Решение по дело №89/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, по жалба от К. Ю. Г. от [населено място], [община], чрез адв. Б. М. срещу Решение № 2153-20-23/12.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1306-5/31.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр.с чл. 11, § 3, б. “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент ЕО 883/2004 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи се, за неправилен извода на Ръководителя на осигуряването за безработица, че [държава] /РБ/ не е държава по обичайно пребиваване за Г. като се е позовал на чл. 65, § 2 от Регламента 883/2004 г. като в периода на заетост, оспорващия е бил в [държава], но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуващото трудово правоотношение, поради което не покрива критериите на обичайно пребиваване в тази държава и центъра на интереси на лицето е в страната. След прекратяване на трудовото правоотношение на 16.12.2022 г. Г. се е завърнал в страната, където е започнал нова работа, има постоянен адрес и жилище в [населено място], където са неговите близки, поради което [държава] не е страна на постоянно, а временно пребиваване, съгласно чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. Излагат се доводи, че неправилно органът по осигуряване за безработица е констатирал, че НОИ не е компетентна институция, като се е позовал на разпоредбите на чл. 54ж от КСО и чл. 65, § 2 от Регламент 883/2014 г.

В съдебно заседание, жалбоподателят с процесуален представител, поддържа изложените в жалбата съображения. Моли да се отмени решението и се задължи Ръководителя на осигуряването за безработица да издаде ново разпореждане за отпускане на обезщетение. Твърди се, че ответникът не е положил необходимите усилия да установи правилно държавата по обичайно пребиваване на жалбоподателя. Сочи, че при постановяване на оспорените актове не е направено разграничение между обичайно и временно пребиваване, като не обсъдил всички относими факти.

Ответната страна в производството – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище на процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен административен акт. Сочи, че съгласно нормата на чл. 26, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, осъществява методическа дейност но прилагането на регламентите на Европейския съюз и международните договори в областта на социалното осигуряване. По възникналия казус КИ на [държава] удостоверява еднозначно данни, които по безспорен начин сочат, че именно [държава] е страна по пребиваване на К. Г.. През последния период на заетост от 01.02.2022 г. до 16.12.2022 г. включително, лицето нито е осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е пребивавало на територията на [държава] по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност.

Моли за юрисконсултско възнаграждение.

Допуснати са свидетелски показния, от които се установява, че лицето живее в [населено място] и докато е бил на работа в [държава] се е връщал за две -три седмици в [държава]. Работи в [населено място], където живее семейството му, като съпругата му също е в [населено място] на работа и детето ходи на училище в [населено място], а в [държава] няма близки и роднини и престоят му там е бил само във връзка с работата му.

След като съобрази наведените от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт, доводите и становището на ответника, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег. № 201-00-1306/19.12.2022 г., подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [област], Г. е поискал отпускане на ПОБ. На 23.12.2022 г. лицето е подало и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - [държава]. Поискано е удостоверяване на периода от 01.02.2022 г. до 16.12.2022 г., като това е и последната заетост на лицето. Към заявлението лицето е представило документи за осигурителни периоди и доход, придобити по законодателството на [държава]. С Разпореждане № 201-00-1306-1/23.12.2022 г. е образувано производство по отпускане на ПОБ, което е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в [държава]. Чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между [държава] и EC (EESSI) по изпратени искания на 16.10.2023 г. са постъпили СЕД U017 и СЕД U004. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период за времето от 01.02.2022 г. до 16.12.2022 г. и основание за прекратяване на последната заетост - „Уволнение от работодателя“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 01.02.2022 г. до 16.12.2022 г. вкл. в размер на 24 487.58 евро.

На 11.08.2023 г. в ТП на НОИ - [област] е получено указание изх. № 1052-40-84/11.08.2023 г. на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към ЦУ на НОИ, относно въвеждане на нов образец на декларация във връзка с прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 при преценка право на ПОБ. Съгласно съдържанието на точка 2 от указанието, в случай, че лицето не е работило в държавата по последна заетост за непрекъснат период от пет и повече години, от чуждата институция се изисква информация за пребиваването на лицето. В указанието е уточнено, че описания ред, следва да се прилага за заявления, постъпили след датата получаване на настоящото указателно писмо, както и по не приключили производства по преценка право на ПОБ, когато производството е спряно поради кореспонденция с чужда компетентна институция.

На 18.10.2023 г. е изготвен и изпратен чрез EESSI до компетентната институция на [държава] СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на лицето за периода на последната заетост на Г. в [държава] от 01.02.2022 г. до 16.12.2022 г. чрез „Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация“ между [държава] и ЕС и на 26.10.2023 г. в ТП на НОИ - [област] е получен СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване. С получения СЕД Н006, компетентната институция на [държава] ни уведомява, че [държава] е държава на пребиваване за К. Г..

На 03.10.2023 г. е изготвено запитване изх. № 1030-20-625 до дирекция ЕРМД към ЦУ на НОИ, като в запитването са описани случаи подобни на случая с Г., при което е получен отговор изх. № 1030-20-625#1, съгласно който на лицата, за които е получен отговор, че имат пребиваване в [държава] по време на последната заетост там, следва да се вземе в предвид така даденото удостоверяване и исканите обезщетения да се откажат поради липса на пребиваване в [държава] по време на последната заетост в [държава], водещо до неизпълнение на състава на чл. 65, пар. 2 и пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Въз основа на така получения отговор, с Разпореждане № 201-00-657-2 от 06.11.2023 г. е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ и с Разпореждане № 201-00-657-3/13.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – [област], който с Решение № 2153-20-88/21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] го отменя и връща преписката за ново произнасяне по случая. Дадени са указания да бъде поискано от КИ на [държава], да удостовери отново, дали действително е държава по пребиваване на К. Г. по време на последната заетост или в случая става въпрос за допусната техническа грешка. Новата преценка, относно правото на ПОБ на К. Г. да се извърши след получаване на отговор от КИ на [държава]. След като на 08.01.2024 г. чрез EESSI е изготвен и изпратен до КИ на [държава] СЕД Н005 - е приет СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване, в който, компетентната институция на [държава] уведомява, че [държава] е държава на пребиваване за К. Г. за периода на последната заетост.

С Разпореждане № 201-00-1306-5/31.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отново е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви, че когато другата държава удостовери, че е държава на пребиваване на лицето, НОИ не е компетентна институция, относно преценка на правото на ПОБ на лицето във връзка с депозираното заявление. Преценката се прави от компетентната институция на другата държава, като другата държава преценява факти и обстоятелства, съобразно Регламент (ЕО) № 883/2004. Компетентната институция на другата държава извършва тази преценка, като резултата се съобщава на [държава] чрез СЕД Н006.

Цитирана е разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава - членка, различна от компетентната държава - членка и което продължава да пребивава в тази държава или се върне в тази държава, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване.

За да потвърди оспореното разпореждане Директора на ТП на НОИ е приел, че К. Г. е пребивавал на територията на [държава] и съгласно легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ съдържаща се в чл. 1, пар. 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Излага доводи, че в настоящият случай, държавата по последна заетост на К. Г. – [държава], за втори път е потвърдила със СЕД Н006, че е държава на пребиваване, при което компетентна институция по отношение на преценка на правото на ПОБ е компетентната институция на [държава], а не НОИ. Преценката относно пребиваването е направена от компетентната институция на [държава] и получените СЕД Н006, представляват официален документ и се ползват със задължителна за административния орган сила. Приел е за неоснователни наведените доводи в жалбата за нарушение на административно-производствените правила, наличие на противоречие с материалноправните разпоредби и неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Счита, че при постановяване на оспорваното разпореждане са приложени правилно и законосъобразно относимите за правилното решаване на казуса правни норми, като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като длъжностното лице в ТП на НОИ - [област] правилно е взел предвид информацията отразена в структурен електронен документ Н006.

Като взе предвид установените факти, съдът направи следните изводи:

Подадената жалба е допустима, а по същество основателна. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

При издаването на обжалваното решение, административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му, но същия е постановен в противоречие на материалноправните разпоредби. В хода на административното производство е извършена неправилна преценка на събраните по делото доказателства, с оглед на което и изводите, както на ръководителят на териториалното поделение, така и на този на обезщетенията за безработица, че центърът на интересите на К. Г. е [държава] са постановени при неправилно тълкуване на приложимите разпоредби. С оглед безспорно установеното по делото, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в РБ, а в [държава] е пребивавал с оглед трудовата си заетост, в случая не е изяснена разликата от обичайното пребиваване на лицето и престой - т.е. временно пребиваване по време на последната си заетост.

След като лицето се е завърнало в Р [държава], след последната си заетост и живее на нейната територия при семейството си, има жилище, трудова заетост и постоянен адрес в [населено място], то се налага извода, че центърът на интересите на оспорващия е именно в [държава], в която не само заявява несъмнено намерение да се установи, но и реално се установява, като живее и работи в РБ, което отговаря на критериите на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съдът намира, че е доказано намерението на К. Г. да пребивава в РБ, [населено място], съобразно критериите по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., където не се спори, че е неговият постоянен адрес, придобито жилище и дългосрочна трудова заетост, семейно положение, при което се налага извода, че мястото на обичайно пребиваване на оспорващия е в [държава] - в [населено място], където е и постоянният му адрес, на който живее семейството му и неговите близки. При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в [държава] на български гражданин, изпълнено е изискването за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004 г., като заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС. Претендираното ПОБ, правилно е поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

В този смисъл е разпоредбата на т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от Регламент 883/2004 г., а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. [държава], като част от ЕС, е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, при съобразяване общите правила и принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, § "л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б. "з"). Съгласно легалната дефиниция на понятието "пребиваване", съдържаща се в чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането), с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. В чл. 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се прави разграничение между "пребиваване" и "престой", като изясняване на понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой" се прави и в изготвения одобрен от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, „Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и [държава]“. Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една ДЧ, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства, като при необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

В случая, действително жалбоподателят е бил на територията на [държава], но това пребиваване не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". Това е така, тъй като времетраенето му на пребиваване в [държава] е било обусловено преимуществено от трудово правоотношение с местен работодател. След прекратяване на трудовото правоотношение Г. се е върнал с намерение да остане да живее на територията на [държава], което намерение се подкрепя от събраните по делото доказателства, налично жилище, семейство, безсрочен трудов договор за работа в [населено място], т.е. обстоятелствата, които определят [държава] за център на жизнените интереси на К. Г. . Не е спорно, че жалбоподателят е пребивавал за времето на трудовата си заетост в ДЧ, различна от компетентната ДЧ, а именно в [държава], но също така безспорно установено е, че не продължава да пребивава в тази ДЧ, не са събрани и данни да се е върнала за постоянно в [държава], на чието законодателство за последно е била подчинена, за това същият не се е регистрирал (т.е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) във [държава], а се регистрира в [държава], където се е върнал и всъщност обичайно пребивава.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на ДЧ по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и единствен гражданин, а именно - законодателството на [държава].

В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: Решение № 222/08.01.2019 г. по адм. дело № 8158/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; Решение № 1645/06.02.2019 г. по адм. дело № 8633/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; Решение № 2695/22.02.2019 г. по адм. дело № 3077/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение; Решение № 10291/03.07.2019 г. по адм. дело № 15067/2018 г. по описа на ВАС, 6 отделение Решение № 12598 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13206/2018 г., 6 отделение, докладчик съдията С. С..

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – [област] и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

При изхода от оспорването разноските, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, като видно от представеното пълномощно от процесуалния представител на жалбоподателя между страните е договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Ю. Г. от [населено място], [община], чрез адв. Б. М., Решение №2153-20-23/12.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-1306-5/31.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област].

Връща преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – [област] да заплати на К. Ю. Г. от [населено място], [община], разноски в размер на 510 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО не подлежи на обжалване.