Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 15909 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 21.04.2016 г., постановено по гр. д. № 25329/2013
г., по описа на СРС, I ГО, 37 състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.В.К. -В. искове, че последната дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2 731, 71 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.06.2010 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот –
апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 05.04.2013 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 417, 28 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2010 г.
– 28.02.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 5525/2013 г. на СРС, III ГО, 83 състав. Искът за главницата е отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 2 820, 92 лв. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 293, 59
лв. - разноски в заповедното и сумата от 1 122, 94 лв. - разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да
заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 9, 64 лв. - разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца: „Т.С.“
ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата Н.В.К. -
В.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно - техническата
експертиза, тъй като същата е необоснована. Твърди, че й е отказано техническо
замерване, както и че сградната инсталация технически не може да надвиши 5% от
общото потребление. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице –
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът за главницата над уважения до пълния предявен
размер от 2 820, 92 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, като му дължи сумата от общо 3 238, 20
лв., от която: 2 820, 92 лв. – главница, представляваща стойността на
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2010 г. – м.04.2012 г.
и 417, 28 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2010 г. – 28.02.2013 г. Във
връзка с подадено на 05.04.2013 г. заявление, по ч. гр. д. № 5525/2013 г. по
описа на СРС, III ГО, 83
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответницата оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия и наличието на облигационно правоотношение с
ищеца при общи условия с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди. Оспорва доставката на соченото количество топлинна енергия, чиято
стойност се претендира от нея. Оспорва дяловото разпределение да е извършвано
от законно избран топлинен счетоводител. Оспорва годността на средството за
търговско измерване. Счита, че не е поставена в забава за изплащане на
процесните задължения. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди
сторените по делото разноски.
На 05.04.2013 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.В.К. - В. за сумата от
2 820, 92 лв - главница, както и 417, 28лв. – мораторна лихва за периода
31.07.2010 г. – 28.02.2013 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е
ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.06.2010 г. – м.04.2012
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ап. 18, аб.
№ 386163.
С разпореждане от 09.04.2013 г. по ч. гр. д. № 5525/2013 г. по описа на
СРС, III ГО, 83
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 301, 91
лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 49, том II, рег. № 2007, дело № 226/2004 г. от 01.07.2004 г., Н.В.К.-В. е учредила
в полза на „В.-П.“ ООД право на строеж за обект, който „В.-П.“ ООД се задължава
да построи изцяло със собствени средства и който Н.В.К. - В. придобива в своя
собственост, а именно: апартамент № 18 с разгъната застроена площ от 87, 60 кв. м., разположен на две нива: първо ниво
със застроена площ от 39, 40 кв. м., находящо се на първо подпокривно ниво на
сградата, състоящо се от общо дневно пространство с кухненски бокс, балкон,
тоалетна и входно антре, при съседи на това ниво: стълбищен коридор, ателие №
19, двор и първо ниво на апартамент № 17, и второ ниво със застроена площ от
48, 20 кв. м., находящо се на второ подпокривно ниво на сградата, състоящо се
от: две спални, баня с тоалетна, склад и коридор, при съседи на това ниво:
двор, калкан, второ ниво на апартамент № 17 и второ ниво на апартамент № 20 с
вътрешна стълба между двете нива, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата.
Със заявление - декларация от 09.10.2005 г. Н.В.К. - В. е поискала
откриване на партида за имота на нейно име.
Видно
от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „************от 20.08.2005
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 05.10.2005
г. е сключен договор № 5104А между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес в
гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Представен е договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява, че общият топломер се отчита по електронен
път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство. Отчетът се
документира. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия,
като чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се
разпределя между тях за отопление (имот, сградна инсталация и общи части). В
случая технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, видно от справката от топлорайон „Изток“. В периода м.06.2010 г. –
м.04.2012 г. дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Въз основа на
главните отчети вещото лице е констатирало, че в имота топлинната енергия се
отчита от апартаментен топломер. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Абонатът заплаща и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. За исковия периода са
изготвени 2 бр. изравнителни сметки: на стойност 84, 51 лв. - за получаване за
периода м.06.2010 г. – м.04.2011 г. и на стойност 127, 91 лв. - за доплащане за
периода м.05.2011 г. – м.04.2012 г. Общо за периода е налице сума за доплащане
от 43, 40 лв. Стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на
сумата от 2 731, 71 лв., представляваща сбор на фактурираната по прогнозни
стойности сума от 2 688, 31 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 43, 40 лв. От така посочената стойност на реално потребеното
според данните на фирмата за дялово разпределение сумата от 315, 51 лв. е за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, сумата от 573, 62 лв. е за
отопление на имота и 1 842, 78 лв. е за битово горещо водоснабдяване. Вещото
лице е установило, че от техническа гледна точка общият топломер е годно средство
за търговско измерване.
В проведеното на 27.06.2014 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото
лице е пояснило, че сградата е с вертикални щрангове и хоризонтална разводка
към радиаторите с пластмасови тръби и индивидуални апартаментни топломери. В
този случай сградната инсталация не се изчислява по формула, а представлява
разликата между количеството топлина за отопление за сградата като цяло и
сумите на отчетите на апартаментните топломери. В конкретния случай
разпределението от фирмата за дялово разпределение е извършено именно по този
начин. Процентът на сградната инсталация представлява отношение на това, което е
отчетено като сградна инсталация, към топлината за отопление. Когато топлината
за отопление е малко, процентът на сградната инсталация е голям. Не е замервана
сградната инсталация преди отоплителния сезон. Когато се съберат отчетите от
индивидуалните топломери и се извадят от общия отчет за отопление, остава
топлината за сградна инсталация.
От заключението на вещото лице С.Д.- К. по изслушаната пред СРС съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания на
процесните задължения. Законната лихва от датата на изпадане в забава до
28.02.2013 г. е изчислена на сумата от 436, 96 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да се пристъпи към обсъждане на доводите относно неговата правилност.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на
завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от
2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Разпоредбата на
чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия.
Във въззивната жалба не се поддържат доводи относно качеството на
ответницата на потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди, както и
във връзка с наличието на облигационно правоотношение между ответницата и
ищцовото дружество, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Експертното заключение е обстойно и
задълбочено обосновано, компетентно изготвено и не е оспорено от страните,
поради което съдът го възприема изцяло. С експертното заключение на вещото лице
по изслушаната съдебно – техническа експертиза стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период м.06.2010 г. – м.04.2012 г. е определена на 2 731, 71 лв.,
представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 688,
31 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 43, 40 лв. Вещото лице е уточнило също така, че от тази
стойност на реално потребеното според данните на фирмата за дялово
разпределение сумата от 315, 51 лв. е за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, сумата от 573, 62 лв. е за отопление на имота и
1 842, 78 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката относно вземането за стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. От заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установи, че отоплението
в имота се отчита с апартаментен топломер. Видно от т.7.2 на Приложение към чл.1,
ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, в приложимата й
редакция изм. и
доп. ДВ, бр. 45/2009 г., когато в сграда - етажна собственост, се прилага
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, топлинната енергия за
отопление на имота се определя по следния начин: топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, заедно с топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между
общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект. Установи се също
така, че пълният отопляем обем на жилището по проект съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен в ТР „Изток“, е 188, 46 м3, от които:
172, 68 м3 имот и 15, 78 м3 стълбище, както и че сумите за сградна инсталация
са начислени за отопляем обем 188 м3. Това налага извода, че топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена при спазване на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с периода и
размера на вземането за мораторна лихва, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос е извън предмета на въззивния контрол.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът
по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият
не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в
проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че
не е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт, поради което не са
налице предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да му се
присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 25329/2013
г., по описа на СРС, I ГО, 37 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу Н.В.К.-В., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*************, искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД - че Н.В.К.-В.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на сумата от 2 731,
71 (две хиляди седемстотин тридесет и един лева и седемдесет и една
стотинки) лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2010 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот – апартамент № 18, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
05.04.2013 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – че дължи сумата от 417, 28 (четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и осем
стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2010 г. –
28.02.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 5525/2013 г. на СРС, III ГО, 83 състав.
Решението в
частта, с която е отхвърлен искът за главницата над уважения до пълния предявен
размер от 2 820, 92 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.