционална компетентност. Липсват
данни обаче дали тази държавна собственост е предоставена по съответния ред в
собственост на държавната фирма, респ. на търговско дружество с държавно
имущество. Имуществото на всяко предприятие, на всяко търговско дружество е
динамична величина и неговото конкретно съдържание в даден момент се отразява в
актива на баланса. В случая не са представени балансите на ДХК, на ДФ, на ЕООД,
на ЕАД и АД, въз основа на които да се проследи дали към момента на всяко
правоприемство процесните сгради са били заведени като активи, т.е. дали са били
част от имуществото на съответното юридическо лице. Констатации в тази насока
има в заповед №РД-14-398/21.08.2001г. на Областен управител-Плевен, но те не
обвързват съда. Дори и тези баланси да бяха ангажирани като доказателства по
делото, вписването в тях на даден имот само по себе си не е достатъчно, за да
легитимира съответното юридическо лице като негов собственик-трябва да бъде
установено и основанието за това вписване в баланса. Нужно е пряко и пълно
доказване на тезата, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД е собственик на двете спорни
сгради. Не са достатъчни косвените данни, съдържащи се в договор за наем от
28.02.2003г., в който „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД фигурира като наемодател на цеха за
вафли и производствения корпус „халви”. Не е задължително наемодателят да е собственик
на съответното имущество, а това че ищецът „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД е наемател
по същия договор съвсем не означава признание на собственическите права на
наемодателя.
По делото е представена
декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№15030028 от 07.05.2003г., подадена от
„БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД в качеството му на данъчно задължено лице-собственик. В нея
са посочени множество имоти, сред които „сграда за производство на вафли” /на
първо място в приложението към декларацията/ и „производствен корпус халви” /на
предпоследно място в същото приложение/. Имайки предвид, че декларацията по
чл.17, ал.1 от ЗМДТ се подава в 2-месечен срок от придобиването на облагаем с
данък недвижим имот, буди съмнение въпросът защо в случая тя е подадена едва
през 2003г. при положение, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД /в тази си именно
организационна форма/ съществува от 1997г. и че се твърди придобиване на
процесните сгради чрез универсално правоприемство, започнало още през 1991г.
Следва да се каже и това, че декларирането на един имот и плащането на данъци
за него не прави съответното лице негов собственик. Това обстоятелство би могло
в известна степен да го ползва, ако се позовава на придобивна давност. В случая
подобно позоваване липсва-твърди се придобиване чрез деривативен способ. Вярно
е и обратното, че недекларирането на даден имот пред данъчните власти води само
до съответна административно-наказателна отговорност без да лишава собственика
от права. В случая АДВ е представила декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ,
подадена от „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД, в която процесните сгради не фигурират.
Ищцовото дружество се позовава на
презумпцията на чл.92 от ЗС, съгласно която собственикът на земята е собственик
и на построеното върху нея. Безспорно е по делото, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД
е собственик на поземлен имот №109018, в който се намират двете сгради. В т.вр.
са представени нот.акт №91/2003г. на нотариус Иван Иванов, решение от
29.12.2003г. по ф.д.№1810/2002г. на Плевенски Окръжен съд, вписания на
15.01.2004г. дружествен договор от 15.12.2003г. и приложение №2 към него. В
тежест на оспорващите иска ответници е било да оборят презумпцията на чл.92 от
ЗС, т.е. да докажат, че не собственикът на земята, а „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД в
случая е носител на правото на собственост върху сградите на конкретно
установено основание, за което вече стана дума по-горе.
Във връзка с втория спорен въпрос
е назначена съдебна експертиза. Според неоспореното от страните и прието от
съда заключение сградите под №5 и №7 в АДС, сградите описани в исковата молба и
намерените на място в поземлен имот №109018 сгради имат „приблизително сходство
по отношение на застроените си площи, но се разминават значително по отношение
на застроените си обеми”. Според вещото лице липсват документални данни,
позволяващи точна съпоставка и идентификация. Според съда тезата на
ответниците, признаващи иска, че процесните сгради не са идентични с тези под
№5 и №7 в АДС, не е оборена категорично. В тежест на АДВ като кредитор в
изпълнителното производство е било да установи безспорно, че длъжникът „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР”АД е собственик на сградите, срещу които е насочено принудителното
изпълнение, което означава две неща: че праводателите на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД са
придобили от държавата двете сгради, фигуриращи като нейна собственост в АДС
№4538/25.09.1970г. и че тези сгради /по АДС/ съществуват и днес и са идентични
с находящите се в поземлен имот №109018, съответно описани в исковата молба.
Категоричността, с която трябва да бъдат установени тези обстоятелства, се
подсилва от факта, че срещу процесните сгради е предприето принудително
изпълнение.
Предвид гореизложените аргументи,
съдът намира, че отрицателният установителен иск следва да бъде уважен като
бъде признато по отношение на ответниците, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД не е
собственик на следните сгради, находящи се в поземлен имот №109018 в м.Заводите
в землището на гр.Д.Митрополия: масивна производствена сграда, представляваща
„цех за производство на вафли”, със застроена площ 1 649 кв.м. и масивен
производствен корпус-„Халви”, със застроена площ 2 325 кв.м.
При този изход на спора по
същество ответниците следва да заплатят в полза на ищеца направените от него
разноски, възлизащи общо на 2 249.20лв. /за ДТ и депозит за ВЛ/.
Доказателства за плащането на такса за вписване на ИМ и за разноски в обезпечителното
производство не са представени. Съдът намира, че не следва да бъде приложен
чл.78, ал.2 от ГПК по отношение на ответниците „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД и
„ЗАХАР-БИО”АД-гр.Русе, тъй като макар и те да са признали иска, няма данни, че
с поведението си не са дали повод за завеждане на делото. Напротив-включително
и при описа, извършен на 26.02.2009г., те не са възразили, че длъжникът не е
собственик на имотите, срещу които е предприето принудително изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.440 във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК по иск на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД-гр.Долна Митрополия,
предявен срещу „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД-гр.Долна Митрополия, „ЗАХАР-БИО”АД-гр.Русе и
АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ-гр.София, че „БЪЛГАРСКА ЗАХАР”АД-гр.Долна
Митрополия не е собственик на следните сгради, находящи се в поземлен имот
№109018 в м.Заводите в землището на гр.Д.Митрополия: масивна производствена
сграда, представляваща „цех за производство на вафли”, със застроена площ
1 649 кв.м. и масивен производствен корпус-„Халви”, със застроена площ
2 325 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „БЪЛГАРСКА
ЗАХАР”АД-гр.Долна Митрополия с ЕИК:*********, „ЗАХАР-БИО”АД-гр.Русе с
ЕИК:********* и АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ-гр.София да заплатят в полза на
„БЪЛГАРСКА ЗАХАР 2002”ЕАД-гр.Долна Митрополия с ЕИК:********* сумата от
2 249.20лв., явяващи се разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: