Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260530 20.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12467 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, площад „Позитано“ № 5,
представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез адвокатско дружество И. и Т. ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. П., площад „С. С.“ № *,
представляван от *** З. Д., с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД твърди, че на 06.02.2020г. при управление на л.а. марка „Р. К.“
с рег. № ** ******, собственост на „Алд Аутомотив“ ЕООД в гр. П. по бул. „А. С.“,
в посока „К. ш.“, в участъка до № ***, Н.С.К. преминала през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което настъпили щети по
автомобила. При настъпване на описаното увреждане, автомобилът бил застрахован
при ищеца с имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със срок на покритие на
полицата от 26.11.2019г. до 25.11.2020г. В тази връзка, на 06.02.2020г. в
ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение. Бил извършен оглед на автомобила, по който се констатирали щети по
задна дясна гума марка „Г.“, с размери 195/55/16 с 90% остатъчна стойност и на
задната дясна стоманена джанта.
На основание представената от
застрахованото лице фактура, обективираща направените разходи за закупуване и
монтаж на нова гума, с доклад по щета ищецът определил за нанесените щети по
автомобила да бъде изплатено обезщетение в размер на 135,50 лева, от което- 126
лева обезщетение за увредената гума и 9,50 лева за труд- демонтаж и монтаж. На
16.03.2020г. ищецът изплатил обезщетението на застрахованото юридическо лице. С
изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования спрямо
Община Пловдив, която на основание чл. 31 от ЗП отговаря за ремонта и
поддържането на пътния участък. На 21.04.2020г. ответната Община получила
регресна покана, с която била уведомена за настъпилото застрахователно събитие
и поканена да възстанови доброволно изплатената от ищеца сума, но плащане не
било извършено.
Въз основа на гореизложените
твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да осъди
ответната Община да заплати на ищеца сумата от 135,50 лева представляваща
суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Същият е
допустим и подсъден на Пловдивския районен съд.
В срока по чл. 131 от ГПК от
процесуалния представител на ответника – гл. юриск. Д. П. е постъпил писмен
отговор, с който предявения иск се оспорва, като неоснователен. Оспорва се в
частност възникването на задължение за застрахователя да изплати обезщетение за
описаното в исковата молба събитие, като се твърди че ищецът не е имал
задължение да плати обезщетение при липса на официални документи за доказване
на настъпилото ПТП. Отделно от това ответника оспорва и самия факт на
настъпване на описаното в исковата молба ПТП, мястото на произшествието,
вредите на процесния автомобил и наличието на причинна връзка с описаното ПТП,
както и тяхната стойност. Оспорва се и наличието на валидна застраховка „Каско“
за увредения автомобил.
Въвежда се с отговора и
възражение за съпричиняване на произшествието от страна на водача на
автомобила, като се твърди, че същият не е съобразил скоростта си с
атмосферните условия и състоянието на пътя, с което е нарушил изискванията на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на гореизложеното моли
съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предвид
становищата на страните, като безспорни се очертават следните факти, че: ответникът
отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; че застрахователят е заплатил сумата от общо 135,50 лева на собственика на МПС; че ответникът е получил регресна покана за
плащане на процесната сума; че към датата, на която се посочва да е настъпило
събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между
ищеца и собственика на увредения автомобил. Горните обстоятелства се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства- заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 06.02.2020г., преводно нареждане от
16.03.2020г. и регресна покана, ведно с известие за доставяне 26.11.2019 г. за л. а. марка „Р. К.“ с рег.
№ ** ******, собственост на „Алд Аутомотив“ ЕООД се установява, че по отношение на
автомобила е била налице имуществена застраховка „Каско Стандарт“, валидна за
периода от 26.11.2019 г. до 25.11.2020 г.
С декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, участникът в
произшествието- Н.С.К. е декларирала настъпило на 06.02.2020 г. в гр. П., ПТП,
при което при движение по булеварда в посока „Коматевско шосе“ автомобилът
преминал през дупка, която не можела да бъде избегната поради трафика, при
което се спукала гумата и се изкривила задна дясна джанта. Същите обстоятелства
са декларирани и от св. на събитието В. О. К..
Подадено е и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 06.02.2020г., в което
е описана горната фактическа обстановка.
. На същата
дата бил изготвен опис на претенцията и доклад по щета, като е установено, че
щетите възлизат на 135,50. Видно от приетото по делото платежно нареждане /приложено
на л. 16/ горната сума е изплатена на 16.03.2020г. по банков път на собственика
на увредения автомобил.
С регресна
покана, получена от ответника на 21.04.2020 г., последният е поканен от ищеца
да възстанови изплатеното на застрахования застрахователно обезщетение. В
поканата е посочено, че съгласно чл. 31 от ЗП, общината е отговорна за
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, поради което и на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ след заплащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят – ищец в настоящото производство, е встъпил в
правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие. Отразено е, че в случай че претенцията не бъде удовлетворена, то
ищецът ще упражни правото си на регресен иск срещу ответника, като претендира и
законна лихва от датата на изплащане на обезщетението.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на
водача на автомобила
св. Н.К. /протокол от с.з., проведено на
2101.2020г./, която потвърждава обективираното в заявлението и
декларацията. От разпита се установява, че водачът е
управлявала процесния автомобил на 06.02.2020г. по бул. „А. С.“ в посока към „К.
ш.“, която спукала гумата на автомобила до джантата. Видяла дупката в последния
момент и поради трафика нямало как да я избегне. Дупката била голяма и
необозначена.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, основани на
преки впечатления и кореспондиращи с приетите писмени
доказателства.
По
делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на
причинно-следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и вредите по автомобила. В. л. е отразило, че пазарната стойност
на причинените вреди по автомобила към датата на настъпилото ПТП възлиза на
сумата от 187,74 лева. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице,
като обективно и компетентно изготвено.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка
е представена застрахователната полица, която е действала към момента на
инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства, преценени
във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и
посочените в исковата молба обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието. В приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, е посочено, че между механизма на ПТП и вредите по
автомобила има пряка причинно-следствена връзка. От разпита на св. Н. К. се
установява механизма на ПТП и настъпилите по автомобила вреди, вследствие на препятствие
на пътното платно, същите обстоятелства са декларирани и в уведомлението за
щета, подадено от водача на лекия автомобил до застрахователя.
Ответникът не установи различен механизъм на
произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
следва да установи при условията на пълно и главно доказване.
По делото се установява, а и между страните не е налице спор, че с платежно нареждане на 16.03.2020 г., ищецът е заплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 135,50 лева.
С оглед на всичко изложено, съдът
приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение
на договорното си задължение същият е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер на 135,50 лева.
Налице е основание за възникване на
регресното право.
Обема на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е
реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона
за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането, включително да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката
до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация
срещу ответника. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Неоснователно е и възражението на ответника, че липсва
протокол за ПТП. В чл. 125 от Закона за движение по пътищата са изрично
посочени случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП и изготвят протокол и процесният не е сред тях. Освен това в
настоящото производство настъпването на инцидента може да се доказва с всички
предвидени в ГПК доказателствени средства и се установява от показанията на
разпитания св. и представените писмени доказателства.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Съгласно приетата по делото САТЕ стойността имуществените вреди на автомобила
от настъпилото ПТП е 187,47 лева, като с оглед диспозитивното начало в процеса
искът ще се уважи в претендирания размер изцяло, като основателен и доказан,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.11.2017 г. до окончателното погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока в общ размер от 520
лева, от които сумата от 50 лева – държавна такса, 300 лева – адвокатски хонорар, 150 лева –
депозит за вещо лице и 20 лева депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. С.” № *, представлявана от **** З. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявана от П. Ш. и И. Г.
сумата от 135,50 лева /сто тридесет и пет лева и петдесет
стотинки/ – представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско
Стандарт за причинени щети на л. а. марка „Р. К.“ с рег.
№ ** ******, собственост на „Алд Аутомотив“ ЕООД , управляван от Н.С.К., в
резултат на настъпило ПТП на 06.02.2020г. в гр. П. по бул. „А. С.“, в посока „К.
ш.“, в участъка до № ***, поради попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба
в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване,
както и сумата от общо 520 лева /петстотин и двадесет лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.