№ 349 / 30.5.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. Монтана, 30.05.2019 г.

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 2245 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.София, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.В.А. предявява срещу ответника Д.Л.Д. *** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Поддържа, че на 21.04.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД гр.София, като кредитор и ответника Д.Л.Д. ***, като кредитополучател е подписан договор за стоков кредит в размер на 626.39 лева за закупуване/заплащане на стоки и /или услуги, продавани от „Технополис България” ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК” ЕАД на застраховка. Твърди, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките/услугите се усвоява еднократно, безкасово по сметка на „Технополис България” ЕАД, а сумата предоставена за финансирането на застраховката се усвоява еднократно, безкасово по сметка посочена от застрахователите. Ищецът поддържа, че кредитът е следвало да бъде върнат на 8 месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, всяка в размер на 84.88 лева. По договора за стоков кредит твърди, че ответника е извършвал плащания, но преустановил същите на 01.10.2017г., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 425.95 лева, договорна лихва от 84.88 лева, такси по тарифа 120.00 лева и мораторна лихва върху непогасена главница в размер на 23.36 лева. 

Поддържа, че на 29.09.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение №1 към него от 09.02.2018г., с който в полза на ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договора за стоков кредит от 21.04.2017г.

Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№ 1360/2018г. на РС Монтана, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 425.95 лева главница, договорна лихва от 84.88 лева, такси по тарифа 120.00 лева и мораторна лихва върху непогасена главница в размер на 23.36 лева, както и законна лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението, представляваща вземане произтичащо от договор за паричен заем от 21.04.2017г. 

Ищецът твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, с оглед на което и при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето исково производство.

Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.

Ответникът Д.Л.Д. ***, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез особен представител адв.В.К., представя писмен отговор и взема становище по предявения иск. Поддържа, че оспорва предявения иск по основание и размер, като с оглед оспорването твърди, че следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, в случай че ищецът поддържа иска си, посредством което заключение да се установят действително дължимите от ответника суми. По същество особеният представител твърди, че искът следва да бъде уважен в предявените размери, с изключение на претенцията от 120.00 лева, претендирани като такси по тарифа на банката, която сума е незаконосъобразна, тъй като се явява неравноправна, натоварва длъжника с допълнителни разноски, които не били доказани по несъмнен начин.  

             Доказателствата са писмени. Изготвено е и заключение по съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните.    

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и съобразно чл.235 от ГПК приема следното:                                   

             Съдът намира исковата молба за допустима, като подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и в рамките на указания от закона едномесечен преклузивен срок. Съобщението по чл.415, ал.1, т.1 ГПК до заявителя е получено в канцеларията му на 08.08.2018г. На 08.09.2018г. изтича едномесечния срок, но този ден е неприсъствен и първия присъствен ден е 10.09.2018г., а настоящата искова молба е постъпила именно на 10.09.2018г., видно от пощенско клеймо на плика. 

             Безспорно е между страните и от приложеното ч.гр.д. № 1360/2018г. на Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед №817/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АКПЗ” ООД, ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

Длъжникът Д.Л.Д. да заплати на кредитора Агенция за контрол на просрочени задължения следните суми:  425.95 лева главница до погасяване на кредита, сумата от 84.88 лева договорна лихва от 20.05.2017г. до 21.12.2017г., сумата от 120.00 лева такси по тарифа, сумата от 23.36 лева законна лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

              Прието е, че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението на кредитора, които са изложени и в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: „ задължение по договор за стоков кредит от 21.04.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД и длъжника, като впоследствие по силата на договор за прехвърляне на вземания, цесия от 29.09.2017г. и подписано Приложение №1 от 09.02.2018г., вземането е прехвърлено в полза на заявителя, за което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД”. 

             С исковата молба процесния договор за кредит е представен и от същият се установява следното: 

На 21.04.2017 г. между ответника Д.Л.Д. ***, кредитополучател и ,,Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател е сключен Договор за стоков кредит № 260013 при условията на ЗПК, като с подписването на договора кредита в размер на 599.00 лева е усвоен за закупуване на стоката /услугата/ и автоматично е усвоена и сумата от 27.39 лева застрахователна премия.

Длъжникът е усвоил сума в общ размер от 626.39 лева лева, със задължението да я ползва и върне съгласно условията на сключения договор, за срок от 8 месеца, на падежна дата 20-то число на месеца и краен падеж 21.12.2017г., на осем погасителни вноски, всяка по 88.64 лева, а осмата вноска в размер на 87.96 лева.

Подписвайки договора, кредитополучателят е удостоверил, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифа, приложими към него. С подписването на договора за паричен заем, кредитополучателя удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Този договор е доказателство за възникналото между страните облигационно правоотношение.

             В последствие по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017г. на осн. чл.99 ЗЗД и подписано Приложение №1 от 09.02.2018г., между ,,Банка ДСК” ЕАД АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, вземането е прехвърлено в полза на заявителя -ищеца.

         От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че по сключения договор за стоков кредит ответникът е извършил две погасителни вноски – м.август 2017г. и м.септември 2017г. със забава на 3 бр. погасителни вноски, както следва: на 03.08.2017г. вноската е в размер на 179.84 лева, в т.ч. главница, договорна лихва и санкция за забава и на 12.09.2017г. вноска в размер на 77.19 лева в т.ч. главница, договорна лихва и санкция за забава.

         Вещото лице поддържа, че общо дължимата сума по кредита от ответника е в размер на 425.95 лева главница, сумата от 84.88 лева договорна лихва и сумата от 120.00 лева еднократна такса, свързана с изискуемостта на кредита по тарифа на банката. От прехвърляне на вземането на ищеца АКПЗ ответникът не е извършвал плащания по кредита.      

         Ответникът е преустановил плащането по договора за стоков кредит на 01.10.2017г. и от тази дата, съгласно чл.12 от Общите условия се дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, същата е в размер на 23.36 лева.

         Ищецът оттегля предявения иск за законна лихва за забава в размер на 23.36 лева и моли в тази част производството да бъде прекратено.

         Съдът намира искането за процесуално допустимо, същото е направено до приключване на първото по делото заседание, за което и не се изисква съгласието на ответника. По същество е основателно и в тази част производството следва да бъде прекратено.

От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението на ищеца и относно извършената цесия. В случая прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, в подкрепа на който извод е практиката на ВКС, в постановените на осн. чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о. Когато в производството се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за кредит не е погасено, то фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Отделно от изложеното по-горе в мотивите съдът не намира основания за наличие на неравноправни клаузи по см. на  ЗПК във вр. ЗЗП.

По изложените съображения съдът приема исковите претенции за доказани и основателни.

              С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно: 125,00 лева доплатена държавна такса в исковото производство, сумата от 300,00 лева депозит/ възнаграждение за особен представител на ответника, сумата от 150.00 лева депозит за вещо лице и сумата от 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК л.66 от делото. 

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Л.Д. ***, ЕГН ********** /чрез адвокат В.К. - особен процесуален представител/, че същия има задължение към ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София 1527, район Оборище, бул.В. Левски 114, етаж Мецанин, за сумите: 425.95 лева главница; 84.88 лева договорна лихва от 20.05.2017г. до 21.12.2017г.; 120.00 лева такси по тарифа на „Банка ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 1360/2018 г. на РС- гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 817/12.06.2018г.

         ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232, ал.1 ГПК производството в частта, в която е предявен иск в размер на 23.36 лева мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 26.05.2018г. вкл.  

ОСЪЖДА Д.Л.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* сумата от 925.00 лева разноски в производството .

         Банкова сметка, ***дените суми: IBAN: ***. BIC: ***, Банка: Юробанк България АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: