Р
Е Ш Е Н И Е № 261
гр. Сливен, 04.12.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 351 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4
от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „Кама“ ООД гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК–243-0047396/09.09.2020 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която по отношение на „Кама”ООД гр. Сливен е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – бистро „П.”, находящо се в гр. С., ул. „Ц. С.” № …, стопанисван от
„Кама”ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна. Дружеството не е допуснало соченото нарушение.
Заявява, че не били събрани и изцяло били игнорирани обстоятелства, които
изключват административнонаказателната отговорност.
Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.
В съдебно
заседание в писмено становище оспорващия поддържа подадената жалба. Заявява, че
не оспорва наличието на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, но счита, че
заповедта не е съобразена с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2
от АПК. Твърди, че дружеството не е допускало подобни нарушения на закона.
Спиране функционирането на обекта би довело до ограничаване правата на
дружеството и неговите служители и пропускане приходи на фиска.
Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ.
Ответната страна, чрез
гл. юриск. Ж. Д. счита, че заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е правилно наложена. Не било спазено
изискването на закона, поради което наказващият орган е преценил, че следва да
бъде издадена такава заповед. При съставянето на заповедта нямало допуснати
процесуални нарушения, поради което моли съда да остави в сила заповедта за
запечатване. Претендира юрисконсултско
възнаграждение..
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 03.09.2020 г. в 11:10 на търговски обект - целогодишен по
смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бистро- П., находящ
се в: гр. С., ул. „Ц. С." № …, стопанисван от „КАМА" ООД, с ЕИК: ***,
при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.
Била извършена е контролна покупка на 1 бр. студен чай, 1 бр. сода и 1 бр. кафе на обща стойност 5.00 лв., заплатена
в брой от проверяващия екип преди легитимация с 2 бр. монети от 2 лв. и 1 бр.
монета от 1 лв. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP - 150, с
ИН на ФУ: DT 737496 и ФП № 02727496, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащането на стоката.
Сумата е заплатена
от С. С. Р. – и. по приходите, а плащането е прието от К.К.
Т. – с. в обекта. След легитимация на органите по приходи , от фискалното
устройство е отпечатан дневен финансов отчет „X" № 0006935/03.09.2020г.,
както и КЛЕН от 21.08.2020 г., от които било видно, че горепосочената продажба
не е регистрирана и отчетена. Обектът работи от Понеделник до Събота: 09:.00 ч.-
23:00 ч. Заети били две лица на трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се лице.
Според
административния орган констатираното изпълнява състава чл.186, ал. 1, т. 1,
буква „а" от ЗДДС.
Въз основа на
извършената проверка, обективирана с сер. АА № 0047396/03.09.2020г., началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК–243-0047396/09.09.2020
г., с която по отношение на „Кама”ООД гр. Сливен е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – бистро „П.”, находящо се в гр. С., ул. „Ц. С.” № …, стопанисван от
„Кама”ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС..
Заповедта е
съобщена на оспорващия на 12.09.2020 г. видно от отбелязване на самия
административен акт.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 24.09.20120 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване,
(л. 66-68) в рамките на предоставените
му правомощия, при условията на обвързана компетентност.
Видно от мотивите
на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни е мотивиран
с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Вредата от
нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо
се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, е в размера на
дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от
продажбите.
Така изложените
мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е
приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е
наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за
неизпълнение на задължението на оспорващия по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 25,ал.1,т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да издаде
фискален касов бон за продажба на стойност 5лв. Така посоченото нарушение не се
оспорва от жалбоподателя. Поради това органа по приходите в условията на
обвързана компетентност следва да наложи посочената ПАМ. Срокът на тази ПАМ е
до 30 дни, като определянето му е в дискреционата
власт на административния орган. Тази свободна преценка обаче същият е длъжен
да мотивира. В административния акт липсват всякакви мотиви на административния
орган за продължителността на срока за запечатване. Като мотиви са изложени
констатираните при проверката факти, послужили като основание за издаване на
административния акт, наличието на касова разлика от 7,70 лв., среднодневен оборот на стойност 96 лв. и декларираните
финансови резултати от дейността на дружеството. Изложените от органа по
приходите мотиви за определяне на срока на запечатване на обекта са изцяло бланкетни и неотносими към
търговската дейност в обекта.
Изложените в
заповедта конкретни мотиви за продължителността на срока касаят тежестта на
извършеното нарушение, а именно размера на неотчетената продажба, установената
касова разлика и също са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени
аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани
формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и
фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта
на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от
него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и
предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин
не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои
обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
При издаване на
ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален
административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между
личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно
и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се
налага.
Констатираното нарушение е за пръв път и от
този факт не може да се направи извод за създадена организация, насочена към
неотчитане на оборота. В жалбата на търговеца до административния съд изрично е
записано, че до момента на проверката, не са били констатирани никакви други
нарушения на фискалната дисциплина, като дружеството редовно е заплащало
данъчните си задължения, видно от констатациите на административния орган.
Освен това налагането в случая на ПАМ за покупка на стойност 5 лв. при липсата
на предишни нарушения, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването
на обекта ще имат за последица блокиране дейността на търговеца, комуто по този
начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване се
съдържа в писменото становище по делото.
Липсата на
конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта,
представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл.
186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание
за неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186,
ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да
обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с
конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е
изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 13713 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7516/2020 г., I о., Решение № 8147 от
24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 7121 от
10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2020 г., VIII о.,, I о., Решение № 12899
от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2020 г., VIII о.,,)
По изложените
съображения и при установени отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т.
5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При
този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно. Оспорващият не е правил искане за разноски.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „„Кама“ ООД с адрес ***, ЕИК ***, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК–243-0047396/09.09.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: