РЕШЕНИЕ
№ 3347
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330100711 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба наЯ. П. Н., ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. Д. Б. от АК-Пловдив, против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. и А. С., за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, следните суми: 492.89лв.
/четиристотин деветдесет и два лева и 89 ст./ лева, представляваща стойност на
консумирана и неплатена електрическа енергия за периода 04.02.2011 г. - 04.07.2011 г.,
обезщетение за забава в размер на 166.13 лв. /сто шестдесет и шест лева и 13 ст./ лева
за периода 16.04.2011г.-04.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.09.2014г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 325.00 лв. /триста
двадесет и пет лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по
ч.гр.д. №13292/2014 г., XVII гр.с. на РС-Пловдив, въз основа на който е образувано
***.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй
като представляват периодични вземания, поради което се погасяват с изтичането на 3-
годишнен давностен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове и иска отхвърлянето им като неоснователни. Възразява, че
1
вземанията не са погасени по давност, тъй като са извършвани изпълнителни действия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за
процесуално допустими, но неоснователни, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че процесните
вземания са признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист ( тези факти се установяват от самия
изпълнителен лист /л.2/). При влязла в сила заповед за изпълнение е налице признато
по съдебен ред вземане, което, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се погасява с
изтичането на 5-годишна давност, считано от влизане на заповедта в сила. Това е така,
тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение е съдебно изпълнително основание,
което прегражда възможността на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането или пък самостоятелен осъдителен иск. И в двете хипотези предявените
искове биха били недопустими. Становището, че при наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение, давността е всякога 5-годишна, е трайно затъпено в практика
на Върховния касационен съд - решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г.
на ВКС, IV г.о. и решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
В тази в връзка следа да се отбележи, че по мнение на настоящият съдебен състав чл.
117, ал. 2 ЗЗД не посочва изрично вземанията установени с влезлия в сила заповед за
изпълнение, се дължи на това, че по време на приемане на ЗЗД е действал отмененият
процесуален закон, който не е уреждал заповедното производство. Действащият
процесуален закон за пръв път урежда заповедното производство като своеобразна
част от изпълнителния процес. Целта на заповедното производство е да се провери
дали едно вземане е спорно между страните по делото, като при безспорност на
вземането, т.е. липса на възражение по чл. 414 ГПК, кредиторът се снабдява със
съдебно ***, какъвто характер е придаден на влязлата в сила заповед за изпълнение, по
аргумент от чл. 404, т. 1 ГПК. При влязла в сила заповед изпълнение, кредиторът не
може да предяви осъдителен иск за същото вземане, тъй като правният спор е
разрешен и искът би бил недопустим. При това положение, независимо дали влезлите в
сила заповеди за изпълнение формират подобни на силата на пресъдено нещо правни
последици, сигурно е, че те препятстват възможността за преразглеждане на правния
спор по исков ред. Ето защо и кредитор, който разполага с влязла в сила заповед за
изпълнение, след като не може да предяви нов иск, с които да прекъсне давността, то
не може да бъде поставен положение, което е по-обременително от това кредитор,
разполагащ с влязло в сила осъдително съдебно решение. Кредиторът, който не може
да прекъсне давността по исков ред, не може да търпи негативни правни последици,
само поради това, че избрал да търси защита на вземането си по реда на заповедното
производство. С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се
2
тълкува разширително, а не стриктно, в смисъл, че срокът на давността е всякога пет
години, за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание.
Давността ще тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, установяваща
вземането, като изтеклата преди това давност се прекъсва и започва да тече нова
давност.
В случая не са представени доказателства кога заповедта за изпълнение е влязла
в сила. Същата е издадена на 10.09.2014 г., като най-ранната дата, на която би могъл да
изтече срокът за възражение по чл. 414 ГПК, ако се приеме, че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника в деня на издаването й е 24.09.2014 г., тоест най-ранната дата от
която тече давността е 25.09.2014 г. Изтеклата преди тази дата давност е прекъсната и
тече нова давност. Установява се от приложеното по делото копие от ***, че на
11.08.2015 г., взискателят е поискал от *** предприемане на действия върху
притежаваните от длъжника имоти и движими вещи; на 18.01.2017г. *** е насрочил
опис на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на адреса му в гр. П.; на
27.09.2017г., взискателят е поискал от *** да пристъпи към изпълнение с нарочна
молба; на 03.06.2019 г. *** отново е насрочил опис на собствени на длъжника
движими вещи, находящи се на адреса му в гр. П.; на 07.08.7019 г. е вписана възбрана
върху имоти, собственост на длъжника. на 23.08.2019 г. е входирана нарочна молба от
взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и насочване на изпълнение
върху тях, за запор на трудово възнаграждение при наличие на такова, изпълнение
върху недвижими имоти чрез изнасяне на публична продан, запор и продан на МПС;
на 15.10.2020 г. е подадена идентична молба от взискателя до съдебния изпълнител; с
влязло в сила решение № 260015 от 06.01.2021 г. по в.гр.д. № 3144/2020 г. на ОС-
Пловдив е отхвърлена жалба на длъжника против отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителния процес на основание чл. 433, ал.1. т. 8 ГПК поради
перемпция.
Според разяснителните мотиви на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на ***, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
В случая възбраната е наложена преди изтичането на давността, което е напълно
3
достатъчно, за да се приеме процесните вземания не са погасени по давност. Ето защо
исковата претенция подлежи на отхвърляне в цялост.
При това положение право на разноски за юрк. възнаграждение има ответникът.
Съдът приема, че в негова полза следва да се присъди сумата от 150 лева, от
претендираните 300 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК на Я. П. Н.,
ЕГН **********, адрес: *** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М. М.
М.-Д., Ж. П. С. и А. С., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника,
като погасени по давност, следните суми: 492.89лв. /четиристотин деветдесет и два
лева и 89 ст./ лева, представляваща стойност на консумирана и неплатена електрическа
енергия за периода 04.02.2011 г. - 04.07.2011г., обезщетение за забава в размер на
166.13 лв. /сто шестдесет и шест лева и 13 ст./ лева за периода 16.04.2011г.-
04.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2014 г. до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 325.00 лв. /триста двадесет и пет
лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по ч.гр.д.
№13292/2014 г., XVII гр.с. на РС-Пловдив, въз основа на който е образувано ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. П. Н., ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, адрес:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 150/ сто и петдесет/ лева – съдебни
и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________
4