№ 13935
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110151804 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Ф. Ц., ЕГН **********, в
качеството й на вещен ползвател на топлоснабден имот- Апартамент № 40, находящ се в
гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено
със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от:
- 1747,04 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 226,03 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до
10.04.2024 г.,
- 34,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
- 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30863/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот-
1
Апартамент № 40, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр.
дело № 30863/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е
представил писмени доказателства, като е заявил и допълнителни доказателствени искания,
в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба
въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през
процесния период. По делото е присъединено за послужване и ч. гр. дело № 30863/2024 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Ф. Ц., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. И. Н., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани
по размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия. Оспорва по делото да е доказано,
че ответникът е вещен ползвател на процесния имот. Оспорва и размера на претендираната
топлинна енергия. Твърди, че в имота е прекратено топлоснабдяването повече от 10 години
и не се ползва топлинна енергия. Оспорва да е обвързан от Общите условия на ищеца. Сочи
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за изправност на измервателните уреди, нито за
извършено отчитане на индивидуалните измервателни уреди. Поддържа, че не е подписвал
процесните фактури. Излага, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към
други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя. Оспорва да е била
установена забава по отношение плащане на процесните главници, поради което оспорва да
дължи търсените мораторни лихви. По делото не били ангажирани доказателства, че ищецът
има право да събира цената за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Като
доказателствени искания е заявил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи в оригинал отчетен картон от показанията на общия топломер в АС за процесния
период, Протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация и свидетелства за
метрологична проверка на топломера в АС. Моли за задължаване на третото лице помагач да
представи в оригинал отчетите за дялово разпределение за процесния период.
2
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-
„Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя
доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от
ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов
клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125/10.04.1997 г. и нотариален акт за
собственост върху жилище, строено върху държавно място от ЖСК „***“, Протокол от ОС
от 13.06.2002 г. на ЕС, находяща се в гр. София, *** и приложен към него Списък на
етажните собственици, в който за ап.40 е вписана и лично подписана ответницата П. Ф. Ц.
(декларирала с подписа си, че в ап.40 желае да бъдат инсталирани 7 бр. радиатори и 5 бр.
вентила, които ще заплати еднократно и е посочено 1 лице като живущо в апартамента, и
издадените 2 бр. Общи фактури в оригинал, с №№ **********/31.07.2022 г. и №
**********/31.07.2023 г. на името на П. Ф. Ц., за периодите от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.и
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., изравнителните сметки за имота -2 бр., всички приети по
делото, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото П. Ф. Ц.,
призната за собственик на процесния апартамент № 40, находящ се на горепосочения адрес в
гр. София, ***, построен от ЖСК „***“ след извършеното разпределение на имотите между
участниците в ЖСК. С последващ договор за дарение № 125/10.04.1997 г., ответника Ц. е
дарила собствения си апартамент № 40 на дъщеря си Б.Б., но си запазила пожизнено правото
на ползване върху същия. Няма данни след това разпореждане от 1997 г. вещното право на
ползване да е погасено, нито за настъпили други промени в собствеността на
топлоснабдения имот. Следователно, за процесния период от 2021/2023 г., ответника Ц., в
качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот – Апартамент № 40, находящ се в
гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, се явява единствен потребител на
доставяната до имота топлинна енергия. За това свидетелства и всички писмени документи,
представени от ищеца и ТЛП /фактури, общи фактури, изравнителни сметки и др./, които са
издадени на името на ползвателя на имота, ответника П. Ц.. Като допълнителен аргумент,
3
макар косвено, за това че ответника Ц. живее и понастоящем в процесния имот,
свидетелства и факта, че същата е призована на адреса, на който се намира процесния
апартамент № 40, като същия е посочен и като нейн постоянен и настоящ адрес в
приложената по делото служебно изготвена справка от НБД „Население“.
Няма данни по делото през отоплителните сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г., Ц. да е
напуснала апартамента си, но има доказателства, приети като неоспорени от страните,
представени от ФДР, че за този сезон, потребителя не е осигурил достъп до имота за реален
отчет на уредите за ДР. От заключението на СТЕ се установява, че в имота през процесния
период не е разпределяна ТЕ за отопление, а само за БГВ на база за 1 бр. потребител, като
количествата ТЕ за подгряване на битова вода са били изчислени по т.5.2. от Приложение
към чл.61, ал.1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и за ТЕ за
сградна инсталация, също определена по зависимост, съгласно т.6.1.1. към Приложение към
чл.61, ал.1 на същата Наредба за топлоснабдяването, като за конкретния имот сградна
инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента – 245
куб.м. и този на ЕС – 9762 куб.м.
Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са
изцяло неоснователни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника П. Ц., като единствен вещен ползвател на
процесния топлоснабден имот – Апартамент № 40, находящ се на горепосочения адрес в гр.
София, се явява към настоящия момент единствен потребител на топлина енергия за
битови нужди, доставяна до този имот и в това си качество следва да отговаря за
задълженията на последния.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 40 е открита
партида, с присъединен аб. № ***, по която се отчита потребеното количество топлинна
енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на
ответника по негово лично заявление-декларация.
При избора на топлинен счетоводител, на проведеното на 13.06.2002 г. общо събрание
на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ***, лично е
присъствала П. Ц., вписана под № 40 като живуща в ап. 40 в Списъка на присъстващите
етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е удостоверил с подписа
си, че ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е изразил съгласие за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Нещо повече,
на проведеното общо събрание ответника Ц. е положила лично подписа си в Списъка пред
избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР, представител
на ЕС, който е декларирал това обстоятелство, видно от представената по делото декларация
в този смисъл /на л.22 от делото/.
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 3 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на „Техем
сървисис“ ЕООД е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по
4
„топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 40 на ответника, което е индиция, че
същия е подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач,
документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент не е
ползвана ТЕ за отопление /което се твърди и от ответника/ , а е начисляваната такава
единствено за БГВ и сградна инсталация, определени по зависимости, установени в
Наредбата за топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за редовен отчет.
През процесния отоплителен период абоната Ц. е била консуматор на количеството ТЕ,
припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода,
начислени на база за 1 бр. потребител, което се установява и от приетото без възражения от
страните заключение на СТЕ, кредитирано и от съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ***, протокол от проведено на 13.06.2002г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от ответника
П. Ц., в т.ч. Договор № 2369 от 19.06.2002г., сключен между ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД и
ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се
установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена
през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната съвкупност,
безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът П. Ц., в
качеството си на вещен ползвател, на топлоснабдения имот – апартамент 40, находящ се в
гр. София, ***, през процесния период /2021-2023 г./ е бил потребител на доставяната до
имота топлинна енергия, поради което ще следва да отговаря за задълженията за доставената
и потребена в имота такава. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Ц., като
ползвател на топлоснабдения имот, се явява обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на
ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до ползвания
от нея имот, топлинна енергия, без да е необходимо изрично изявление, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така
например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на
ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д.
№ 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия
по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с
абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от
21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.
д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г.
на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г.
на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
5
Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът П. Ц. като вещен ползвател или пък собственика на имота Б.Б.,
да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено
с тях допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от
ОС на ЕС от 13.06.2002 г., дялово разпределение за процесния период и протокол за
неосигурен достъп, относими за периодите от 2021-2023г., всички те неоспорени от
ответника П. Ц., се установява, че последната не е осигурила реален достъп до имота за
извършването на реален отчет на уредите за ДР и водомера за топла вода за целия процесен
период, поради което ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за БГВ, са изчислени на база
декларирани мощности и за 1 бр. потребител по отношение на ТЕ за БГВ, поради липса на
отчет. Количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2.от Приложение
към чл.61 на НТ от 12.03.2020 г. Тези данни се установяват и от заключението на СТЕ, като
са отразени коректно и в приетите по делото 2 бр. изравнителни сметки, представени от
ФДР.
Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
245 куб.м. и този на ЕС – 9762 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-116-334 за 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ, приета също без оспорвания от страните и кредитирано от съда е
6
установило, че за процесния период, в имота не е използвана ТЕ за отопление, което съвпада
и с твърдението на ответника в този смисъл.
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за имота в размер от 1625,47 лв., от която сума за
отопление и сградна инсталация /заедно/ съответно 448,55 лв. и за БГВ – 681,46 лв. Вещото
лице е установило, че през процесния период общия топломер е бил годно средство за
търговско измерване, а дяловото разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с
действащата нормативна уредба. По делото от ФДР са представени и приети като писмени
доказателства – 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода /изравнителни
сметки/. Сумата след изравняването е за доплащане от абоната и възлиза на +119,38 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „Техем Сървисис“ ЕООД, при спазване на
действащата към момента нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ
технологичните разходи в АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка
на ищеца. Същите били изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата
нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи
били съгласно методика и формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването /от 2020
г./ и техническите характеристики на абонатната станция. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника/респ. собственика на имота, във връзка, с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за
процесния период.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период и отчетите на уредите.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
7
От приложените по делото 2 бр. Общи фактури /оригинал, на л.26-29 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните
за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на доставеното и потребено
количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от ДКЕВР за периода
цени на ТЕ.
От заключението по ССчЕ, кредитирано от съда и прието без възражения от страните,
се установява, че за процесния период няма промяна в цената на ТЕ, от разликата в която за
периода да е възникнало вземане за абоната за възстановяване на суми. Но след
изравняването, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от
КЕВР, общо начислените и незаплатени от потребителя суми за ТЕ възлизат на 1747,04 лв.,
формирани от прогнозно начислените суми по фактури в размер на 1625,47 лв. + доплащане
от изравнителни сметки 121,570 лв.
Въз основа на заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и писмените доказателства по
делото, се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен
състав намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот – апартамент 40, находящ се
в гр. София, *** възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 1747,04 лева
/съгласно заключението на ССчЕ, в което са отразени както корекциите в цената на ТЕ,
настъпили в процесния и минал период.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно погасяване
от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната, нито извършени от потребителя плащания касаещи процесния
период.
С оглед изложеното претенцията за топлинна енергия се явява доказана за
претендираната от ищеца сума от 1747,04 лева (за ТЕ), за която няма данни да е платена
доброволно от ответника, преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. №
30863/2024 г. по описа на СРС, нито в хода на настоящото исково производство, при нарочно
възложена доказателствената тежест за ответника.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
8
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда /в случая това е станало на 22.05.2024 г./.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 22.05.2024г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди
22.05.2021 г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази
дата, а именно от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., предвид на което въведеното от ответника П.
Ц. възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява неоснователно,
тъй като първото месечно вземане, включено в процесния период, това за м.05.2021 г. е
станало изискуемо едва от 15.07.2021 г., която дата е последваща образуване на заповедното
производство, с който момент се свързва прекъсването на давността за вземането.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. възлиза на претендирания от ищеца размер от 1747,04 лв.,
предвид което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
същия размер, следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
9
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Весела Димитрова. С разпоредбата на
чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да
заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В
случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1
ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2021г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2021 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. към
31.07.2022 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след
14.09.2022 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/31.07.2022 г. в размер на 771,86 лв. е в размер на 149,57 лв., а по отношение
дължимото обезщетение за забава върху задължения на ответника по ОФ №
**********/31.07.2023 г., с оглед установената дължима главница от 979,97 лв., мораторната
лихва възлиза на 76,46 лв.
Или общия дължим размер на мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който
съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 226,03 лв., за периода от
15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., колкото се претендира и от ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се
установява, че действително за апартамента, ползван от ответника П. Ц., през процесния
период е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща
извлечението от сметката за аб. № *** /на л.30/ и заключението на ССчЕ, прието без
10
възражения от страните, кредитирано и от съда, се установява, че фактурираната и
незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за
претендирания от ищеца период от м.05.2021г. до м.04.2023 г. и съгласно приетите по делото
месечни фактури, в които е обективирано задължението за услугата по дялово
разпределение възлиза в общ размер на 34,31 лв. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр. месечни
такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размери между 1,26 лв. и 1,63
лв./месечно, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като за целта е издавал и месечни
фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна давност,
а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
34,31 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 7,17 лв. /за просрочената главница от 34,31 лв./, до
който размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника П. Ф. Ценова, като вещен ползвател на процесния топлоснабден
имот в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., дължи на ищеца сумите от: общо 2014,55
лв., от която сума: 1747,04 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 34,31 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
11
ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 226,03
лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2022 г. до 10.04.2024 г. и 7,17 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху
установената главница за ДР от 34,31лв., за периода от 16.07.2021 г.(падежа на първата
дължима такса за ДР, за м.05.2021 г.) до 10.04.2024 г. (датата на изготвяне на извлечението
от сметките на ищеца), т.е. за всички претендирани от ищеца вземания, за които в полза на
последния е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 18.06.2024 г., по ч.гр.д. № 30863/2024 г.
по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 680,96
лева, от които 80,96 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски в пълен размер от 780,96 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното уважаване
на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 90,29 лева -
разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 30863/2024г. по описа на СРС, 164-ти
състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. Ф. Ц., ЕГН
**********, като вещен ползвател на топлоснабден имот, Апартамент № 40, находящ се в
гр. София, ж.к. „***“, ***, с присъединен абонатен № ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от общо 2014,55 лв., от която сума:
1747,04 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
12
- 226,03 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до
10.04.2024 г.,
- 34,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
- 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30863/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Ф. Ц., ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „***“, ***, ап.40 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 780,96 лева – разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени
пред СРС, както и 90,29 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 30863/2024г. по
описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище в ***, представлявано от
управителите М.П.С. и С.М.С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13